№ 19714
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110160331 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 – 329 от ГПК.
Ищцата Д. К. С. твърди, че с ответника О. О. С. сключили граждански брак на
06.06.2020г. в гр. Несебър. По време на брака се родил и малолетният им син О. О. С., роден
на 18.10.2020г. Твърди, че в началото съвместният им живот протичал нормално, после
отношенията им се влошили рязко. Възникнали противоречия между тях, които не успели да
преодолеят. Проблем се оказала разликата в годините им, както и обстоятелството, че
ответникът започнал редовно да злоупотребява с алкохол в домашни условия като се
оправдавал с работата си. Когато бил пиян започвал да става агресивен и да обижда ищцата
безпричинно. Когато това поведение започнало да става системно и то в присъствието на
детето ищцата напуснала семейното жилище с детето и се изнесла на квартира. Твърди, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и моли за неговото прекратяване като такъм.
Моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен /без да се изследва
въпросът за вината/., да й предостави упражняването на родителските права над
малолетното дете на страните, като определи режим на лични отношения на ответника с
детето и последният да бъде осъден да им заплаща издръжка в размер на 1400 лв.
представляваща 10% от неговите доходи. претендира ползването на семейното жилище,
представляващо апартамент № 42-43, находящ се гр. София, СО-Район "Изгрев", бул. „Д-р
Г.В. Димитров” № 32, вх. Б, ет. 4. Изразява желание след развода да възстанови
предбрачното си фамилно име Цанева. Претендира разноски.
Ответникът по първоначалния иск - ищец по насрещния О. О. С. също намира брака
си за дълбоко и непоправимо разстроен и моли за неговото. Твърди още, че причина за
влошаване на отношенията им е безпочвената ревност на съпругата. Още от началото на
тяхната връзка съпругата му периодично изпадала в нервни кризи, за справяне с които
използвала медикаменти. С цел избягване на сцените на ревност ответникът почти изцяло
ограничил социалните си контакти. Сключването на брака им също било проява от страна
на ответника с цел да се успокои ищцата, а и вече била бременна с общия им син. Съпругът
твърди, че е закупил семейното жилище, ремонтирал го е и се е опитал да създаде комфорт
за семейството си, както и за детето си от предходен брак. В отговора на исковата молба
твърди, че има постигнато разбирателство с майката и тя не му ограничава контактите с
1
общото им дете Оги. Той от своя страна заплащал издръжка. Ответникът е депозирал и
насрещен иск, с който иска да му бъдат предоставени родителските права по отношение на
малолетното дете Оги, на майката да бъде определен разширен режим на лични отношения
и същата да бъде осъдена да заплаща издръжка. Съпругът претендира предоставяне
ползването на семейното жилище, а в случай на предоставянето му на другата страна с
молба от 18.04.2023г. е поискал съпругата да бъде осъдена да му заплаща месечен наем в
размер на 700 лв. По изложените съображения желае прекратяване на брака поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия. Претендира разноски.
Всеки един от съпрузите оспорва сочените от другия съпруг твърдения и негови
брачни провинения, акцентира върху това, че другият с поведението си е довел до
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, пледира за уважаване на исковите му
претенции.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи на страните, прие за
установено следното:
Страните Д. К. С. и О. О. С., са съпрузи, сключили са граждански брак на
06.06.2020г. в гр. Несебър, видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено
въз основа на акт за граждански брак № 20/06.06.2020г. на Община Несебър. При
сключването на гражданския брак съпругата е приела фамилното име на своя съпруг – С..
По време на брака страните имат родено едно малолетно дете О. О. С., роден на
18.10.2020г. видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №
0638/23.10.2020 г. в СО – район „Красно село“.
По време на делото страните са разделени. Съдът е определил привременни мерки с
Определение от 28.03.2023г. Съпругът О. С. е трудово ангажиран. Съгласно справка от
НАП от 01.11.2023г. за периода 01.10.2022г. до 30.09.2023г. ответникът е работил в „Шелли
Юръп“ ЕООД със средно месечно възнаграждение 14 000лв. Съпругата също е трудово
ангажирана със средно месечни доходи в размер на 1800 лв.съгласно справка от НАП от
28.03.2023г.
По делото безспорно се установи, че семейното жилище, представляващо апартамент
№ 42-43, находящ се гр. София, СО-Район "Изгрев", бул. „Д-р Г.В. Димитров” № 32, вх. Б,
ет. 4 е придобито по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност. По
делото е представен и титулът за собственост, представляващ Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 3, т. IV, рег.№ 5607, дело № 523/2021г., на нотариус АнтоА.
Любенова, вписана в регистъра на НК под № 386, с район на действие СРС. От твърденията
на страните, от социалните доклади и показанията на свидетелите се установява, че
семейното жилище по см. на СК е апартамент. Семейното жилище към момента на
приключване на устните състезания по делото се обитава от съпругата заедно с малолетното
дете О. С.. Ползването му се претендира и от двете страни и двете страни претендират
заплащане на наем, в случай, че ползването му се предостави на другата страна.
По делото е приет социален доклад, изготвен от ДСП Слатина, изготвен след среща
със съпруга. Пред социалните работници същият е споделил, че съпругата му го напуснала
през месец август 2022г. заедно с детето и се е преместила в друго жилище. Според съпруга
причина за това е безпричинна ревност от страна на съпругата. До месец март 2023г. бащата
имал регулярни контакти с детето, без майката да ги ограничава. Дори се наложило да се
грижи за детето в период от няколко седмици, през които майката била в Израел. От време
на време в жилището пребивана и по-големия син на съпруга, Александър, който се
разбирал чудесно с малкия Оги. Към момента на проучването 22.03.2023г. непосредствени
грижи за детето се полагали от майката, а бащата поемал финансовата им издръжка. Съветът
на социалните с работници е родителите да решат противоречията помежду си без да
въвличат детето в конфликтна лоялност.
За целите на настоящото производство е изготвен социален доклад от ДСП Възраждане
от 20.03.2023г. . Социалните работници са се срещнали с ищцата С.. Установено е, че
2
същата е жилищно устроена, живее под наем жилище, близо до роднини, които й помагат за
отглеждането на детето. При изследването социалните работници са установили много
добри условия за оглеждане на детето и изключително силно развита емоционална връзка
между майката и детето. Наблюдавана е доверителна връзка и откритост в комуникацията на
детето с майката. Установено е, че тя умее да оценява потребностите на детето и се стреми
да ги задоволява. Детето се чувствало сигурно в присъствието на майка си. Не е
идентифициран риск от отчуждаване на детето от бащата – по данни на майката тя не е
ограничавала детето от правото му да се вижда с баща си.
По делото е прието заключение на комплексна съдебно психолого-психиатрична
експертиза, което съдът напълно кредитира. Целта на изследването е родителския капацитет
на двамата съпрузи и начина, по който комуникират с малолетното си дете О. С.. Според
заключението на вещите лица двамата родители показвали сходен личностов профил, който
не разкрива психопатологични черти или особености с клинична значимост. При
проучването е установено, че двамата имат различен стил на справяне екзистенциални
кризи, всеки един от които включва полово специфични социални модели на справяне,
характерни за културата на общностната група, от която произхождат и в която са
формирани. Съпругът използвал модели на справяне предимно чрез адаптивно
мобилизиране на собствени, вътрешни ресурси, докато съпругата адаптивно търсела и
мобилизирала предимно външни ресурси за подкрепа. Вещите лица са констатирали, че има
данни, че и двамата имат склонност да използват вещества (алкохол, респ. медикаменти), с
помощта на които се опитват да управляват нивото на стрес, когато то придобие прекомерни
нива. Използването на вещества по този начин и с такава цел също е нормативно за
общността, в която са формирани. Не се констатирани симптоми на зависимост у нито един
от двамата. В рамките на експертното изследване не са установени поведенчески
нарушения с клинична значимост. Двамата имат проблеми в общуването, които се проявяват
дори и пред трети лица и най-вече пред детето. В същото време двамата родители
взаимодействат с детето пълноценно и адекватно, откликвайки на нуждите му адекватно,
своевременно и съразмерно. Пред експертите детето е демонстрирало по-силна
привързаност към майката, като прекарва повече време в контакт с нея, чувства се спокойно
от нея, включително е заспало в обятията й при интервюто. Бащата също е показал
способност да общува с детето и да го предразполага към разговор и игра. Вещите лица не
са констатирали индикации, от които може да се направи извод, че детето е било
малтретирано от когото и да е от двамата си родители.
В заключението, което съдът напълно кредитира е отразено, че и двамата родители
имат добър родителски капацитет. Същият е частично компрометиран то продължаващия
конфликт помежду им, който, въпреки че са физически разделени, продължава да е актуален
и да провокира интензивни негативни емоции и враждебност един към друг, които
проявяват дори и пред детето. Тава тяхно поведение показва невъзможност за
конструктивен диалог с другия родител, което допълнително влошава качеството на
родителския капацитет и на двете страни. Съдът кредитира напълно заключението на
вещите лица и го ползва като изходна точка при определяне на въпросите относно
родителската отговорност на страните.
По делото е прието и заключение на назначена съдебно-техническа експертиза, със
задача да определи среден пазарен наем за подобни жилища в района. От приетото и
кредитирано заключение се установява, че средният пазарен наем за подобни жилища в
района е 2368 лв. на месец.
Страните са изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК в съдебно заседание, проведено
на 23.05.2023г. Ищцата Д. С. заявява, че работи и сама се грижи за детето. Получава помощ
от разширеното си семейство. Решението да започне бракоразводен процес е обмисляно
дълго, но е категорична, че не желае да живее повече в средата на съпруга си и да възпитава
детето си.
При изслушването по реда на чл. 59, ал.6 от СК съпругът О. С. е заявил, че е
ръководител на програмисти, живее с двете си деца и се грижи за тях. При изслушването
3
акцентира на статистически данни за времето, което прекарва с двеете си деца и на работа.
По делото са събрани гласни доказателства. По делото е разпитан доведения баща на
ищцата Пламен Трифонов. Същият заяви, че ищцата сама се грижи за детето. Води го на
градина, работи. Виждал е бащата също да осъществява контакт с детето. Родителите имали
нормална комуникация по повод режима на лични отношения и грижите за детето.
Показания е дала и психолога на ищцата Бушка Лукич, която няма лични впечатления от
ответника и отношенията й със съпругата му, а показанията й пресъздават разкази на
ищцата при осъществена терапия.
Показания по делото е дала и бившата съпруга на ответника Теодора Събева, с
когото имат общо дете на единадесет години. Свидетелката разказва, че ответникът е
всеотдаен и отговорен родител. Помагал на детето с домашните и го водел на фантастични
места, които тя не можела да си позволи. Синът им се занимавал с различни спортове, като
го насърчавали да пробва различни преживявания, за да може да намери своето призвание.
Свидетелката не е сигурна дали страните са ходили заедно на семейни екскурзии извън
чужбина. Ответникът е ходил в САЩ само с по-големия си син. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката Събева, само в частта в която почиват на нейни преки
впечатления и не споделят споделено им от страна по делото. В същото време при преценка
на тяхната достоверност съдът взема под внимание и обстоятелството, че свидетелката е
бивша съпруга на ответника, когото описва като невероятен и отзивчив човек, а го е
напуснала няколко когато синът им е бил на осем години.
Страните по делото не спорят, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и
искат неговото прекратяване с развод. По делото се установи и не се спори по този факт, че
съпрузите са във фактическа раздяла от месец август 2022г. настъпила след поредица от
конфликти и противоречия в семейното им общуване . Всички тези обстоятелства са довели
до настоящото положение, при което всякакви контакти между съпрузите са прекъснати и те
са отчуждени един от друг, помежду им трайно са се настанили неразбирателството, липсата
на обич и взаимно уважение. При така установените факти за отношенията между съпрузите
съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде
прекратена. Вярно е, че фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на
брака (ППВС №10/1971 г., т.3), както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите
води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата,
макар и не с голяма давност е резултат на крайно изострените съпружески отношения, през
последните три години бракът е съществувал само формално, поради което и следва да бъде
прекратен. Такова е и желанието на двамата съпрузи. Страните не са направили искане за
произнасяне на съда по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име. Страните имат родено по време на брака едно малолетно дето – О. О. С.,
роден на 18.10.2020г., поради което и съдът дължи произнасяне по тези въпроси по
обективно съединените небрачни искове по повод на родителската отговорност.
Съдът счита, че с оглед данните по делото, установения капацитет и годност на
двамата родители, емоционалната и доверителна връзка на детето О. с всеки от тях, както и
жилищната и материалната им обезпеченост и подкрепяща среда, и най-вече с оглед
възрастта, и лично заявеното му при изслушването желание, налагат упражняването на
родителските права да се концентрира у личността на майката, при която да се определи и
местоживеенето на детето. По делото се установи, че майката познава в дълбочина и се
отнася внимателно и грижовно към нуждите на детето –образование, здраве, осигуряване на
емоционален комфорт. По делото се установи, че майката е всеотдайна, последователна и
стриктна в грижите към малолетното дете и в името на неговото спокойствие е взела
решение да напусне семейното жилище и съпруга си. В същото време в отговора на
4
исковата молба, в допълнителните становища, в които бащата се опита да дискредитира
емоционалното състояние на майката, а и в действията му по предаване на владението на
семейното жилище с повредени електроуреди, бащата показа недобър родителски капацитет
и незачитане на ролята на майката в живота и възпитанието на малолетния си син О..
Поради обстоятелството, че майката ще упражнява родителските права по отношение
на общото им дете О. на бащата следва да се определи режим на лични отношения,
съобразно диспозитива на решението.
Съгласно чл. 126, ал. 1 от СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят
заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно”. Правото на детето да живее с
неговите родители е в чл. 9, § 1 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана и
обнародвана с ДВ бр. 55/ 12.07.1991 г. Сред изключенията по Конвенцията е раздялата на
родителите. Тя налага вземане на решение при кого от тях да се определи местоживеенето на
детето, включително произтичащите от това за решаване въпроси, които националният
закон определя като служебно задължение на съда (чл. 59, ал. 2 СК и препращащите към
разпоредбата останали случаи – с уважаването на иска за развод или за унищожаването на
брака, при спора за родителски права относно родените извън брака деца или при същия
спор по време на фактическата раздяла между съпрузи). Чл. 9, § 3 КПД изисква от
присъединените държави да зачитат правото на детето, което е отделено от единия или от
двамата си родители, да поддържа лични отношения и контакт с тях редовно, освен ако това
противоречи на неговите висши интереси. Чл. 8 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) прогласява правото на семеен живот
като основно, защитата на което присъединената към Конвенцията държава е длъжна да
осигури. Така признаването на връзката дете – родител, което произтича от двете
Конвенции, а намира и конституционно основание (чл. 14 и чл. 47 КРБ), има естествени
психологически проекции. В настоящия случай, не се констатира наличие на родителско
отчуждение, а напротив детето е запазило топлите си отношения и със своя баща. По
изложените съображения следва да му се определи разширен режим на лични отношения,
определен в диспозитива на настоящото решение. При съществено изменение на
обстоятелствата в течение на времето и непостигане на съгласие между страните, всяка от
тях може да поиска от съда изменение на този режим.
За яснота на страните обаче, съдът намира за необходимо да отбележи, че последните
следва да разберат в достатъчна степен, че прекъсването на връзката на детето, с който е да
е от двамата родители ще се отрази неблагоприятно върху психическото и емоционално
развитие на детето им. За изграждането на непълнолетното дете О. като личност двамата
родители имат не само правно, но и нравствено задължение. Отношенията между
родителите не следва по никакъв начин да рефлектират върху психическото и
емоционалното състояние на общото им дете. Те са хората, които следва да осигурят
нормална и спокойна среда за развитието на децата си, тъй като те съществува по волята и
тяхното желание. Майката от своя страна следва да изпълнява задължението си да съдейства
за режима на личните контакти на бащата с детето, като не допуска поведение насочено към
отчуждаването на детето и препятстване на контактите им. Чрез лични действия на всяка от
страните по делото, различаващи се по своя интензитет според потребностите на детето,
родителите трябва да създадат необходимите спокойствие и увереност у него. По този
начин, съобразявайки се с предписанията на закона, добрите нрави и влязлото в сила
съдебно решение, страните трябва да се опитат да подобрят стандарта на живот на детето си,
за да не се чувства то разкъсано в търсенето на одобрение и подкрепа от своите
родители.
Съгласно чл.143, ал.2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си” (последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната
работоспособност и имущество, а не за родителите-ППВС №5/1970г., т.2, поради което е
очевидно незаконосъобразно разбирането за безусловния характер на задължението за
издръжка от родител спрямо ненавършило пълнолетие дете), като според чл.142, ал.1 СК
5
„размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може
да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК); Възможностите на
родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма да живеят децата,
да дава издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката (чл.142, ал.1 СК-2009 г.),
но и за основанието на иска (арг. чл.140, ал.2 СК-2009 г., така-ППВС №5/1970 г., т.ІV).
Освен това детето с оглед възрастта си е дефинитивно неработоспособно, поради което има
право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават
такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК) поради липса на лица от първи ред. Нуждите на детето са
обичайни за дете на неговата възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински
грижи и т.н.), както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което
то е отглеждана, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално. По делото не се установяват специални
здравословни и образователни потребности на детето О..
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се определя от
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги
възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Бащата има алиментно
задължение към своя по-голям син в размер на 400 лв. Относно размера на издръжката
съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в
случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е
в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Така,
като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим
съобразно Конвенцията за правата на детето, съдът определя общ размер на месечна
издръжка в размер на 800 лв., като бащата следва да поеме по – голямата част от нея в
размер на 500 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба. Останалата част, ведно
с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да се поеме от
майката. С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен посочения размер от 500
лв. и не основателен до претендирания размер от 1400 лв. Издръжките се дължат, видно със
законната лихва за забава, арг. от чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката на детето, дори и без
искане на страните.
Съпрузите не претендират издръжка, поради което и съдът не дължи произнасяне по
този въпрос. Съдът не дължи произнасяне и по въпроса за фамилното име на съпрузите след
развода, тъй като нито един от тях не е поискал промяна.
В настоящия случай претенция за ползване на семейното жилище, са предявили и
двете страни като са посочили като семейно жилище различни имоти, които са обитавали.
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните-
елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. Когато страните имат
ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен дори и служебно да се произнесе относно
ползването на семейното жилище (чл.56, ал.1, изр.ІІ СК). Съгласно §1 СК Семейно жилище
по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца. Съдът приема за такова жилището, в което към момента на
раздялата са живеели страните, а имено апартамент № 42-43, находящ се гр. София, СО-
Район "Изгрев", бул. „Д-р Г.В. Димитров” № 32, вх. Б, ет. 4 По делото не се спори, че
същият е придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност.
Страните имат родено малолетно дете по време на брака, поради което и с оглед
предоставяне на родителските права върху тях на майката, на последната следва да се
предостави за ползване и семейното жилище, като по този начин детето ще продължи да се
6
отглежда в средата към която са привикнали. За да обоснове този свой извод, съдът
съобрази, че по делото не се събраха доказателства, че от семейното жилище може да се
обособят две отделни жилища, без значителни преустройства, въпреки голямата му
квадратура, а от друга страна не може да се направи извод, че отношенията на съпрузите са
такива, позволяващи съвместното им живеене в едно жилище след прекратяване на брака. В
тази връзка, съдът съобрази освен крайно влошените отношения и обстоятелството, че
родените от брака деца имат право на спокоен живот, без да бъдат подлагани на
постоянните скандали на своите родители, в това число и обстоятелството, че към
настоящия момент, според настоящата инстанция, не е в интерес на децата да се
предприемат промени в начина им на живот и жилищните условия, на които са
свикнали. Ето защо и отчитайки най-вече интереса на детето, съдът намира, че
семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на жената Д. С..
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 от СК по силата на съдебното решение за развод,
с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл.56, ал.1, 2,3 и 5 от СК,
възниква наемно отношение и съгласно разпоредбата на чл.57, ал.2 от ГПК всяка от
страните може да иска съдът с решението си да определи размера на наема с решението си
за развод. Претенция за определяне на размера на месечния наем е заявена от мъжа, поради
което и настоящия състав намира, че дължи произнасяне по чл.57, ал.2 от СК. Не се дължи
наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ.
Към момента на постановяване на решението за развод и за предоставяне ползването
на семейното жилище, съдът е длъжен да съобрази факта на ползване на част от жилището
от ненавършилите пълнолетие две деца от брака, за да приложи изискването на закона за
приспадане на съответната част от наема. При определяне размера на наема, който не се
дължи за ползваната част от семейното жилище от ненавършилите пълнолетие деца от
брака, съдът следва да приложи точно закона във връзка с употребеното понятие „жилищна
площ” – чл. 57 СК. Семейното жилище е съвкупността от жилищни и сервизни помещения,
предназначени да задоволяват битовите нужди на семейството – ППВС № 12/1971 г.. В този
смисъл жилищна площ е площта на цялото семейно жилище, включващо всички помещения
в обхвата на жилището, независимо от тяхното функционално предназначение, защото
нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно задоволени само при наличие и на двете
категории помещения. При определяне на наема за ползваната жилищна площ от
ненавършилите пълнолетие деца от брака, следва да се има предвид неговия дял на
обитаване на всички помещения на жилището, а не само стаята, която му служи за спалня.
Доколкото семейното жилище е придобито от страните по време на брака им, то
последното е съпружеска имуществена общност, защото при придобиването му е действала
презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 от СК. При това положение искането на
мъжа за определяне на наем за ползването на семейното жилище след развода е
основателно. В тази връзка съдът съобрази още, че съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 от
СК с предоставянето за ползване на семейното жилище на единият от съпрузите с
бракоразводното решение, възниква наемно правоотношение, както бе отбелязано по-горе.
Съдът, след като съобрази и заключението на съдебно-техническата експертиза , определя
месечен наем за ползването на семейното жилището в размер на 700лв. която жената трябва
да заплаща на мъжа, именно с оглед собствеността, като зачита площта, която следва да
ползват децата, считано от влизане в сила на бракоразводното решение, в частта за
ползването на семейното жилище – чл. 57, ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 56, ал. 5 от СК (
Решение № 627/08. 03. 2011 г. по гр. д. № 176/2009 г., ІV г. о.). Следва да се има предвид и
обстоятелството, че след постановяване на решението за прекратяване на брака, съпрузите
на основание чл. 28 СК стават обикновени съсобственици на равни дялове от цялото
имущество, попадащо в обхвата на СИО.
Съгласно чл.53 СК „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име
преди този брак”, респ. законодателят е предоставил възможността на съпругът, който при
сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг както да
възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия, като в
7
случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно, поради което и
доколкото съгласно разпоредбата на чл.322 от ГПК съдът дължи и служебно произнасяне по
този въпрос, намира че следва да бъде уважена претенция на жената, за която се установи, че
е променила фамилното си име при сключване на брака, като бъде постановено след
прекратяване на брака жената да възстанови предбрачното си фамилно име –Цанева.
Предвид липсата на искане за произнасяне по въпроса за вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, държавната такса при решаване на делото по иска за
развод в размер на 50 лв. се дължи от двете страни по равно. В този случай на страните не
следва да се присъждат разноски. Съпругът С. дължи на съда и 720 лв. – държавна такса
върху размера на присъдената в полза на малолетното му дете издръжка. От своя страна
съпругата С. дължи държавна такса върху дължимия наем в размер на 1 008лв.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен с Акт за граждански брак №
20/06.06.2020 г. на Община Несебър между Д. К. С., ЕГН **********, и О. О. С., ЕГН
**********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО на основание чл. 49, ал.1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над малолетното дете О. О.
С., ЕГН ********** на майката Д. К. С., ЕГН **********, при която определя
местоживеенето на детето, на основание чл. 59, ал. 2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата О. О. С., ЕГН **********, с
малолетното дете О. О. С., ЕГН ********** както следва : бащата има право да вижда и
взема детето при себе си всяка нечетна сряда от годината за времето след приключване на
учебни занятия, а ако съответният ден е неучебен в 17:30 часа до 20.30 часа и всяка четна
според поредния й номер в годината седмица, за времето от 18:00 ч. в петък до 18.00 часа в
неделя, с преспиване, с изключение на един месец през лятото, по време на платения
годишен отпуск на майката (през което време не се прилага режима и в сряда); един
месец през лятото, който не съвпада с платеният годишен отпуск на майката; всяка
четна година - по време на пролетната ваканция, с време и продължителност определена
от МОН за съответната година, за времето от 10.00ч. на първият ден от ваканцията до
18.00ч. на последният ден, и за част от Коледната ваканция, включваща Коледните
празници, за времето от 10.00ч. на 24-ти декември до 15.00ч. на 29-ти декември, а всяка
нечетна година - за част от Коледната ваканция, включваща и Новогодишни празници, за
времето от 10.00ч. на 28-ми декември до 18.00ч. на последният ден от ваканцията, както и
по време на Великденските празници за времето от 10.00ч. на Разпети петък до 18.00ч. на
Понеделника, след Великден, на основание чл. 59, ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА О. О. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, да заплаща на малолетното
си дете О. О. С., ЕГН ********** , чрез неговата майка и законен представител Д. К. С.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 500 (петстотин) лева, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 07.11.2022г. до настъпване на законна причина, изменяща
размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 59, ал. 2, предл. посл. от СК,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, на
основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК, като отхвърля исковата претенция за разликата до
1400 лв. като неоснователна.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
ПРЕДОСТАВЯ на Д. К. С., ЕГН **********, ползването на семейното жилище
представляващо апартамент № 42-43, находящ се гр. София, СО-Район "Изгрев", бул. „Д-р
8
Г.В. Димитров” № 32, вх. Б, ет. 4 със застроена площ от 197.62 кв.м., подробно описан в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 3, т. IV, рег.№ 5607, дело № 523/2021г.,
на нотариус АнтоА. Любенова, вписана в регистъра на НК под № 386, с район на действие
СРС.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Д. К. С. , ЕГН **********, да
възстанови предбрачното си фамилно име – Цанева на основание чл. 53 от СК.
ОСЪЖДА Д. К. С., ЕГН **********, да заплаща на О. О. С., ЕГН **********, с
адрес гр. София, месечен наем в размер на 700лв. (седемстотин лева) за ползването на
семейното жилище -апартамент № 42-43, находящ се гр. София, СО-Район "Изгрев", бул.
„Д-р Г.В. Димитров” № 32, вх. Б, ет. 4 със застроена площ от 197.62 кв.м., подробно описан
в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 3, т. IV, рег.№ 5607, дело № 523/2021г.,
на нотариус АнтоА. Любенова, вписана в регистъра на НК под № 386, с район на действие
СРС, считано от влизане в сила на решението за прекратяване на брака, на основание чл. 57,
ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 56, ал. 5 от СК.
ОСЪЖДА О. О. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, да заплати по сметка на
СРС сумата в размер на 50.00 (петдесет) лева – държавна такса при решаване на делото по
иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и сумата в размер на 720 лв. (седемстотин
и двадесет лева) – държавна такса върху издръжката на децата, на основание чл. 78, ал. 6,
във вр. с чл. 69, ал.1, т. 7 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. К. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС сумата в размер
на 1 008 лв. (хиляда и осем лева лева) - държавна върху определеният размер на наема за
ползването на семейното жилище.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9