Р Е Ш Е Н И Е № 181

гр. Сливен, 09.11.2021  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публичното заседание на двадесети октомври

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                                  Радостина Желева                                   и с участието на прокурора                       Красимир Маринов                                           като разгледа докладваното от                            председателя                      КАНД № 168        по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение № 167/29.07.2021 г., постановено по АНД № 20212230200656/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 570610-F605170/20.04.2021 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Стефел  2016“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от С.Д.С. е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева на основание чл. 185, ал.2, изр. 1 от ЗДС;  и е осъдена Национална агенция за приходите да заплати на „Стефел 2016“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ******, сумата от 550 лева представляваща разноски за повереник.

Недоволен от така постановеното решение касаторът –ТД на НАП Бургас,  го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Заявява, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение, като при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е приложен материалния закон при налагането на имуществената санкция. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен и потвърди наказателното постановление.

В с.з. касаторът, чрез пълномощника си гл. юриск. С. Д. поддържа жалбата. Счита, че безспорно е установено административното нарушение и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Ответникът по касация „Стефел  2016“ ЕООД, в писмен  отговор на касационната жалба счита същата за неоснователна. Заявява, че първоинстанционния съд е разгледал всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и са изведени съответните правилни изводи върху които е постановено и съдебното решение. Това правило съдебното решение валидно, правилно и законосъобразно, поради което намира, че подадената жалба е неоснователна. Моли съда да я отхвърли и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира за разноските по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Решението на Районен съд – Сливен стъпвало на анализ, който е последователен не само правно-логически, но и житейски. Счита, че следва да бъде оставено в сила решението  на районния съд, а касационната жалба и оспорването чрез нея да бъде отхвърлено.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 07.03.2021 г. по време на извършване на патрулна дейност в 11:15 ч. инспектори по приходите извършили проверка на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ПР на ЗДДС - „Сергия за цветя", находяща се в гр. Сливен, бул. Цар Симеон - Общински пазари Сливен. Била извършена контролна покупка на орган по приходите преди легитимация на „Цвете - букет" на стойност 3 лв, заплатена в брой от К. К.и. по п. с банкнота от 20 лв. Сумата била приета от И. Т. К., т.к. към него момент С.Д.С. не била на мястото. К. била оставена от С. да пази обекта докато тя се върне защото се налагало да придружи с. си при м.п. в домът си. По това време била извършена и контролната покупка от и. К. не била наясно със съответните процедури и за извършената продажба не е издала фискален касов бон, т.к. в обекта нямало монтирано, въведено в експлоатация, фискално устройство.

С. в качеството на у. на „Стефел  2016“ ЕООД попълнила декларация от 07.03.2021 г., че стопанисва магазин в гр.Сливен, бул.“Х. Д.“ № .. За извършената проверка бил съставен ПИП серия АА № 0049249/07.03.2021 г., в който е посочено, че търговския обект е с временен характер, за което е платен наем за два дни на Община Сливен. За извършеното на ответника по касацията бил съставен АУАН № F605170/15.03.2021 г., с който деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118 ал. 4 от ЗДДС. Актът бил предявен на жалбоподателката, която след като се запознала със съдържанието му е написала възражение, че по време на проверката не е работила като юридическо лице, а като физическо лице и в законоустановения срок ще подаде възражение. На 14.03.2021 е представено възражение, в което са изложени същите твърдения.

На основание така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № 570610-F605170/20.04.2021 г.

При горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че от административната преписка и доказателствата по делото не ставало ясно от къде АНО е приел, че С. е действала като представляващ дружеството-жалбоподател. Факт било, че С. има такова дружество, но също така било и факт, че цветята са продадени на проверяващия от с. К., която не била никакви отношения с ответника по касацията. За да може да се търси някаква отговорност за действията на с. К., то тя следвало да е в облигационни отношения с търговеца, без значение дали са трудови, гражданскоправни или търговски. В случая тя била оставена да пази обекта и на свой риск е извършила продажбата без да е упълномощена да прави това. Проверяващите е следвало да ангажират нейната отговорност. Даже и да се приемело, че е осъществен състава на описаното по горе нарушение деянието било пример за класически маловажен случай. Касаело се за малък обект с явно минимални продажби. От деянието не били настъпили никакви вредни за фиска последици. Административно-наказващият орган е следвало да квалифицира случая като маловажен и да приложи чл. 28 от ЗАНН, но АНО въобще не е обсъждал наличието евентуално на малов. случай. При тези мотиви съдът отменил НП като незаконосъобразно.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Правилно въззивният съд е посочил, че обстоятелствата относно извършеното нарушение посочени в АУАН и НП, не са подкрепени от събраните по делото доказателства. От изслушаните в съдебно заседание свидетели, по безспорен начин е установено, че контролната покупка е осъществена от И. Т. К., а не както е посочено в АУАН и НП от управителя на ответника С.. АНО не е изяснил обстоятелствата, във връзка с твърденията на С., че не е извършвала търговска дейност от името на представляваното от нея ЮЛ, както и има ли връзка между св. К. и ответника по касацията. Липсват и данни, че наемането на ТО е осъществено именно от „Стефел  2016“ ЕООД, както твърди касатора, доколкото в представения ФКБ не е посочено наименованието на платеца. Наказателното обвинение не може да се изгражда на предположения, като АНО е длъжен да установи по безспорен начин, както извършеното нарушение, така и неговия извършител. В настоящия случай, както правилно е посочил въззивния съд, това задължение на АНО не е изпълнено.

По изложените съображения административния съд намира, че като е отменил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е отменено НП, е правилно и законосъобразно и е постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подадената против него касационна жалба е неоснователна. С оглед на това проверяваният съдебен акт следва да се остави в сила.

   Ответникът по касацията е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, но доказателства за такива не са представени, поради което не следва да бъдат присъждани.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК Административен съд гр.Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 167/29.07.2021 г., постановено по АНД № 20212230200656/2021 год. на Сливенски Районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.