Решение по дело №857/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

29.01.2020 г.

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение-Брачни състави, І-ви въззивен брачен състав в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА

                                                                     ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                 

          като разгледа докладваното от съдия Хасъмска ч. гр. дело №  857 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. чл. 436 - 438 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на “Т.С.“ ЕАД, вх. № 16679/29.11.2019 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Д.В., рег. № 861, с район на действие Софийски градски съд, срещу Постановление за приети по делото разноски от 22.11.2019.2019 г. по изп. дело № 20198610401880 по описа на ЧСИ Д.В., с което разноските за адвокатски хонорар са намалени поради направено възражение за прекомерност, от 280 лв., на 230 лв., за разликата им над 200 лв. Жалбоподателят твърди, че присъдените разноски по изпълнителното дело, обхващащи адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 04.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 от 09.07.2004 г.) не се дължат и не съответстват на фактическата и правна сложност на делото, както и на предприетите действия по събиране на вземането. Претендира разноски за настоящото производство, представляващи държавна такса и възнаграждение за един юрисконсулт.

Ответникът по жалбата и взискател по посоченото изпълнително дело С.П.С.е подал възражение по жалбата с доводи за нейната неоснователност.

ЧСИ Д.В., рег. № 861, с район на действие Софийски градски съд, е изложил мотиви по обжалваните действия на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище за неоснователност на жалбата.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и възраженията на взискателя и прецени материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело № 20198610401880 по описа на ЧСИ Д.В., рег. № 861, с район на действие Софийски градски съд е било образувано на 12.11.2019 год. със страни: С.П.С.- взискател, и „Т.С." ЕАД -длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 15.12.2014 г., издаден на основание Решение №199/05.03.2013 г. по гр.д. № 46489/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав. От представения по делото изпълнителен лист се установи, че вземането на взискателя възлиза на сумата от 229,54 лева и представлява разноски в производството пред СРС. С молбата е поискало от съдебния изпълнител да образува изпълнително дело. Със същата молба взискателят е поискал да се събере посочената в изпълнителния лист сума, ведно с разноските по изпълнителното дело, в това число и адвокатско възнаграждение.

ПДИ е връчена на длъжника на 13.11.2019 год. (стр. 10) от изпълнителното дело, за следните суми:съдебни разноски в размер на 235,94 лв., разноски в изпълнението за процесуално представителство в размер на 280 лв., разноски в изпълнителното производство в размер на 48 лв. и такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 61,91 лв.

С възражение от 19.11.2019 год. длъжникът “Т.С.“ ЕАД е възразил, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, срещу описаните суми в ПДИ.

С Постановление от 19.11.2019 г. ЧСИ Д.В., рег. № 861, е намалил адвокатското възнаграждение на 230 лв.

Съобщение за отказа на съдебния изпълнител да намали адвокатското възнаграждение на искания размер от 200 лв. е връчено на длъжника “Т.С.“ ЕАД на 22.11.2019 г., а настоящата жалба е депозирана на 29.11.2019 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие, на основание чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията на съда за това са следните:

Безспорно е, че изпълнителният процес представлява позволена и уредена от закона принуда, която обаче е допустима, само когато се упражнява законосъобразно, затова и принципът за законоустановеност на принудата е общоправов, а не отраслов. Във връзка с упражняването на правата от правните субекти основният закон установява определени граници. Нормата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България забранява злоупотребата с права, а чл. 3 от ГПК изрично разписва задължение за правните субекти да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

В процесния случай вземането, предмет на изпълнителния лист, е в размер на 229,54 лева и самото то представлява разноски. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл.426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане. При тази хипотеза съдът приема, че взискателят има  право на адвокатско  възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При тези съображения обжалваното Постановление за разноски от 19.11.2019 г. по изпълнително дело № 20198610401880 по описа на ЧСИ Д.В., рег. № 861, с район на действие Софийски градски съд,  с което възражението на длъжника по чл.78, ал. 5 от ГПК е оставено без уважение за разликата над  200 лв. до размер на 230 лв. , следва да бъде отменено като неправилно, като определеното на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва бъде намалено до размер на сумата от 200 лв.  

Относно претенцията за разноски на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира, че в настоящото производство разноски не следва да се присъждат, а такива следва да бъдат търсени по реда на чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

 

Р    Е    Ш   И :

 

ОТМЕНЯ по жалба “Т.С.“ ЕАД, длъжник по изпълнително дело № 20198610401880  по описа на ЧСИ Д.В., рег. № 861, с район на действие Софийски градски съд, Постановление за разноски от 19.11.2019 г. на съдебния изпълнител, с което е оставено без уважение за разликата над 230 лв. , до размер на 200 лв. възражение на длъжника за намаляване поради прекомерност на определените на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо това постановява:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение на адв. В.В.Т.по изпълнително дело № 20198610401880  по описа на ЧСИ Д.В., рег. № 861, с район на действие Софийски градски съд, от 230 лева на 200 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на “Т.С.“ ЕАД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:  1.                   2.