РЕШЕНИЕ
№ 398
Велико Търново, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и
пети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря С.Ф.
и в
присъствието на прокурора
……………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 720/2020г.
по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/, във връзка с чл.104, ал.1 от Закона за акцизите и
данъчните складове/ЗАДС/.
Образувано по Жалба, вх.№ 4511/23.11.2020г. в АСВТ,
подадена от името на дружеството „ЕЛИТ -
94“ЕООД, гр. Горна Оряховица с ЕИК *********, действащо чрез управителя на
същото.
Оспорва се Ревизионен
акт № BG04000-PK1-PA3/14.07.2020 година, издаден от митнически служители
при ТД Дунавска на Агенция „Митници“, потвърден
в обжалваната част, с Решение № Р-516/32-295952/09.10.2020г. на директор
на Агенция „Митници“, относно установени задължения за акциз за данъчни периоди
м.02.2019г. до м.01.2020г., възникнали на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС
и чл.20, ал.2, т.17 от ЗАДС, в размер на 3 383,43лв. и лихви за просрочие
в размер на 275,03лв. към 14.07.2020г.,
които са предмет на жалбата.
Жалбоподателят твърди, че неправилно е приложена нормата
на чл.20, ал.2, т.17 от ЗАДС. В тази хипотеза РО е следвало да докажат продажби
без акцизът да е заплатен, а такива случаи не са установени. Предвид това, че
дружеството не е извършвало продажби на природен газ за крайни потребители/т.к.
е регистирано по чл.57а, ал.1, т.2 от ЗАДС/, то интерпертирането на закона в РА
е неправилно.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от
упълномощеният ***, който пледира жалбата да бъде уважена. Ангажира писмена защита, в която излага подробни
съображения, че съгласно
чл.20, ал.1 ЗАДС, задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, а съгласно чл.20, ал.2, т.17 от ЗАДС -
освобождаване за потребление е продажбата
на природен газ, с изключение на продажбите на лица, регистрирани по чл.
57а. ал. 1, т. 2, 3, 3а, 5 и 6. Такива продажби РО не са доказали. В случая, процесните стоки са били
предмет на продажба по търговски договори - природен газ с код по КН 27112100.
Изрично в тези договори е уговорено предаването и приемането на природния газ,
както и търговското му измерване да се извършва в мястото на доставка - при купувача. Следователно преминаването на
собствеността върху стоките, предмет на продажба настъпва при предаването на
последните, на местата при купувачите,
а не при извеждането им от регистрирания обект на „Елит 94"ЕООД/ чл.20, ал.2,
т.1 ЗАДС/. Предвид това по чл.20, ал.2,
т.17 ЗАДС задължението за акциз възниква при продажбата на природен газ, а не
при извеждането на стоката от обекта. Поради това неправилно РО са взели
предвид количествата природен газ изведени от обекта през съответната контролна
точка, а не тези предадени при купувача за периода. В тази връзка се позовава
на констатациите на ВЛ по СЕ, че изведените количества природен газ от
процесния обект и продадени количества се обвързват и облагат с акциз на база
издадени фактури на клиенти, а не с данните от измервателните съоръжения.
„Разликите",
които в тези случаи според РО се получават между количествата по „СПРАВКА
ПОЛСКИ СЕНОВЕЦ ИЗХОД/КОЛОНКА 1" (контролна точка 2-КТ2) и декларираните за
периода с акцизна декларация всъщност представляват количества природен газ,
които са преминали през средството за измерване в КТ2 през предходния месец, но реално са били доставени и продадени през
съответния месец на деклариране.
Същите са доставени на клиенти, за което по ревизията са събрани АДД и приемо -
предавателни протоколи. Не е опровергано предназначението по чл.85а32а ППЗАДС,
отразено с код 471 - за стопански нужди. Всъщност, само поради факта, че съответните количества
природен газ (т. нар. разлики в РА), за които не се спори, че е бил начислен и
внесен акциз за данъчни периоди: м. 03, 04, 09, 11, 12.2019 г. не са преминали
през КТ2 през същите тези месец, през който са били продадени, а през предходния
неправилно е отхвърлена ставката по чл.33, ал.1, т.6 ЗАДС - за природен газ с
кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 за потребители на природен газ за
стопански нужди - 0,60 лв. за гигаджаул.
С РА, за данъчни периоди 02, 05, 06, 07, 08, 10.2019
г. и м.01.2019 г. са установени задължения за акциз на основание чл.20. ал.2.
т.8 ЗАДС - установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз. В тези
случаи, ревизиращите органи са установили задължения за акциз за количества
природен газ, за които акцизът вече е бил начислен с АДД и заплатен по
съответните акцизни декларации. Това е така, защото същите тези количества
макар и да са били изведени от обекта към края на съответните периоди, за които
са установени задължения за акциз с РА, са били доставени, респ. продадени на
купувачите по търговските договори в началото на следващите периоди. Поради
това, както и съобразявайки закона - чл.20, ал.2, т.17 ЗАДС, в издадените за
съответните периоди АДД отражение са намерили количествата, съответстващи на
продажбите по месечните актове и така както е уговорено по договорите за
доставка.
ПП на жалбоподателя смята, че без
основание се явява претенцията за заплащане на акциз в размер на 991,28лв., за
количеството природен газ - 29 456,909куб. м., за данъчен период м.12.2019 г. ВЛ сочи, че към 31.12.2019 г. на база на
инвентаризация е взета счетоводна операция довела до заприхождаване на
„Излищъци на активи", но не и до констатации за липси.
По изложените съображения ПП моли съда да уважи
жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по оспорването - директорът на Агенция „Митници”, действащ чрез упълномощения *** оспорва жалбата и я намира за неоснователна. Подробни съображения излага в писмена защита. Съгласно разпоредбата на чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС за целите на осъществявания от митническите органи контрол, данъчно задължените лица са длъжни да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на ЗАДС и нормативните актове по прилагането му. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-1 от 22.01.2014 г. е посочено, че за целите на контрола, осъществяван от митническите органи, „лицата" са длъжни да използват средства за измерване и контрол в одобрените от митническите органи точки за контрол. Легална дефиниция на понятието „.лицата" е дадена в разпоредбата на чл. 2 от Наредба № H-1 от 22.01.2014 г. където е посочено, че Наредбата се прилага за лицата по чл.103а и чл. 103в, ал. 1 от ЗАДС, наричани по-нататък „лицата". Във връзка с изложеното по-горе се налага извода, че напускането па акцизната стока от обекта на регистрираното лице по смисъла на ЗАДС е възможно при продажба, като количеството на акцизната стока се отчита в ТК. Задължението за начисляването на акциз за регистрираното лице възниква от датата на освобождаване за потребление на акцизните стоки, като според чл. 20, ал. 2, т. 17 от ЗАДС това е продажбата на природен газ на потребители на природен газ за битови и стопански нужди, както и продажбата на природен газ като моторно гориво, с изключение на продажбите на лица, регистрирани по чл. 57а, ал. 1, т. 2,3, 3а, 5 и 6 от ЗАДС.
Ревизиращият екип е направил извод за продадени
количества акцизна стока като е съпоставил за всеки ревизиран период
количеството посочено в АД с код 471 (природен газ за стопански и битови
стопански нужди) с количеството преминало пред измервателното устройство
монтирано в точка за контрол (ТК) № 2, намалено с количеството природен газ
деклариран с код 95 (продаден на регистрирани лица). За освободената за
потребление акцизна стока на основание чл. 20, ал. 2, т. 37 от ЗАДС
данъчнозадълженото лице е издало АДД, с които е начислил акциз, съгласно чл,
43, ал. 1, т. 2 от ЗАДС със ставка на дължимия акциз съгласна чл. 33, ад. 1 т.
6 от ЗАДС (0,60лв. за GJO), тъй като това количество е част от количеството
декларирано в АД с код 471. Ревизиращият екип е направил извод, че след като
посочените количества не са преминали през измервателното устройство монтирано
в ТК № 2 (колонка № 1), от която се извежда акцизна стока единствено
предназначена за стопански и битови нужди, то за нея не следва да се начисли
акциз със ставка по чл. 33, ал, 1 т. 6 от ЗАДС, а със ставка по чл. 32, ал. 1
т. 6а от ЗАДС. Данъчната основа е определена по реда на чл. 28, ал. 1, т. 8 от ЗАДС и дължимият акциз съгласно чл. 41 от ЗАДС. При установяване на
задължението е приспаднат начисления и заплатен от дружеството акциз със ставка
по чл. 33, ал. 1 т. 6 от ЗАДС.
В ревизионното производство е установено, че
ревизираното лице продава природен газ на регистрирани лица (чл.57а, ал. 1 т. 2
от ЗАДС) и на крайни потребители на природен газ за битови, стопански нужди и
за моторно гориво. Съгласно Договор № 0027022019855/17.04.2019 г. (сключен с
„Тецеко" ЕООД), ревизираното лице доставя компресиран природен газ в
батерии от бутилки, съгласно предварително заявени количества от купувача. В
ревизионното производство с цел установяване на количествата получена акцизна
стока - природен газ е извършена насрещна проверка на „Тецеко" ЕООД
(регистрирано лице по чл.57а, ал. 1 т. 2 от ЗАДС), които са изведени от обекта
на „ЕЛИТ-94" ЕООД (регистрирано лице по чл.57а, ал. 1 т. 2 от ЗАДС). След съпоставяне
на данните за продадени количества на посоченото дружество природен газ,
посочени в справки изготвени от ревизираното лице и данните за получените
количества от „Тецеко" ЕООД е установено получаване на по-малко от
изпратеното количество акцизна стока. Ревизиращите органи са приели, че
количествата са липси по смисъла на чл. 20, ал. 1, т. 8 от ЗАДС, тъй като са
напуснали обекта на жалбоподателя (регистрирано лице по чл. 57а, ал. 1 т. 2 от ЗАДС), но не са получени от „Тецеко" ЕООД. „ЕЛИТ-94" ЕООД в
качеството си на данъчнозадълженото лице не е начислил дължимият акциз с
издаване АДД за тези количества, не го е декларирал и заплатил.
ПП на ответника счита заключението на ВЛ за
необосновано и вътрешно противоречиво, а констатациите на РО за подкрепени с
доказателства, вклч. тези от насрещните проверки при купувачите. Заключенията на ревизиращият екип са
за наличие на липси по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС, на базата на
установена разлика между количествата преминали през измервателното устройства
и тези по фактура.
По изложените съображения от името на ответинка ПП
моли съда да отхвърли жалбата на
«Елит-94» ЕООД, като неоснователна и недоказана. Претендира да бъде присъдено ***ско
възнаграждение. Възразява за прекомерност на АВ.
При преценка на допустимостта на производството
настоящият състав на съда констатира, че Жалбата е подадена от лице с надлежна
процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на
административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът
следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК, вр. с чл.104, ал.1 от ЗАДС.
Поради това, че обжалваният РА е потвърден, в обжалваната пред съда
част, с Решение № Р-516/32-295952/09.10.2020г. на директор на Агенция „Митници“,
относно установени задължения за акциз за данъчни периоди м.02.2019г. до
м.01.2020г., възникнали на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС и чл.20, ал.2,
т.17 от ЗАДС, в размер на 3 383,43лв. и лихви за просрочие в размер на 275,03лв. към 14.07.2020г., същият
е годен предмет на съдебен контрол. Жалбата е депозирана в
преклузивния срок за това – ИД от 14.10.2020г., а в АМ вх.
№32-315722/28.10.2020г. Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и
местна подсъдност. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество.
Предвид всичко това, изводът на съда е, че жалбата е процесуално допустима за
разглеждане.
Преценена по същество, жалбата, поставила началото на
настоящото съдебно производство е частично
ОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу
фактически и правни съображения.
При проекта на доклад по делото съдът указа върху
ответника доказателствената тежест за фактическите констатации в РА, послужили като основание за
начисляване на акциз, извън декларирания от дружеството, а именно разлики между
средствата за контрол и АДД за периода и стоките, преминала през измервателното
устройство и несъответстващи на фактурираното за месеца на клиенти, определени
като липси.
Във връзка с това ответникът представи административната
преписка. Това множество писмени доказателства не са оспорени от страните.
Всъщност страните не спорят по фактите, а по тяхната правна интерпретация. В
хода на съдебното дирене е изслушано заключението на ВЛ, което не е оспорено по
същество с друго такова. Съдът цени ЕЗ като обективно и компетентно дадено.
Същото ще бъде обсъдено по-долу при фактическите констатации на съда.
Изводите на съда за приетите за установени факти въз
основа на така приетите доказателства са следните:
1. Със Заповед за възлагане на ревизия №
BG004000-PK1-P1/32-17972/17.01.2020 г. е възложена такава за установяване на
задължения за акциз на „ЕЛИТ-94" ЕООД с обхват на ревизията от 04.06.2018
г. до 31.01.2020 г.
1.1. „ЕЛИТ-94" ЕООД е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1. т.
1 предл. второ от ЗАДС. През ревизираните периоди дружеството притежава
Удостоверение за регистрация № BG004300S0022, издадено на основание чл. 57а,
ал. 1, т. 2 от ЗАДС, за продажба на природен газ с код по КН 27112100, за
битови или стопански нужди и за моторно гориво, извършвана в станция за
компресиране на природен газ, находяща се в ПИ № 034025, местност Кишлика, с.
Полски Сеновец обл. Велико Търново.
2. В резултат на извършената ревизия, на основание чл. 117 от ДОПК, е съставен
Ревизионен доклад (РД) № ВС004000-РК1-РД3/05.06.2020 г„ в който е направено
предложение за установяване на акциз в размер на 3 383,43лв., възникнали на
основание чл. 20, ал. 2, т. 17 от ЗАДС и чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС и лихви за
просрочие общо в размер на 240,26 лв., изчислени към 05.06.2020 г., дължима на
основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
2.1. РД е връчен на Г.Ц.П.в качеството му на управител
на търговското дружество на 15.06.2020 г. В законоустановения срок по чл. 117,
ал. 5 от ДОПК, РЛ е депозирало писмено възражение вх. № 32-184994/30.06.2020
г., което е прието за неоснователно.
3. Издаден е PA №
BG004000-PK1 –РА3/14.07.2020 г. на „ЕЛИТ-94" ЕООД са установени задължения
за акциз в размер на 3 383,43 лева (три хиляди триста осемдесет и три лева и
четиридесет и три стотинки), възникнали на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС и чл. 20, ал. 2. т. 17 от ЗА ДС за данъчни периоди - от м. 02.2019 г. до
м. 01.2020 г. и лихви за просрочие общо в размер на 275.03 лв. (двеста седемдесет
и пет лева и три стотинки), изчислени към 14.07.2020 г„ дължими на основание
чл. 175, ал. 1 от ДОПК, както и лихва за просрочие за периода от 14.09.2018 г.
до 10.10.2018 г.. начислена на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
3.1. РА е връчен на 20.07.2020 г. на Г.Ц.П.в
качеството му на управител на търговското дружество. Обжалван в срок по
административен ред. Потвърден относно установените задължения за посочените
периоди с Решение № Р-516/32-295952/09.10.2020г., постановено от директор на Агенция
„Митници“, в качеството на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, във вр. с
чл.104, ал.4 от ЗАДС.
3.2. Решението не е подписано от титуляра на длъжността „директор на АМ” – Г.К.,
а от Г.А., за който е представена Заповед за оправомощаване да изпълнява
задълженията от 05.10.2020г. до завръщане на титуляра.
4. При ревизията са събрани доказателства както от РЛ
така и от трети лица. С Искане за представяне на документи и писмени обяснения
от данъчнозадължено лице (ДЗЛ) № BG004000-РК1-ИДП2/23.01.2020 г. са изискани
документи, писмени обяснения и справки, относими към ревизирания период
включително: акцизни декларации; справка за продадени и фактурирани количества
природен газ; справка издадени АДД; документи за удостоверяване на точния адрес
на мястото на доставка; справка постъпили количества природен газ: справка
„Полски Сеновец изход на природен газ"; месечен акт за доставка на
природен газ от дружеството: сертификати за постъпил природен газ, складови
ведомости; справка „реализирани количества природен газ";
инвентаризационни описи; хронологични извлечения от счетоводните сметки. С
Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения oт трети лица
№ BG004000-PK1-4/18.03.2020 г. от „Тецеко" ЕООД е изискана информация касаеща
получени доставки на природен газ от „ЕЛИГ-94" ЕООД.
5. Констатациите на РО, свързани с допълнително
установените задължения за акциз при ревизията могат да се обобщят в следните групи:
5.1. За данъчни периоди на м.03, 04, 09, 11 и 12 на
2019г. РО са констатирали разлики като съпоставят количествата изведен от
обекта пироден газ по „СПРАВКА ПОЛСКИ СЕНОВЕЦ ИЗХОД/КОЛОНКА 1" (контролна
точка 2-КТ2) и декларираните за периода с акцизна декларация. Така например за
м. 03/2019г. е установена разлика от 6 555,739 куб. м. природен газ между
посоченото за м.03/2019г. в Справка от
дружеството за природен газ АДД за същия данъчен период ,
подадена на 12.04.2019г. Според
данинте от РД, колонка №1 е всъщност точка за контрол ТК№2, от която следва да
се извежда акцизна стока предназначена
единствено за стопански нужди по см. на ЗЕ. За което се следва акцизна
ставка по чл.33, ал.1, т.6 от ЗАДС – 0,60лв. за GJO.
Доколкото обаче това количество не е отчетено като заредено в Справката на
дружеството за същия месец, то РО приемат, че не е преминало през ТК№2 за
акцизна стока с определеното предназначение. Поради което следва да се приложи
ставка по чл.32, ал.1, т.6а от ЗАДС – 0,85лв. за GJO, а резултатът е акциз в
размер на 211,74лв. От тази сума е приспаднат платения акциз със ставка 0,60лв.
за GJO /211,74-149,47=62,27лв./ и е установен дължим акциз за периода, извън
декларирания и внесене от ДЗЛ, в размер на 62,27лв.
5.1.1. Така за данъчните периоди на м.04, м.09, м.11 и
м.12 на 2019г. са установени разлики/вж. л.13 от делото/, за които са
установени от ревизията допълнително дължим акциз в размери съответно на
4,55лв., 19,67 лв., 289,20лв., 32,69лв.
5.2. В хода на ревизионното производство е установено, че ревизираното лице
продава природен газ на регистрирани лица (чл.57а, ал. 1, т. 2 от ЗАДС) и на
крайни потребители на природен газ за битови, стопански нужди и за моторно
гориво. Съгласно Договор № 0027022019855/17.04.2019 г. (сключен с „Тецеко"
ЕООД) и Договор № *********/28.08.2018 г. (сключен с „Енемона Екогаз"
ООД), ревизираното лице доставя компресиран природен газ в батерии от бутилки,
съгласно предварително заявени количества от купувача. В ревизионното
производство с цел установяване на количествата получена акцизна стока -
природен газ е извършена насрещна проверка на „Тецеко" ЕООД
(регистрирано лице по чл.57а, ал. 1 т. 2 от ЗАДС), които са изведени от обекта
на ЕЛИТ-94" ЕООД (регистрирано лице по чл.57а, ал. 1 т. 2 от ЗАДС). След
съпоставяне на данните/Справка при дружеството жалбоподател/ за количества продадени на посоченото дружество
природен газ, посочени в справки изготвени от ревизираното лице и данните за получените количества от „Тецеко"
ЕООД в същия данъчен период /по фактури/ е установено получаване на по-малко от изпратеното количество акцизна стока по
данъчни периоди, както следва:
- м.05/2019г. -
7971,74 куб.м.;
-
м.06/2019г.-12854,06 куб.м.;
- м.07/2019г. -
4591,87 куб.м.;
- м.08/2019г. –
9414,75 куб.м.;
- м.10/2019г. –
9303,50 куб.м.;
- м.11/2019г. –
6897 куб.м.;
- м.01/2020г. –
7413,5 куб.м.
5.2.1. При тези констатации ревизиращите органи са
приели, че така посочените количества са липси
смисъла на чл. 20, ал. 1, т. 8 от ЗАДС, тъй като са напуснали обекта на
жалбоподателя (регистрирано лице по чл. 57а, ал. 1 т. 2 от ЗАДС), но не са получени
от „Тецеко" ЕООД. Доколкото за
същите количества в този данъчен период не са подадени АДД и не е платен
дължимия акциз, такъв е начислен от ревизията. Предвид това, че ДЗЛ не
представя доказателства за предназначението на отчетеното в повече количество е
начислен акциз съгласно чл.32, ал.1, т.6а от ЗАДС - 0,85лв. за GJO. При това
размерът на задълженията, установени при ревизията са както следва:
- м.05/2019г. – 258,15лв;
-
м.06/2019г.-417,58лв.;
- м.07/2019г. –
149,10лв.;
- м.08/2019г. –
304,82лв.;
- м.10/2019г. –
301,35лв.;
- м.11/2019г. –
224,09лв.;
- м.01/2020г. –
241,20лв.
5.3. За данъчен период м.02/2019г. РЕ е установил
разлика от 3726,094куб. м. природен газ
между количеството по разходомер/колонка едно – ТК№2/ и АДД за периода.
При липса на доказателства, че за същото е платен акциз и за предназначението
му, РО са начислили акциз със ставка по чл.32, ал.1, т.6а от ЗАДС. Сума в
размер на 120,17лв., която не е декларирана и внесена за същия данъчен период.
5.4. За м.12/2019г. РО са констатирали, че в обекта е
извършена инвентаризация на „склад 3 Метан” за наличностите на природен газ. С
Инвентаризационен опис на артикулите е установена наличност на природен газ със
знак минус: минус 29456,909куб.м. Същата наличност със знак минус е вписана и в
сравнителната ведомост за резултатите от ревизията към 31.12.2019г. Изискани са
исмени обяснения от РЛ за действията във връзка с установената фактическа наличност на природен газ
при инвентаризацията. Такива не са представени. РО са квалифицирали
установеното като липси и съгласно
чл.20, ал.2, т.8 от ЗАДС са приели, че се дължи акциз в размер на 958,59лв.
Общо за периода акциз установен от ревизията в размер на 991,28лв., който не е
деклариран и внесен от ДЗЛ.
5.4.1. По-късно от РЛ е постъпило Писмо с вх. № 32-4131842/08.05.2020г. в ТД Дунавска
на АМ, за предприетите от дружеството действия относно установената фактическа
наличност. Посочено е, че резултатът от инвентаризацията е осчетоводен като
излишък: при заприхождаване на
количеството 29456,909куб.м и заверяване по сметка 793 за 13 308,63лв.
съотевтно излишъкът по сметка 793 е осчетоводен като печалба
на фирмата по сметка 123. Авторите на РА са посочили, че не приемат това
обяснение, т.к. в Инвентаризационния опис на артикулите към 31.12.2019г. и в
Сравнителната ведомост за резултатите от ревизията към същата дата,
количеството 29456,909куб.м. природен газ
не е отчетено като налично, не е отчетено и като излишък. Същото количество
е отразено в колона „Фактическа наличност”
със знак минус, а в колона Счетоводна наличност отново със знак минус.
Поради това издателите на РА приемат, че обяснението не съответства на
приложените при ревизията документи, а се касае за липси на акцизна стока/т.е. такава която е реализирана вече-
курсива мой/. Съответно се следва начисление на акциз.
5.5. В хода на ревизионното производство е установено, че през данъчен период
м.08.2018г. за освободената за потребление акцизна стока на основание чл. 20,
ал. 2, т. 17 от ЗАДС ревизираното лице не е начислило дължимия акциз с издаване
на акцизни данъчни документи в срока посочен в чл. 84. ал. 7, т. 1 от ЗАДС (до
10.09.2018 г.). През данъчния период са извършени продажби от обекта на
природен газ с дължим акциз в размер на 4085,16 лв. Същият е начислен и внесен
в срока на начисляването и внасянето на дължим акциз за данъчен период 09.2018
г. На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК е установено задължение за заплащане на
лихва за забава в размер на 29,50 лв.
6. Констатациите на РО са
намерени за обосновани, а правните им изводи за правилни от решаващия орган при
адм. обжалване. PA № BG004000-PK1 –РА3/14.07.2020г. е
потвърден с Решение № Р-516/32-295952/09.10.2020г. на директор на Агенция
„Митници“, относно установени задължения за акциз за данъчни периоди
м.02.2019г. до м.01.2020г., възникнали на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС
и чл.20, ал.2, т.17 от ЗАДС, в размер на 3 383,43лв. и лихви за просрочие
в размер на 275,03лв. към 14.07.2020г.
РА в така потвърдената обжалвана част е
предмет на настоящото съдебно производство. Оспорва се със съображения за
неправилно приложение на материалния закон и искане да бъде отменен, в
обжалваната част.
При тези констатации за фактите съдът достигна до
следните правни изводи:
Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на
РА по административен и съдебен ред е Данъчно-осигурителен процесуален
кодекс/обн. ДВ бр.105 от 29.12.2005г., в сила 01.01.2006г./ с последващи
изменения и допълнения. Субсидиарно, на основание § 2 от ДР на ДОПК са
приложими съответно АПК и ГПК. Приложим материален закон относно облагането с акциз
е Закон за акцизите и данъчните складове/обн. ДВ бр. 91 от 2005 г., в сила от
1.01.2006г./ с последващи изменения и
допълнения.
В производство по обжалване на РА съгласно чл. 160,
ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му.
Не се оспорва от жалбоподателя валидността на РА, а служебната проверка на съда
установи, че авторите на РА са АО, компетентни по материя, време и място.
Същият е подписан от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, на
осн. чл.119, ал.2 от ДОПК.
Решението на директора на АМ, с което РА е потвърден в
обжалваната част е подписано при условия на заместване, за което са представени
доказателства, поради което не е налице пречка за съдебното обжалване.
Спазена е писмената форма за валидност и са налице
необходимите реквизити на РА по чл.120 от ДОПК. Налице са ясни мотиви и
разпоредителна част, от която може да се изведе еднозначно волята на АО.
Съдът не намира да са допуснати съществени процесуални
нарушения при събирането и преценката на доказателствата. Твърдението на ПП на
жалбоподателя за допуснато нарушение на чл.3, ал.2 от ДОПК е неоснователно,
т.к. става въпрос не за неизяснени факти от РО в следващ данъчен период, а за
нарушения на акцизното законодателство от ДЗЛ във връзка с необходимата
документация и сроковете за отчитането й. Обстоятелство, което ще се изясни
по-долу и се подкрепя от съвпадението на изводите на ВЛ и тези на РО.
Оплакваният в
жалбата срещу РА са основани на твърдението, че неправилно е приложен
материалния данъчен закон. Тези доводи съдът не сподели, поради следното:
Фактическите
констатации за установени от РО разлики/вж.
т5.1. от настоящото/ между количествата изведен от обекта пироден газ през контролна
точка -КТ2 и декларираните за периода с акцизна декларация не се оспорват от
жалбоподателя. Същите се потвърждават и от изследването на ВЛ/вж. приложенията
към ЕЗ – л.255 и сл./. От името на дружеството има признание в ПЗ по делото, че
тези разлики всъщност представляват количества природен газ, които са преминали
през средството за измерване в КТ2 през предходния
месец, но реално са били доставени и продадени през съответния месец на деклариране. ВЛ потвърждава,
че за ревизирания период не са
установени данни за извеждане на природен газ, без да е отчетен от
измервателните съоръжения. Но счетоводно данните за продажбите са основани на
фактурираните количества на клиентите по ПППротоколи, съставени на място при
тях. Това
кореспондира с изявлението на ПП на жалбоподателя, че процесната стока-природен газ с код
по КН 27112100. е уговорено в договорите за продажба приемането на природния
газ, както и търговското му измерване да се извършва в мястото на доставка -
при купувача. Независимо, че тези обстоятелства са доказани с приложеното по
АП, съдът не споделя правните изводи на жалбоподателя. Действително
собствеността върху стоките преминава върху купувача при предаването на
последните, на местата при купувачите. Но специалният закон/материалният ЗАДС/
борави с понятието „освобождаване за потребление“ – чл.20, ал.2 от ЗАДС.
Предвидените в данъчния закон правни последици, свързани с този факт са, че задължението
за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за
потребление. Това действие не може да се
изключи от нормата на чл.24, ал.2 ЗЗД.
Напусналото количество природен газ през съответната контролна точка за
съответния период следва да съответства на количеството с начислен акциз за
същия данъчен период, който е едномесечен и съвпада с календарния месец, съгл.
чл.43, ал.3 от ЗАДС. Митническите органи имат пряк контрол върху средствата за
измерване при продавача и е нелогично да се ръководят от данните при купувачите
на природен газ. Този начин на отчитане на продажбите е неприемлив за акцизното
законодателство. Съгласно разпоредбата на чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС за целите на
осъществявания от митническите органи контрол, данъчно задължените лица са
длъжни да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията
на ЗАДС и нормативните актове по прилагането му. В разпоредбата на чл. 6, ал.
1, т. 1 от Наредба № Н-1 от 22.01.2014 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от
митническите органи върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки е
посочено, че за целите на контрола, осъществяван от митническите органи,
„лицата" са длъжни да използват средства за измерване и контрол в
одобрените от митническите органи точки за контрол. Легална дефиниция на
понятието „.лицата" е дадена в разпоредбата на чл. 2 от Наредба № H-1 от
22.01.2014 г. където е посочено, че Наредбата се прилага за лицата по чл.103а и
чл. 103в, ал. 1 от ЗАДС, наричани по-нататък „лицата". Жалбоподателят е
ДЗЛ по ЗАДС, поради което е включен в тази категория лица. Във връзка с
изложеното по-горе се налага извода, че напускането па акцизната стока от
обекта на регистрираното лице по смисъла на ЗАДС е възможно само при продажба,
като количеството на акцизната стока се отчита в ТК. Задължението за
начисляването на акциз за регистрираното лице възниква от датата на
освобождаване за потребление на акцизните стоки, като според чл. 20, ал. 2, т.
17 от ЗАДС това е продажбата на природен газ на потребители на природен газ за
битови и стопански нужди, както и продажбата на природен газ като моторно
гориво, с изключение на продажбите на лица, регистрирани по чл. 57а, ал. 1, т.
2,3, 3а, 5 и 6 от ЗАДС.
При това положение безспорно освободеното за
потребление количество природен газ в съответния данъчен период се счита за
продадено в хипотезата на чл.20, ал.2, т.17 от ЗАДС и за него е дължим акциз,
независимо какви са договорките с контрагентите и кога са издадени фактурите. Отчитането
на природния газ съобразно датата на издаване на фактурата за продажба,
съобразно клаузите в индивидуалните договори, а не в данъчния период, в който
стоката е изведена от обекта на регистрираното лице е в нарушение на ЗАДС,
Правилника за приложението му и ЗСч. В РА правилно е отбелязано, че естествено
явяващите се разлики в оборота/в плюс или минус/ могат да се отчитат съответно
като се използват данъчни дебитни или кредитни известия. Които са предвидени в
чл.86 от ЗАДС, но са свързани със събитието на напускане на акцизната стока в
точката на контрол от одобрени измервателни уреди. Логиката на ЗАДС и правилно водената отчетност по ЗСч. е
продаденото количество природен газ за всеки данъчен период да съответства на
отчетените от измервателните уреди количества за същия данъчен период. Поради
това обосновано и правилно РО са взели предвид количествата природен газ
изведени от обекта през съответната контролна точка, а не тези предадени при
купувача за периода по издадени фактури. С това съдът приема, че РА в частта
относно допълнително установените задължения за акциз и лихви върху тях за
периодите м.03, 04, 09, 11 и 12 на 2019г на основание чл.20, ал.2, т.17 от ЗАДС
е законосъобразен. Данъчната основа е правилно установена и приложената ставка
е съответната, което се потвърждава от заключението на ВЛ по приложенията към
същото. Аналогични са констатациите и изводите за данъчен период м.02/2019г.,
поради което не се налага да се преповтарят.
Относно установените от РО липси за данъчни периоди на - м.05, м.06, м.07, м.08, м.10 и м.11 на 2019г. и м.01/2020г./вж. т.5.2. от настоящото/.
Извършена е насрещна проверка на „Тецеко" ЕООД (регистрирано лице по
чл.57а, ал. 1 т. 2 от ЗАДС) количествата получена акцизна стока - природен газ, които са изведени от
обекта на ЕЛИТ-94" ЕООД (регистрирано лице по чл.57а, ал. 1 т. 2 от ЗАДС).
След съпоставяне на данните/Справка при дружеството жалбоподател/ за количества
продадени на посоченото дружество природен газ, посочени в справки изготвени от
ревизираното лице и данните за получените количества от „Тецеко" ЕООД в
същия данъчен период /по фактури/ е установено получаване на по-малко от изпратеното количество акцизна стока по
данъчни периоди.
Съдът по изложените по-горе мотиви не приема за
правилно становището на жалбоподателя, че за тези количества природен газ
акцизът вече е бил начислен с АДД и заплатен. Защото същите тези количества
макар и да са били изведени от обекта към края на съответните периоди, за които
са установени задължения за акциз с РА, са били доставени, респ. продадени на
купувачите по търговските договори в началото на следващите периоди, така както
е уговорено по договорите за доставка. Напротив, съдът счита изводите на
ревизията за правилни. „ЕЛИТ-94" ЕООД в качеството си на
данъчнозадълженото лице не е начислил дължимият акциз с издаване на АДД, не го
е декларирал и заплатил. Става въпрос за количества акцизни стоки, които са
освободени за потребление като преминали през ТК за съответния данъчен период и
в същия период не кореспондира доставка, счетоводно отчитане. Правилно при тези
обстоятелства е прието, че се касае за липса на акцизни стоки, които се считат
за продадени с презумпцията на чл.20, ал.2, т.8 от ЗАДС в същия данъчен период.
За освободени за потребление на основание чл. 20, ал. 2, т, 8 от ЗАДС акцизни
стоки правилно е определено задължение за заплащане на акциз, в посочените в т.5.2.1.
от настоящото размери. РА и в тази му част се явява законосъобразен. Съдът не
възприема изводите на ВЛ, че на годишна
база се касае за надвнесен акциз - начислен и надвнесен акциз към 31.12.2019
год. и към 31.01.2020 год., т.к. този начин на водене на отчетност не е
съобразен със специалните изисквания на акцизното законодателство.
Относно констатациите на РО за незаприходен излишък от акцизни стоки/вж. т.5.4. от
настоящото/:
В хода на ревизията е установената фактическа наличност/29456,909куб.м/ на
природен газ, представляваща излишък на акцизна стока установен при
инвентаризацията. Това е обяснимо предвид естеството на стоката, която подлежи
на компресиране и разливане по различни вместимости, както и преобразуване в
различни мерни единици. Същият излишък обаче е бил посочен със знак минус в
хода на ревизията. Същото количество е отразено в колона „Фактическа наличност”
със знак минус, а в колона Счетоводна наличност отново със знак минус. Тоест, не
е отчетено като налично, не е отчетено и като излишък, който следва да бъде
заприходен като стока, за да бъде обложен.
Според ПП на ответника приложените при ревизията документи
са негодени като доказателства,тъй като не могат да бъдат идентифицирани
лицата, които са изготвили първичните счетоводни документи. А жалбоподателят не
представя данни от счетоводството на дружеството за проследяване на извършената
корекция съгласно НСС, Счетоводен стандарт СС 8 - Нетни печалби или загуби за
периода, фундаментални грешки промени в счетоводната политика. Поради това
природният газ, установен при инвентаризация представлява освобождаване за
потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС.
Съдът не приема този довод на ответника, т.к
междувременно са настъпили факти, посочени от ВЛ в заключението му, които са основание
установеният излишък на природен газ да се третира като такъв и да се заприходи
в счетоводството. На л.248/5 от ЕЗ-долу, ВЛ посочва, че не се касае за реална
липса, или излишък, а за резултата, постигнат по документален път. Реално
инвентаризация не е извършвана тогава. За този резултат е наложително към края
на съответната финансова година да се
вземат съответните счетоводни записвания. За да се достигне до реалното
състояние по счетоводна сметка 304 „Стоки“ на количество и стойност за
процесната стока – природен газ. ВЛ е установило, че взетите операции в
счетоводството към 31.12.2019г. реално коригират размерите на натрупаните през цялата година
разлики. Експертът е проверил в счетоводството и установил, че Към 31.12.2019
год. и в Годишният финансов отчет на дружеството са отчетени операции, както
следва:
- Дебит сметка 304 „Стоки", партида „Природен
газ" в натура и стойност: 29 456.910 м3 за 13 308.63 лв. на Кредит сметка
793 „Излишъци на активи" на стойност 13 308.63 лв.
Сметка 793 „Излишъци на активи" е приключена с
текущата печалба на дружеството за 2019 год.
ВЛ пояснява, че на практика счетоводна грешка не
съществува, тъй като в крайна сметка е отчетена посочената по-горе операция,
като окончателна и е отразена в ГФО за 2019 год.
Съдът предвид установеното от ВЛ намира, че последващото
правилно счетоводно отразяване на излишъка от природен газ по документи,
заприхождаването му и отчитане на печалба е обстоятелство, което следва да бъде
съобразено от съда, който е инстанция по
същество. Предвид това се следва
отмяна на РА в тази му част за установения
допълнително начислен акциз за липси в м.12 на 2019г. относно начисления акциз
в размер на 958,59лв. и съответните му лихви. Поради което отпада възможността
излишъка да се третира като освободена за потребление стока при хипотезата на
липса по чл.20, ал.2, т.8 от ЗАДС, както са постъпили РО.
Констатацията, че за данъчен период м.08.2018г. за
освободената за потребление акцизна стока не е начислило дължимия акциз в срока
до 10.09.2018 г. не се оспорва. Дължимият акциз в размер на 4085,16 лв. е
начислен и внесен в срока за данъчен период 09.2018 г. Правилно в тази връзка е
установено задължение за заплащане на лихва за забава в размер на 29,50 лв.
При
изложените мотиви, решаващият правен извод на АСВТ е, че Жалбата е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора ответникът има право да получи деловодни разноски,
изчислени по съразмерност и приложена компенсация. Същите са претендирани за ЮКВ по реда на ДОПК, т.е. минималното АВ
съобразно материалния интерес по делото, което в случая възлиза в размер на
486,00лв., съгласно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за ***ските
възнаграждения. По съразмерност с еследва сумата от 352,30лв.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 160 и чл.161 от ДОПК, VII-ми състав на Административен съд
Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № BG04000-PK1-PA3/14.07.2020г., издаден от митнически
служители при ТД Дунавска на Агенция „Митници“, потвърден в обжалваната част, с Решение №
Р-516/32-295952/09.10.2020г. на директор на АМ, относно установени задължения
за акциз за данъчен период м.12 на 2019г.
в размер на 958,59лв., на основание чл.20, ал.2, т.8 от ЗАДС и съответните
лихви от 47,93лв.
ОТХВЪРЛЯ Жалбата на дружеството
„ЕЛИТ - 94“ЕООД, гр. Горна Оряховица с ЕИК *********, в останалата й част, подадена срещу Ревизионен акт №
BG04000-PK1-PA3/14.07.2020г., издаден от митнически служители при ТД Дунавска
на Агенция „Митници“, потвърден в
обжалваната част, с Решение № Р-516/32-295952/09.10.2020г. на директор на АМ, относно
установени задължения за акциз за данъчни периоди м.02.2019г. до м.01.2020г., в
размер на 2 424,84лв. и лихви в размер
на 227,10лв.
ОСЪЖДА дружеството „ЕЛИТ - 94“ЕООД, с ЕИК ********* и седалище гр. Горна Оряховица,
ул. „Иван Момчилов“№5 да заплати на Агенция“Митници“
разноски по делото, изчислени по съразмерност и приложена компенсация, в размер на 352,30 лв. (триста
петдесет и два лева и тридесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд с касационна жалба, подадена чрез Административен съд -
Велико Търново в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: