№ 393
гр. Велико Търново, 07.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на седми октомври, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно
търговско дело № 20214001000319 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК вр. чл. 230 ал.1 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Ц. И., Л. Е. С. и П.Е. С., подадена
чрез адв. Н.Д., против определение № 260286/28.07.2021 г. на Окръжен съд -
Плевен постановено по т.д. № 30/2019 г. /погрешно посочено в определението
2021 г./ по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата от
26.07.2021 г., подадена от ищците И. Ц. И., Л. Е. С. и П.Е. С., чрез адв. Н.Д.,
за възобновяване на производството по делото на основание чл. 230 ал. 1 от
ГПК, поради сключени извънсъдебни споразумения между ищците и
ответното дружество. В частната жалба се съдържа оплакване, че
обжалваното определение, с което се оставя без уважение молбата за
възобновяване на спряното на основание чл. 229, ал. 1 т. 5 от ГПК
производство, е незаконосъобразно. В жалбата са изложени подробни
аргументи в кои случаи съдът има основание да приложи чл. 229, ал. 1 т. 5 от
ГПК, като се твърди, че в настоящия случай фактическия състав на
отговорността за вреди, не включва извършено от деликвента престъпление,
като наред с това и не са налице факти и обстоятелства, които да не могат да
1
бъдат установени в гражданското производство и от тях да зависи изхода на
делото. В тази връзка се твърди, че предпоставките за спиране на
производството на основание чл. 229, ал. 1 т.5 от ГПК не е налице. Освен това
в частната жалба е изложено, че гражданскоправния спор между страните,
предмет на настоящото производство, е решен извънсъдебно с надлежно
сключени споразумения, които имат силата на закон между страните. Тъй
като ответникът е в забава с плащанията по споразуменията, ищците имат
правен интерес от продължаване на производството по това дело, като нямало
правно основание, на което съдът да не зачете надлежно договореното във
валидните извънсъдебни споразумения, с които страните слагат край на спора
между тях предмет на настоящото производство. В частната жалба се излага
довод, че не са налице процесуални предпоставки производството по това
дело да продължава да бъде спряно на основание чл. 229 ал .1 т. 5 от ГПК,
нито такива да бъде спряно на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК предвид, че
гражданскоправен спор между страните вече няма, а искането е да се отмени
обжалваното определение ведно със всички законови последици, като се
вмени възобновяване на производството по делото.
От ответната по частната жалба страна ЗД „Бул Инс“ АД не е постъпил
писмен отговор по частната жалба.
Великотърновският апелативен съд като прецени направените
оплаквания в частната жалба, данните по делото и провери обжалваното
определение, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определение № 722 от 7.08.2019 г., постановено по т.д. № 30/2019 г.,
Плевенският окръжен съд е спрял на основание чл. 229, ал. 1 т. 5 от ГПК
производството делото до приключване на наказателното производство по
ДП № 218/2018 г. по описа на ОП – Плевен, с влязла в сила присъда или
влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство.
С определение № 294 от 19.12.2019 г. по в.ч.т.д. № 407/2019 г.
Великотърновският апелативен съд е потвърдил горното определение на
Плевенския окръжен съд за спиране на производството по делото.
2
Посоченото определение на Великотърновския апелативен съд не е допуснато
до касационно обжалване с определение № 160/10.04.2020 г. на ВКС по ч.т.д.
№ 396/2020 г.
След спиране на производството по делото първоинстанционният съд
регулярно е изисквал справки за установяване на обстоятелството дали
наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда или с
постановление за прекратяването му.
Установено е на 28.10.2020 г. видно от постъпилата справка от Окръжен
съд – Плевен, че в същия съд е образувано НОХД № 748/2020 г. по описа на
Плевенския окръжен съд, образувано във връзка с приключилото разследване
по Досъдебно производство № Д 218/2018 г. по описа на ОП – Плевен, което
производство е приключило с изготвен и внесен в Окръжен съд – Плевен
обвинителен акт срещу обвиняемия Виолин Митков Панайотов. Видно от
последната справка НОХД № 748/2020 г. по описа на Плевенския окръжен
съд е било насрочено в съдебно заседание на 12.07.2021г. за изготвяне на
съдебна експертиза.
С молба вх. № 263457/26.07.2021 г. ищците по делото И. Ц. И., Л. Е. С.
и П.Е. С., чрез адв. Н.Д., са поискали на основание чл. 230 ал.1 от ГПК, съдът
да възобнови производството по делото поради отпадане на основанието на
чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК за спиране, тъй като са налице извън съдебни
споразумения между ищците и ответното дружество, с които страните са се
спогодили за размер от по 90 000 лева обезщетение за всеки от ищците за
търпените от тях болки и страдания в резултат смъртта на тяхната майка.
Твърди се в молбата, че по така подписаните споразумения все още не е
извършено плащане от страна на ответника ЗД „Бул Инс“ АД, поради което
ищците са мотивирани да поискат от съда да възобнови производството по
делото, да насрочи същото и да постанови решение, съобразно подписаните
споразумения, представляващи в случая извънсъдебно признание на факти.
С обжалваното определение Плевенският окръжен съд е оставил без
уважение искането за възобновяване на производството по делото, като е
счел, че представените споразумения между ищците и ответното дружество
са частни документи и не могат да решат въпроса за разкриване на престъпни
обстоятелства. Прието е, че дали част или изцяло факти по делото не се
3
оспорват между страните е правно ирелевантно по отношение наличието на
предпоставките за спиране, съответно тяхното отпадане. Първостепенният
съд е приел, че престъпни обстоятелства се установят само с приключило
наказателно производство, за което съдът изиска ежемесечно справки за
движението му.
Въззивният съд в настоящия си състав намира, че молбата на ищците за
възобновяване на производството по т.д. № 30/2019г. по описа на Окръжен
съд –Плевен, поради това, че страните са постигнали извънсъдебни
споразумения, е неоснователна.
Производството по т.д. № 30/2019г. по описа на Плевенския окръжен
съд е било спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК и към момента на
подаване на молбата за възобновяване на производството по делото,
наказателното производство не е приключило, т.е. причината за спиране на
делото не е отпаднала.
При преценката дали е налице основание за възобновяване
производството по делото не се обсъжда наличието на основанието за
спиране. Проверката при възобновяването обхваща съществуването или
отпадането на пречките за спиране към момента на молбата по чл. 230 ал. 1 от
ГПК, а не законосъобразността на определението по чл. 229 ал . 1 т. 5 от ГПК.
В случая ищците са се възползвали от процесуалната възможност да
обжалват определението за спиране на делото и в случая въпросът относно
правилността на определението за спиране на делото е разрешен с
определенията на ВТАС и ВКС. Ето защо доводите в частната жалба за
неправилно спиране на производството по делото, не следва да се обсъждат,
тъй като същите са неотносими.
Постигането на извънсъдебни споразумения между страните по делото,
в случая не е основание за възобновяване на спряното на основание чл.229
ал.1 т.5 от ГПК производство по т.д. № 30/2019г. по описа на Окръжен съд-
Плевен. Извънсъдебната спогодба не подлежи на одобрение от съда. Същата
предполага десезиране на съда от спора чрез отказ от иска. В случая молбата
на ищците не съдържа отказ от иска, а искане за възобновяване на
производството и постановяване на решение по същото. След като не
4
отпаднала причината, поради която производството по делото е спряно и не е
налице десезиране на съда от спора, то не е налице основание за
възобновяване на производството по делото.
Крайният извод на първостепенния съд, че молбата за възобновяване на
ищците по делото следва да се остави без уважение, съвпада с извода на
въззивната инстанция, поради което обжалваното определение следва да се
потвърди.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260286 от 28.07.2021г. на Окръжен
съд-Плевен, постановено по т.д. № 30/2019 г. по описа на същия съд.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5