Определение по дело №178/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Депозирана е въззивна жалба на “. – Р. Е. в ликвидация, Г. Р., представлявано от ликвидатора З. Ж. Х., подадена чрез А. Й. Х. срещу Решение № 6/18.02.2010 г. по Г. д. № 133/2009 г. по описа на РС – Г. Мадан в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Я. Е. П. сумата в размер на 16 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, сумата в размер на 126.50 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви върху главниците, считано от 01.12.2008 г., както и съответните разноски по делото.

С въззивната жалба е направено оплакване за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на решението в атакуваните му части. Наведени са доводи, че вече е било присъдено обезщетение за професионалното заболяване на ищеца, поради което повторното му присъждане се явява неоснователно. Релевирано е възражение за наличието на изтекла давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ. На следващо място е посочено, че дори да се приеме, че в случая има ексцес, то присъденото обезщетение е твърде завишено по размер и не е съобразено със закона и със съдебната практика по сходни казуси. Изложени са аргументи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че проведеното през процесния период лечение основно касае общото заболяване миокарден инфаркт. Що се касае до претендираното обезщетение за имуществени вреди, осъденото дружество е посочило, че същите не са подкрепени нито с писмени, нито с гласни доказателства, както и че е допусната аритметична грешка в изчисляването му. Направено е искане за отмяна на съдебния акт в оспорените му части, отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноските по делото.

В предвидения от закона срок не е постъпил отговор от насрещната страна - Я. Е. П..

Депозирана е и втора въззивна жалба – на Я. Е. П. срещу горецитираното решение. В нея е направено оплакване за необоснованост на решението и постановяването му в несъответствие със събраните по делото доказателства и в противоречие с материалния закон. Изложени са аргументи, че районният съд не е отчел тежката форма на заболяването, чийто ексцес е установил, съотношението му спрямо останалите З., хроничния и необратимия характер на заболяванията, настъпилите усложнения и неблагоприятните прогнози досежно здравословното състояние на П., както и моралните му страдания, предвид непрекъснатите болки и осъзнаването му като непълноценен човек. Посочено е, че от представената медицинска документация се установява професионалния характер на заболяването “вибрационна болест”, настъпилата трайна нетрудоспособност, както и причинната връзка на заболяването “миокарден инфаркт” с професионалното заболяване в ексцес, а със съдебно-счетоводната експертиза, рецептурната книжка, епикризите и фактурите се доказва стойността на закупените лекарства. Направено е искане за цялостна отмяна на оспорения съдебен акт и уважаване на предявените искови претенции.

В предвидения от закона срок е постъпил отговор от “. – Р. Е. в ликвидация, Г. Р., в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Изложени са доводи, че заболяването на Я. Е. П. миокарден инфаркт не представлява усложнение на силикозното заболяване, за което освен това, вече е било присъдено обезщетение в предходни съдебни производства. Що се касае до заболяването вибрационна болест, не само, че същото не е в процес на ексцес, а напротив – налице е обратно развитие, което обуславя неоснователността на исковата претенция в тази част и на въззивната жалба. На следващо място са наведени аргументи, че заболяването “ибс. миокарден инфаркт” е общо заболяване и не се намира в причинно-следствена връзка с професионалните условия на труд или със силикозното заболяване. Посочено е, че не са представени доказателства за направени разходи за медикаменти във връзка със силикозното заболяване, поради което претендираното имуществено обезщетение също се явява неоснователно, а решението в отхвърлителните му части – правилно и обосновано.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивните жалби и отговора, обсъди доказателствата по делото, в тяхната съвкупност и поотделно и провери валидността и допустимостта на оспореното решение на първоинстанционния съд, приема за установено от фактическа страна следното:

Я. В. П. е работил в “. – Р. Е., Г. Р. от 1967 г. до 1989 г., като с Протокол № 7/14.12.1996 г. е установено, че същият страда от професионално заболяване „силикоза І-ви стадий”. С Решение № 181/25.04.1996 г. по Г. д. № 92/1996 г. по описа на РС – Г. Мадан дружеството – работодател е осъдено да заплати на П. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от констатираното професионално заболяване, в размер на 40 000 лв., а с Решение № 19/28.02.2003 г. по Г. д. № 338/2002 г. същият съд е присъдил на работника обезщетение в размер на 2 000 лв. /издаден изпълнителен лист от 12.04.2006 г. за 10 000 лв./, представляващи неимуществени вреди от констатирания ексцес на професионалното заболяване, довел до общо 55 % неработоспособност за срок от 3 г. /до 01.07.2005 г./.

С Експертно решение № 1331/29.09.2008 г. на специализирана ТЕЛК – Г. Пловдив ищецът – въззивник е преосвидетелстван, което е отменено от НЕЛК – Г. София с Експретно решение № 0790/01.12.2008 г. и е констатирано, че Я. П. страда от професионално заболяване „силикоза ІІ-ри към ІІІ-ти стадий, нодозна форма, вибрационна болест, І-ви към ІІ-ри стадий, общо заболяване – миокарден инфаркт, хроничен стадий”, като за професионалните З. е определена 76 % нетрудоспособност, а за общото заболяване - 80 % нетрудоспособност за срок от 1 г. /01.09.2009 г./.

От приложената медицинска документация и с помощта на специалните знания на вещите лица по назначените съдебно-медицински експертизи се установява, че силикозата и вибрационната болест са професионални З., които се намират в пряка причинна връзка с работата на Я. П. в рудниците на ответното дружество, както и че новото заболяване миокарден инфаркт няма връзка с професионалното заболяване силикоза. Посочено е, че са настъпили и усложнения, предизвикани от професионалното заболяване, а именно – хронично белодробно сърце, сърдечна недостатъчност и ХОББ смесен тип. Показанията на разпитаната свидетелка Л. М.Ц. /снаха на Я. П./ кореспондират на останалите събрани по делото доказателства. В депозираните пред настоящата инстанция писмени документи са отразени З., които са резултат от преживения инфаркт на миокарда и нямат връзка с професионалното заболяване силикоза.

В заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза е посочено, че според представените по делото писмени доказателства за периода 01.12.2008 г. - 23.11.2009 г. Я. П. е закупил лекарства на обща стойност 1 195.64 лв., като с част от платежните документи не може да се установи какъв е вида на закупените лекарства. В допълнителната съдебно-медицинска експертиза е констатирано, че закупените медикаменти за лечение на професионалното заболяване силикоза са на обща стойност 90.06 лв.

Ищецът Я. П. е предявил пред РС – Г. Мадан обективно съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на общо 50 000 лв., от които 30 000 лв., представляващи неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на ексцес на професионалното заболяване „Силикоза ІІ към ІІІ стадий и усложнения и ХОББ, хронично белодробно сърце”, 10 000 лв., представляващи неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на ексцес на професионалното заболяване „вибрационна болест І-ІІ стадий” и 10 000 лв., представляващи неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на влошаване на здравословното състояние с ново заболяване „миокарден инфаркт на дясна камера, хроничен стадий”, считано от 01.12.2008 г., ведно с мораторната лихва върху главицата до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 1 854.16 лв., представляващи направени разноски за закупуване на лекарства за периода 01.12.2008 г. – 01.07.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2009 г. до окончателното й изплащане. Районният съд е уважил исковете до размера на 16 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване „силикоза ІІ към ІІІ стадий и усложнения и ХОББ, хронично белодробно сърце и хронична белодробна недостатъчност”, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2008 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 126.50 лв., представляващи разходи за имуществени вреди – закупени лекарства за лечение на професионалното заболяване, като в останалата част – от присъдения до претендирания размер, както и досежно “вибрационна болест І-ІІ стадий” исковете са отхвърлени, като неоснователни и недоказани. В мотивите на решението е посочено, че е налице причинна връзка между работата на ищеца при вредни условия в рудниците на ответното дружество и полученото от него заболяване силикоза, което се е развило почти до крайна фаза и това обуславя частичната основателност на иска досежно това професионално заболяване. Районният съд е приел, че другото професионално заболяване – вибрационна болест е претърпяло обратно развитие и предвид обстоятелството, че работникът е бил обезщетен за него при проявата на по-високия стадий, иска в тази част се явява неоснователен, освен за стойността на лекарствата в размер на 28.44 лв. за необходимите два лечебни курса годишно, които следва да бъдат включени в обезщетението за имуществени вреди към разноските за закупени лекарства в размер на 90.06 лв. Що се касае до претенцията за обезщетение за общото заболяване „миокарден инфаркт”, съдът е направил извода за неоснователност на същата, тъй като това заболяване е общо и не се намира в причинно-следствено връзка с работото на ищеца в рудниците.

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираните срещу него въззивни жалби са подадени в преклузивния срок, от надлежни страни и при наличие на правен интерес. Разгледани по същество, въззивните жалби се явяват неоснователни, поради следните съображения:

Аргументите на дружеството – работодател, че вече е било присъдено обезщетение за професионалното заболяване силикоза с решенията по Г. д. №№ 92/1996 г. и 338/2002 г. по описа на РС- Г. Мадан се явяват неоснователни, тъй като в случая предмет на предявения иск е дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на ексцес на професионалното заболяване „силикоза ІІ-ІІІ стадий, късно нодозно форма, хронично белодробно сърце”, а цитираните съдебни актове касаят обезщетение съответно за професионалното заболяване „силикоза първи стадий” и „силикоза първи към втори стадий” /ексцес/. Следователно не е налице идентичност в предмета на настоящото и на предходните дела.

Неоснователно се явява и релевираното възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като по агрумент на ал. 2, т. 2 от същата норма срокът започва да тече от деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено, т. е. в случая това е датата на постановяване на Експертното решение на НЕЛК, а именно: 01.12.2008 г. Исковата молба е депозирана на 08.06.2009 г., от което следва, че тригодишният погасителен срок не е изтекъл.

Що се касае до размера на обезщетението, същият следва да бъде определен от съда по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение е в съответствие на причинените от професионалното заболяване и доказани по делото неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че с предходното съдебно решение е определено обезщетение в размер на 10 000 лв. за ексцес на „силикоза първи към втори стадий”, а в настоящото производство се претендира обезщетение за ексцес на „силикоза ІІ към ІІІ стадий и усложнения и ХОББ, хронично белодробно сърце и хронична белодробна недостатъчност”, чийто размер не следва да е по-малък от определения такъв за по-лаката форма на ексцес.

Твърдението на дружеството – работодател, че претендираните имуществени вреди са недоказани също се явява неправилно, тъй като със съдебно-икономическата експертиза, а също така и с допълнителната съдебно-медицинската експертиза се установява размера на закупените от Я. П. лекарства за професионалното заболяване силикоза и свързаните с него усложнения, а именно: 90.06 лв. Прибавените към посочената сума стойности на необходимите лекарства за два курса годишно в размер на 28.44 лв. за лечение на вибрационната болест правят обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 118.15 лв., а не на 126.50 лв., както неправилно е пресметнал районният съд. Следователно е налице допусната явна фактическа грешка при изчисляване на размера на обезщетението за имуществени вреди, която обаче компетентен да я поправи е съдът, постановил решението, а именно – РС – Г. Мадан. Предвид наличието на искане в тази насока, въззивната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, въззивното производство - прекратено в тази част, а делото - върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на искането за поправка на горепосочената явна фактическа грешка.

Що се касае до направените от Я. П. възражения в депозираната от него въззивна жалба, същите се явяват неоснователни, тъй като именно с увеличаване на размера на присъденото обезщетение за професионалното заболяване „силикоза” в сравнение с предходния съдебен акт, касаещ по-леката форма на същото заболяване, първоинстанционният съд е взел предвид тежката форма на заболяването, настъпилите усложнения, както и претърпените болки и страдания от страна на ищеца. На следващо място може да се отбележи, че не е налице причинно-следствена връзка между професионалното заболяване в ексцес и претърпения „миокарден инфаркт”, което се установява със специалните знания на вещите лица от допуснатите пред въззивната инстанция съдебно-медицински експертизи. Аргументите за направени разходи за закупуването на лекарства, във връзка със силикозното заболяване са в противоречие със събраните по делото доказателства – не се установява вида на закупените медикаменти, за които са представени платежните документи, поради което не може да бъде направена и преценка дали същите касаят именно лечението на професионалната болест.

Настоящата инстанция кредитира изложените в атакуваното решение съображения, поради което на основание чл. 272 от ГПК и с оглед процесуална икономия препраща към мотивите на районния съд. С оглед гореизложеното, въззивният съд счита, че оспореното решение на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съобразно направеното искане за заплащане на разноски “.-Р. Е., Г. Р. следва да заплати на Я. В. П. направените от него разноски във въззивната инстанция, представляващи внесена сума за адвокатско възнаграждение, в размер на 93.09 лв. - съответни на уважената част от обжалваемия интерес на обективно съединените искове.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съобразно направеното искане за заплащане на разноски Я. В. П. следва да заплати на “.-Р. Е., Г. Р. направените от дружеството разноски във въззивната инстанция, представляващи заплатена сума за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза, в размер на 808.70 лв. - съответни на отхвърлената част от обективно съединените искове.

Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6/18.02.2010 г. по Г. д. № 133/2009 г. по описа на РС – Г. Мадан.

ОСЪЖДА “.-Р. Е., Г. Р. да заплати на Я. В. П. направените от него разноски във въззивната инстанция, представляващи внесена сума за адвокатско възнаграждение, в размер на 93.09 лв. /деветдесет и три лева и девет ст./, съответни на уважената част от обективно съединените искове.

ОСЪЖДА Я. В. П. да заплати на „Горубсо-Р. Е., Г. Р. направените от дружеството разноски във въззивната инстанция, представляващи заплатена сума за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза, в размер на 808.70 лв. /осемстотин и осем лева и седемдесет ст./, съответни на отхвърлената част от обективно съединените искове.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на “. – Р. Е. в ликвидация, Г. Р., представлявано от ликвидатора З. Ж. Х., подадена чрез А. Й. Х. в частта досежно допусната аритметична грешка в изчисляването на обезщетението за имуществени вреди, прекратява производството по в. Г. д. № 188/2010 г. по описа на ОС – Г. С. в тази част и изпраща делото по компетентност на РС – Г. Мадан за разглеждане на искането за поправка на явна фактическа грешка.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните, а в частта, с която е прекратено въззивното производство, която част има характер на определение, решението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: