Р Е Ш Е Н И Е
№508 19.12.2019г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
трети декември 2018г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №785 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.83 ал.6
от ЗОБВВПИ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Т.Т.Н. против
Отказ №284з-847/27.09.2019г. на Началник РУ Казанлък / заместване по силата на
Заповед №349з-2200/03.09.2019г/ да върне разрешение за съхранение, носене и
употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси
за самоотбрана №20170327468/23.03.2022г, отнето с Решение
№284з-581/11.06.2018г. на основание чл.153 т.6 вр. с чл.155 вр. с чл.58 ал.1
т.2 от ЗОБВВПИ.
Отказът е постановен на основание чл.87 ал.2 и
чл.83 ал.5 от ЗОБВВПИ, при следните фактически мотиви: производството е
образувано по заявление №284000-22455/29.08.2019г. по описа на РУ Казанлък,
подадено от Т.Т.Н. за връщане на
разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана съгласно ЗОБВВПИ, за
притежаваните от г-н Н. късоцевни огнестрелни оръжия:
пистолет Макаров, кал.9х18ммм №ВD
341111 и пистолет „ЧЗ“, мод 75 ВD, кал.9х19мм, №8353Y.
Предвид Решение №284з-581/11.06.2018г. за отнемане на разрешение за съхранение,
носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси и описаните в него късоцевни огнестрелни
оръжия, същите са предадени в група „КОС“ при РУ –Казанлък с протокол за
приемане на ОБВВПИ №937-К/13.06.2018г. в обезобразен вид- нарязани с ъглошлайф
и отрязани мушки, като същите са трайно увредени / стр.22 по делото/. В
протокола за приемане на оръжията са вписани обясненията на притежателя на
отнетото разрешение – „оръжията са мои, нараняванията по тях съм извършил аз“. От
извършеното запитване до фирма „НИТИ“ ЕАД гр. Казанлък относно издаване на
Удостоверение за годност за употреба на огнестрелни оръжия по реда на чл.87
ал.2 от ЗОБВВПИ се установява, че върху оръжията са извършени нерегламентирани
интервенции, върху основните детайли, нанесените дълбоки нарези върху основните
детайли намалява тяхното ефективно сечение и здравина. Детайлите са обработвани
при нерегламентиран режим на работа. Като заключение комисията е установила, че
оръжията могат да произведат изстрел, но това предполага странични последствия
– нарушена точност, заклинване, допълнителни деформации, оръжията са опасни за
употреба и не трябва да се допуска тяхното използване по предназначение преди
основен ремонт, оръжията притежават основни детайли, които не отговарят на изискванията
на фабричната документация и чертежи. Издадено е Удостоверение
01121/24.09.2019г. за техническа непригодност на оръжията.
Фактите по преписката: Т.Т.Н. е притежавал
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси
за тях, издадено на 24.03.2017г с валидност до 22.03.2022г. като в приложение към
него са описани двете оръжия, за които същото се отнася, съгласно изискванията
на чл. 84 ал.4 от ЗОБВВПИ. Това
разрешение / стр.11 по делото/ е отнето с Решение №284з-581/11.06.2018г. на
Началник РУ Казанлък / стр.23/, без данни този акт да е обжалван, влязъл е в
сила и е изпълнен по реда на чл.213 ал.3 от ЗОБВВПИ / ред. ДВ бр. ДВ бр.73 в
сила от 17.09.2010г. и към 11.-13.06.2018г/.
Към момента на издаване на решението за отнемане на разрешението за
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, нормата на чл.58 ал.1 т.2
от ЗОБВВПИ е изисквала да има образувано наказателно производство за умишлено
престъпление от общ характер. Видно от
Уведомление на стр.24 по делото с вх. №284р-10737/04.06.2018г-,
Началника на група КОС при РУ Казанлък е уведомен, че по ДП 284 ЗМ 1203/2017г.
е повдигнато обвинение на Н. за извършване на престъпление от общо характер за
това, че на 05.09.2017г. в град Казанлък, на ул. „хх“
№19 се заканил на с убийство с думи и действие, изразяващо се в насочване на
газов пистолет и възпроизвеждане на изстрел и това е възбудило основателен
страх за осъществяването му у Т.Т.Т.– непълнолетен към този момент. Присъда №26/28.05.2018г. на РС Казанлък
постановено по НОХД №126/18г. Н. е признат за виновен в извършване на
престъпление от общ характер по чл.325 ал.1 от НК, и признат за невиновен в
извършване на престъпление по чл. 144 ал.3 вр. с ал.1 от НК / закана с
убийство/. Газовия пистолет е отнет в полза на държавата, а на Н. е наложено
административно наказание по чл.78а ал.2 от НК глоба в размер на 1000лв за
престъплението по чл.325 ал.1 от НК, за чието извършване е признат за виновен,
но освободен от наказателна отговорност. Видно от Справка за съдимост Н. не е
осъждан, наложено му е административно наказание, считано от 20.03.2019г. На
04.04.2019г Н. подава Заявление №284000-9875/04.04.2019г- с искане да му се
върне личното оръжие, тъй като Решение №284з581/11.06.2018г. на Началник РУ
Казанлък не е актуално. В отговор, Началник РУ Казанлък уведомява Н., че при изземването на оръжията, извършено на
13.06.2018г. в изпълнение на Решението от 11.06.2018г. за отнемане на разрешението,
е установено, че оръжията са трайно увредени и приведени в негодност.
Уведомително писмо
№280004-10320/09.04.2019г. на Началник РУ Казанлък е обжалвано, като по жалбата
е образувано приложеното адм.д.№353/19г. по описа на АС Стара Загора. С решение
№ 278/11.07.2019г., влязло в сила на 01.08.2019г., АС Стара Загора отменя по
жалбата на Н. отказ за връщане на късоцевно
огнестрелно оръжие №284000-10320/09.04.2019г. на Началник РУ Казанлък и връща
преписката за произнасяне по заявление №284000-9875/04.04.2019г. на Н. при спазване на следните указания по
прилагане закона:
При новото разглеждане органът следва да
установи по надлежен начин всички относими факти и
обстоятелства, свързани с връщане на иззетите разрешително и оръжия, въз основа
на тях да прецени налице и е фактическият състав на някое конкретно основание
за отказ по ЗОБВВПИ, а ако не е, да постанови позитивен за заявителя
административен акт. Това са указанията на съда, а именно да се постанови
мотивиран административен акт по заявлението за връщане на отнетото разрешение
и иззетите оръжия, след преценка на неговата основателност в зависимост от
наличието или липсата на основания за отказ.
С жалбата се иска от съда да приеме, че жалбоподателя
притежава валидно разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжията, тъй
като е отпаднало основанието за тяхното отнемане, съответно изземване и факта
на техническа непригодност, на която се позовава административния орган е без
правно значение, освен това не е установено от компетентни експерти. В съдебно
заседание процесуалния му представител иска от съда да отмени обжалвания отказ
като твърди, че иска връщане само на разрешението за съхранение, носене и
употреба, но не и на оръжието. Претендира разноските по делото – държавна такса
и възнаграждение за един адвокат.
Ответника Началник РУ Казанлък не се явява
и не се представлява. Представя преписката.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона намира за
установено следното:
Жалбата е подадена от лице, за което
оспорения административен акт създава пряко и непосредствено неблагоприятни
правни последици в личната му сфера, на 04.10.2019г., в рамките на 14-дневния преклузивен срок, считано от деня, следващ датата на
връчване -01.10.2019г, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Административния орган е изпълнил
указанията, дадени му със съдебното решение и е постановил мотивиран отказ. Същият
е законосъобразен, поради следното:
По аргумент от чл.177 ал.1 от АПК
влязлото в сила решение има действие за страните по него, а предвид отмяната на
административен акт и за всички. На следващо място, настоящия състав на АС
Стара Загора е длъжен да провери дали оспорения административен акт като
постановен след връщане на преписката за ново разглеждане съответства на
указанията на съдебното решение. В настоящия случай те са задължителни за
изпълнение и се състоят в задължение за административния орган да се произнесе
с мотивиран административен акт, с който да разпореди връщане или да откаже
връщане на разрешението за съхранение, носене и употреба и иззетите оръжия като
съдът е предоставил на органа възможност да прецени налице ли са основания за
отказ. Видно от съдържанието на оспорения административен акт, указанията на
съда са спазени с издаване на мотивиран отказ за връщане, като преценката за
законосъобразност на отказа да се върне разрешението и иззетите оръжия е
предмет на настоящия съдебен контрол за законосъобразност.
Фактите, изложени по-горе се разрешават
от разпоредбата на чл.155 вр. с чл.58 ал.1 т.2 вр. чл.213 ал.3 и ал.4, вр. с
раздел ІІІ от ЗОБВВПИ. При условията на обвързана компетентност
административния орган отнема издадено разрешение за дейности по закона, когато
са налице основанията да се откаже издаването му по чл.58 ал.1 т.2 от същия
закон. Решението по чл.155 от ЗОБВВПИ се
изпълнява по начина, указан в разпоредбите на чл.213 ал.3, а според чл.214 ал.4
от ЗОБВПИ, приключването на наказателното производство не е общо основание за
прекратяване действието на стабилния административен акт за отнемане на
разрешението. Аргумент за това са алтернативните възможности за собственика на
вещите и най-вече разрешителния режим за дейности с вещи, представляващи
източник на особено висока опасност за общественото здраве и ред. Според чл.213
ал.4 от ЗОБВВПИ приключването на наказателното производство дава възможност на
собственика на вещите да се разпореди с тях – очевидно е, че това право може да
се упражни по желание на лицето, но и когато за същото е налице законова пречка
да продължи дейностите с иззетите вещи, поради резултата от приключване на
производството. Когато такава пречка не е налице, собственика на вещите може да
поиска издаване на разрешение за съответните дейности т.е. за онези, които
могат да се извършват с иззетите вещи. Очевидно това са хипотезите на
благоприятен изход от наказателното производство за собственика на вещите.
Най-сетне при приключване на наказателното производство, собственика може да
заяви връщане на отнетото разрешение. Законодателя не може да има предвид друг
факт, освен не изтекъл срок на отнетото разрешение, и ако не съществува
основание да се откаже признаване на право да се извършват дейности по закона.
Това законодателно разрешение означава, че решението по чл.155 вр. с чл.58 ал.1
т.2 от ЗОБВВПИ не може да бъде причина и обстоятелство, въз основа на което
административния орган да откаже връщане на отнетото разрешение и нищо друго.
Всяко друго тълкуване, а именно че на правото да се подаде заявление за връщане
на отнето разрешение стои задължение за фактическо действие без преценка за
годност на лицето и оръжията, ще противоречи на разрешителния режим на закона,
включително и на влязлото в сила съдебно решение. Всички тези права са срочни – три месеца,
считано от приключване на наказателното производство. Срокът е фатален, преклузивен и ги погасява, след което възниква правото на
държавата да придобие вещите, чрез влизане в сила на административен акт за
тяхното отнемане по чл.213 ал.5 от ЗОБВВПИ. Във всички случаи административния
орган дължи произнасяне с административен акт, с който да упражни задълженията
си, произтичащи от разрешителния режим, а не фактическо действие по връщане на
документа – разрешението, и този извод следва от характера на решението по
чл.155 от ЗОБВВПИ. С това решение не се отнема документа, а разрешението да се
извършва дейността, поради което и вещите, за които същото се отнася се
изземват и следва да бъдат отчуждени, когато отнемане е окончателно, съответно
в случаите на чл.213 ал.4 от ЗОБВВПИ ще се преценява дали са налице пречки да
бъде върнато разрешението и иззетите вещи. В този смисъл е постановеното
съдебно решение, задължително за страните. Връщането на отнетото разрешение и
на вещите не е безусловно, с прекратяване на наказателното производство, тъй
като това становище ще означава, че дори и при осъждане за престъпление от общ
характер, приключващо наказателното производство, собственика на вещите може да
иска и следва да му бъде върнато разрешението за дейности по закона. Ето защо,
нормата на чл.213 ал.4 от ЗОБВВПИ дава право да се иска издаване на
административен акт, но условията за основателност на заявеното право се
съдържат в разпоредбите на закона.
Главния факт, на който органа се позовава е
установен по делото от Удостоверение №1121 за техническа годност на огнестрелно
оръжие от 24.09.2019г., издадено от Научно изследователски технологичен
институт на основание чл.13 ал.3 от ЗОБВВПИ и разрешение от 13.01.2014г.,
издадено от ГДНП-МВР на „НИТИ“ ЕАД. Следователно Следователно
удостоверението е издадено от лице, което е получило разрешение по чл.133 от ЗОБВВПИ и оплакването в тази връзка е неоснователно. На следващо място и в
светлината на казаното по-горе, органът не може да върне оръжието и после да
иска представяне на удостоверение за неговата годност, защото с акта на връщане
производството ще приключи. Правилно е следвал изискването на чл. ал.2 от ЗОБВВПИ за извършване на технически преглед, нуждата от която е очевидна от
протокола за изземване. Заявителя е длъжен да представи оръжието, когато то се
намира у него, но когато е във властта на органа, същият правилно служебно го е
подложил на технически преглед и е установил неговата не пригодност и опасност
при употреба. Правилно е следвана и процедурата, установена за подновяване
действието на издадено разрешение преди изтичане на неговия срок на валидност,
която съответства на установената по делото фактология – с решението по чл.155
от ЗОБВВПИ действието на разрешението е преустановено, но по аргумент от чл.213
ал.4 от ЗОБВВПИ това е до приключване на наказателното производство, след което
следа да се прецени налице ли са основание същото да продължи да има правно
действие до посочения при издаването му срок. Тази преценка се извършва във
всички случаи, в които притежателя на разрешението иска да продължи да го
ползва, ако заяви искане преди изтичане срока му на действие, съответно ако
иска възобновяване на действието му, каквато е хипотезата на чл.213 ал.4 от ЗОБВВПИ. Вече се посочи, че действието на отнетото разрешение не се възобновява
по силата на закона, и защото не е указано изрично, че отнетото разрешение се
връща при приключване на наказателното производство, а дадено право да се иска
връщането му. Удостоверението за годност на оръжието е задължително условие по
аргумент от чл. 87 ал.1 т.2 от ЗОБВВПИ и установената в хода на
административното производство непригодност и опасност на оръжията сочи на
материална законосъобразност на оспорения отказ, който не е постановен в
противоречие със съдебното решение.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Н.Н.
против Отказ №284з-847/27.09.2019г. на Началник РУ Казанлък.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: