РЕШЕНИЕ

  №

гр.София, 07.08.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12097 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД от Х.С.Ц. срещу Н.Ж.А. за обявяване за окончателен на сключения на 10.01.2013 г. от ищеца с Д.Б.В.(наследодател на ответника) предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно: апартамент № 39, находящ се в гр. София, ул. „********, състоящ се от три стаи, кухня и други сервизни помещения, с площ от 84,98 кв. м, заедно с 1,982% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавен имот, върху който е изградена сградата - бл. 30, кв. 88, по плана на гр. София, м. „Красно село — плавателен канал”.

Ищецът твърди, че уговорената за имота цена в размер на 96 000 лв. е заплатена от него на Д.В.до 10.12.2014 г., като окончателният договор е следвало да бъде сключен до 20.01.2015 г., което не е станало. Сочи, че Д.В.е починал, като е оставил ответника Н.А. като свой наследник по завещание. Предвид изложеното иска съдът да обяви предварителния договор за окончателен.

Ответникът Н.Ж.А. оспорва иска с твърдения, че предварителният договор не е валиден, тъй като не е подписан от неговия наследодател – Д.В.. Поддържа, че имотът, във връзка с който е сключен предварителният договор, не съвпада с този, обект на завещанието в полза на ответника. Оспорва твърденията на ищеца, че е изплатил на обещателя Д.В.сочените от него суми по предварителния договор.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

По делото е представен предварителен договор за продажба на недвижим имот от 10.01.2013 г., сключен между Х.С.Ц. като купувач и Д.Б.В.като продавач, по силата на който страните са поели задължение да сключат окончателен договор за покупко-продажба в срок до 20.01.2015 г. за апартамент № 39, находящ се в гр. София, ул. „********, с площ от 84,98 кв. м, заедно с 1,982% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавен имот, върху който е изградена сградата - бл. 30, кв. 88 по плана на гр. София, м. „Красно село - Плавателен канал”. Уговорена е продажна от 96 000 лв., която е следвало да бъде заплатена на общо девет вноски, първата платена при подписване на предварителния договор, а останалите осем вноски - в периода 10.03.2013 г. – 10.12.2014 г.. Към исковата молба са представени разписки, за които се твърди, че са подписани от Д.В.при получаването на всяка една от сумите.

Предвид съдържанието на представеното от ответника завещание от 06.01.2015 г. (л. 29), според което Д.Б.В.завещава на Н.Ж.А. цялото си движимо и недвижимо имущество, същото има характера на общо завещание, което придава на ответника качеството на наследник. В този смисъл е и изявлението на адвоката на ответника в о.с.з от 25.03.2019 г.

С оглед своевременно направеното оспорване от ответника на автентичността на подписа, положен в приложените към исковата молба предварителния договор и 8 бр. разписки, е назначена съдебно-графическа експертиза. Според заключението непредставяне в оригинал на изследваните документи е обективна пречка да се установи дали подписът в тези документи в действителност е положен от продавача Д.Б.В.. Предвид това, а и с оглед изрично направено с отговора на исковата молба искане, с протоколно определение от 07.10.2019 г. и 24.02.2020 г. съдът е задължил ищеца да представи в следващите ги съдебни заседания, в оригинал, приложените към исковата молба предварителен договор и 8 бр. разписки, като му е указано, че при неизпълнение същите ще бъдат изключени от доказателствата по делото. Ищецът не е изпълнил указанията, не се е явил в съдебните заседания и не е посочил извинителна причина за това свое процесуално бездействие.

Съдът намира, че в хипотеза като настоящата, при направено оспорване на автентичността на частен диспозитивен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, ако представилата документа страна не представи оригинала за изследване от съдебно-графическата експертиза, същият следва да се изключи от доказателствата по делото, тъй като е невъзможно да се установи, дали подписът е положен върху документа или е пренесен от друг документ. В този случай, отсъствието на оригиналния документ поставя оспорващият (в случая ответника) в обективна невъзможност да докаже, че неговият наследодател Д.В.не е негов автор, тъй като копието като обект на изследване, не позволява на графическата експертиза да изключи евентуално извършена техническа подправка на подписа. При това положение доказателствената тежест да установи съдържащите се в предварителния договор и 8 бр. разписки благоприятни факти се носи от страната, която е представила копието на документа, т.е. от ищеца Х.С.Ц. (в този смисъл решение № 91/01.04.2015 г., по гр.д. № 5960/2014г., IV г.о. на ВКС и Определение №880/17.11.2016 г., по т.д. №1051/2016 г., на ВКС, I т.о.).

Тъй като процесните предварителен договор и 8 бр. разписки за заплащане на цената не са представени в предоставения от съда срок, то и на основание чл. 183, изр. второ от ГПК и с оглед посочената практика на ВКС, с протоколно определение от 29.06.2020 г. съдът ги е изключил от доказателствата по делото. При това положение ищецът, чиято е и доказателствената тежест, не е установил по делото наличие на валиден предварителен договор, обективиращ поето от наследодателя на ответника задължение прехвърляне собствеността на процесния апартамент №39, поради което предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от последния разноски от общо 3700 лв., от които 200 лв. за СГЕ и 3500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Предвид изложените съображения, съдът    

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, от Х.С.Ц., ЕГН **********,***, чрез адв. К.Т., срещу Н.Ж.А., ЕГН **********,***, чрез адв. А.П., за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба от 10.01.2013 г., по силата на който наследодателят на ответника - Д.Б.В., в качеството си на продавач, се е задължил да прехвърли на купувача Х.С.Ц. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ: апартамент № 39, находящ се в гр. София, ул. „********, състоящ се от три стаи, кухня и други сервизни помещения с площ от 84,98 кв. м, заедно с 1,982% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавен имот, върху който е изградена сградата - бл. 30, кв. 88, по плана на гр. София, м. „Красно село - плавателен канал”.

ОСЪЖДА Х.С.Ц., ЕГН **********,***, чрез адв. К.Т., да заплати на Н.Ж.А., ЕГН **********,***, чрез адв. А.П., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски в общ размер на 3700 лв.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                       

СЪДИЯ: