О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260003 07.01.2021 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковски окръжен съд, наказателен състав, в закрито съдебно заседание на седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРЯНА БОНЧЕВА
КАПКА ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия БОНЧЕВА
ВЧНД № 690 от 2020 год., по описа на Окръжен съд - Хасково,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по частен протест на прокурор при Районна прокуратура – Харманли против протоколно определение, постановено от Районен съд – Харманли по АНД № 481/2020г. в открито съдебно заседание, проведено на 10.12.2020г., с което съдът, на основание чл. 377, ал. 1 от НПК прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия.
В своя протест прокурорът излага доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Според него обстоятелството, че срещу обвиняемия се водят две отделни наказателни производства за престъпление по чл. 296, ал.1 НК не представлява отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на обвиняемия, тъй като правната квалификация не била обвързваща за съда, който можел да обедини делата при условията на чл.41 НПК и да квалифицира престъпната деятелност на Г. като такава, извършена при условията на чл. 26,ал.1 НК. Предвид изложеното, прокурорът предлага въззивният съд да отмени обжалваното определение и делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалвания акт на посочените в протеста оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:
Протестът е подаден в законоустановения срок по чл. 342, ал.1 от НПК, от процесуално легитимирана страна, разгледан по същество е основателен, но не по изложените съображения.
АНД № 481/2020год. по описа на Районен съд – Харманли е образувано по внесено от Районна прокуратура – Харманли Постановление срещу М.Ю.Г. за престъпление по чл. 296, ал.1 НК, извършено на 03.11.2020год.
За да постанови протестираното определение, съставът на районния съд в разпоредителното заседание при обсъждане на въпросите по чл. 377, ал.1 от НПК, е приел, че в хода на досъдебното производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия, тъй като е констатирал, че срещу обвиняемия е образувано наказателно производство с внесен обвинителен акт по НОХД № 498/20год. по описа на РС- Харманли за същото престъпление, извършено по чл. 296, ал.1 НК на друга дата. Съдът е намерил, че в случая се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 НК, доколкото двете деяния осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Приел е също и че не са налице предпоставките на чл. 26, ал.6 НК, изключващи приложението на института на продължаваното престъпление, тъй като в случая за обвиняемия е по- благоприятно да бъде съден за едно продължавано престъпление отколкото за две отделни, извършени в условия на съвкупност.
Настоящият въззивен състав приема, че с атакуваното определение първоинстанционният съд неправилно е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора.
С ТР №2/2002г. на ОСНК са дадени задължителни указания на съдилищата относно това кои нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебната фаза, са съществени и налагат връщане на делото на прокурора. Принципните схващания относно същността на съществените нарушения на процесуалните правила и правомощията на съда да връща делото на предходна фаза при констатиране на такива са санирани и в ТР №6/2018г. на ОСНК, с което изрично е прогласено, че ТР 2/2002г. на ОСНК не е загубило своята актуалност и при въведената с измененията от 2017г. разпоредба на чл.249 ал.4 от НПК. Със същото ОСНК е напомнило, че задължението на съда да бъде безпристрастен арбитър и основните принципи на наказателния процес - състезателност и равнопоставеност на страните, предопределят границите на съдебния контрол за процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство като подпомага една от страните, в частност прокуратурата с указания за повдигане на ново обвинение срещу подсъдимия.
Ноторен факт е, че в правомощията на прокурора, който е “Dominus Litis” /господар на досъдебното производство/, е да прецени дали изобщо да повдига обвинение и респективно неговите предмет и обхват, да посочи извършеното от обвиняемия престъпление и неговата правна квалификация. В този смисъл задължение именно на прокурора е фактически да обоснове правния си извод- дали се касае за едно единствено деяние или за две отделни такива, изпълващи изискванията на чл. 26 ал.1 НК. Последното не е в правомощията на съда и доколкото същото стои изцяло в прерогативите на държавното обвинение, то не представлява основание за връщане на делото на прокурора. Поради това по същността си неприлагането от страна на прокурора на чл.26 ал.1 НК /дори и при наличие на предпоставки за това/, не представлява съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, водещо до нарушаване правата на обвиняемия по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 НПК.
От друга страна, вярна е констатацията на съда, че се касае за две престъпни деяния, които са осъществили поотделно състава на едно и също престъпление през непродължителен период от време, при идентична обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото такова по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, но не е верен изводът, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 26, ал.6 пр.3 от НК, изключващи приложението на института на продължаваното престъпление, тъй като е абсолютно несъотносим към казуса.
По възражението на прокурора, настоящият състав счита същото за неоснователно, тъй като първоинстанционният съд, пред когото е внесено постановлението за внасяне на съда с предложение за прилагане на чл.78а НК, образувано е и започнало съдебно производство, няма процесуалната възможност да изиска висящото пред друг състав съдебно производство,образувано по НОХД № 498/20год.срещу същия подсъдим, за да ги обедини при условията, посочени в чл. 41, ал.1 - 3 от НПК, тъй като делата са образувани по различен процесуален ред.
Поради изложеното в конкретния случай въззивният съд не споделя виждането на състава на районния съд, че неприлагането от страна на държавното обвинение на чл.26 НК е довело до съществено отстранимо процесуално нарушение, представляващо основание за връщане на делото на прокурора.
Предвид горното и поради основателността на постъпилия протест Определение от 10.12.2020г. на РС-Харманли, постановено по АНД№ 481/2020г. по описа на съда, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а делото върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл.359 ал.2 вр. чл. 249 ал. 4 т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено от Районен съд – Харманли по АНД № 481/2020г. от 10.12.2020г., с което съдът на осн. чл. 377 ал.1 от НПК прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора.
ВРЪЩА делото на РС-Харманли за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.