РЕШЕНИЕ
№
гр.Разград, 20.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският окръжен съд в откритото
заседание на втори март, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:РАЯ
ЙОНЧЕВА
Членове:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
АТАНАС ХРИСТОВ
При секретаря Н.Р. и участието на прокурора
Сезгин Османов, като разгледа
докладваното от съдия В.Димитрова в.гр.дело №13 по описа за 2020г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.267 и сл. от ГПК.
С решение
№515/06.12.2019г., постановено по гр.дело №1260/2019г. Разградският районен съд
е осъдил Прокуратурата на Р.България на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да
заплати на М.А.Ф. *** сумата 6 500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, присъдил е в полза на ищеца и имуществени вреди
в размер на 0.60 лв., както и разноски по делото, съобразно уважената част от иска.Отхвърлил
е претенцията за неимуществени вреди над присъдения размер от 6 500 лева до претендирания такъв от
10 000 лева, както и за имуществените вреди над уважения размер до искания
такъв от 4.43 лева, като неоснователни.
Решението
се атакува в осъдителната му част от ответника- Прокуратурата на Р.България.Застъпва се становище, че в
тази му част решението е неправилно, съответно присъденото обезщетение за
несправедливо по размер, като се излагат подробни съображения във връзка със
сочените пороци.Прави се искане решението да бъде отменено с отхвърляне на
предявения иск или евентуално присъждане на обезщетение в много по нисък
размер.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срок от легитимирана страна в процеса–ответник в първоинстанционното
производство,имаща интерес от обжалването.
Отговор на жалбата другата страна не
е подала.
В съдебно заседание Прокуратурата, чрез
представителя на РОП поддържа подадената жалба само в частта с която се сочи на
несправедливост на присъденото по размер обезщетение.
Въззиваемият М.Ф., чрез
пълномощник заявява становище за неоснователност на жалбата, с искане за
потвърждаване на атакуваното решение на РС.
За да се произнесе, Разградският
окръжен съд съобрази следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По неговата правилност, съдът намира
следното:
Пред РС - Разград са били
предявени искове от М.А.Ф. срещу Прокуратурата на Република България: - за
заплащане на сумата от 10
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания, изразяващи се в сериозни притеснения и несвойствени
преживявани, влошаване на здравословното му състояние, уронване на доброто
му име в обществото,
вкл.и от публикациите в местни вестници, претърпени
в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.212, ал.1 във
вр.с чл.26 от НК и образуваното срещу него НОХД, приключило с оправдаването му
от ВКС, с решение №385/18.11.2015г. и за
заплащане на сумата от 4.43
лв. - обезщетение за имуществени вреди.Горните суми са
претендирани , ведно със законната лихва, считано от 26.09.211г., датата на
повдигане на обвинение срещу ищеца, до окончателното им заплащане.Настоявал е за заплащане и на сторените в
производството
разноски.
В писмения си отговор Прокуратурата на РБ е оспорила
исковете, като е изтъкнала съображения за неоснователност
на претенциите в цялост, предвид на това, че ищецът бил оправдан, не поради
това, че не е извършил деянието, в което е бил обвинен, а поради неговата
малозначителност.Изложила е съображения и за недоказаност на претенцията.
С първоинстанционното решение №515/06.12.2019г., постановено по гр.дело
№1260/2019г. Разградският районен съд е осъдил Прокуратурата на Р.България на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на М.А.Ф. *** сумата 6 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, присъдил е в
полза на ищеца и имуществени вреди в размер на 0.60 лв., както и разноски по делото, съобразно уважената част от
иска.Отхвърлил е претенцията за неимуществени вреди над присъдения размер от 6 500 лева до претендирания такъв от
10 000 лева, както и за имуществените вреди над уважения размер до искания
такъв от 4.43 лева, като неоснователни.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е
собственик на ЕТ “М.Ф.“, като извършва и
транспортни услуги по маршрутни разписания.
В
началото на 2010 г. срещу ищеца било образувано досъдебно производство № 8/2010 г. по описа на ОСлО при ОП-Разград за извършено престъпление по чл. 212, ал. 2, вр. чл.
26 от НК. С постановление на следовател от 26.09.2011,същият бил
привлечен в производството в качеството му на обвиняем, за това, че : 1.В периода
01.01.07г.-31.12.09г. в условията на продължавано престъпление, чрез използване
на документи с невярно съдържание, получил чрез едноличния си търговец без
правно основание чуждо движимо имущество на стойност 1228лв. като целева
субсидия за транспорт от републиканския бюджет, с намерение да ги присвои;2.В
периода 01.01.07г. и 31.01.10г. при условията на продължавано престъпление,
чрез използване на документи с невярно съдържание чрез ЕТ е получил без
основание чуждо движимо имущество - 8487.55лв. като целеви средства за
транспорт от републиканския бюджет, от които 589.30лв. за превоз на ученици под
16г., 7560.20лв. за превоз на ученици над 16г. и студенти и 338.05лв. за
пенсионери, с намерение за ги присвои.
На 16.01.2012г. ОП-Разград внесла пред
ОС-Разград обвинителен акт.По образуваното нохд №21/12г., съдът постановил разпореждане от 25.01.12г., с което върнал делото на прокуратурата за отстраняване
на установени съществени процесуални нарушения.Това разпореждане било
протестирано и съответно потвърдено от Апелативен съд-Варна с решение
№21/14.03.12г. по внчд №58/12г.
Последвало повторно внасяне на обвинителен акт
от ОП-Разград, на 22.06.12г., въз основа
на който при ОС-Разград образувано
нохд№199/12г.
С
присъда № 10/15.02.13г. съдът признал
ищеца за виновен по част от първото обвинение до размера на 203.95лв., като го
е осъдил на „пробация“, като го оправдал в останалата част, както и изцяло по
второто обвинение.Присъдата била протестирана, като по внохд №80/2013г. по
описа на АС-Варна, наложеното на ищеца наказание, било изменено на „глоба“ в размер
на 500лв на основание чл.55,ал.1,т.2,б“в“от НК. Последвало подаването на
касационен протест, по който с решение по
кнохд №1302/15г., №385/18.11.2015г. ВКС отменил присъдата на АС-Варна в
осъдителната й част, съответно с оправдаването на ищеца М.Ф. на основание чл.9, ал.2 от НК.
От
привличането на ищеца в качеството му на
обвиняем до постановяването на
оправдателната присъда са изминали 4 години и проведени над 10 съдебни
заседания, същият е бил с най-леката мярка за неотклонение подписка.Установява
се, от свидетелството за съдимост , приложено към наказателното дело, че М.Ф. е неосъждан.
Ищецът
е сочил гласни доказателства.Разпитани са двама свидетели, Е. А., негова дъщеря на ищеца и Ю. С., служител в
ЕТ.
Св.А., сочи, че е живяла с баща си в едно
домакинство до 2009т. Той имал широк кръг от познати, бил отворен, общителен и
толерантен в семейството.Още при започването на предварителната проверка от
Прокуратурата през 2008г. и впоследствие
с повдигане на обвинението през 2011г. у баща й настъпила коренна промяна.Било му му
много трудно да докаже, че е прав; да обясни начина, по който е действал.
Затворил се в себе си, отишъл да живее на село, заедно с майка й. Не искал да
вижда никого, да общува с никого, както и да му звънят. Това му състояние
продължило около две години. Двамата започнали да общуват по телефона през
2010/2011г. свидетелката започнала да му се обаждам по телефона и да си
говорят.Преди делото ищецът нямал никакви здравословни проблеми, не бил
посещавал и личния си лекар за контролни
прегледи или с конкретно оплакване.Започнал да повишава кръвното налягане,
стигнало се и до инфаркт през м.декември 2010г..Появили се и запушени вени, поставили му няколко стенда. Развил
тромбофлебит, остеопороза, проблеми с прешлените
и астма. Според лекарите причината за всичко това е тромбофлебита, който бил в
резултат на застояване, обездвижване.
Баща й в продължение на две, три години си стоял в къщата и не излизал
никъде, тъй като се чувствал посрамен. След като приключването на делото, при
него нямало никаква промяна. Когато започнало всичко имало голяма публичност,
вкл.статии по вестниците с негови снимки, като за резултата от последната
инстанция никой не писал никъде, като за нея знаело само семейството.Сочи, че
придружавала баща си при разпитите, тъй като имала поглед върху дейността на
търговеца.
Св.Сабит,
работи в ресторант, собственост на ищеца, в с.Дянково повече от 12 години, като
всеки ден има контакти с него.Започнала работа няколко месеца преди промяната
при ищеца.Споделя, че той се държал с персонала много добре.Постепенно започнал
да се затваря в кабинета си, да не разговаря с никого, да страни от персонала,
тъй като имал добро име, а то било опетнено.В селото се говорело, че М.Ф. може
да влезе в затвора, чула за това и по телевизията.Това му състояние продължило доста
години, след което получил инфаркт и не могъл да се съвземе доста време.Още бил
собственик на ресторанта, но рядко идвал в него.
С
исковата молба ищецът представил писмена
документация, касаеща здравословното му състояние,поради което и във връзка с
направено доказателствено искате по делото е назначена СМЕ.Вещото лице по
същата е установило, че към 26.09.2011г. ищецът е имал преживян инфаркт на
миокарда /14.12.2010г/; Хипертонична болест на сърцето, стенокардия
/27.12.2010г/; наличие на коронарен ангиопластичен имплантат и трансплантат
/12.07.2011г/. За периода от 26.09.2011г. до 18.11.2015г. са регистрирани:
четири хоспитализации в Кардиологично отделение на МБАЛ, което показва рецидив
на заболяването; поставена му е нова диагноза Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност
/12.02.2013г/; епизод на Херпес-вирусна
инфекция, неуточнена /10.08.2015г/ и Варицела без усложнения /29.09.2015г/; авансиране на съдовото
заболяване на долни крайници- флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на
долните крайници до Постфлебитен синдром. ХАНК II ХВНДК V по СЕАР;
Същото сочи, че стресовата ситуация е възможен провокиращ
фактор за възникване на инфаркт на миокарда /м.декември 2010г./ и за
последващите рецидиви на Нестабилна форма на ангина пекторис- четирикратни
хоспитализации в Кардиологично отделение при МБАЛ- Разград, на фона на
провеждана системна терапия, които могат
да се дължат на извършваната предварителната проверка /2009г/ и воденото
Следствено дело /2010г./
Въз основа на изложеното от фактическа страна, окръжният съд, направи
следните правни изводи:
Обвиняването на ищеца в престъпление по престъпление
по чл. 212, ал. 1, съответно, ал.2 във вр. чл. 26 от НК и оправдаването му покриват
хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ , която предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Според чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
Отговорността по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективна по характер и се ангажира във
всички случаи на незаконно обвинение, т.е. във всички случаи, при които лицето,
срещу което е било повдигнато обвинение е било оправдано от съда.Всички вреди, които са произтекли за ищеца именно от
това незаконно обвинение, следва да бъдат обезщетени.
В настоящото производство е доказано осъществено, повдигнато и
поддържано от Прокуратурата на РБ, незаконно наказателно преследване по
отношение на ищеца М.Ф. -хпредпоставка за отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
За ангажирането й, следва да бъдат установени и останалите предпоставки, предвидени в
закона - претърпените
вреди и причинно -следствената връзка между вредите и незаконното обвинение.
По отношение на имуществените вреди, този съд, намира, че правилно същите са
били възмездени, поради което на оснчл.272 от ГПК препраща към мотивите на РС в
тази им част, още повече, че претенцията на ищеца за претърпени имуществени
вреди е изключително ниска по размер, като решението в тази му част следва да се потвърди.
По претенцията за неимуществените вреди:
Неимуществените вреди нямат стойностно изражение, като дължимото за тях обезщетение се определя въз основа на принципа
на справедливостта в съответствие с формираното вътрешно убеждение на съда. на
даден етап от общественото развитие, като по-тежките по характер.
Справедливостта, като законов критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко
същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която те са имали за
личността на увредения.
Воденото срещу ищеца М.Ф., наказателното производство е било за престъпление по чл.212, ал.2 във вр.с чл.26 от НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода, с наличен минимуп.Наказателното производство е
продължило общо 4 години, от привличането му като обвиняем, до неговото
оправдаване, но още първата инстанция е приложила по отношение на него
привилигирования състав на ал.6 на чл.212 от НК и съответно наказание, различно
от „лишаване от свобода“, именно
„пробация“, въззивната инстанция го изменила на „глоба“, в размер на 500
лева.Свободата му не е била ограничавана /наложената му мярка за
неотклонение е била "подписка"/, продължил е да упражнява дейността си като
ЕТ.Не се установява по делото за ищеца да са настъпили вреди от негативни публикации в пресата, вследствие на
информация, изнесена от прокуратурата. Служителите му са
продължили да работят при него.От събраните по делото гласни доказателства
се установява, че вследствие наказателното преследване ищецът
е претърпял
значителни негативни емоции - станал затворен
, мълчалив, не искал да общува с никого, бил притеснен за доброто си име. Този
съд не приема, че заболяванията, макар и
сериозни/инфаркт на миокарда; хипертонична болест на сърцето; тромбофлебит и
др./ са предизвикани единствено и само от наказателното преследване, предвид и
конкретното проявление на всяко от тях във времето, както и развитието на
делото в съдебната фаза, но счита, че то е способствало за задълбочаването на здравословните проблеми на ищеца, като в
този смисъл кредитира както заключението по СМЕ, така и свидетелските
показания.
Окръжният съд, съобразявайки фактите
по делото и съображенията, изложени по-горе, имащи значение за определяне
размера на обезщетението,
вкл. и икономическите условия в страната на основание чл.
52 от ЗЗД,
при съобразяване обществения критерий за
справедливост,
намира, че ищецът М.Ф. е претърпял морални вреди, чийто справедлив еквивалент следва да се
определи в размер на сумата от 4 000 лв.В този смисъл оплакванията на Прокуратурата за завишаване размера на обезщетението от
първата
инстанция до размер на посочената сума са основателни.
Поради частичното несъвпадане на изводите на районния съд, с тези на настоящата инстанция, обжалваното
решение следва да бъде отменено в осъдителната му част за неимуществени вреди
над сумата от 4 000 лв. до присъдените 6 500 лв. и отхвърлен в тази част, а в
частта му за присъдените имуществени вреди решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора, решението на първата инстанция следва да бъде
отменено и за сумата над 460.04 лв. /съразмерна
на уважената част от иска част от сторените разноски/ до 747.24 лева, присъдени в полза на ищеца разноски.
За въззивното производство, ищецът не е претендирал разноски и такива
не следва да му се присъждат.
Водим от горното, ОС - Разград,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 515 от 06.12.2019г., постановено по
гр.д. № 1260/12г. по описа на РРС, В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на М.А.Ф. на осн. Чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно
обвинение в извършване на престъпление по НОХД № 199/2012г. по описа на ОС-Разград, НАД СУМАТА ОТ 4 000 лв. до присъдените 6 500 лв., заедно със законната лихва, считано от 01.07.2016г. до
окончателното заплащане, както и в ЧАСТТА на присъдените разноски за горницата
над сумата от 460.04 лв. до 747.24 лв. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на неимуществени вреди за горницата над
сумата от 4 000 лв. до 6
500 лв., ведно със законните лихви от 01.07.2016г. до
окончателното й плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението на районния
съд не е обжалвано за отхвърлената част от иска за не имуществени вреди - за горницата над 6500 лв. до 10 000 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването на препис от него на страните и при условията на чл. 280 ГПК, с
изключение на частта, касаеща иска за имуществени вреди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
НР