Решение по дело №2229/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от С. Ш. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], представляван от пълномощника адв. Е. К. от АК- Бургас, против решение № 863 от 25.10.2024 г. по АНД № 2047/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по касационната жалба- началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 23-0769-004670 от 28.02.2024 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено на касатора С. Ш. К. административно наказание- глоба в размер на 1400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като е коригирана правната квалификация на нарушението в такова по чл. 21, ал. 1 от същия закон. Прието е от съда, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, като същите съдържат изискуемите реквизити. Прието е също, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. На следващо място е посочено в мотивите на съдебния акт, че се касае за виновно извършено нарушение, като в тази връзка е отбелязано, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е запознат със своите задължения при управление на МПС, в това число задължението му по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП да спазва въведените пътни ограничения за скорост при управление на МПС. Наред с това е посочено, че деянието е извършено в условията на повторност- в едногодишен срок от влизане в сила на ел. фиш серия К №5798898, издаден от ОД на МВР- Бургас, с който жалбоподателят е наказан за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. За неоснователни са приети доводите за нарушение на чл. 34 от ЗАНН.

Според настоящия касационен състав жалбата е неоснователна.

Нарушението е установено с одобрено техническо средство ATCC TFR1-M с фабричен №510/07. На 28.06.2023 г. в 01.04 часа в [населено място], на [улица]е заснет лек автомобил [Марка] с рег. № АQ289НG, движещ се в посока от кръстовището с [улица]към надлез „Владимир Павлов“ със скорост на движение 101 км/ч, при ограничение от 50 км/ч за населеното място. На 25.10.2023 г. е представена пред контролния орган декларация по чл. 188 от ЗДвП от лицето С. Ф. Б. с [ЕГН], собственик на лекия автомобил, съдържаща изявление, че на 28.06.2023 г. в 01.04 часа автомобилът е управляван от С. Ш. К.. При тези данни е съставен срещу посоченото лице акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление.

С нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е предвидено административно наказание за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с над 50 km/h. В конкретния случай от доказателствата по делото е установено превишаване на скоростта с 51 км/ч- при ограничение от 50 км/ч касаторът С. К. е управлявал автомобила със скорост 101 км/ч (след отчитане на толеранс 3% от установената скорост 104 км.ч.). Тези обстоятелства и авторството на деянието са установени по несъмнен начин от приложените по делото доказателства, в т.ч. снимка от одобреното и преминало изискуемата проверка техническо средство, и декларация, с която изрично е заявено от собственика, че на посочените в наказателното постановление дата и място заснетият автомобил е управляван от Караали. При тези данни следва да се приеме, че деянието е съставомерно по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на последния.

Съдът намира за неоснователни доводите на касатора за неспазване на сроковете, установени с нормата на чл. 34 от ЗАНН. На основание чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В разглеждания случай нарушителят е установен едва на 25.10.2023 г., с подаване на декларация от собственика, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 01.11.2023 г., преди изтичане на законоустановения 3-месечен срок. Наказателното постановление е издадено на 28.02.2024 г., в определения с чл. 34, ал. 3 от ЗАНН 6-месечен срок.

В касационната жалба се сочи, че нарушенията, които се установяват с технически средства, следва да са с такова естество, че да не е нужно присъствието на контролен орган. Възражението е неоснователно. С предходната редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП действително бе въведено изискване за установяване и заснемане на нарушението със стационарно техническо средство, функциониращо в отсъствие на контролен орган. В приложимата редакция на нормата обаче (ДВ, бр. 54 от 2017 г.) такова изискване не е предвидено.

Неоснователни са също доводите, че за процесната пътна отсечка не е въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч, доколкото забраната за превишаване на посочената стойност на скоростта е въведена с нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Не е налице и соченото в жалбата основание за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 863 от 25.10.2024 г. по АНД № 2047/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.