РЕШЕНИЕ
№ 480
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И.А
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110214955 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „срещу Наказателно постановление (НП) № 42-
0002448/24.09.2021 г. издадено от директора на РД „Автомобилна администрация” гр.
София (РД „АА”), с което на жалбоподателя на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 105, ал. 1
от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание - "имуществена
санкция" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 19, ал. 4 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтПр).
В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на НП поради допуснати
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, свързани със
съставянето му в присъствието само на един от управителите на дружеството, които обаче
го представляват единствено заедно. Отделно от това са посочени и нарушения на чл. 42, т.
3 и чл. 57, ал. 1. т. 5 от ЗАНН, изразяващи се в липса на описание на конкретни
обстоятелства, при които е извършено нарушението, включително и информация за
възложените на дружеството маршрутни разписания с конкретни часове, както и неяснота
относно конкретното вменено нарушение. Сочи се, е са описани поне две нарушения, но е
наложено само едно наказание в противоречие с разпоредбата на чл. 18 ЗАНН.
Допълнително са изложени съображения, свързани с посочване в НП на погрешен лиценз на
Общността, който не е за превоз на пътници, а на товари. В жалбата се твърди, че така
вмененото нарушение не е извършено от дружеството, като в НП не се твърди то да не е
изпълнило самия маршрут по разписанието, а вероятно да не са спазени часовете по
разписанието, но това според жалбоподателя е нарушение на водача на автобуса и следва да
1
се квалифицира по чл. 37а от Наредба № 2/15.03.2002 г. С оглед на всичко изложено се
претендира отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен
представител, но се представлява от упълномощения адв. И., който поддържа жалбата. Моли
за отмяна на НП поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Претендира и за присъждане на разноски за адвокатска защита.
Административно наказващият орган – директора на РД АА в Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”, редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.08.2021 г. св. Р. А. на длъжност „инспектор” към РД „АА” гр. извършил
тематична внезапна проверка по документи на дружеството „ в централата на контролния
орган в гр. София. При проверката си свидетелят установил, че дружеството притежавало
лиценз на Общността за превоз на пътници № 0317, валиден до 31.12.2026 г. При проверка
на документите относно извършени курсове с автобус с рег. № за периода 25.08-26.08.2021
г. св. А. установил, че дружеството не е спазило маршрутните разписания, а именно
началните часове и спирките по следните разписания - № 2701 с начало 18:00 часа от гр. и
пристигане в гр. в 1 с начало в 17:00 часа от гр. и пристигане в 00:00 часа в гр. с начало в
05:00 часа от гр. и пристигане в гр. в 13:03 часа. Това било установено от свидетеля от
прегледаните ръчни записи на водачите и от пътните листа за дата 25.08.2021 г. и 26.08.2021
г., като липсвали записи от дигиталния тахограф на автобуса. В представения пътен лист №
г. за посочения автобус, управляван от водачите иило отбелязано, че са потеглили от в 17:00
часа, като са пристигнали в гр. в 00:19 часа, като записът за сутрешния курс е напълно
нечетим освен пристигането в г в 12:15 часа. В представения пътен лист №
383343/26.08.2021 г. за посочения автобус, управляван от водачите и било отбелязано, че са
потеглили от в 17:00 часа, като са пристигнали в гр. София в 23:30 часа, като записът за
сутрешния курс е напълно нечетим.
Свидетелят А. счел, че е извършено административно нарушение и затова съставил
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. от 30.08.2021 г., за
нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗАвтПр – за това, че дружеството-превозвач е извършило
превоз на пътници по редовна междуградска линия на 25.08.2021 г. по маршрут – и на
26.08.2021 г. по маршрут гр. – , като не спазил началните часове на тръгване и спирките по
маршрута на разписание № 2701, № 13101 и № 2201, като описал и началните и крайните
часове на маршрутите и дяхната дестинация. Като дата на нарушението била посочена
датата на проверката и на съставяне на АУАН, а като място на нарушението била посочена
сградата на ОО „АА” гр. , на ул. № . Актът бил съставен в присъствието на законен
представител на дружеството - управителя и на един свидетел – очевидец на установяване
на нарушението, което е удостоверено с техните подписи.
На място, св. А. връчил препис от АУАН на законния представител на жалбоподателя,
който се разписал, без да изложи възражения по същество срещу акта, а само написал, че
такива ще бъдат представени. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН такива възражения са
подадени, като с тях е представена и информация на електронен носител, от дигиталните
карти на водачите, като е посочено че и за автобуса е налице информация от дигиталния
тахограф.
При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на
24.09.2021 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, от директора на РД
„Автомобилна администрация” София, с което дружеството е санкционирано с имуществена
санкция в размер на 200 лева на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр за нарушение на чл. 19,
2
ал. 4 от ЗАвтПр. Видно от отбелязването върху НП, то е връчено лично на управителя на
дружеството - жалбоподател на 06.10.2021 г., като жалбата срещу него е подадена в на
13.10.2021 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
А., като и от събраните по делото писмени доказателства (Констативен протокол и доклад за
резултата от проверката; пътни листи и извлечения от дигиталните тахографи на водачите;
справки за маршрутни разписания; справка за лиценз на Общността, справка от ТР; заповед
за извършване на проверката и за компетентност и др.), приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля А., тъй като същите са непротиворечиви
и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото, които са събрани към
момента на извършената проверка. Св. А. лично е извършил документалната проверка на
представените от дружеството – превозвач документи и в акта е отразил своите изводи,
които обаче не може да разясни в пълнота пред съдебния състав. Съдът се довери на разпита
му в съдебната фаза, че е извлякъл данни за нарушението от представените два пътни листи
и отбелязванията на водачите на автобуса върху разпечатките от тахографа. Неговите
изводи намират доказателсвтена опора в посочените писмени доказателства и са отразени и
в констативния протокол и доклада от проверката.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок /актуален към датата на подаването й/, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за
това административен орган (съгласно чл. 1, т. 6 от Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г.), в
предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалните
правила и материалния закон.
В отговор на възраженията на жалбоподателя, следва да се има предвид, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с присъствието само на един от
управителите на дружеството при съставянето на акта, независимо, че в ТР е публикувано,
че двамата му управители го представляват единствено заедно. Но това представителство се
отнася до активната представителна власт и правомощието на управителите да се
разпореждат с имуществени права на дружеството и да го задължават. Но то не касае
връчването на книжа /например НП/ или представителство при съставяне на АУАН, където
по-скоро се касае за пасивна представителна власт. Очевидно дружеството е узнало за
съставеното срещу него НП, връчено единствено на един от управителите му, тъй като
жалбата срещу него е подадена в срок. По същия начин и дружеството е поканено да
изпрати свой представител за съставяне на АУАН и за това действие се е явил само един от
законните му представители, който не е изложил подобни възражения при съставянето на
акта.
Освен това съдът не намира за съществено и нарушението, свързано с неправилно
3
посочен номер на лиценза на Общността. Действително, от представения от дружеството
лиценз с посочения в НП номер, се установява, че той касае превоз на товари, а не на
пътници. Но съдът е събрал доказателства, че на дружеството е издаден и Лиценз на
Общността за превоз на пътници, чийто номер е цитиран и в констативния протокол,
следователно същото правомерно е извършвало превоз на пътници по описаните маршрути.
Следователно, неговата дейност попада в обхвата на специалното общностно
законодателство, както и на ЗАвтПр и дружеството се явява субект на задължението по чл.
19, ал. 4 от Закона за автомобилните превози да изпълнява превозите на пътници по
възложените му чрез конкретен договор маршрути. А от представените три броя маршрутни
разписания се установява, че те са възложени именно на дружеството-жалбоподател, като
същите следва да се изпълняват целогодишно и всеки ден с посочените часове на
заминаване и пристигане, както и спирки по маршрута.
Неизпълнението на задължението по чл. 19, ал. 4 от ЗАвтПр е административно
нарушение, което се осъществява чрез бездействие, което може да се изрази в множество
форми – пълно неизпълнение на маршрута, неспазване на начална и крайна точка или на
спирка по маршрута или неспазване на указаните часове на потегляне и пристигане.
Следователно, за разграничаване на конкретното нарушение и за осигуряване в пълнота на
правото на защита на санкционираното лице е необходимо да се посочат конкретните
обстоятелства при извършване на нарушението, както и неговите дата и място. По този
начин би могло да се извлече и кое е отговорното за това нарушение лице, кой е
компетентния орган и съд, както и дали е налице маловажно нарушение, съответно да се
прецени индивидуализацията на наказанието.
Но в случая е очевидно, че самото описание на нарушението в акта и в НП съдържа
вътрешно противоречие, тъй като остава неясно дали контролните органи визират едно
общо нарушение или са описани 2 или 3 отделни нарушения. Освен това в акта и НП не е
вписано и какъв е бил конкретния изпълнен курс, откъде е потеглил и кога, къде е спирал и
кога и къде е пристигнал посочения автобус, а са посочени единствено градовете и часовете
по маршрутните разписания. Следователно липсва точно и ясно описание на самото
изпълнително деяние. В НП единствено се твърди, че не са спазени началните часове и
спирките по трите маршрута, но от двата пътни листа се установява, че всъщност е спазен
началния час на потегляне на автобуса от именно в 17:00 часа. Това абсолютно неясно
описание на нарушението грубо нарушава императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото препятства дружеството да разбере какво нарушение му е
вменено и съответно да се защити. По този начин не може да се прецени и дали е нарушена
разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, предвиждаща налагане на отделно наказание за всяко
установено нарушение.
Освен това, актосъставителят и наказващият орган не са отразили своите изводи и за
датата и мястото на нарушението по недвусмислен начин в издадените от тях АУАН и НП,
където място на нарушението е посочено седалището на РД „АА” София. Но доколкото се
касае за нарушение, извършено чрез бездействие, то мястото на нарушението се явява това
място, където е следвало да бъде извършено действието. В случая, при нарушение по чл. 19,
ал. 4 от ЗАвтПр, изразяващо се в неспазване на маршрут по редовна автобусна линия, се
налага извода, че нарушението е извършено там, където е следвало да завърши маршрута-
съответно и гр. за различните маршрути. Но това води и до променена местна подсъдност за
4
едното нарушение, което ако беше описано по ясен начин като отделно нарушение, би било
подсъдно на РС а не на СРС. По този начин изключително неясното описание на
нарушението в НП препятства дори определянето на компетентния съд, който да разгледа
делото. Допълнително прави впечатление, че в АУАН и НП са посочени две дати на
извършените превози, но въпреки това като дата на нарушението е посочена тази на
установяването му, което е допълнително нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
Неспазването на чл. 42, ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН е винаги съществено
нарушение в административнонаказателното производството, защото води до ограничаване
правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на
съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Съдът в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл.
59-63 ЗАНН следва да установи дали е извършено описаното в наказателното постановление
административно нарушение и съответно да съпостави фактически установеното действие
или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото
като административно нарушение. Установяването в хода на съдебното производство на
съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление
административно нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното
административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 ЗАНН.
Нещо повече, липсата на посочена дата на нарушението или неправилното й посочване
пречи да се определи началният момент, от който започват да текат сроковете по чл. 34
ЗАНН и абсолютната погасителна давност за административнонаказателното преследване и
винаги затрудняват ефективната защита на санкционираното лице. Още повече, че в случая
при неправилно посочване на мястото на нарушението, би се достигнало и до неправилно
определяне на местната подсъдност.
Независимо от така констатираните съществени процесуални нарушения, свързани с
липсата на ясно описание на нарушението в АУАН и НП, съдът намира, че следва да
изложи мотиви и за още едно допуснато нарушение, а именно неточна и непълна правна
квалификация на вмененото нарушение. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗАвтПр гласи
„Превозвачите са длъжни да изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в
съответствие с изискванията на този закон, Закона за движението по пътищата,
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите
договорености с възложителя.“ Очевидно, тази разпоредба е бланкетна, като конкретното й
съдържание следва да се изпълни чрез позоваване на други относими правила за поведение,
посочени в някои от изброените нормативни актове. Но наказващият орган не е сторил това
и се е задоволил да цитира единствено бланкетната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗАвтПр,
което внася и допълнителна неяснота относно конкретното вменено нарушение. Както е
посочено и в жалбата, конкретните изисквания към осъществяване на обществени превози
на пътници, са предвидени в Наредба № 2/15.03.2002 г. на министъра на транспорта и
съобщенията за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване
на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили, а именно в чл. 37а, където
е въведено задължение за спазване на конкретното маршрутно разписание и спирките по
него. Но това задължение е предвидено изрично не за дружеството-превозвач, а за водача на
МПС, с което се извършва превоза. Следователно, ако наказващият орган беше
конкретизирал вмененото на дружеството задължение с приложимата специална разпоредба,
към която препраща бланкетния чл. 19, ал. 4 от ЗАвтПр, би могъл да установи, че в случая
субект на отговорността следва да е не дружеството, а водачът, извършващ превоза.
Това представлява допълнително основание за отмяна на НП, доколкото в него не е
5
посочена точната правна квалификация на нарушението, изискуема от чл. 57, ал. 1, т. 6
ЗАНН, като в резултат на това е допуснато и нарушение на материалния закон, довело до
сгрешен субект на отговорността за неспазено маршрутно разписание.
Поради изложените съображения, обжалваното НП следва да бъде изцяло отменено на
формално основание, поради допуснати в АУАН и НП множество съществени процесуални
нарушения и нарушение на материалния закон.
С оглед изхода на делото и отмяна на НП, съдът следва да разгледа и претенцията на
адв. И. за присъждане на разноските за адвокатска защита. С оглед разпоредбата на чл. 63д
ЗАНН /идентична с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН след изм. с ДВ бр. 94/2019 г./ законът допуска
присъждането на разноски на жалбоподателя, като по делото в проведеното съдебно
заседание е участвал лично упълномощения адв. И., който е изготвил и подал и жалбата. Тя
е представила пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
възнаграждение в размер на 360 лева за адвокатска защита по делото. Размерът на
възнаграждението е изплатен изцяло в брой на адв. И., видно от отбелязването върху
договора, който служи и за разписка. Уговореното възнаграждение не е прекомерно с оглед
размера на наложената с НП имуществена санкция и приетите минимални адвокатски
възнаграждения. Следователно претенцията е изцяло основателна и възнаграждението в
размер на 360 лева следва да бъде присъдено на жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1, вр. чл. 63д от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0002448/24.09.2021 г. издадено от
директора на РД „Автомобилна администрация” гр. София, с което на жалбоподателя на
основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание - "имуществена санкция" в размер на 200 лева за нарушение на
чл. 19, ал. 4 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ да заплати на жалбоподателя с ЕИК сумата от 360.00 лева,
представляваща възнаграждение за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6