Р Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Ренета Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД от Община Свиленград срещу Н.П.П. за
осъждане на ответника да предаде на ищеца държането върху поземлени имоти с
идентификатори 70055.11.17 и 70055.139.30 по КККР на землището на с. Студена,
общ. Свиленград, предмет на сключени договори за наем от 13.01.2016 г.
Ищецът твърди, че между страните въз основа на
проведен търг по Закона за общинската собственост на 13.01.2016 г. били
сключени два договора за отдаване под наем на земеделска земя. По силата на
същите ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване за срок
от 10 г. поземлени имоти с идентификатори 70055.11.17 и 70055.139.30 по КККР на
землището на с. Студена, общ. Свиленград. Поддържа се, че сключените наемни
договори били прекратени едностранно от ищеца на основание чл. 7, т. 7. За тази
цел ищецът изпратил до ответника нотариални покани, които били връчени на 28.08.2020
г. Видно от съдържанието им след изтичане на едномесечен срок от връчването им
договорите се считали прекратени. Поради това намира, че от 28.09.2020 г. между
страните не съществували договорни правоотношения. След изтичане на 14-дневен
срок от прекратяването ответникът следвало да предаде държането на имотите.
Посочено е, че към момента той не бил изпълнил това свое задължение. По тези
съображения моли да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника Н.П.П., в
който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва,
че между страните са сключени два договора за наем на 13.01.2016 г. за отдаване
под наем на процесните имоти. Изразява становище, че договорите за наем не били
прекратени. Твърди, че редовно заплащал дължимите наемни вноски. Счита, че
искането на ищеца за прекратяване на договорите съставлявало злоупотреба с
права. Излага съображения, че правата, произтичащи от клаузата на чл. 7, т. 7,
се упражнявали превратно от ищеца, като това било в противоречие с интересите
на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Твърди, че имотите били засети със земеделска
продукция и наличието ѝ давало право на ответника да я отгледа и
стопанисва имотите до окончателното ѝ прибиране. По тези съображения моли
да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
От Договор за отдаване под наем на земеделска
земя от 13.01.2016 г. се установява, че Община Свиленград, в качеството на
наемодател, е отдала под наем на ответника Н.П.П., в качеството на наемател, за
временно и възмездно ползване земеделска земя от общинския поземлен фонд,
представляваща имот № 011017 от картата на възстановената собственост на
землището на с. Студена, общ. Свиленград, находящ се в местността „Широкия
трап“, с площ от 146,5 дка, за срок от 10 години. С друг договор за отдаване
под наем на земеделска земя от същата дата Община Свиленград е предоставила на
ответника за временно и възмездно ползване имот № 139030, находящ се в
землището на с. Студена, общ. Свиленград, местността „Памуклуците“, с площ от 13,553
дка, за срок от 10 г. Съгласно клаузата на чл. 7, т. 7, съдържаща се и в двата
договора, договорът може да се прекрати преди изтичане на уговорения срок едностранно
от наемодателя с едномесечно предизвествие, отправено до наемателя.
Според представените скици, издадени от Служба
по геодезия, картография и кадастър – гр. Хасково, на гореизброените имоти по картата
на възстановената собственост на землището на с. Студена, общ. Свиленград
съответстват поземлени имоти с идентификатори 70055.11.17 и 70055.139.30,
описани съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-1237/13.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК.
Между страните не е налице спор, а и от
представените писмени доказателства се изяснява, че на 28.08.2020 г. на майката
на ответника В.Г.П.са връчени със задължение да предаде 2 броя нотариални
покани, от съдържането на които се установява, че кметът на Община Свиленград е
отправил до ответника едномесечно предизвестие на основание чл. 7, т. 7 за
прекратяване на двата договора за наем. Изрично е посочено, че договорът ще
бъде прекратен след изтичане на едномесечен срок от датата на получаване на
нотариалните покани, както и че в четиринадесетдневен срок от прекратяване на
договорите ответникът следва да предаде на ищеца двата имота, предмет на
договорите за наем.
Видно от разменената между страните
кореспонденция на 21.09.2020 г. след получаване на нотариалните покани
ответникът е отправил искане до ищеца да оттегли предизвестията за прекратяване
на договорите за наем. В отговор на това кметът на Община Свиленград е уведомил
ответника, че счита договорите за прекратени с изтичане на срока, посочен в
нотариалните покани. Напомнено е на ответника, че в четиринадесетдневен срок от
прекратяване на догорите следва да предаде имотите.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
За основателното провеждане на иска с правно
основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието
на валиден наемен договор между страните, изпълнение на задължението на
наемодателя да предаде на наемателя отдадените под наем имоти и прекратяване на
наемното правоотношение.
В случая, както беше посочено по-горе, от
представените доказателства се установява, че между страните са съществували
наемни правоотношения, по силата на които ищецът е предоставил на ответника за
временно и възмездно ползване поземлени имоти с идентификатори 70055.11.17 и
70055.139.30 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с.
Студена, общ. Свиленград. Сключените договори са имали за предмет земеделски
земи от общинския поземлен фонд, които не са били необходими за нуждите на
органите на общината или на юридически лица на издръжка на общинския бюджет.
Отдадени са под наем на ответника при условията на чл. 14, ал. 2 ЗОбС след
провеждане на публичен търг за срок от 10 години. Съгласно изричната разпоредба
на чл. 15, ал. 3 ЗОбС в тази хипотеза относно прекратяването на наемните
правоотношения са приложими правилата на ЗЗД. Вземайки предвид последните и
сключените между страните договори, за да разреши възникналия между страните
правен спор, съдът следва да установи дали отправените от ищеца до ответника
предизвестия са породили правно действие.
В тази връзка съдът намира за необходимо да
изясни, че с оглед характера на насрещните престации – за продължително
изпълнение на наемодателя (предоставяне на ползването на вещта) и за периодично
изпълнение на наемателя (за заплащане на наемната цена), както развалянето на
този договор, така и прекратяването му има действие за в бъдеще. На основание
чл. 238 ЗЗД, ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може
да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Видно от съдържанието
ѝ разпоредбата на чл. 238 ЗЗД е диспозитивна и извежданият от нея по
аргумент за противното извод за това, че при срочните договори за наем
прекратяването им чрез отказ от договора с предизвестие е невъзможен, е също по
своята същност диспозитивно правило. А като такова, то също може да търпи валидно
отклонения само ако са изрично уговорени между страните. Следователно срочният
договор за наем също, подобно на безсрочния договор за наем, може да бъде
прекратен с предизвестие (отказ от договора с предизвестие), но само ако тази
възможност е изрично уговорена в срочния договор за наем. Предвид липсата на нормативно
ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на основание чл.
9 ЗЗД страните могат да включат клауза за едностранно прекратяване на договора
за наем преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на
една определена от тях. Поради това и след като тази клауза е била включена, а
договорът е бил подписан при посоченото условие, то няма пречка да се приеме,
че подобна уговорка е допустима по действащото законодателство, следователно
действителна, и валидно обвързваща страните (така Решение № 110 от 21.07.2016
г. на ВКС по т. д. № 1226/2015 г., I т. о., Решение № 283 от 27.12.2018 г. на
ВКС по т. д. № 2951/2017 г., II т. о. и Решение № 67 от 28.01.2002 г. на ВКС по
гр. д. № 968/2001 г., V г. о.).
Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че
е действителна клаузата на чл. 7, т. 7 от договорите за наем, съгласно която
договорът може да се прекрати преди изтичане на уговорения срок едностранно от
наемодателя с едномесечно предизвестие, отправено до наемателя. Не може да бъде
споделено становището на ищеца, че отправеното от ищеца искане за прекратяване
на договорите съставлявало злоупотреба с права. В случая, въпреки че са отдадени
под наем обекти – общинска собственост, което предпоставя особен ред за
определяне на наемателя, при последващото сключване на договора за наем, с
изключение срока на договора, важи принципът за свобода на договарянето.
Следователно с подписването на договорите за наем страните са постигнали
съгласие относно включените в тях клаузи, включително и условията за тяхното
предсрочно прекратяване. Подобна възможност за едностранно прекратяване на
договора е предвидена и за наемателя с клаузата на чл. 7, т. 8 от договорите,
поради което не могат да бъдат споделени твърденията на ответника за проява на
недобросъвестност от страна на ищеца.
Предвид установяването, че уговорката за
предсрочно прекратяване на договорите преди изтичане на техния срок е породила
действие, съдът намира, че за ищеца е съществувала възможност да упражни тези
права. В тази насока ответникът не оспорва, че на 28.08.2020 г. е получил двете
нотариални покани, връчени му по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, вр. чл. 50 ЗННД, с
които ищецът е отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на процесните
договори за наем. От това следва, че с изтичането на едномесечния срок, а
именно на 28.09.2020 г., са били прекратени двата наемни договора. Ето защо и
предвид настъпилото прекратяване, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за
ответника е възникнало задължение да върне обектите, предмет на договорите. Тук
е мястото да се изясни, че в тази хипотеза е без значение дали имотите са били
засети, като ако ответникът счита, че е претърпял вреди би могъл да претендира
обезщетение от ищеца по общия исков ред. В случая не е налице спор, че към
момента имотите се ползват от ответника, поради което следва да бъдат уважени
предявените искове за осъждането му да предаде на ищеца държането на поземлен
имот с идентификатор 70055.11.17, находящ се в землището на с. Студена, общ.
Свиленград, местността „Широкия трап“, с площ от 146,492 дка, и поземлен имот с
идентификатор 70055.139.30, находящ се в землището на с. Студена, общ.
Свиленград, местността „Памуклуците“, с площ от 13,552 дка.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на
403,48 лв. и юрисконсутско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл. 25, ал. 1 предвижда възнаграждение от
100 до 300 лв. Предвид вида и характера на извършените процесуални действия,
съдът определя на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лв. за
настоящото производство. С
оглед всичко изложено, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените разноски в настоящото производство,
възлизащи на общо 553,48 лв.
Така мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Н.П.П., ЕГН: **********,
адрес: ***, по исковете с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД да
предаде на Община Свиленград, с административен адрес: гр. Свиленград, бул.
„България“ № 32, държането на следните имоти:
1) Поземлен имот с идентификатор 70055.11.17
по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1237/13.06.2018 г.
на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Студена, общ. Свиленград,
местността „Широкия трап” с площ от 146492 кв. м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, пета категория, с
номер по предходен план: 011017, при съседи: имоти с идентификатори: 70055.38.229,
70055.11.18, 70055.11.19, 70055.11.229, 700.5.11.20, 70055.11.21, 70055.11.22,
70055.11.38, 70055.13.213, 70055.11.204, 70055.12.201, предмет на Договор за
отдаване под наем на земеделска земя от 13.01.2016 г.;
2) Поземлен имот с идентификатор 70055.139.30 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-1237/13.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
Студена, общ. Свиленград, местността „Памуклуците” с площ от 13552 кв. м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, четвърта категория, с номер по предходен план: 139030, при съседи: имоти
с идентификатори: 70055.139.487, 70055.139.29, 70055.139.39, 70055.139.31, предмет
на Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 13.01.2016 г.
ОСЪЖДА Н.П.П., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на Община Свиленград, с административен адрес: гр.
Свиленград, бул. „България“ № 32, сумата от 553,48 лв., представлява сторени
пред първата инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: