№ 16356
гр. ..., 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110170320 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от ... срещу ..., чрез .. с Булстат ..., искове с правно
основание чл. 7, пар. I, б. „в“ и чл. 12 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД, с които се
претендира да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 600 евро,
представляваща цедирано вземане /по силата на договор за цесия от 21.10.2022 г./ за
обезщетение за вреди поради отмяна на полет № .../ ... г., летище ... – летище ..., и полет № .../
... г., летище ... – летище ..., ..., ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. /датата на
депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането за обезщетение,
сумата от 119,33 лева, представляваща цедирано вземане /по силата на договор за цесия от
21.10.2022 г./ за разходи, направени за наземен транспорт по маршрута ... – ..., сумата от
519,74 лева, представляваща цедирано вземане /по силата на договор за цесия от 21.10.2022
г./ за неизплатен остатък от направени разходи за закупен самолетен билет за заместващи
полети по направление ... – ... и ... – ..., сумата от 228,23 лева, представляваща обезщетение
за забава, начислено върху претендираните обезщетение и направени разходи, съгласно
уточняваща молба от 24.08.2023 г. на л. 28 от заповедното дело, за периода от ... г. до
21.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.09.2023 г.
по ч.гр.д. № 34837/ 23 г. по описа на СРС, 71 – ви състав.
Ищецът твърди, че цедентът на вземането – Й. Д. М., ЕГН **********, е трябвало да
отпътува на организирана от ищеца - туристическа агенция, групова екскурзия до ... с полет
... – ... през ... с авиокомпания ..., за което бил закупен билет .... Сочи, че поради стачка на
пилотите на ..., която била предварително известна на авиокомпанията, полетът бил отменен.
Поддържа, че за да не се провали екскурзията, тъй като ответникът не предложил
алтернативен транспорт, агенцията закупила от името и за сметка на своите клиенти нови
самолетни билети - всеки на стойност от 1521 лева, с друга авиокомпания. Тъй като полетът
до ... тръгвал от ... на ... г., следвало да се осигури наземен транспорт до летището в ..., като
на всеки турист това струвало допълнителен разход в размер на 119,33 лева. Поддържа, че с
договор за цесия от 21.10.2022 г. Й. М. цедирал вземанията си за обезщетение и сторени
разходи на ищеца. Излага, че след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е постъпило
1
плащане от ответника по отношение на билета, като му е възстановена сума в размер на
1001,26 лева, поради което относно това вземане претендира остатък в размер на 519,74
лева. Ищецът претендира и обезщетение за забава в плащането на главниците. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Ответникът, сочи,
че е заплатил на пътника Й. М. следващото се обезщетение в размер на 1001,26 лева заради
отменените полети. Оспорва, че пътникът е сторил разход за закупуване на нов самолетен
билет в размер на 1521 лева. Твърди, че вземанията на пътника за обезщетение и
допълнителни разходи за закупен самолетен билет не са индивидуализирани в достатъчна
степен в договора за цесия, за да се направи обоснован извод, че именно те са прехвърлени
на ищеца по силата на същия. Оспорва да е уведомен за цесията. Сочи, че претенцията за
разходи за закупен билет за наземен транспорт не е предмет на договора за цесия, поради
което ищецът няма материалноправна легитимация да претендира възстановяването му под
формата на обезщетение за вреди от неизпълнението. Оспорва претенцията за лихви поради
недължимост на главните вземания. Излага, че пътникът е отказал предложените му
безплатни алтернативни полети от дата ... г. Моли извършеното плащане от ответника да се
приспадне от следващото се обезщетение, дължимо при отмяна на полет. Моли съдът да
определи възнаграждение на адвоката по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗА, доколкото липсва
договор между него и ответника.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа предявените
искове, като излага твърдения, че агенциите за самолетни билети извършват резервации чрез
резервационните системи, одобрени от ИАТА, като в процесния случай разплащанията
между агенцията – ищец и авиокомпанията, изпълнила заместващия полет ... – ..., са
извършени чрез резервационната система „...“ от „...“ ... /в качеството му на агенция с право
да оперира в тази резервационна система/.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът потвърждава
използването на резервационната система „...“ за разплащания между агенциите и
авиокомпаниите, и признава, че през тази система е заплатил на „...“ ... сумата 1001,26 лева,
като моли това плащане да бъде отчетено за възстановяване на част от сумата, която „...“ ... е
платило за самолетен билет за целия маршрут по заместващите полети ... – ... и ... – ....
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен, предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, пар. I,
б. „в“, вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., вр. чл. 82 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: действащ валиден договор за превоз между Й. Д. М. и ответника
във връзка с полет .../ ... г. от летище ... до летище ... и .../ ... г. от летище ... до летище ... – ..., с
разстояние над 3500 км, наличие на потвърдена резервация, явяване навреме на летището и
представяне за полета, както и отмяна на полета. Във връзка с твърденията за цедиране на
вземането, ищецът следва да докаже, че е прехвърлено по силата на валиден договор за
цесия, за което ответникът да е надлежно уведомен.
Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 г. урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за
претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на
въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно планираното разписание.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е
приложим горепосоченият Регламент, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите на
чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на
въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто е и превозът, осъществен от ответника. Няма спор между
страните, че ... е „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на легалната дефиниция на чл.
2, б. „б“ от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да
2
изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или
физическо, имащо договор с този пътник.
Предвиденото обезщетение в твърд фиксиран размер в чл. 7 от Регламент /ЕО/ №
261/2004 г. презумптивно обхваща обичайно търпените вреди, вкл. такива, свързани с
нарушение на първоначално предвидения план, но отговорността на въздушния превозвач
не е лимитирана до размера на обезщетенията, посочени в чл. 7, като всеки пътник, който е
претърпял вреди над този размер има право да получи допълнително обезщетение по общия
ред.
Между страните по делото не е спорно и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че Й. М. е сключил с ответното дружество договор за въздушен
превоз на пътници, по силата на който ответникът се е задължил да изпълни полети .../ ... г.
от летище ... до летище ... и .../ ... г. от летище ... до летище ... – ..., с разстояние над 3500 км.,
както и обстоятелството, че процесните полети са били отменени. Ответникът не навежда
твърдения и по делото не се установяват освобождаващи отговорността на превозвача
обстоятелства или извънредни обстоятелства.
От представения по делото договор за цесия от 21.10.2022 г. се установява, че Й. Д.
М. е цедирал в полза на ... вземането си във връзка с правото му да получи от ответното
дружество обезщетение за отменените полети ... и ..., за които разполагал със самолетен
билет № ... от ... г., както и вземането за обезщетение за направени разходи за допълнително
закупени билети в размер 1500 лева. Представено е пълномощно, с което цедентът Й. М.
упълномощава ищеца да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне. По делото не са
ангажирани доказателства, че ищецът, в рамките на пълномощията си, е уведомил ответното
дружество, че вземането на Й. М. му е било прехвърлено преди предявяване на иска, поради
което следва да се приеме, че с връчване на препис от исковата молба, ответното дружество е
уведомено за цесията. Предвид гореизложеното, налице е и валидно правоприемство по
договор за цесия на процесното вземане за обезщетение от отменен полет между пътника Й.
М. и ищцовото дружество, като ответникът е надлежно уведомен за цесията.
Правото на парично обезщетение по Регламента се основава на договорната
отговорност на въздушния превозвач, който не е изпълнил задължението си по сключения с
ищеца договор за въздушен превоз да осъществи полета при предварително очертаните
параметри, касаещи време на излитане и на пристигане в крайния пункт. Съгласно
приложимата разпоредба на чл. 7, пар. I, б. „в“ от Регламента, при прилагането на този член
пътниците получават обезщетение, възлизащо на 600 EUR за всички полети на територията
на Общността, непопадащи под букви а) или б). При опреД.е на разстоянието базата е
последният краен пункт на пристигане, в който отказаният достъп на борда или отмяна на
полет ще забавят пристигането на пътника след времето по разписание. Ответникът не
оспорва факта, че дължимото обезщетение за отменените полети е на стойност 600 евро,
като в отговора поддържа, че същото е изплатено от дружеството.
Според чл. 7, ал. 2 от Регламента, когато на пътниците се предложи премаршрутиране
до крайния пункт на пристигане с друг полет съгласно член 8, времето на пристигане не
превишава времето на пристигане по разписание на първоначално резервирания полет с
четири часа за всички полети, непопадащи под букви а) и б), опериращият въздушен
превозвач може да намали обезщетението, предвидено в параграф 1 с 50%.
Ответникът навежда твърдения, че е предоставил на пътника алтернативни
възможности за промяна на резервацията, което обстоятелство не се потвърждава от
представените по делото писмени доказателства. От представения препис от бланка на
дружеството, в който е посочено, че на пътника е предложено от авиокомпанията
възможност за промяна на резервацията с алтернативните полети ... и ..., не се установява с
категоричност, че ответникът е изпълнил надлежно задължението си за отправяне на
предложение за премаршрутиране на пътниците до крайния пункт на пристигане с друг
полет. Предвид което, съдът приема за установено наличието на виновно неизпълнение на
договорните задължения на превозвача, свързано с отмяна на полети .../ ... г. от летище ... до
летище ... и .../ ... г. от летище ... до летище ... – ..., като от представените по делото
3
доказателства не се потвърждава твърдението на ответното дружество, че е изплатило
стойността на дължимото обезщетение поради отмяна на процесните полети. В открито
съдебно заседание, проведено на 27.06.2024 г., ответникът е отправил искане направеното от
него плащане в размер на 1001,26 лева да бъде отнесено за удовлетворяване на разхода за
закупен самолетен билет за изпълнените заместващи полети.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че всички предпоставки от фактическия
състав на чл. 7, § 1, б. „в“ от Регламента са доказани по делото, поради което следва да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 600 евро, представляваща
обезщетение за вреди от отмяна на полети .../ ... г. от летище ... до летище ... и LH400/ ... г. от
летище ... до летище ... – ..., в качеството му на цесионер на процесното вземане по силата на
сключен договор за цесия с пътника Й. М., ведно със законната лихва за периода от
22.06.2023 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното
изплащане на вземането.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 12, т. 1 от Регламент /ЕО/ №
261/2004 г., вр. чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД:
Според чл. 12, т. 1 от Регламента, същият се прилага без да се засягат правата на
пътника за допълнително обезщетяване. Обезщетението, предоставено по този регламент,
може да се приспадне от такова обезщетение. Следователно целта на обезщетението,
предоставено на пътниците във въздушния транспорт по реда на чл. 12 от Регламент /ЕО/ №
261/2004, е пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която са претърпели поради
неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни задължения. В този смисъл
посочената разпоредба позволява на националния съд да осъди въздушния превозвач да
обезщети вредата, произтичаща за пътниците от неизпълнението на договора за въздушен
превоз, на различно от Регламент /ЕО/ № 261/2004 правно основание, тоест по-специално
при условията, предвидени в Конвенцията от Монреал или от националното право.
По делото е представен протокол за самолетен билет № .../ ... г., издаден от „...“ ... с
получател ищцовото дружество, в който протокол е описан новият самолетен билет на Й. М.
за заместващите полети по направление летище ... – летище ... и от летище ... до летище ....
Видно от същия, общата стойност на закупените билети е в размер на 22 815 лева, която
стойност следвало да бъде заплатена в 14-дневен срок по посочена банкова сметка.
По делото са представени два платежни документа от ... г. и ... г. за обща сума в
размер на 24289,06 лева, която е наредена на „...“ ... от ... за погасяване на задължението за
закупен самолетен билет с краен пункт на пристигане .... Ответникът не е оспорил
извършеното плащане от ищцовото дружество в полза на агенцията за самолетни билети,
каквото качество има „...“ .... В открито съдебно заседания, проведено на 27.06.2024 г.,
страните са признали, че „...“ ... е закупило самолетния билет за заместващите полети, като
плащането в полза на съответната авиокомпания, изпълнила полетите, е направено през
резервационната система „...“, поради което ищцовото дружество не може да представи
документ, за да го удостовери. Ответникът не оспорва, че авиокомпанията, изпълнила
заместващите полети, е получила дължимата цена на самолетния билет.
В изложения смисъл по делото се установява, че пътникът Й. М. е направил
допълнителен разход за закупуване на самолетен билет за заместващи полети в размер на
1521,00 лева във връзка с отмяната на полети ... /... г. от летище ... до летище ... и .../ ... г. от
летище ... до летище ... – ....
От представения по делото договор за цесия се установява, че цесионерът е придобил
вземане за обезщетение за направени разходи за допълнително закупени билети в размер на
1500 лева, поради което за остатъка от исковата претенция в размер на 21 лв. ищецът не е
активно материалноправно легитимиран и в тази си част искът подлежи на отхвърляне,
поради липсата на материалноправна легитимация.
В открито съдебно заседание, ответникът моли направеното от него плащане на „...“
... през резервационната система „...“ след образуване на заповедното производство в размер
на 1001,26 лева, което е и признато от ищеца, да бъде приспаднато от вземането на ищеца за
4
обезщетение, равняващо се на сторения разход за закупен самолетен билет за заместващите
полети. Така че от цедираната претенция в размер на 1 500,00 лева следва да се извади
сумата от 1001,26 лева, при което остава дължима разлика в размер на 498,74 лева, до която
искът се явява основателен, като до пълния предявен размер от 519,74 лева подлежи на
отхвърляне.
Ищецът претендира и извършени разходи на стойност 119,33 лв. – цена за изпълнен
наземен транспорт от гр. ... до гр. ..., която претенция съдът намира за неоснователна,
доколкото същата не попада в предметния обхват на цедираните в ползва на дружеството –
ищец вземания от страна на пътника Й. М..
Видно от раздел I, чл. 1 от представения по делото договор за цесия от 21.10.2022 г.,
Й. М. е прехвърлил в полза на ищцовото дружество вземанията за обезщетение за
отменените полети .../ ... г. и .../ ... г. и за обезщетение за направените разходи за
допълнително закупени билети в размер на 1500 лева. С посочения договор не е
обективирано прехвърляне на вземане от цедента в полза на ... за сторени разходи за наземен
транспорт в размер на 119,33 лв., поради което съдът приема, че ищецът не разполага с
активна материалноправна легитимация да претендира да го получи като негов носител.
Следователно искът за това вземане подлежи на отхвърляне, като неоснователен. Поради
неоснователност на главния иск, се явява неоснователна и акцесроната претенция за
мораторно обезщетение върху тази главница, като същата също подлежи на отхвърляне.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже възникване на главни задължения и изпадане на
длъжника в забава, за което е необходима покана, поради обстоятелството, че не е предвиден
срок за изпълнение на главните задължения.
Видно от неоспорена от ответника кореспонденция, водена от представители на
страните по електронен път, находяща се на л. 19 от заповедното дело, с писмо от 19.12.2022
г. ищецът е отправил покана за доброволно изпълнение на задължението на ответника за
заплащане на обезщетение в размер на 600 евро, като с писмо от 06.02.2023 г., ответникът е
предложил изпълнение, което, обаче, не е последвало.
С посочената покана ответникът е поставен в забава, считано от 19.12.2022 г., в
изпълнението на това задължение, поради което дължи мораторно обезщетение за периода
до 21.06.2023 г. в размер на 68,26 лева, за която сума искът следва да бъде уважен като
основателен.
Доколкото не се установява ответникът да е поканен да възстанови направените
разходи за самолетен билет за заместващите полети, мораторно обезщетение за забава в
изпълнението на това вземане не се дължи и искът за него подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски
възниква за всяка от страните по делото.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство, съобразно изхода от
спора. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и представени доказателства за
направени разходи, ищецът е сторил разноски, както следва: 60,84 лв. – държавна такса в
заповедното производство, 600 лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, 139,16 лв. – държавна такса в исковото производство, и 617,30 лв. –
адвокатско възнаграждение в исковото производство. Съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 600,17 лева за заповедното и 645,15 лева за исковото производство.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 57,81 лева за осъществено представителство в исковото
5
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК че ..., чрез ... – ..., вписано в
търговския регистър при БТПП, с БУЛСТАТ ..., с адрес: ..., дължи на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ...., на правно основание чл. 7, пар. I, б. „в“ и чл. 12 от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл. 79, ал. 1, предл.
2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД следните суми: сумата 600 евро, представляваща цедирано
вземане /по силата на договор за цесия от 21.10.2022 г./ за обезщетение за вреди поради
отмяна на полет № .../ ... г., летище ... – летище ..., и полет № .../ ... г., летище ... – летище ...,
..., за които е закупен самолетен билет ... относно пътник Й. Д. М., ЕГН **********, ведно
със законната лихва от 22.06.2023 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното
изплащане на вземането за обезщетение, сумата 498,74 лева, представляваща цедирано
вземане /по силата на договор за цесия от 21.10.2022 г./ за неизплатен остатък от
обезщетение за вреди, равняващи се на направените разходи от пътника за закупен
самолетен билет за заместващи полети по направление ... – ... и ... – ..., и сумата 68,26 лева,
представляваща мораторно обезщетение за забава в плащането на главницата за
обезщетение за вреди от отмяната на полетите, дължимо за периода от 19.12.2022 г. до
21.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.09.2023 г.
по ч.гр.д. № 34837/ 23 г. по описа на СРС, 71 – ви състав,
като ОТХВЪРЛЯ исковете на ищеца за установяване дължимостта по отношение на
ответника:
на вземането за обезщетение за вреди, изразяващи се в направени разходи от пътника
за закупен самолетен билет за заместващи полети, за сумата 21 лева, представляваща
разликата над 498,74 лева до пълния предявен размер от 519,74 лева;
на вземането с правно основание чл. 12 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата 119,33
лева, претендирана като цедирано вземане /по силата на договор за цесия от
21.10.2022 г./ за обезщетение за вреди, изразяващи се в разходи, направени за наземен
транспорт по маршрута ... – ... от пътник Й. Д. М., ЕГН **********, във връзка с
отменените полети;
на вземанията за мораторно обезщетение върху претендираните обезщетение и
направени разходи за сумата 159,97 лева, представляваща разликата над 68,26 лева до
пълния предявен размер от 228,23 лева, и за периода от ... г. до 18.12.2022 г. – относно
мораторната лихва за вземането за обезщетение за вреди от отмяната на полетите, и за
целия период от ... г. до 21.06.2023 г. – относно мораторната лихва за вземанията за
главниците за направени допълнителни разходи за въздушен и наземен транспорт.
ОСЪЖДА ..., чрез ... – ..., вписано в търговския регистър при БТПП, с БУЛСТАТ ..., с
адрес: ..., да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата 600,17 лева, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в
заповедното производство, и сумата 645,15 лева, представляваща сторени съдебно –
деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., да заплати на ..., чрез
... – ..., вписано в търговския регистър при БТПП, с БУЛСТАТ ..., с адрес: ..., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата 57,81 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7