РЕШЕНИЕ
№ 17408
гр. София, 29.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БЕТИНА Б. БОШНАКОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Ж. К.А
като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело
№ 20231110136528 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН на М. Р. М., подадена срещу А. И. М.,
(понастоящем бивш) съпруг на молителката, при твърдения, че на 20.06.2023 г. около 02:00-
03:00 часа в семейното жилище, находящо се в гр. София,, ответникът е осъществил акт на
физическо насилие спрямо молителката, като й нанесъл удар с юмрук в областта на носа, в
резултат на което й причинил травматично увреждане на носа /счупване на носа/.
С определение от 23.08.2023 г. съдът на основание чл. 213 ГПК е присъединил към
настоящото (по-рано образувано) дело гр. дело 37247/2023 г. по описа на СРС, 37 състав.
Производството по гр. дело 37247/2023 г. е образувано по молба, подадена от А. И.
М. в лично качество и като баща на М. А. М., срещу М. Р. М. - (понастоящем бивша)
съпруга на молителя и майка на пострадалото непълнолетно дете.
В молба от 05.07.2023 г. се твърди, че на 20.06.2023 г. около 10:00 часа в семейното
жилище, находящо се в гр. София, бул. "Ген. Скобелев" № 62, вх. "А", ет. 3, ап. 6,
ответницата М. Р. М. е отправяла следните обидни думи към молителя: “педераст“, „скапан
боклук“, „долняк“. Същата вечер около 23:00 – 00:00 часа в семейното жилище ответницата
продължила да обижда молителя, като го нарекла „боклук‘, „педераст“, „долняк“,
„отрепка“, „мамино синче, което не е свикнало да се бори с нищо в живота си“, „помияр“,
след което взела бутилка с алкохол и е замахала с нея в областта на лицето на молителя,
грабнала един от кухненските столове и нанесла с него удар в областта на главата на
1
молителя. Твърди се, че актът на домашно насилие, извършен сутринта на 20.06.2023 г., е
осъществен в присъствие на детето на страните М. А. М..
Всеки един от ответниците оспорва изложените от другата страна фактически
твърдения и излага становище за неоснователност на насрещната молба за защита от
домашно насилие.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на § 30 ПЗР на ЗИДЗЗДН предвижда, че производствата по молби,
искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния
ред.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства
/свидетелски показания, удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за
раждане/ се установява, че към момента на сезиране на съда страните са съпрузи и от брака
имат едно ненавършило пълнолетие дете, поради което всеки един от двамата ответници
попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. Описаният
в молбата от 30.06.2023 г. акт представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй
като е налице твърдение за осъществено от ответника спрямо молителката физическо
насилие. Описаните в молбата от 05.07.2023 г. актове представляват домашно насилие по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено от ответницата спрямо
молителя емоционално и физическо насилие. Твърди се, че актът на домашно насилие,
извършен сутринта на 20.06.2023 г., е осъществен в присъствие на детето на страните М. А.
М.. Молбите са депозирани в едномесечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 ЗЗДН в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023
г./, отправени са до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явяват
допустими.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 3 от гр. дело №
36528/2023 г./, в която молителката М. Р. М. заявява, че на 20.06.2023 г. ответникът й е
нанесъл удар с юмрук в областта на носа, в резултат на което претърпяла операция на носа.
Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 5 от гр. дело № 37247/2023 г./ е подадена и от
молителя А. И. М., в която подробно са описани твърдените актове на насилие. Същата
обаче е обявена от закона за достатъчно доказателство само когато по делото няма други
2
събрани такива. При наличие на други доказателства по делото декларацията не се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила /чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, в редакция преди изм. и доп. с
ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./, а молителката следва да проведе пълно и
главно доказване на твърдените актове на насилие по време, място, начин на извършване,
авторство на деянието, както и причинно-следствената връзка между деянието и
настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни последици.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелите Д. М. и Марийка Доцева /майка на ответника и баба на непълнолетния/.
Следва да се отбележи, че преценката относно доказателствената стойност на всяко гласно
доказателствено средство е обусловена от анализа на неговото съдържание от гледна точка
на пълнота, последователност и вътрешна логика, а също така дали то се подкрепя и
кореспондира с данните за релевантните обстоятелства от другите материали по делото.
Обстоятелството, че свидетел и страна по делото имат роднинска или близка фактическа
връзка само по себе си не обосновава автоматичен, а още по-малко несъмнен извод, че
депозираните показания са негодни за установяване на фактите по делото и на
взаимовръзките между тях, но обуславя необходимост за съда да подходи със засилена
критичност при оценката на достоверността на тези показания, като има предвид
възможната заинтересованост на свидетеля. Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът
намира, че обсъжданите показания са непротиворечиви, логични и последователни, поради
което ги кредитира. За съдебния състав не възниква съмнение, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно, поради което им се доверява за установяване на
релевантните за предмета на делото обстоятелства.
Макар свидетелката М. да не е очевидец на акта на домашно насилие, тя лично е
възприела физическото състояние на молителката, непосредствено след действията на
ответника /“Не мога да кажа дали носа й беше счупен или не, но лицето й беше
обезобразено“/. Показанията на свидетелката кореспондират с приетото по делото като
писмено доказателство съдебномедицинско удостоверение № 206.06./2023 г., издадено от
Съдебномедицински кабинет – гр. София /л. 11 от гр. дело № 36528/2023 г./, от което се
установява след личен преглед на молителката, извършен на процесната дата, че същата е
получила следните травматични увреждания: контузия на носа, изразена в кръвонасядане,
травматичен оток и болка, кръвонасядания в двете орбинални области, кръвене от лявата
ноздра. Видно от епикриза, издадена от УМБАЛ „Царица Йоанна – Исул“ ЕАД – гр. София,
молителката е претърпяла оперативно-закрито наместване на носните кости /л. 10 от гр. дело
№ 36528/2023 г./.
На следващо място, свидетелката Доцева също не се явява очевидец на поведението
на ответницата, осъществено спрямо молителя. Свидетелката обаче също е възприела
следите от процесните действия на М. Р. М. /“Сутринта сина ми се прибра с цицина на
главата“/. От посоченото гласно доказателствено средство се установява, че непълнолетният
не е присъствал по време на извършване на този акт на физическо насилие, но е бил в
процесното жилище по-рано през деня, когато ответницата е обиждала съпруга си.
3
Показанията на свидетелката се подкрепят от заявеното от непълнолетния при изслушването
му по реда на чл. 15 ЗЗДет. Детето дава конкретна информация за съдържанието на обидните
думи и изрази, както и относно физическото състояние на баща му /“Към 19:00 часа баща
ми каза, че ще пренощува на Скобелев. На сутринта баща ми вече беше при нас. Забелязах
едно червено петно.“/. Съдът не счита, че са налице съществени противоречия между
показанията на свидетелката Доцева и споделеното от детето, доколкото и двамата са
възприели, че по лицето на молителя има видима следа от насилие, а дали се касае за сиН.,
зачервяване, кръвонасядане и пр., при липса на медицински документи, които да
установяват точните медико-биологични признаци, съдът приема, че зависи от субективните
възприятия и житейския опит на човек.
С оглед изложените съображения съдът намира, че по делото са събрани достатъчно
кореспондиращи помежду си доказателствени източници, при съвкупния анализ на които
може да се изведе обоснован и категоричен извод за авторството и факта на осъществяване
на актовете на домашно насилие, поради което съдът счита, че и двете молби се явяват
основателни и следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие.
При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Относно молбата от 30.06.2023 г. - подходящи се
явяват мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 ЗЗДН. Посочените мерки /освен задължаването
на ответника да се въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово законово
задължение/ следва да се наложат за срок от 8 месеца, считано от постановяване на
настоящото решение за издаване на заповед за съдебна защита, който ще даде възможност на
ответника да преосмисли както извършените деяния, така и своето бъдещо поведение.
Относно молбата от 05.07.2023 г. - подходящи се явяват мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 /по
отношение на молителя и на детето/, т. 3 и т. 5 ЗЗДН, като срокът на действие на мерките по
чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 5 ЗЗДН следва да бъде по-кратък, а именно 6 месеца, доколкото
причинените травматични увреждащия са по-леки. Съдът не счита, че следва да налага
забрана на ответницата да доближа жилището на молителя, находящо се в гр. София, ул.
„Любен Каравелов“ № 22 /регистрирания постоянен адрес/, за да не се възпрепятства
осъществяването на режима на лични контакти между майката и детето, чието
местоживеене е определено при бабата по бащина линия, която живее на същия адрес /гр.
София, ул. „Любен Каравелов“ № 22/. Предвид данните по делото, че случилото се не е
изолирано и инцидентно явление, съдът намира, че и двете страни следва да посещават
специализирана програма за превенция на домашно насилие.
На следващо място, предвид, че към момента на приключване на съдебното дирене
пред първата инстанция страните заявяват, че има влязло в сила съдебно решение, с което
семейното жилище, находящо се в гр. София, бул. "Ген. Скобелев" № 62, вх. "А", ет. 3, ап. 6,
е предоставено за ползване на молителката, съдът намира, че не е необходимо да определя и
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН.
Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе до прилагането на предвидените в
4
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024
г./ последици. При определяне на мерките съдът съобрази тежестта на конкретно
извършеното на процесната дата насилствено поведение, настъпилите вредни последици и
интензитета на засягане на личността на пострадалото лице.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./ при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 лева до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици от
деянието, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 400,00 лева, а на
ответницата - глоба в размер на 300,00 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото всеки един от двамата ответници следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда държавна такса в размер на по 25,00 лева (вж. т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). Право
на разноски имат и двете страни, но само ответникът е направил искане за тяхното
присъждане. В нито една от подадените от молителката молби, нито в о.с.з. е заявена
претенция за разноски.
От представения по делото договор за правна помощ и съдействие (л. гърба на л. 147
от делото) се установява, че на страната е предоставена безплатна адвокатска помощ от адв.
Е. К. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 Закона за адвокатурата (ЗАдв.).
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.
Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е
представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като не е необходимо страната предварително да доказва съответното
основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското
възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той
касае разноските, дължими на страните. Също така съдът не е обвързан от искането, ако
адвокатът е посочил конкретна сума (вж. Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. дело №
2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО).
Съгласно чл. 22 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет (в редакция, относима към спора,
след изм. с ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.), в производствата по ЗЗДН минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 600,00 лева. В тази връзка съдът приема, че в полза на адв. К.
5
следва да се присъди сумата от 600,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на А. И. М..
По действието на заповедта за незабавна защита:
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от
2023 г., в сила от 01.01.2024 г. /заповедта за незабавна защита има действие до издаването на
заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че следва да бъде
издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 18.07.2023 г., изменена по реда на
чл. 253 ГПК със заповед за незабавна защита № 233/22.08.2023 г., следва да бъде изрично
отменена.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 210/18.07.2023 г.,
изменена по реда на чл. 253 ГПК със заповед за незабавна защита № 233/22.08.2023 г.
издадена по гр. дело № 36528/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН,
и я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
срещу А. И. М., ЕГН: **********, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ
ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН А. И. М., ЕГН: **********, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по отношение на М. Р. М., ЕГН: **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на А. И. М., ЕГН: **********, ДА
ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от 100 метра М. Р. М., ЕГН: **********.,
жилището на молителката, находящо се в гр. София, бул. "Ген. Скобелев" № 62, вх. "А", ет.
3, ап. 6, местоработата, местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, за срок
от 8 /осем/ месеца, считано от 29.09.2024 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН А. И. М., ЕГН: **********, ДА
ПОСЕЩАВА специализирана програма за превенция на домашно насилие ЗА СРОК от 8
/осем/ месеца, считано от издаване на заповедта за съдебна защита /29.09.2024 г./, при
честота от ЧЕТИРИ ПОСЕЩЕНИЯ на месец в "Център за превенция на
правонарушенията" при Асоциация "Деметра", гр. София, кв. "Сухата река", бл. 18, вх. "А",
тел. **********, **********, email: ********************@*******.**,, където да се яви НЕ
ПО-КЪСНО ОТ ДВЕ СЕДМИЦИ ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А. И. М., ЕГН: **********, че неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на заповедта
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН А. И. М., ЕГН: ********** глоба в размер на
6
400,00 лева.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
срещу М. Р. М., ЕГН: **********, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ
ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН М. Р. М., ЕГН: **********, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по отношение на А. И. М., ЕГН: **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН М. Р. М., ЕГН: **********, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по отношение на М. А. М., ЕГН:**********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на М. Р. М., ЕГН: **********, ДА
ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от 100 метра А. И. М., ЕГН: **********,
местоработата, местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, за срок от 6
/шест/ месеца, считано от 29.09.2024 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН М. Р. М., ЕГН: **********, ДА
ПОСЕЩАВА специализирана програма за превенция на домашно насилие ЗА СРОК от 6
/шест/ месеца, считано от издаване на заповедта за съдебна защита /29.09.2024 г./, при
честота от ЧЕТИРИ ПОСЕЩЕНИЯ на месец в "Център за превенция на
правонарушенията" при Асоциация "Деметра", гр. София, кв. "Сухата река", бл. 18, вх. "А",
тел. **********, **********, email: ********************@*******.**,, където да се яви НЕ
ПО-КЪСНО ОТ ДВЕ СЕДМИЦИ ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. Р. М., ЕГН: **********, че неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на заповедта
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН М. Р. М., ЕГН: ********** глоба в размер на
300,00 лева.
ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН: **********, да заплати по сметка на СРС на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 лева.
ОСЪЖДА М. Р. М., ЕГН: **********, да заплати по сметка на СРС на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 лева.
ОСЪЖДА М. Р. М., ЕГН: ********** да заплати на основание чл. 38, ал. 2, т. 3
Закона за адвокатурата на адв. Е. М. К., ЕГН:**********, сумата от 600,00 лева,
представляваща възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ под формата
на процесуално представителство на А. И. М., ЕГН: **********, по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8