Пловдивска
районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Г.Д.Н., за това че на
13.01.2015г. в гр.Пловдив в съучастие като съизвършител с лицето И.В.Т., ЕГ№ **********,
чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди
движими вещи – 16бр. дънкови панталони по 40лв.чифта на обща стойност 640лв., 8
бр.дънкови панталони по 43лв. чифта, на обща стойност 344лв., 26 броя дънкови
панталони по 26лв. чифта на обща стойност 1196лв., или всички дънкови панталони
на обща сума 2180лв., както и преносим компютър
марка „TOSHIBA“, модел „SATTELITE C660-11U“, сериен номер ХА 585616К“, без батерия към него, със
зарядно устройство, на стойност 422,95лв., или всички вещи на обща стойност
2602,95лв. от владението на търговско дружество „Ултра ФС“ЕООД, Пловдив, без
съгласието на ръководството му,с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195,ал.1,т.3,вр.
чл.194,ал.1,вр. чл.20,ал.2 от НК и срещу И.В.Т. за това че на 13.01.2015г. в гр.Пловдив в
съучастие като съизвършител с лицето Г.Д.Н., ЕГ№ **********, чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи –
16бр.дънкови панталони по 40лв.чифта на обща стойност 640лв., 8 бр.дънкови
панталони по 43лв. чифта, на обща стойност 344лв., 26 броя дънкови панталони по
26лв. чифта на обща стойност 1196лв.,или всички дънкови панталони на обща сума
2180лв., както и преносим компютър марка
„TOSHIBA“, модел „SATTELITE C660-11U“,
сериен номер ХА 585616К, без батерия към него, със зарядно устройство, на
стойност 422,95лв.,и ли всички вещи на обща стойност 2602,95лв. от владението
на търговско дружество „Ултра ФС“ЕООД, Пловдив, без съгласието на ръководството
му, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195,ал.1,т.3,вр. чл.194,ал.1,вр. чл.20,ал.2 от НК
Производството пред първата инстанция е протекло по общия
ред.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение. Счита, че по делото по несъмнен начин е установена фактическата
обстановка описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, която и за
двамата подсъдими се субсумира под състава на престъплението кражба по чл.195,ал.1,т.3,вр.
чл.194,ал.1,вр. чл.20,ал.2 от НК. Моли за осъждане и на двамата подсъдими, като
на Г.Н. се наложи наказание в размер на 3 години и 6 месеца, а на И.Т. в размер
на 1 година и 8 месеца, като наказанията следва да бъдат изтърпени ефективно.
Защитникът на подсъдимия Н. пледира, че по делото не е
изяснен предмета на престъплението, поради което моли подсъдимите да бъдат
оправдани.
Защитникът на подсъдимия Т. пледира, че по делото не е
установено по несъмнен начин авторството на деянието, поради което моли
подсъдимите да бъдат оправдани.
Подсъдимият Н. в личната си защита поддържа казаното от
своя защитник. С последната си дума моли да бъде оправдан.
Подсъдимият Т. в личната си защита поддържа казаното от
своя защитник. С последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТНОСНО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Подсъдимият Г.Д.Н.
е роден на ***г***, живее в същия град, не е женен, има средно образование, към
месец януари 2015г. не е бил осъждан.Същият е във влошени отношения с
родителите си, има склонност към хазартни игри, не работи и е с криминални регистрации за извършени
множество кражби. Дружи с криминално проявени лица.
Подсъдимият И.В.Т. е роден на ***г***, живее в същия
град, не е женен, има средно образование,
в информационната система на МВР е регистриран през 2014г. и през 2015г.
за кражби.
Двамата подсъдими
се познавали от деца, учели заедно в ОУ “Кочо Честименски“ в
гр.Пловдив, били приятели, като близо
една година в периода 2014г.- април
2015г. живеели заедно на квартира в гр.Пловдив. Имали общи познати. През април
2015г. двамата се разделили и Т. напуснал квартирата, обитавана заедно с другия
подсъдим, но си останали добри познати.
Г.Н. периодично ползвал нает под наем от фирма „ С и Д 2014г.“ ООД“, Пловдив,
автомобил , марка „Фиат Пунто“ с рег. № ********. Съсобственици в тази фирма
са св.С.П. и св.Й. *** се намирал
магазин за дрехи, нает от фирма „Ултра
ФС“ ЕООД, чийто управител бил св.Г.М.. В същия магазин се продавали различни
дрехи, предимно дънки, тениски,блузи и други такива.
Около 02,30 часа на 13.01.2015г. две неустановени по
делото лица, облечени в черни дрехи, с
качулки на главите и с маски под
качулката, взели един къс метален лост- тип щанга,като едното лице с него
започнало да отваря външната заключена пластмасова/ПВЦ/ врата в областта на
ключалката, а другото лице дърпало вратата навън, с което успели да повредят ключалката на бравата и да отворят
вратата. След това бързо проникнали в магазина и пристъпили към кражба на
намиращи се в него вещи. Едното от лицата се насочило към работното бюро, на
което имало оставен преносим компютър, марка „TOSHIBА“, модел „SATTELITE
C660-11U“, сериен номер ХА 585616К,
без батерия към него, със зарядно устройство. Другото лице започнало да сваля
от закачалки,поставени на щендер в същото помещение дънкови панталони и да ги
пъха в черна торба, която носел. След като взел компютъра към него се присъединило и първото лице ,който също помогнал на
„колегата си“ да вземат още дънки и да ги напъхат в торбата. След това двамата
бързо напуснали магазина с откраднатите
и държани в ръце дрехи и вещи. Дънките ,предмет на кражбата, били с поставени
емблеми на марките „Calvin Klein jeans“, „Galiano“ и „ Bershka denim“. Общо по посочения по-горе начин били откраднали от
магазина, ползван от св.Г.М., неустановен с точност брой дънки между 2 и 50
чифта на неустановена с точност
стойност. Стойността на откраднатия
преносим компютър, закупен от св.Г.М. чрез ползван потребителски кредит, била
422,95лв.
В хода на досъдебното производство Г.Н. предал с протокол
за доброволно предаване на органите на
Второ РУ на МВР 4 броя дънкови панталони, както и преносимия компютър.
Обстоятелствата относими към данните за
двамата подсъдими, както и че на 13.01.2015г. от магазин на фирма Ултра ФС“ ЕООД е била извършена
кражба не са спорни между страните, а и се установяват безпротиворечиво от
целия събран по делото доказателствен материал, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305 НПК съдът не дължи по нататъшни мотиви относно тях.
Спорни по делото са въпросите за предмета на кражбата и
за авторството на деянието.
Идентичността на лаптопа предмет на
обвинението, с този предаден с протокол за доброволно предаване от подсъдимия Г.Н.,
с този върнат на пострадалото лице М. се установява от приложените по делото
писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № 459 7710221 /л.77/,
протокол за оглед веществени
доказателства /л.160/, протокол за доброволно предаване /т.2, л. 71/, както и
свидетелски показания на пострадалото лице М. /л.102 гръб/. Посочените
доказателствени материали са безпротиворечиви, допълващи се, поради което съдът
изцяло ги кредитира. При разпита си св. М. с категоричност е потвърдил, че е
разпознал лаптопа, който му е бил предявен от органите на разследване. Посочил
е и белезите, по които го е разпознал-марката, липсата на батерия, външния вид,
съдържанието на файловете. Посочените белези, разгледани в тяхната съвкупност
са достатъчни, за да се установи идентичността на лаптопа, въпреки че в
представения като доказателство по делото договор за кредит не е посочен
серийния му номер. Следва да се посочи, че според показанията на св. М. пред разследващите органи, той е
представил и други документи, неприложени по делото, индивидуализиращи откраднатия му лаптоп, като
от разследващите органи преди връщането на лаптопа е била извършена проверка за
съответствие на индивидуализиращите белези на разпознавания лаптоп и тези
посочени в документите. Неоснователен е довода на защитата в тази връзка, че не
бил правен оглед на съдържанието на лаптопа. В приложения на л. 160 от ДП
протокол за оглед на веществени доказателства изрично е посочено, че е извършен
и оглед на съдържанието на файловете, съдържащи се в компютъра, като е
посочено, че не е открита информация релевантна за делото.
Относно дънките като предмет на
престъпление. Обвинението е повдигнато за 16бр. дънкови панталони по 40лв. чифта на обща
стойност 640лв., 8 бр.дънкови панталони по 43лв. чифта, на обща стойност 344лв., 26 броя дънкови панталони по 26лв. чифта на
обща стойност 1196лв., или всички дънкови панталони на обща
сума 2180лв.
Посочените бройки и цени точно съответстват на бройките и сумите посочени във
фактурите, приложени на л. 71-76 от ДП. Настоящият състав обаче намира, че
представените фактури не могат с точност да обосноват броя и стойността на
откраднатите дънки. Това е така, доколкото в показанията си пред съда пострадалото
лице М. изрично е уточнил, че откраднатите дънки не са били само от
зареждането, документирано с приложените фактури. Изрично е посочил също така,
че е напълно възможно част от дънките, документирани във фактурите да са били
продадени в магазина преди кражбата, както и че е напълно възможно предмет на
кражбата да са били и други дънки, заредени в магазина при предходно зареждане,
неотразени в представените по делото фактури. /л.102/ Изяснил е също така и че
посочената бройка на откраднати дънки- общо 50 броя е приблизителна и че няма
как да посочи колко точно са били откраднатите дънки, и колко е бил броя на
отделните марки откраднати дънки. С оглед гореизложеното и с оглед описания от
свидетеля механизъм по който са установени липсващите дънки, а именно на око, при преглеждане на останалите изложени
на щендерите дънки и на спомен какви други е трябвало да има и предвид липсата
на редовно водено счетоводство на фирмата за съда е невъзможно да приеме какъв
точно е откраднатия брой дънки. При извършеното предявяване на веществени
доказателства в съдебно заседание св. М.
е разпознал изрично два чифта от предявените му дънки, поради което следва да
се приеме за установено, че общия откраднат брой е минимум 2 чифта и най-много
50 чифта, но не може да се установи с точно какъв точно брой в този интервал
2-50 чифта.
Относно авторството на деянието. За да
обоснове авторството на деянието прокуратурата на първо място се позовава на
самопризнанията, направени от Г.Н. в протокола за разпит на обвиняем от 16.04.2015г./ л. 219/. Видно от самия
протокол, разпитът на Г.Н. в качеството на обвиняем е извършен по друго
следствено дело -ДП 250/2015г. по описа
на Второ РУП, ОДМВР-Пловдив. Съгласно трайната съдебна практика не представлява
годно доказателствено средство протокол за разпит на обвиняем или свидетел по
друго наказателно производство. Редът за събиране на гласни доказателствени
средства, каквито са обясненията на обвиняемия или свидетелските показания е
непосредствен устен разпит, като е
недопустимо този ред да се подменя, чрез приобщаване на протоколите
инкорпориращи разпит на обвиняем/свидетел по друго наказателно производство. В
този смисъл са Решение № 108 от 28.02.2011 г. по н.д. № 1/2011 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 356 от 25.09.2013 г. по нак. д. № 1097/2013 г. на
Върховен касационен съд. По изложените съображения съдът
намира, че въпросният протокол, находящ се на л.219 не представлява годно
доказателство по смисъла на НПК и е лишен от доказателствена стойност по конкретното
дело.
На
следващо място прокуратурата се позовава на писмените обяснения на Г.Н. от
15.04.2015г. /л.229-235, л.18-24 от ДП/, както и на саморъчно вписаните
обяснения на Г.Н. в протокола на доброволно предаване /л.238, л.23 от т.2 на
ДП/. По същество в тези материали се съдържа писмено признание на подсъдимия на
извършване на процесната кражба. Съгласно трайно установената съдебна практика
саморъчното писмено
обяснение,
след като не е потвърдено в извършения по реда на НПК разпит на подсъдимия, не
може да се цени като годно доказателствено средство. В
този изричен смисъл Решение № 361 от 08.07.2003 г. по н. д. № 123/2003 г., III н.
о. на ВКС. В Решение №. 314/06 януари 2016 г.,
Трето наказателно отделение, наказателно дело № 1026/2015г. пък
е изяснено, че изявленията на привлеченото към наказателна отговорност лице по същество
на фактите, обосноваващи обвинението срещу него, се приобщават в процеса
единствено чрез обяснения устно и непосредствено при разпит и в
този смисъл като годни доказателства не могат да се ценят писмени обяснения на
подсъдимия, дадени в рамките на наказателното производство или в други
производства. С оглед така цитираната съдебна практика посочените от държавното
обвинение материали, разкриващи писменото самопризнание на подсъдимия, не се
явяват доказателства събрани по реда на НПК, съответно се явяват лишени от
доказателствена стойност по настоящето дело.
Не
на последно място държавното обвинение се позовава на показанията на
полицейските служители В.П., И.Б., И.В., възпроизвеждащи направено по време на
оперативната разработка самопризнание на подсъдимия Г.Н. за извършване на
процесната кражба. За доказателствената стойност на тези свидетелски показания
на настоящия състав е служебно известно наличието на противоречива съдебна
практика на ВКС.
В една група решения се приема, че тези
свидетелски показания заобикалят реда за приобщаване на обясненията на
подсъдимия, поради което са негодно доказателствено средство. Така Решение № 346 от
15.10.2015 г. по н. д. № 935 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение, Решение № 24 от 09.03.2015 г. по нак. д. № 1774 / 2014 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 361 от 08.07.2003 г. по н. д. №
123/2003 г., III н. о. на ВКС, докладчик Е. К.,
В друга група решения се приема, че тези
свидетелски показания по правната си същност представляват производни
доказателства, като за тях важи забраната за подмяна на първичните
доказателства с производни. В този смисъл производните доказателства имат
доказателствена стойност само доколкото се използват като средство за
разкриване на първични доказателства, служат за проверка на последните или ги
заменят при недостъпност на първичните фактически данни.
Така Решение
№ 113 от 23.06.2015 г. по н. д. № 93 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
нак. отделение , Решение № 65 от 10.04.2014 г. по нак. д. № 47/2014 г. на
Върховен касационен съд,
Според трета група решения тези показания могат да се
ценят единствено като източник на косвени, производни доказателствени факти. За
да могат да обусловят несъмнен извод относно авторството на
деянието, те
трябва да бъдат подкрепени или с преки доказателства, или с достатъчно на брой
други косвени доказателства. Единствено върху тях не е допустимо да се постанови
осъдителна присъда. В този изричен смисъл Решение № 45 от 3.02.2010 г. на ВКС по н. д. №
712/2009 г., III н. о., НК, докладчик П. П., Решение № 90 от
25.02.2010 г. по н.д. № 565/2009 г. на Върховен касационен съд, Р № 273 от 22.06.2009 г.
по НОХД № 280/2009 г., І НО, Решение № 362 от 30.10.2014 г. на ВКС по н. д. №
696/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията К. К., Решение № 1114 от
14.02.2006 г. на ВКС по н. д. № 506/2005 г., II н. о., докладчик съдията Г. И., Р Е Ш Е Н И Е № 247/12.12.2016
година, Второ наказателно отделение, касационно дело № 895 по описа за 2016
година, Решение № 268/21 декември 2016 г., І НО, касационно дело
№ 1000 по описа за 2016 г.
Според решенията от последната
група, за да бъдат годно доказателство показанията на оперативните работници,
освен че следва да се подкрепят от други преки или косвени доказателства, те
следва да възпроизвеждат оперативни мероприятия /беседи, разговори/, проведени
преди образуване на наказателното производство. След образуване на наказателното
производство следва да се извършват действия по реда на НПК /разпити,
привличане като обвиняем/, а не оперативни мероприятия. Обратното би означавало
злоупотреба с нормите на НПК и недопустимо постановяване на осъдителна присъда.
Така Решение
№ 45 от 3.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 712/2009 г., III н. о., НК, докладчик П. П..
Настоящият състав споделя
практиката обективирана в третата група решения, доколкото същата в най-пълна
мяра държи сметка за баланса между интересите на обществото за справедлив и
ефективен наказателен процес и интереса на подсъдимия за гарантиране в
максимална степен на правото му на защита и на правото му на справедлив процес
по смисъла на ЕКЗПЧОС.
В този смисъл настоящият
състав приема, че показанията на полицейските служители, пресъздаващи
извънпроцесно самопризнание, биха имали
доказателствена стойност, ако кумулативно отговарят на следните две условия:
-да пресъздават оперативни
мероприятия с подсъдимия, извършени преди образуването на наказателното
производство
-да са подкрепени с други
преки доказателства или верига от косвени доказателства, които еднозначно да
посочват, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние.
В процесния случай нито едно
от двете цитирани условия не е налице. И тримата полицейски служители
пресъздават признания на подсъдимия дадени по време на оперативна беседа проведена на 15.04.2015г. Досъдебно
производство 27/2015г. е образувано на 12.01.2015г. Тоест оперативната беседа е
проведена в рамките на висящо наказателно производство. Кредитирането на
показанията при това положение би довело до заобикаляне на установения в НПК
ред за събиране на доказателства, а именно чрез разпит на свидетел или разпит
на обвиняем, след привличането му в това качество. Доказателство, че вместо
оперативна беседа, разследващите органи е могло законосъобразно да проведат
действия по разследването съобразно НПК, е обстоятелството, че по друго ДП,
водено срещу същия извършител, а именно ДП 250/2015г. по
описа на Второ РУП, ОДМВР-Пловдив на
дата 16.04.2015г. е проведен разпит на обвиняем, вместо оперативна беседа с
подсъдимия Н..
На следващо място по делото
не е налице нито едно годно пряко доказателство, което да кореспондира на
показанията на полицейските служители. Действително по делото е приобщен диск с
видеозапис от охранителна камера на
кражбата. И заключението на назначената по делото съдебно техническа експертиза
/л.75 и сл./ и заключението на комплексната техническа и идентификационна
експертиза /л.192 и следващи/, които съдът кредитира като компетентно изготвени
и отговарящи на поставените задачи, са категорични, че качеството на снимките
не позволява идентификацията на лицата.
Действително по делото са
налице косвени доказателства- от снимките приложение към съдебно-техническата
експертиза е видно, че извършителите на кражбата са двама, колкото са и
подсъдимите; подсъдимият Н. е предал с протокол за доброволно предаване
инкриминираният лаптоп и два чифта от инкриминираните дънки. Посочените косвени
доказателства не формират обаче верига от доказателства, която по-несъмнен
начин да изключва извършването на кражбата от други две лица, различни от
подсъдимите. Доказателство за тази възможност е обстоятелството, че 2 от
предадените с протокола за доброволно предаване чифта дънки не са разпознати от
пострадалия. Възможни са редица механизми, различни от инкриминираното деяние,
по-които дънките и лаптопа да са попаднали у Н..
Несъстоятелна е тезата на
прокуратурата,че след като Н. имал сключен договор за наем на автомобили без да
е бил на трудов договор по това време, то било доказано участието му в
престъпни посегателства. Дори и това да беше така, то няма сигурно
доказателство, че паричните средства са набавени именно чрез инкриминираното
деяние, а не чрез друго посегателство срещу собствеността. На следващо място е
напълно възможно паричните средства да са получени в заем, от роднини, от
работа по правоотношение, което не е официално регистрирано като трудово и др.
В този смисъл след обсъждане
на всички събрани по делото доказателства съдът не може да достигне до
еднозначен извод, подкрепен с доказателства, събрани именно по реда на НПК, че
точно двамата подсъдими да автори на инкриминираното деяние.
ОТНОСНО ПРАВОТО
С оглед гореизложеното не може
да се приеме за установено по несъмнен начин и с доказателства, събрани по реда
на НПК, че именно двамата подсъдими на
13.01.2015г. в гр.Пловдив в съучастие помежду си като съизвършители ,чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот са отнели чужди
движими вещи – 16бр. дънкови панталони по 40лв.чифта на обща стойност 640лв., 8
бр.дънкови панталони по 43лв. чифта, на обща стойност 344лв., 26 броя дънкови
панталони по 26лв. чифта на обща стойност 1196лв., или всички дънкови панталони
на обща сума 2180лв.,както и преносим компютър
марка „TOSHIBА“, модел „SATTELITE C660-11U“, сериен номер ХА 585616К“, без батерия към него, със
зарядно устройство, на стойност 422,95лв.,или всички вещи на обща стойност
2602,95лв. от владението на търговско дружество „Ултра ФС“ЕООД, Пловдив, без
съгласието на ръководството му, с намерение противозаконно да ги присвоят.
При недоказано по несъмнен начин авторство на
инкриминираното деяние двамата подсъдими на основание чл. 304 НПК следва да
бъдат оправдани.
ПО РАЗНОСКИТЕ и ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК разноските по делото следва да останат за сметка на Държавата.
Вещественото доказателство-
оптичен диск, марка Verbatim следва да остане по делото до неговото унищожаване
Веществените доказателства –4
бр. дънки да се унищожат като вещи без стойност след влизане в сила на
настоящата присъда
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................................
Вярно с оригинала.
Секретар: К. Ч.