РЕШЕНИЕ
№ 461
гр.Бургас, 25.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
15 март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 224 по описа на съда за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.
Жалбоподател е Си Ен Джи Екогаз АД, ЕИК:*** с адрес ***.
В производството пред съда жалбоподателят участва чрез законния си представител
и чрез пълномощник – адвокат К.А.от АК Благоевград.
Ответник по жалбата (АО), е началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП София. Ответникът взема участие в производството чрез
пълномощник – юрисконсулт Станимир Д..
Предмет на оспорване е заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-427-0051351/18.12.2020г. на АО с която
на основание чл.186 ал.1 т.1 б.Г и чл.187 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
метанстанция Виго с адрес гр.Бургас, ПЗ Север, УПИ V-177, стопанисван от
жалбоподателя, за срок от 3 дни.
В обстоятелствената част на заповедта АО е приел за
установено, че на 16.12.2020г. е извършена проверка на търговския обект, при
което контролните органи установили липса на подадени данни в НАП, чрез
наличната в търговския обект ЕСФП, за доставката и движението на
доставени/продадени количества течни горива по посочени шест данъчни документа.
В жалбата се правят и обосновават оплаквания за издаване
на заповедта в нарушение на материалния закон, произтекло от неправилно
установена фактическа обстановка. Твърди се, че посочената в заповедта информация
е била автоматично подадена от системата на дружеството (ЕСФП) към НАП. Това
обстоятелство жалбоподателят счита за доказано чрез събраните като
доказателства репорти (генерирани автоматично от системата за доказване на
изпращането на данните), които не са били взети предвид от контролните органи,
както и от ответника при издаването на заповедта. Иска се отмяна на оспорената
заповед като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Представят се
доказателства.
Ответникът оспорва жалбата. Излага общи доводи за липса
на основания за оспорване. Не коментира наведените от жалбоподателя доводи.
Иска отхвърляне на жалбата Иска присъждане на разноски. Не сочи нови
доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представено е заверено копие от заповедта, предмет на
оспорване - заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-427-0051351/18.12.2020г.
на ответника, от което се установи издаването и. В заповедта е посочено, че
същата е издадена въз основа на протокол за извършена проверка № 051351/16.12.2020г.
Представено е заверено копие от протокол за извършена
проверка № 051351/16.12.2020г., от което се установи, че на същата дата инспекторите по приходите Тодор Бакалов и
Доротея Георгиева извършили проверка на търговски обект – метанстанция Виго с
адрес гр.Бургас, ПЗ Север, УПИ V-177, стопанисван от жалбоподателя. В обекта
имало работещо фискално устройство, ЕСФП, с изградена дистанционна връзка за
подаване на данни към НАП. Проверяващите установили, че Си Ен Джи Екогаз АД, в
качеството си на данъчно задължено лице – получател по доставки на течни
горива, не е подал данни към НАП на датата на данъчното събитие за доставки на
получено гориво по акцизни данъчни документи : УКН
0000000005634897/30.10.2020г., УКН 0000000005652728/06.11.2020г., УКН
0000000005652734/06.11.2020г., УКН 0000000005673191/15.11.2020г., УКН
0000000005682599/20.11.2020г. и УКН 0000000005694163/27.11.2020г. При
издаването на заповедта органът приел за установено посоченото в протокола за
извършена проверка, че стопанисващото търговския обект дружество не е подало
данни към НАП чрез работещата ЕСАФП, нито чрез електронен документ, с което е
нарушил чл.118 ал.10 от ЗДДС вр. с чл.59а ал.1 от Наредба Н-18 (с пълно
наименование Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин). Изложените в протокола факти не са спорни между
страните и се потвърждават от множество допълнително събрани доказателства,
сочещи осъществяването на шестте доставки на течно гориво и отчитането им в
ползваната от жалбоподателя ЕСФП – товарителници, акцизни данъчни документи,
нареждания за експедиция на готова продукция, декларации, фактури и др.
Приложени са и генерирани от ЕСФП служебни бонове за успешно подадена доставка
към НАП във връзка с шестте доставки.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,
съобразно изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС - началника на отдел
„Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите,
който е упълномощен с надлежна заповед на изпълнителния директор на НАП. Не е
налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.
Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана - съдържа
фактически и правни основания за нейното издаване. Не е налице основание за
оспорване по чл.146 т.2 от АПК.
Налице са основания за оспорване на заповедта по чл.146 т.3 и 4 от АПК
– допуснато съществено процесуално нарушение по чл.59 ал.2 т.4 от АПК, изразило
се в липса на посочване в мотивите на обстоятелства, значими за правилното
решаване на въпроса и свързано с тази непълнота неправилно приложение на материалния
закон.
Съгласно чл.186 ал.1 т.1 б.Г от ЗДДС принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
подаване на данни по чл.118 в националната агенция по приходите.
Съгласно приетата от органа за приложима норма на чл.118 ал.10 от ЗДДС данъчно
задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да
подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване
на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен
подпис.
Органът обаче не е взел предвид, че в следващата алинея законодателят е
предвидил редица изключения, при които цитираното правило не се прилага, т.е.
неподаването на данните не е нарушение. Така в случая е следвало да се вземе
предвид, че съгласно чл.118 ал.11 т.5 от ЗДДС данни по ал.10 не се подават от получателя
за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с
фискална памет. В обстоятелствената част на оспорената заповед за налагане на
принудителна административна мярка органът е посочил и съответно взел предвид,
че проверяваното данъчно задължено лице, каквото се явява жалбоподателя Си Ен
Джи Екогаз АД, е имал въведена в експлоатация ЕСФП. Това само по себе си не
освобождава дружеството да подава информацията по ал.10, но представлява част
от фактическия състав на изключението по ал.11 т.5. Затова в изпълнение на
задълженията си по чл.35 и чл.36 от АПК органът е следвало да изясни дали
посочените от него шест доставки са били отчетени като получени чрез ЕСФП. Ако
бе изпълнил тези свои задължения органът би могъл да установи отчитането на
доставките, което да обоснове правен извод за приложимост на изключението по
чл.118 ал.11 т.5 от ЗДДС, съответно за липсата на предпоставки за налагане на
процесната принудителна административна мярка.
Предвид изложените по-горе правни изводи на съда оспорената заповед се
явява незаконосъобразна, поради което по повод подадената в срок жалба и на
основание чл.172 ал.2 АПК следва да се отмени.
По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Си Ен Джи Екогаз АД, ЕИК:*** с адрес ***, заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-427-0051351/18.12.2020г. на
началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на
Национална агенция по приходите.
ОСЪЖДА ЦУ на Национална агенция по приходите гр.София бул.Княз
Дондуков 52, да заплати на Си Ен Джи Екогаз АД 550лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :