Р Е Ш Е Н И
Е № 209
гр. Пловдив, 21.02.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 12.02.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 3120 по описа на съда за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Сдружение „Съюз на тракийските дружества в
България“, БУЛСТАТ *********, рег. по фирмено дело № 1664 / 1990 г. на СГС със
седалище гр. *** и адрес на управление ***, представлявано от ********К.А.П., твърди,
че между него като неправителствено сдружение, осъществяващо обществено-полезна
дейност и ответника Сдружение „Тракийско дружество – Войвода Р.С.“, БУЛСТАТ
********* със седалище гр. **** и адрес на управление ул. „****“ № ****, като ЮЛ
с нестопанска цел, са съществували членствени правоотношения в периода
01.01.2012 г. – 12.06.2017 г. Сочи, че съгласно чл. 14 от Устава на ищцовото
сдружение всеки член, в т.ч. и
ответникът, има задължение да превежда на всяко тримесечие по 20% от
приходите от собствените имоти в касата на съюза, което задължение за периода
на членство ответникът не изпълнявал. Твърди, че ответникът притежава УПИ-I клуб, целият с площ от 2 880
кв.м., находящ се в ***, както и двуетажна масивна сграда - кино-читалище „***“,
с обща застроена площ от 604,50 кв.м., находяща се в гр. ***, както и че за
периода 01.01.2014 г. – 12.06.2017 г. дължи на ищеца общо сумата от
32 660,51 лв., от които 27 640 лв. – главници и 5 020,51 лв. –
обезщетение за забава плащането на главниците, формирани, както следва:
- за периода от 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. сумата
от 8 089 лв. главница, формирана въз основа на данните от ГФО за 2014г. в
публичния регистър за приходи от имоти и 2 442,40 лв. - обезщетение за
забава плащането й за периода от 01.01.2015 г. до датата на предявяване на иска
- 20.12.2017
г.
- за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. сумата от
7 989 лв., формирана въз основа на данните от обявения ГФО за 2015 г. в
публичния регистър и приходи от имоти и 1 601 лв. - обезщетение за забава
плащането на главницата, считано от 01.01.2016 г. до датата на предявяване на
иска - 20.12.2017 г.
- за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. сумата от
7 989 лв., формирана приблизително по данните от ГФО за 2015 г., тъй като
ищецът твърди, че за 2016 г. ответникът е обявил ГФО за приходи от имоти и
787,16 лв. - обезщетение за забава плащането на главницата, считано от
01.01.2017 г. до датата на предявяване на иска - 20.12.2017 г.
- за периода от 01.01.2017 г. – 12.06.2017 г. сумата
от 3 573 лв., главница, формирана приблизително по данните от ГФО за 2015
г., тъй като ищецът твърди, че за 2017 г. ответникът е обявил ГФО за приходи от
имоти, считано от 13.06.2017 г. до датата на предявяване на иска 20.12.2017 г.
и обезщетение за забава плащането й в размер на 189.95 лв. за периода от
13.06.2017г. до 20.12.2017г.
Ищецът поканил ответника да заплати доброволно
дължимите суми за месеците от януари 2012 г. до декември 2016 г. включително с
нотариална покана рег. № 2679, том 2, акт 24 / 27.10.2017 г. на нотариус Р.С.,
рег. № *** в НК и район на действие – *** районен съд, връчена на 31.10.2017
г., като предоставил двуседмичен срок от получаване на поканата. Като твърди,
че с отговор, получен на 15.11.2017 г., ответникът уведомил ищеца, че счита
претенциите за неоснователни, настоява съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати подробно описаните по-горе суми, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане. Допълнителни съображения се излагат в хода на процеса. Претендират се
разноски.
По искането му за увеличаване размера на част от
претенциите, постъпило след приключване на последното съдебно заседание, на
което е даден ход на устните състезания, съдът се е произнесъл с определение от
13.02.2019г, с което искането като закъсняло е оставено без уважение.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК (25.01.2018 г. –
26.02.2018 г.), ответникът „Тракийско дружество – Войвода Р.С.“, БУЛСТАТ
********* със седалище гр. *** и адрес на управление *** чрез пълномощника адв.
М.Е., депозира отговор, с който оспорва предявените искови претенции по основание
и размер. Прави възражение за нередовност на исковата молба, тъй като същата е
подписана единствено от *********, като поддържа, че представителни функции има
колективният орган, а не еднолично неговият ***. На следващо място прави
възражение за липса на правен интерес от предявяване на исковете с довод, че
между страните в процеса не е възникнало валидно членствено правоотношение, тъй
като нито настоящият, нито който и да е от предишните председатели на ответното
юридическо лице не е подавал заявление за вписване в книгата на членовете, а и
подобно решение не е гласувано предварително от управителния съвет на ответното
сдружение. С оглед на горното според ответника липсва процесуална легитимация, както
на ищеца да предяви процесните искове, тъй като той не е носител на
материалното право, така и на ответника да отговаря по тях.
В случай, че съдът намери за неоснователни
възраженията за недопустимост, по същество оспорва твърденията, че сдружение
„Тракийско дружество – Войвода Р.С.“ има задължение да заплаща членски внос,
тъй като не е налице валидно възникнало членствено правоотношение. Дори да се
приеме, че членство е възникнало между страните, позовава се на разпоредбите на
чл. 11, ал. 1, т. 5 във вр. ал. 3 с.ч. от Устава на сдружението, съгласно които
членственото правоотношение се прекратява при отпадане, т.е. при системно
неизпълнение на задължението за заплащане на имуществени вноски и неучастие в
дейността на сдружението. Отпадането само се констатира от централното ръководство
на съюза. Счита, че, за да е налице системно неизпълнение, следва да не са
заплатени поне три последователни вноски, с оглед на което дори да е имало
членствено правоотношение, същото е прекратено поради отпадане на ответника още
преди края на 2012 г., поради което ищцовите претенции за заплащане на членски
внос са неоснователни. Евентуално заявява възражение за нищожност на
разпоредбата на чл. 14 от Устава на ищцовото сдружение поради противоречието й
със закона, заобикалянето на закона, както и накърняване на добрите нрави.
Твърди, че цитираната разпоредба задължава членовете да внесат част от
приходите от собствените си недвижими имоти, а не от реализираната печалба, като
по този начин се нарушават Закона за счетоводството и Закона за корпоративното
подоходно облагане. Наред с горното сочи, че коментираната разпоредба е
нищожна, тъй като никога не е била обсъждана и приета от компетентния орган на
ищцовото дружество. Събираните суми от членски внос се разходвали не в
съответствие със заложените в устава на съюза цели и служели за обезпечаване
участието му в партийни формации и коалиционни политически споразумения. Прави
възражение за нищожност на решението, в случай, че такова е прието, с което е
изменен уставът, в частта, която касае разпоредбата на чл. 14, като се позовава
по аналогия на ТР № 2 / 2002 г. на ОСГК на ВКС относно решенията на общото
събрание на търговските дружества. Твърди още, че ********на ищцовото сдружение
е направил извънсъдебно признание, че процесните суми не се дължат,
обективирано в Протокол от общото събрание на ответното юридическо лице от дата
09.04.2016 г. На последно място прави възражение за изтекла погасителна
давност, като счита, че приложение намира кратката тригодишна давност, тъй като
се касае за периодични плащания. Допълнителни съображения се излагат в хода на
процеса. Претендират се разноски.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях,
прие следното:
По делото няма
спор относно правноорганизационните форми на страните, а именно, че ищецът е съюзно сдружение,
независимо, непартийно, неправителствено обществено - патриотично доброволно
сдружение на тракийските дружества и на други тракийски организации и
юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи обществено-полезна дейност по
смисъла на чл. 1 от Устава, а ответникът – също юридическо лице с нестопанска
цел, за което се твърди, че през процесния период е било член на Съюза.
Не се спори и по съдържанието на чл. 14 от
Устава на Съюза, от който ищецът черпи права, а именно, че членовете на Съюза
превеждат по тримесечие в касата на Съюза 30 % от събрания членски внос и 20 %
от приходите от собствените им имоти, както и доброволни вноски от допълнителна
стопанска дейност.
Безспорно е и останалото съдържание на
Устава, като се оспорва валидността на коментираната клауза, на която ищецът
основава вземането си.
Няма спор също, че липсва плащане от страна
на ответника на сумите, които се търсят от него, като се оспорва изобщо възникването
на подобно задължение. Не се оспорва принадлежността на имотите, от приходите
на които ищецът формира претенцията си.
Всички останали фактически твърдения на ищеца са
оспорени, поради което следва да се обсъдят възраженията на ответника в
поредността, в която са наведени.
По
процесуалноправните възражения на
ответника за нередовност на исковата молба и недопустимост на производството съдът
вече се е произнесъл с определението си по чл. 140 ГПК, като е приел, че за
третите лица действие има вписването в регистъра на ЮЛНЦ към регистърния съд, а
в конкретния случай видно от представеното с исковата молба удостоверение от 24.11.2017
г. на СГС ищцовото сдружение се представлява от ********К.А.П. и в съответствие
с приетото в чл. 9 от Устава. Колкото до възражението за недопустимост на
производството поради липса на правен интерес, то е прието за неоснователно с
оглед вида на предявения иск, който е осъдителен, а не установителен, за да е
необходимо да се следи за наличието на пряк правен интерес от предявяването му като
абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. Прието
е също, че възраженията на ответника на практика касаят материалноправната
активна и пасивна легитимация на страните, по която съдът ще се произнесе с
решението си. За
пълнота само следва да се посочи, че процесуалната легитимацията и
правният интерес на ищеца произтичат от твърденията
му, че е съюзно сдружение, независимо, непартийно, неправителствено
обществено-патриотично доброволно сдружение на тракийските дружества и на други
тракийски организации и юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи
обществено-полезна дейност по смисъла на чл. 1 от Устава, като същевременно в
качеството си на юридическо лице притежава нужната правосубектност, както и с
оглед на твърденията му, че за
процесния период е налице валидно членствено правоотношение с ответника и съответно
неизпълнение на задълженията му, регламентирани в чл. 14 от Устава. Доколкото
ответникът не оспорва неизпълнението на твърдяното парично задължение, а
възникването му изобщо, категорично за ищеца е налице правен интерес от
разрешаване на повдигнатия пред съда спор.
По материалноправните
възражения на ответника:
Първото от тях е за липса на надлежно възникнало
валидно членствено правоотношение между страните, тъй като нито настоящият,
нито който и да е от предишните председатели на ответното сдружение, не е
подавал заявление за вписване в книгата на членовете, а и подобно решение не е
гласувано предварително от управителния му съвет.
Това възражение е неоснователно, тъй като по делото се
съдържат извънсъдебни признания на ответника чрез ****му за безспорното наличие
на членствено правоотношение между страните. Така напр. на л. 141 от делото е
приложено писмо от 15.05.2015г, изходящо от името на тракийското дружество,
чрез ****му *** Н.М., с подпис и печат, адресирано до Съюза, чрез ****му К.П.,
в което именно по повод на претенцията на последния за изпълнение на чл. 14 от
Устава, изрично се признава, че ответникът е член и като такъв ежегодно
превежда по банковата сметка на Съюза 30 % от събрания членски внос, а от
началото на 2014г не превежда 20 % от приходите от собствените си имоти поради
решение на управителния си съвет, обосновано с доброволния характер на тези
вноски, необходимостта от собствено развитие, ремонти в сградния си фонд,
модернизация, както и недостиг на средства за дейността си, предизвикана от
съдебни дела. Нещо повече, налице са и доказателства за признатите плащания
от 30 % от събрания членски внос /л. 142
– 144/, които също представляват извънсъдебно признание на валидно възникналото
и съществувало членствено правоотношение между страните. Отново подписано от
името на ****на ответното дружество и подпечатано с официалния печат на
сдружението е и волеизявлението му от 12.06.2017г по повод получената
нотариална покана на ищеца, че прекратява членството. Действително в него е
допълнено, „ако може да се приеме, че същото е възникнало валидно“, но с оглед
на останалата доказателствена съвкупност съдът намира, че „може“. Тези
документи са частни свидетелстващи и доколкото формалната им доказателствена си
не е оборена по реда на чл. 193 ГПК – че подписът не е на лицето, което се сочи
за техен автор, което е в доказателствена тежест на страната, от чието име е
положен подписът, те надлежно удостоверяват спрямо ответника признатите
неизгодни за него факти, които съвкупно с всички останали доказателства по
делото, вкл. с тези за плащанията на членски внос, доказват наличието на
валидно възникнало членствено правоотношение между страните.
Наред с това съгласно чл. 5 и чл.
6, ал. 1 от Устава колективен върховен орган на Съюза на тракийските дружества
в България е Общото събрание (Върховен комитет), което се състои от
членовете на съюза - юридически
лица. В тази връзка по делото са налични /л. 119 – 140/ подписани
лично от ****на ответното сдружение /в
качеството му на член на Върховния комитет на Съюза на тракийските дружества в
България/
документи - списъци на
Върховния комитет, с което отново се признава фактът на съществуващо между
страните членствено правоотношение. Автентичността на тези документи също не е
оспорена по предвидения за това процесуален ред и при необорена формална
доказателствена сила надлежно удостоверяват спрямо ответника неблагоприятните
за него факти. По повод на тези документи ответникът възразява, че от тях не
можело да се направи подобен извод, тъй като Н.М. била **** и на Съюза на
тракийските дружества в България, поради което нямало как да се установи, че е
подписала протоколите в качеството й на **** на ответното дружество, а не напр.
в лично качество като член на Върховния комитет. Подобно възражение е
неоснователно, тъй като видно от съдържанието на списъците те са подписани от
нея именно в качеството й на председател на ответното дружество –
обстоятелство, което е изрично вписано. Всички останали доводи на страните
във връзка с наличието или липсата на правоприемство между посочените от тях
субекти са без значение за формирания вече извод и няма да се обсъждат.
Второто възражение на ответника е за автоматичното му
отпадане от членството в Съюза на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 във вр. ал. 3
с.ч. от Устава, съгласно които членственото правоотношение се прекратява при
отпадане, т.е. при системно неизпълнение на задължението за заплащане на
имуществени вноски и неучастие в дейността на сдружението.
И това възражение е неоснователно. По делото
категорично се установява, че ответното сдружение е изпълнявало задълженията си по
чл.14 от Устава за превеждане в касата на Съюза на 30% от събрания членски внос
за процесния период, както и че е участвало в дейността на сдружението видно от
съдържанието на коментираните списъци, поради което основанието за отпадане не е
налице, а то изисква кумулативното наличие на две предпоставки – липса на
плащане и неучастие. Отделно, според съда тази разпоредба е предвидена в
интерес на Съюза, който сам решава съобразно конкретните обстоятелства дали да
я приложи или да направи компромиси и отстъпки спрямо някой от членовете си.
Ответникът обаче не може да черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение и да се позовава на разпоредба, почиваща на собствената му
неизправност.
Третата група възражения на ответника са за нищожност
на разпоредбата на чл. 14 от Устава поради противоречието й със закона,
заобикалянето на закона, както и накърняване на добрите нрави, като в тази
връзка се твърди, че цитираната разпоредба задължава членовете да внесат част
от приходите от собствените си недвижими имоти, а не от реализираната печалба,
с което се нарушават Закона за счетоводството и Закона за корпоративното
подоходно облагане, както и че е нищожна, тъй като никога не е била обсъждана и
приета от компетентния орган на ищцовото дружество, като същевременно събираните
суми от членски внос се разходвали не в съответствие със заложените в устава на
съюза цели, а за обезпечаване участието му в партийни формации и коалиционни
политически споразумения. Прави се и възражение за нищожност на решението, в
случай, че такова е прието, с което е изменен уставът, в частта, която касае
разпоредбата на чл. 14, като в тази връзка се позовава по аналогия на ТР № 2 /
2002 г. на ОСГК на ВКС относно решенията на общото събрание на търговските
дружества. От значение
за основателността на така направените възражения са следните принципни
постановки:
Според приложимите към спора разрешения в
т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС решенията на общото
събрание на сдружение с нестопанска цел могат да са нищожни само в две хипотези
- липсващо /невзето/ решение, отразено като съществуващо в протокола или в
протоколната книга на сдружението, и решение, прието извън пределите на
компетентност на общото събрание, като за тях не намират приложение уредените в
чл. 26
- чл. 35 ЗЗД
основания за недействителност на договорите. Същевременно искът по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ
представлява предоставено на всеки член на сдружението с нестопанска цел
потестативно право да иска отмяна на решение на Общото събрание на членовете на
сдружението, когато то противоречи на повелителни норми на закона или на клаузи
на устава. Той има конститутивен характер и неговата правна последица от
успешното му провеждане е защита на членствени права и/или контрол за
законосъобразност на решенията на сдружението, свързани с дейността му за
постигане на общата нестопанска цел. Активно легитимиран да предяви иска
по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е всеки член на сдружението. Искането за отмяна на
решението на Общото събрание би могло да се основава на процесуална
незаконосъобразност на решението, състояща се в опорочена процедура по свикване
на Общото събрание или вземане на решението. Това искане би могло да се
основава и на твърдение за материална незаконосъобразност - противоречие на
решението с материалноправна норма на устава или ЗЮЛНЦ. Съгласно установената
съдебна практика относно пороците и защитата срещу нищожни и незаконосъобразни
решения на ОС на търговски дружества, съответно приложима и в случая, нищожно е
липсващото (невзето) решение, което е отразено в протокола на ОС - когато не е
проведено ОС по въпроса или изобщо не е било провеждано гласуване по дадения
въпрос, въпреки което в протокола е вписано, че решение е взето от ОС. Нищожно
е и решение, взето от ОС или от другите органи на дружеството извън пределите
на определената от закона и учредителния акт компетентност на ОС. Защитата
срещу нищожните решения се осъществява с установителен иск по чл. 124, ал. 1 и
3 ГПК. Нарушаване на процесуалните изисквания относно начина на оповестяване на
мястото, кворума, времето и дневния ред за провеждане на събранието не обуславя
нищожност на решението, а отменимост, като процесуално незаконосъобразно. Относно
решенията на ОС на сдружения с нестопанска цел практиката на ВКС, формирана по
реда на чл. 290 ГПК, приема, че, когато
е проведено гласуване от участващите в ОС, това означава взето решение, а
съответствието му със закона и устава, може да се преценява чрез иск по чл. 25,
ал. 6 ЗЮЛНЦ. Когато страната се позовава на нарушения на устава и на закона
при вземане на решения от ОС на сдружение с нестопанска цел, искът е с правно
основание чл. 25 ал. 6, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на взетите решенията, като
незаконосъобразни.
В случая видно от заключителните положения
на Устава /л. 14/, които не са оспорени от ответника и надлежно удостоверяват
отразените факти, същият е приет на Национална конференция на Съюза и е
приведен в съответствие със ЗЮЛНС от Общото събрание на 10.03.2001г, изменен и
допълнен на други нарочно проведени за целта общи събрания на посочени в „заключителните
му положения“ места и дати. Следователно, оспорвайки правното действие на
негови клаузи, се оспорва и законосъобразността на решението, с което е приет,
съответно изменен и допълнен, с това си съдържание. Решението/решенията обаче
не са несъществуващи /те са подробно посочени в самия Устав/, нито са приети извън пределите на
определената от закона и учредителния акт компетентност на ОС /подобни
обстоятелства по делото не се установяват/. Следователно, те не са нищожни, а
щом не са нищожни и са породили правното си действие, то законосъобразността им
може да бъде атакувана само по посочения по – горе специален ред.
Наред с това дори под условие да се приеме друго, /че
на общо основание клаузите на устава могат да бъдат оспорвани като
недействителни/, то съдът не счита, че разпоредбата, на която ищецът основава
вземането си, противоречи на закона, заобикаля го или накърнява добрите нрави.
Обстоятелството, че членовете на сдружението са се съгласили да внасят като
членски внос част от приходите от собствените си недвижими имоти, а не от
реализираната печалба, не противоречи на определена законова регламентация в Закона
за счетоводството и Закона за корпоративното подоходно облагане, а и самият
ответник, който се позовава на това противоречие, не цитира конкретни
разпоредби, с които съдът подробно да се занимае, като при дължимата служебна
проверка не се установява противоречие или заобикаляне на закона. Не се
установява и твърдяното накърняване на добрите нрави, свързано с наведено от
ответника разходване на събрания членски внос за стопански цели. В тази връзка
е прието заключение на вещо лице – счетоводител, което съдът възприема като
компетентно и обективно изготвено, а и съответно на данните по делото и
неоспорено по надлежния процесуален ред чрез назначаване на повторна
експертиза, от което се установява, че
паричните постъпления от членския внос са отразени в отчета за приходите
от нестопанска дейност през
процесния период, разходването им е отразено в отчета за разходите отново за нестопанска дейност. Същевременно при
устния си доклад в съдебно заседание вещото лице е категорично, че не може при
наличните данни да направи извод, че разходването на постъпленията от
нестопанска дейност е за други нерегламентирани стопански цели – те са посочени
в отчета на ищеца като разходи за нестопанска дейност и се предполага, че са
именно такива. Доколкото в тежест на ответника е при условията на пълно и
главно доказване да установи твърдения положителен и изгоден за него факт - че
средствата от постъпилия членски внос са разходвани за стопански цели, той носи
и неблагоприятните последици от доказателствената тежест - че всяко съмнение в
осъществяване на наведения факт, е за негова сметка и води до недоказаност на
възражението му. Тъй като той носи доказателствената тежест и за останалите си
правоизключващи възражения, вкл. тези за нищожност на клаузата поради
противоречието й със закона и/или заобикалянето му, съдът приема и тези му
възражения за неоснователни.
Четвъртото възражение на ответника е за опрощаване на
дълга, тъй като председателят ****на ищцовото сдружение направил извънсъдебно
признание, че процесните суми не се дължат, обективирано в Протокол от общото
събрание на ответното юридическо лице от 09.04.2016 г.
Съгласно чл. 108 ЗЗД и трайната съдебна практика на
ВКС опрощаването е договор между кредитора и
длъжника, с който кредиторът се отказва от вземането си. Предмет на опрощаване
е вземане /задължение/, не и бъдещо задължение, или правни очаквания. След като
опрощаването е каузален договор, то основанието на кредитора може да е свързано
с искане за надаряване на длъжника, а може да бъде и възмездно. Опрощаването нe води до изменение на права и
задължения по договора, които продължават да съществуват занапред, а съставлява
договор с погасително действие. За да настъпи погасителният ефект на
опрощаването, между страните следва да
бъде постигнато съгласие относно конкретното задължение, определено по
основание и размер, което се опрощава. Поради това изявлението на страните,
че нямат претенции относно изпълнението на договора, не погасява съществуващите
техни права и задължения, нито може да доведе до предварителен отказ от правото
на иск, каквото е недопустимо.
Сходно е
положението и в разглеждания случай. Сам ответникът твърди в отговора си, че
председателят на УС на ищцовото сдружение в проведено на 09.04.2016 г ОС на ответното,
направил изрично волеизявление, „че няма
да претендира за заплащане на суми от страна на ответника“. Следователно
дори да се приеме – предвид представения на л. 77 – 84 протокол от това ОС и
изслушаните в тази връзка свидетели, че подобно волеизявление е било действително
направено: „Освобождаваме дружеството от
задължението към Съюза предвид разходите, които имате за имота и неговата
поддръжка“, то не обективира постигнато между
страните съгласие относно конкретното
задължение, определено по основание и размер, което се опрощава, а само
изявление на една от тях, че няма да има претенции спрямо другата, което с
оглед на казаното по – горе не поражда правопогасителен ефект.
Последното възражение на ответника е за недължимост на
вземането поради изтекла кратка тригодишна давност, тъй като се касае за
периодични плащания.
За да е погасено по давност едно вземане, то следва
първо да е възникнало. С оглед на всичко казано по – горе съдът приема, че
вземанията на ищеца са доказани по основание. Същевременно размерът им се
установява от кредитираното заключение на ССчЕ, според което общата
сума на изчислената претенция за членски внос в размер на 20% от стойността на
приходите от наем на ответното дружество, за периода от 01.01.2014г. до
12.06.2017г. включително, е 28098,16 лв. /малко повече от размера на
претендираните суми/, а общият размер на обезщетението за забава върху
главниците за целия исков период - 5033,29 лв / малко повече от посочените от
ищеца суми/. Следователно, ищецът доказва изцяло вземането си по основание и
размер, поради което следва да бъде разгледано правопогасителното възражение на
ответника за изтекла кратка 3-годишна давност.
Безспорно плащането на членски внос
по приетия от страните начин съставлява периодично плащане по
смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД и съобразно приетото с ТР 3/2011, според което
това плащане се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Следователно то се погасява с кратката 3 – годишна
давност, която започва да тече от настъпване изискуемостта на съответното
вземане. В случая исковата молба е постъпила в съда на 20.12.2017г, поради
което всички вземания с падеж след 20.12.2014г не са погасени по давност.
Спорно при това положение е само вземането за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2014 г., възлизащо на сумата от 8 089 лв., формирана въз основа на
данните от ГФО за 2014г. в публичния регистър за приходи от имоти и потвърдена
от заключението на вещото лице.
По принцип в чл. 14 от Устава е предвидено членският
внос да се плаща на тримесечие, като не е посочена конкретна падежна дата.
Страните обаче видно от плащанията до момента са се уговорили това да става не на тримесечие, а
еднократно след края на съответната година, за която се отнася членският внос.
Така са плащани и дължимите 30% - с един превод след края на 2014г, 2015г и
2016г. Същевременно за задължението за плащане на 20 % от приходите от
собствени имоти е и напълно логично това да става след края на съответната
календарна година, тъй като сумата за плащане се формира въз основа на данните от ГФО за съответната
година в публичния регистър за приходи от имоти. Именно на тази база и
обезщетението за забава върху спорната главница се претендира от ищеца, считано
от 01.01.2015 г., а не преди това. И накрая, погасителната давност е санкция за
бездействие на кредитора. Не може в случая – предвид данните по делото и
установения обичаен начин за плащане между страните, да се приеме, че
кредиторът е следвало да потърси вземането си от по – ранен момент – преди края
на съответната календарна година, за която се отнася дължимият членски внос и
който наред с това се формира на годишна база съобразно декларирания приход.
Казаното налага извода, че длъжникът изпада в забава на първо число на
следващия отчетен период, както се претендират от него и лихвите за забава.
Следователно падежът на оспореното задължение за календарната 2014г също е
настъпил на 01.01.2015 г, поради което до датата на предявяване на иска
вземането не е погасено по давност.
По изложените съображения всички искове – главни и
акцесорни, са основателни и доказани и ще се уважат.
При този изход на делото и
претенцията за разноски ответникът следва да заплати на ищеца сумата от общо 4 406.42
лв – за държавна такса /1 306.42 лв/, адвокатски хонорар /3 000 лв/ и депозит
за вещо лице /100 лв/ съобразно доказателствата за действително направен разход
в този размер. Не следва да се присъжда такса за изпращане на нотариална
покана, тъй като това не е съдебноделоводен разход, а извънсъдебен такъв по
преценка на ищеца.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Сдружение „Тракийско дружество – Войвода
Р.С.“, БУЛСТАТ ********* със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на Сдружение
„Съюз на тракийските дружества в България“, БУЛСТАТ *********, рег. по фирмено
дело № 1664 / 1990 г. на СГС със седалище гр. *** и адрес на управление ***, сумата от общо
32 660,51 лв., от които 27 640 лв. – главници, дължими на
основание чл. 14 от Устава на Съюза и представляващи 20 % от приходите от
собствените имоти на
ответното сдружение, както и сумата от 5 020,51 лв. – обезщетение за
забава плащането на главниците, формирани, както следва: за периода от
01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. сумата от 8 089 лв. - главница и
2 442,40 лв. - обезщетение за забава плащането й за периода от 01.01.2015
г. до датата на предявяване на иска - 20.12.2017 г.; за периода 01.01.2015 г. –
31.12.2015 г. сумата от 7 989 лв. – главница и 1 601 лв. - обезщетение
за забава плащането й, считано от 01.01.2016 г. до датата на предявяване на
иска - 20.12.2017 г.; за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. сумата
от 7 989 лв. - главница и 787,16 лв. - обезщетение за забава плащането й,
считано от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на иска - 20.12.2017 г.; за
периода от 01.01.2017 г. – 12.06.2017 г. сумата от 3 573 лв. - главница и
обезщетение за забава плащането й в размер на 189.95 лв. за периода от
13.06.2017г. до 20.12.2017г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба
- 20.12.2017 г. до окончателното
плащане, както и сумата от общо
4 406.42 лв – разноски по
делото.
Банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените суми на
основание чл. 236, ал.1, т. 7 ГПК, е: IBAN: ***, BIC: ***, Банка ДСК АД съобразно декларираните данни в исковата молба.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му пред Пловдивския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: