Производството е по чл.33 и следващите от ЗАП,във връзка с чл.118 от КСО. Пред Кърджалийския окръжен съд е депозирана жалба от Боряна Ташева Манолова от гр. Кърджали,насочена против решение № 12 / 18.04.2005 г. на Директора на НОИ - РУ”СО”,гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № 542/24.03.2005 г. на Ръководителя на контрола на осигуряването за безработица. В жалбата си жалбодателката твърди,че от 18.09.2002 г. до 02.03.2005 г. работила в ЕТ ”Мишел –П.Делчев”,гр. Кърджали,като шивачка. Твърди,че по собствена молба на 02.03.2005 г.,на основание чл.327,т.2 от КТ,напуснала същата фирма ,поради неизплатени трудови възнаграждения за м. декември 2004 г. ,и месеците януари и февруари 2005 г. Изтъква ,че след напущането си се регистрирала като безработна,но й било отказано заплащане на парично обезщетение за безработица. Жалбодателката желае да й бъде изплатено дължимото й се обезщетение за безработица. В съдебно заседание,жалбодателят поддържа жалбата си,по изложените в нея съображения. Прави уточнение,че желае настоящата съдебна инстанция да отмени обжалваното от нея решение,вместо което да й бъде изплатено обезщетение за безработица. Ответникът,Директорът на РУ”СО”,гр. Кърджали, чрез своя процесуален представител,оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Окръжна прокуратура,гр. Кърджали,счита жалбата за неоснователна,поради което намира,че същата следва да бъде отхвърлена. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, приема следното: Жалбата,стояща в основата на настоящото административно производство,като подадена в срок се явява допустима в този аспект. Жалбата е подадена и от легитимирано да обжалва лице,поради което същата и в този аспект е допустима. Поради изложеното жалбата следва да бъде разгледана по същество. По делото е представено заявление отправено до Директора на ТП на НОИ,гр. Кърджали,от жалбодателката в това производство,Манолова,от което се установява,че на 17.03.2005 г.,с вх.№ 081-275 ,е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица,като същата е приложила акт за прекратяване на трудово правоотношение № 20/02.03.2005 г.,документ,удостоверяващ общ трудов и осигурителен стаж –Трудова книжка № 106/02.04.01 г. и Справка-декларация за размера на осигурителния доход преди прекратяване на правоотношението-изх.№ 18/17.03.05 г. Посочените в заявлението документи са приложени по делото. От справката –декларация,издадена от ЕТ “Мишел –Петър Делчев”,с изх.№ 18/17.03.2005 г.,се установява,че за месеците VІ,VІІ,VІІІ,ІХ,Х,ХІ,ХІІ.2004 г. и месеците І,ІІ,ІІІ.2005 г. за изработени пълни работни месеци /изключая м.ІІІ.2005 г./ ,или за 193 бр. работни дни,работодателят е изплатил 0 лв. осигурителен доход. Приложена е по делото и служебна бележка на Дирекция “Бюро по труда” ,гр. Кърджали,от която се установява,че жалбодателката Манолова е регистрирана в бюрото на 17.03.2005 г. Представено е по делото и разпореждане № 542/24.03.2005 г. на Ръководителя на контрола на осигуряването за безработица,от което се установява,че по повод на описаното в предходния абзац,заявление,на основание чл.54а ,ал.1от КСО ,е отказано на Боряна Ташева Манолова, отпускане на парично обезщетение за безработица,с мотива ,че няма осигуряване за 9 месеца през последните 15 календарни месеца. В този аспект е представена и депозираната от Манолова жалба ,с която е обжалвано цитирано разпореждане. Представено е по делото и решението,предмет на проверка в настоящото административно производство,№ 12/18.04.2005 г. на Директора на НОИ-РУ “СО”,гр. Кърджали,от което се установява,че е отхвърлена депозираната от Манолова,жалба ,против разпореждане № 542/24.03.05 г. на Ръководителя на контрола на осигуряването за безработица в РУ”СО”,гр. Кърджали,и същото е потвърдено. Директорът на НОИ-РУ “СО”,гр. Кърджали,е изложил мотиви,основаващи се на разпоредбите на чл.54а,чл.11,ал.1,т.3,чл.7,ал.1 и ал.2 от КСО. Представено е и писмо изх.№ 035/24.03.2005 г. на Дирекция “Областна инспекция по труда”,гр. Кърджали,което установява,че във ведомостите за заплати в предприятието на ЕТ “Мишел- П.Делчев” ,за месеците декември 2004 г.,януари 2005 г. и февруари 2005 г.,работодателят само е начислил съответните брутни трудови възнаграждения. В хода на тези констатации,съдът приема за безспорно следното:Безспорно съгласно чл. 11,ал.1,т.3 от КСО,осигурените за всички осигурени социални рискове лица имат право на парични обезщетения за безработица. В този аспект съобразно пък разпоредбата на чÙ.54 а от КСО,право на парично обезщетение за безработица имат лицата,които са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурителни рискове най-малка 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяването на осигуряването и които имат регистрация в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта,не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране,и не упражняват трудова дейност,за която да подлежат на задължително осигуряване по чл.44 от КСО. В производството се установи безспорно ,че жалбодателката Манолова е регистрирана в съответното бюро на Агенцията по заетостта,след прекратяване на надлежното й трудово правоотношение с ЕТ “Мишел- П.Делчев”,с общ трудов стаж от 3 години ,7 месеца и 19 дни,като и не се установи същата да е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране,както и че е упражнявала трудова дейност ,за която да е подлежала на задължително осигуряване по чл.44 от КСО . Безспорно е по делото ,обстоятелството,а и по делото не съществува спор досежно това,че жалбодателката Манолова за периода от 18.09.2002 г. и до 02.03.2005 г. е работила на трудов договор в предприятието на ЕТ “Мишел- П. Делчев” в гр. Кърджали. Безспорно се установява по делото,че в този период същата е престирала своя труд,като закономерно за този й труд й се е следвало заплащане от страна на работодателя на съответно трудово възнаграждение. Като наета на работа при условията на т.1 от ал.1 на чл.4 от КСО, Манолова е подлежала на задължително осигуряване за всички осигурени рискове,поради което обстоятелството,че за посочения в приложената към доказателствата по делото,справка –декларация, период от VІ,VІІ,VІІІ,ІХ,Х,ХІ,ХІІ.2004 г. и до І,ІІ.2005 г.,не е получила трудовото си възнаграждение ,не освобождава работодателя от задължението му да внесе съответните осигуровки. Нещо повече твърдяното неизплащане на трудовото възнаграждение и невнасянето на осигурителните вноски не е основание на жалбодателката да не й бъде признат процесния период за трудов /осигурителен/ стаж. След като по делото както беше посочено вече,не се спори,че жалбодателката е работила по трудов договор при ЕТ,престирала е своя труд и й е начислявано трудово възнаграждение,правно ирелевантен е факта на неизплащане на това дължимо възнаграждение,респективно на невнасянето на дължимите осигурителни вноски. Кодексът за социално осигуряване е въздигнал като основни принципи в социалното осигуряване –задължителността и всеобхватността на осигуряването,и равнопоставеността на осигурените лица. Тези принципи са надлежно формулирани в разпоредбата на чл.3,т.1 и т.3 от КСО .Свързвайки тези основни принципи в осигурителното право с изясненото в разпоредбата на ал.1 на чл.9 от КСО, легално понятие “осигурителен стаж”,според което за такъв се признава и времето ,през което лицето е работило при пълното законоустановено за него работно време, ако са внесени или дори и само са дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение,съдът намира,че неполучаването на дължимото трудово възнаграждение по вина на работодателя,въпреки,че жалбодателката е работила по трудовия си договор със същия,не води до погасяване на правото й да получи обезщетение за безработица при условията на чл.54 а,ал.1 от КСО. Следва прочие,с оглед правомощията на настоящата съдебна инстанция, да се отбележи , че решението на Директора на РУ”СО”,гр. Кърджали,е издадено от компетентния за това орган и в съответната писмена форма, като при издаването му са спазени процесуалните и материално-правни разпоредби,и същият е съобразен с целта, която преследва закона. Ето защо съдът намира, че подадената жалба е основателна,който извод закономерно води до отмяна на атакуваното с нея ,решение. И при този изход на делото,съдът не следва да се произнася за направени в производството разноски,доколкото такива изрично не са поискани. Водим от изложеното и на основание чл.42, ал.1 от ЗАП във връзка с чл.118, ал.2 от КСО, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 12 / 18.04.2005 г. на Директора на НОИ - РУ”СО”,гр. Кърджали,и потвърденото с него разпореждане № 542/24.03.05 г. на Ръководителя на контрола на осигуряването за безработица в РУ”СО”,гр. Кърджали. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |