Решение по дело №505/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 224
Дата: 1 декември 2021 г.
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20212200500505
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Сливен, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500505 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 515/ 05.10.2021 г. постановено по гр. дело №
2255/2021 г. по описа на Районен съд Сливен, с което е отхвърлен като
неоснователен предявения от ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП”, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от
изп. директори Н.Д.Ч. и М.К.Р., чрез пълномощник, срещу „Водоснабдяване
и Канализация - Сливен“ ООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
*** иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
за сумата от 3574,17 лв. /три хиляди петстотин седемдесет и четири лева и
седемнадесет стотинки/, представляваща ½ от изплатеното по застраховка
„Автокаско” обезщетение за застрахователно събитие - ПТП с материални
щети по лек автомобил, настъпило на 17.10.2020 г., около 14.00 ч. в гр.
Сливен, на ул. „Антим I“ до № 1, от виновно противоправно поведение,
изразяващо се в необезопасяване, неотстраняване и несигнализиране на
отводнителна шахта на пътното платно на длъжностни лица, чиито
възложител е ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
изплащане на застрахователното обезщетение и е осъден ищеца да заплати
1
направените по делото разноски, като решението е постановено при участието
на на третото лице - помагач на страната на ответника – Община Твърдица.
Против решението е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез
представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно
и незаконосъобразно. Съдът кредитирал изцяло фактическата обстановка,
посочена в исковата молба, както и събраните по делото гласни и писмени
доказателства. С определението си от 03.08.2021 г.с е приел като
доказателства всички представени по делото писмени документи, които не са
оспорени. Не е открита процедура по оспорване на доказателства по делото.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказали
времето, мястото и механизма на процесното ПТП и причинно следствената
връзка между същото и посочените в исковата молба имуществени вреди за
застрахования собственик на процесния лек автомобил, обезщетени от
дружеството по валидно сключена имуществена застраховка „Каско”. Всички
събрани доказателства са последователни и взаимнодопълващи се и по
безспорен начин се доказало преминаването на МПС през дълбока и
необезопасена шахта на пътното платно, вследствие на което са нанесени
щети, които също са доказани по безспорен начин. Доказано е и ,че
процесната ревизионна шахта не е част от пътното платно, а от
канализационната мрежа, която е предадена за стопанисване от ВИК Сливен
и отговорността за поддържането и в изправност е на ответното дружество.
Иска се да бъде отменено решението и да се постанови ново, с което да се
уважи претенцията. По направените доказателствени искания съдът се е
произнесъл в закрита заседание, като ги е оставил без уважение.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено
становище от представител по пълномощие, с което се поддържа въззивната
жалба.
За въззиваемото дружество и третото лице не се явява представител.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
2
РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
От Протокол за ПТП № 1678366 се установява, че на 17.10.2020 г. в гр.
Твърдица, на ул. „Антим I“ № 1, настъпило ПТП с материални щети по
застрахования автомобил. Водачът е управлявал автомобила с несъобразена
скорост с пътните условия, а именно наличие на неравност на платното
/изпъкнала отводнителна шахта/ и се блъснал в нея. За установеното
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на водача бил съставен АУАН.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и
реда на взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 125а, ал. 1 и
чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за
пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1/ които се издават от
органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в
случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, /т. нар. "констативен протокол за ПТП"-
при смърт или нараняване на човек и "протокол за ПТП" при материални
щети - чл. 6 и чл. 7 от наредбата /и 2/ които се съставят по чл. 9 от цитираната
наредба, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на
МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото
от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление,
при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за
произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. В първата от
очертаните по-горе хипотези, съставителят удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от
длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед
спрямо момента на осъществяване на ПТП.
3
ПТП е станало на улица в населено место, за която не се доказва да се
явява едновременно и участък от републикански или общински път, поради
което Закона за пътищата, на основание чл. 1, ал. 2, т. 1 от него, не намира
приложение. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират в населените места
изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и
пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за
препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно,
по силата на ЗДвП на общината е вменено задължение да стопанисва и
поддържа улиците в града, което включва и недопускането, съответно
отстраняването на дупки и неравности по тях. Общината изпълнява тези
дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила
изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно -
обезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата,
натоварени с извършването на възложената работа по подръжката на улиците
на територията на съответното населено място. Според даденото в т. 3 от
ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл.
45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта,
ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на
невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени
от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, собственик на улицата,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА е общината,
която съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия
стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на
улицата. С оглед на това, че наличието на неравност на пътното платно,
явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните
лица, на които СО е възложила изпълнението на очертаните по-горе
задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на
обективна възможност за обезопасяването й, общината би отговаряла спрямо
увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
С оглед на изложеното, правилно и обосновано е приетото от съда, че
ответното дружество не е материалноправно легитимирано да носи тази
отговорност. Община Твърдица, като стопанин на общински път, публична
общинска собственост по силата на § 7, т. 4 от ПР на ЗМСМА, е възложено да
полага грижа по поддържането на общинските пътища в състояние,
4
позволяващо безопасно и удобно движение.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни
фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни
изводи.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 515/ 05.10.2021 г. постановено по гр.
дело № 2255/2021 г. по описа на Районен съд Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5