ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………………….
гр.
София, 12.08.2016г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21
състав, в откритото съдебно заседание на първи август две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
С
участието на секретаря Д.Т., като разгледа т.д.
5364/2014г. по описа на СГС, намери следното:
Производството
е по чл.692, ал.2-4 ТЗ по възражения с вх. 61484/04.05.2016г. и с вх.№
86265/24.06. 2016г. на М.Б.за И.С. срещу приети
от синдика в производството по
несъстоятелност на Г М К. ЕООД/в несъстоятелност/ вземания.
По
възражението с вх.№ 61484/04.05.2016 г. на
М.Б.за И.С.
С възражението се оспорва посочения общ
размер на приетите вземания на същия кредитор, както и поредността на
удовлетворяване на вземане за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
39116,59 лв., представляващо левовата равностойност на 20000 евро, посочени
в списъка на приетите вземания, съставен
от синдика на Г М К. ЕООД/н./ и обявен в търговския регистър на 27.04.2016г.
Доводите във възражението са допусната
техническа грешка в пресмятането на общия размер на приетите вземания, а по отношение на
вземането за адвокатско възнаграждение, което е прието с поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 12 ТЗ се поддържа, че същите разноски имат характера на разноски за
несъстоятелността по чл.723 ТЗ и следва да бъдат удовлетворени с поредност по
чл.722, ал.1, т.3 ТЗ.
Синдикът Е.Т. е депозирала становище за
основателност възражението в частта
относно общия размер на приетите вземания, като сочи, че действително се касае
за допусната грешка в пресмятането. В останалата част счита възражението за
неоснователно по съображения, че възнаграждението за адвокатска защита на
кредитора в производството по несъстоятелност, независимо кога е заплатено,
попада в хипотезата на чл.616, ал.2, т.4 ТЗ.
Длъжникът не взема становище по
възражението.
Съдът, като взе пред вид направеното
възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по
чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства,
приема следното:
Всички предявени с молба с вх.№
40772/25.03.2016г. вземания от Международната банка за икономическо
сътрудничество са включени от синдика в първоначалния списък с приети вземания,
обявен на 27.04.2016г. При събирането на сумите на приетите вземания се
получава математически сбора 29 425 902,76 лв., а не посочената от синдика
в списъка, която грешка следва да се отстрани за яснота с изменение на списъка
в тази част, поради което и възражението в този смисъл е основателно.
Възражението е неоснователно в частта
относно поредността за удовлетворяване на вземането за разноски за адвокатско
възнаграждение, платено от кредитора за процесуално представителство в
производството по несъстоятелност. Действително чл.723 ТЗ посочва държавната
такса за производството по несъстоятелност и останалите разноски, направени до
влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност
като „разноски по несъстоятелността“, съответно разноските по несъстоятелността
подлежат на удовлетворение по чл.722, ал.1, т.3 ТЗ. Разпоредбата на чл.723, т.1 ТЗ обаче е обща, поради което и по отношение на разноските за участие на
кредиторите в производството по несъстоятелност, каквото е адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство, се прилага специалната
разпоредба на чл.616, ал.2, т.4 ТЗ, съответно същите разноски се удовлетворяват
по т.722, ал.1, т.12 ТЗ, както правилно е приел синдика, поради което и няма
основание за изменение на списъка в тази му част.
По
възражението с вх.№ 86265/24.06.2016 г. на
М.Б.за И.С.
С възражението се оспорва включването в
допълнителния списък на приетите вземания от синдика на „Г.К.“ ЕООД на вземания
на „В.“ АД в общ размер на 7 589 009.18 лв. и вземания на „К.В.“ АД
за законна лихва в общ размер на 111 659.38 лв. за периода 2011г. -
20.05.2013 г.
По отношение възражението срещу
вземанията на В. АД
Доводите във възражението са погасяване
на вземанията по давност.
Становището на В. АД е за
неоснователност на възражението поради обстоятелството, че давността не е
изтекла, тъй като предварителния договор не е прекратен.
Становището на синдика е за
неоснователност на възражението поради липса на легитимация на кредитора да прави
възражение за погасителна давност от името на длъжника.
Длъжникът не взема становище по
възражението.
Във възражението не се оспорва
възникването на задълженията, а т. оспорване не е направено и от длъжника, като
с молбата за предявяване на вземания са представени доказателства за сключен между кредитора и длъжника
предварителен договор от 07.03.2008г. за
покупко-продажба на дружествени дялове от дружество, което е следвало да бъде
учредено в бъдеще, както и доказателства кредиторът да е платил на длъжника
2 150 000 евро с левова
равностойност 3 383 974,68 лв., с оглед сключване на окончателния
договор, като срокът на предварителния договор е изтекъл, респективно
действието му е преустановено с изтичане на срока и без да е сключен уговорения
окончателен договор, поради което и платените суми подлежат на връщане, като
платени на неосъществено основание и следователно съдът приема, че оспорените
вземания са възникнали.
Съдът намира, че доколкото възражението за
изтекла погасителна давност е материално, правопогасяващо възражение, то
легитимиран да го предяви е само длъжникът по вземането. Други лица биха могли
да упражняват чужди материални права само в изрично предвидените от закона
случаи. Доколкото по отношение на длъжника е открито производство по
несъстоятелност, то по отношение правата на кредиторите са приложими
специалните разпоредби на Търговския закон и конкретно възможностите за предявяване
на исковете по чл.645, 646 и 647 ТЗ и чл.135 ЗЗД. Извън тези хипотези
кредиторът не може да упражнява имуществените права на длъжника, каквато обща
възможност предвижда чл.134 ЗЗД, тъй като разпоредбите за несъстоятелността са
специални и изключват приложението на общите правила. Така например кредиторите
не могат да предявяват осъдителни искове за събиране вземания на длъжника за
попълване на масата на несъстоятелността,
каквато възможност биха имали извън откритото производство по
несъстоятелност по реда на чл.134 ЗЗД /решение № 93 от 03.06.2010 г. по т. д. №
831/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
Следователно за настъпване на
погасителния ефект на давността е
необходимо възражение, което както беше посочено следва да изхожда от длъжника,
тъй като кредитор не е материалноправно легитимиран да го заявява в качеството
на субституент, поради което и и в тази част възражението е неоснователно и не
обуславя изменение на списъка.
По отношение възражението срещу
вземанията на К.в. АД
С възражението се оспорва вземането на
Кристална вода, прието в размер на 250 899,02 лв. като законна лихва за забава за периода
2011-2015г., като на първо място се сочи, че за периода на действие на договора
кредиторът има право единствено на възнаградителна лихва, а след падежа на
задължението – само на законна лихва за забава. Евентуално се поддържа
вземанията да са погасени по давност.
Кредиторът с оспорени вземания поддържа
становище за неоснователност на възражението с доводи за липса на легитимация
на друг кредитор да възразява за изтекла погасителна давност.
Същите доводи поддържа и синдика в
писмено становище, като длъжника не е изразил становище по делото.
Съдът намира, че възражението е частично
основателно по следните съображения:
С молба с вх.№ 70159/20.05.2016г. кредиторът
К.в. АД е предявил вземания за главница, представляваща задължение за връщане
на заета от длъжника сума по договор за заем от 31.03.2011г. и анекси към него,
както и вземания в размер на 250 899,02 лв. – възнаградителна лихва за периода 2011 – 2015г., като са представени
и писмени доказателства, че уговорените суми са реално предадени на длъжника.
С молбата е представен договора за заем
от 31.03.2011г., като в чл.3 е посочено, че се сключва за срок от една година,
считано от датата на подписването му, а в чл.4 е посочено, че заемодателят има
право да получи обратно заемната сума, заедно със законната лихва в десетдневен
срок след изтичане на срока на договора.
Касае се за уговорка за възнаградителна
лихва, която по съгласие на страните е уговорена в размера на законната лихва,
като с оглед характеристиката на възнаградителната лихва като възнаграждение за
ползването на заемната сума за уговорения от страните срок на ползване от
заемателя, то и след настъпване на падежа на задължението за връщането й,
заемодателят няма право на това възнаграждение, а има право да иска връщане на
главницата и обезщетение за забавеното изпълнение на това задължение по общия
ред или неустойка, ако е уговорена.
Вземания за обезщетение за забавено
плащане или неустойка кредиторът К.в. АД не е предявявал с молбата от
20.05.2016г., а само вземания за възнаградителна лихва. Кредиторът - заемодател
има право на възнаградителна лихва за периода от предоставяне на заетата сума
до 11.04.2012г., като след тази дата възнаградителна лихва не му се дължи и
вземания за такава не следва да се включват в списъка на приетите вземания,
нито в същия списък могат да се включват вземания за обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, каквито не са предявявани, независимо, че
уговорената възнаградителна лихва е именно в размер законната, тъй като това не
променя нито характера на уговорката между страните, нито е допустимо с оглед
принципа на диспозитивното начало.
Следователно за кредиторът К.в. АД са
възникнали вземания за възнаградителна лихва за периода от предоставяне на
заетите суми на 11.04.2011г. и 11.05.2011г. до 11.04.2012г., съответно в размер на 49146,54 лв. за 2011г. и 20512,90
лв. за периода от 01.01.2012г. до 11.04.2012г. Доколкото обаче предявеното
вземане за възнаградителни лихви за 2011г. е в размер посочен от кредитора от
33308,52 лв., то и няма основание за приемане на по-голямо по размер вземане на
тази възнаградителна лихва и следователно подлежащите на приемане вземания за
възнаградителна лихва по договора за заем са общ размер на 53821,42 лв., като
от списъка следва да се изключат приетите вземания за лихви над тази сума до
250 899,02 лв. и се коригира основанието на вземането като се посочи, че
се касае за възнаградителна лихва в размер на законната.
Неоснователно е възражението за
погасяване на вземането за възнаградителна лихва по давност по вече изложените
съображение за липса на легитимация на кредитора да упражнява правото на това
възражение, което принадлежи единствено на длъжника.
С оглед определението по чл.692 ал. 1 от ТЗ, на основание чл.674 ал.2 от ТЗ, следва да се свика събрание на кредиторите
с дневен ред по чл.677 ал.1 т.8 от ТЗ.
Воден
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ИЗМЕНЯ
по възражение с вх.№ 61484/04.05.2016 г. на
М.Б.за И.С. списъка на предявените в срока по чл.685 ал.1 и приети от синдика на Г М К. ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК ********
вземания, обявен в търговския регистър
на 27.04.2016г. по отношение общия
размер на приетите вземания на М.Б.за И.С., като същите вземания са в общ
размер на 29 425 902,76 лв., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с
вх.№ 61484/04.05.2016 г. в останалата му част.
ИЗМЕНЯ
по възражение с вх.№ 86265/24.06.2016 г. на
М.Б.за И.С. допълнителен списък на приетите вземания на кредиторите,
предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ ,
съставен от синдика на Г М К. ЕООД/в
несъстоятелност/, ЕИК ******** и обявен
в търговския регистър на 15.06.2016г., като ИЗКЛЮЧВА от списъка вземанията на К.в.
АД за законна лихва за разликата над 53821,42 лв. до 250 899,02 лв. и
за периода 12.04.2012г. – 31.12.2015г., ДОПЪЛВА
основанието на приетото вземане за лихва в размер на 53821,42 лв. за
периода 11.04.2011г.-11.04.2012г., в смисъл че същото представлява възнаградителна лихва в размер на законната
лихва за същия период, като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх.№ 86265/24.06.2016
г. в останалата му част.
ОДОБРЯВА
на основание чл.692, ал.1 и ал.3 ТЗ списъците
на приетите вземания , съставени от синдика на Г М К. ЕООД/в несъстоятелност/,
ЕИК ******** и обявени в търговския
регистър на 27.04.2016г., 15.06.2016г. и 21.06.2016г. с направените изменения.
СВИКВА, на основание чл.674 ал.2 от ТЗ,
Събрание на кредиторите Г М К. ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК ******** на 14.09.2016г.
от 14.30 часа в гр.С., ***, бул. “***” №*, с дневен ред по чл.677 ал.1 т.8
от ТЗ - определяне реда и начина за
осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на
имуществото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Да
се извърши обявяване в търговския регистър на определението за
одобряване на списъците и покана за насрочване на събранието на кредиторите
на основание чл. 692 ал.5 и чл.675 ал.2 от ТЗ, като на Агенция по вписванията
се изпрати заверено копие от настоящото определение, което да се впише и в нарочната книга по
чл.634в ТЗ.
СЪДИЯ: