№ 2406
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110168317 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. Н. Н. срещу
„ТЕКНОЛЕДЖ ОПС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 29.02.2024 г. е заемал
при ответника (с предишно фирмено наименование „ТЕК ЕКСПЪРТС“
ЕООД) длъжността „експерт, технологично поддържане“.
Със заповед № 3456/21.10.2024 г., връчена на 23.10.2024 г., трудовото му
правоотношение е било прекратено, на основание чл.71, ал.1 КТ – в срока за
изпитване.
Счита, че трудовото му правоотношение е било прекратено
незаконосъобразно по следните съображения:
Уговореният срок за изпитване от 6 месеца е започнал да тече от
05.03.2024 г. – датата на постъпване на ищеца на работа. Срокът за изпитване
включва само реално отработеното време и се прекъсва и не тече в периодите
на отсъствие на служителя, независимо от причината за това, като се удължава
с толкова работни дни, през колкото ищецът не е бил на работа. В случая
ищецът е бил в отпуск 42 дни, с оглед на което изпитателният срок се е
удължил до 17.10.2024 г. и е изтекъл преди връчване на заповедта за
прекратяване на ТПО.
Моли съда да постанови решение, с което:
1) да признае за незаконно уволнението му и да го отмени;
2) да го възстанови на предишната му работа;
3) да осъди ответника да му заплати сумата 15 953, 46 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 23.10.2024 г. –
1
23.04.2025, ведно със закона лихва от датата на исковата молба – 15.11.2024 г.
до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „ТЕКНОЛЕДЖ ОПС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с който оспорва исковете.
Твърди, че заповед № 3456/21.10.2024 г. е връчена на ищеца на 22.10.2024 г.
Счита, че ищецът неправилно изчислява удължаването на срока за изпитване в
календарни вместо в работни дни. Твърди, че ищецът е постъпил на работа на
05.03.2024 г., с оглед на което срокът за изпитване е до 05.09.2024 г., като в
случая, удължен с 42 работни дни, изтича на 06.11.2024 г., а не на 17.10.2024
г., с оглед на което трудовото правоотношение е законосъобразно прекратено.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че помежду им валидно е възникнало
трудово правоотношение по силата на трудов договор от 29.02.2024 г., по
силата на който ищецът е заемал при ответника (с предишно фирмено
наименование „ТЕК ЕКСПЪРТС“ ЕООД) длъжността „експерт, технологично
поддържане“.
Водно от представения по делото трудов договор, същият е в сила от
05.03.2024 г., като тази дата се счита и за начало на изпълнението. Не се спори
между страните, че ищецът е постъпил на работа на 05.03.2024 г.
Договорът е сключен като безсрочен със срок за изпитване 6 месеца в
полза на работодателя /т.1.4/.
Уговорено е осъществяване на трудовите задължения на служителя при
условията на пълно работно време, 8-часов работен ден, при сумирано
изчисляване на работното време при период на отчитане – 2 месеца /т.1.5/.
С анекс от 29.02.2024 г. между страните е постигнато съгласие ищецът
да извършва задълженията си от разстояние, по-конкретно – от дома си,
намиращ се на посочен в анекса адрес /т.1/, като прекият му ръководител
определя работните дни, през които служителят изпълнява задълженията си в
домашния офис, и работните дни, през които ги изпълнява на определеното от
работодателя в неговите бизнес помещения работно място /т.2/.
Безспорно е между страните, че със заповед № 3456/21.10.2024 г.
трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено, на основание чл.71,
ал.1 КТ. Видно от заповедта, в същата е посочено, че договорът се прекратява,
считано от 23.10.2024 г. в срока за изпитване
Безспорно е между страните, че размерът на последното пълно БТВ
преди уволнението възлиза на сумата 2 658, 91 лв.
Твърденията на ищеца са, че е отсъствал от работа 42 дни. В подкрепа на
посоченото по делото са представени фишове за периода м.03.2024 г. –
2
м.10.2024 г., от които е видно, че ищецът е отсъствал от работа, както следва:
м.03.2024 г. – 0 дни;
м.04.2024 г. – 1 ден редовен отпуск;
м.05.2024 г. – 0 дни;
м.06.2024 г. – 2 дни редовен отпуск;
м.07.2024 г. – 1 ден редовен отпуск;
м.08.2024 г. – 4 дни временна неработоспособност, 15 дни отпуск по
болест;
м.09.2024 г. – 1 ден редовен отпуск, 11 дни отпуск по болест, 2 дни
неплатен отпуск;
м.10.2024 г. – 5 дни отпуск;
т.е. общо 42 дни, което обстоятелство не се оспорва от ответника.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В тежест на ищеца по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ е да докаже, че между
него и ответника е сключен трудов договор със соченото в исковата молба
съдържание, което е било прекратено от страна на ответника – обстоятелства,
които не са спорни между страните, а се подкрепят и от ангажираните по
делото писмени доказателства.
Безспорно е между страните, че помежду им е сключен трудов договор
от 29.02.2024 г. – като безсрочен със срок за изпитване 6 месеца в полза на
работодателя /т.1.4/, както и че ищецът е постъпил на работа на 05.03.2024 г.
Съгласно чл.71, ал.1 КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в
чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.
Трудовият договор със срок за изпитване в полза на работодателя цели
да провери годността на работника да се справи с възложената работа. В
рамките на срока за изпитване работодателят трябва да направи преценка
удовлетворен ли е от качествата на работника и от нивото на изпълнение на
задълженията му. Преценката на работодателя се извършва свободно, не се
мотивира и не подлежи на контрол. Ако резултатът от изпитването бъде
счетен за незадоволителен от работодателя, той може да прекрати
законосъобразно договора с работника в рамките на срока за изпитване, без да
е необходимо да мотивира решението си (решение № 11/24.01.2012 г. по гр. д.
№ 1783/2010 г. на ВКС, IV ГО). Срокът за изпитване започва да тече от
момента на фактическото, реално изпълнение на възложената работа и
уговореното за изпитване време трябва да бъде реално използвано за проверка
(така – решение № 156/16.05.2012 г. по гр. д. № 1027/2011 г. на ВКС, I ГО).
Това е смисълът на разпоредбата, постановяваща в уговореното време за
изпитване да не се включва времето, през което работникът или служителя не
е изпълнявал работата. В този случай срокът за изпитване трябва да бъде
продължен с толкова работни дни, с колкото работникът не се е явявал на
работа и не е изпълнявал трудовите си функции, защото само в процеса на
реално престиране на работна сила работодателят може да извърши
преценката удовлетворен ли е от годността на работника да изпълни
3
възложеното /решение № 16 от 30.01.2015 г. по гр. д. № 4793/2014 г. на ВКС,
IV ГО/.
В случая страните не спорят, че ищецът е постъпил на работа на
05.03.2024 г., от която дата е започнал да тече изпитателният срок до
05.09.2024 г. Установи се по делото, в какъвто смисъл са и твърденията на
самия ищец, които не се оспорват от ответника, че е отсъствал 42 работни дни.
Тези дни не могат да бъдат включени в срока за изпитване. Това означава, че
същият изтича на 05.11.2024 г. Със заповед № 3456/21.10.2024 г., връчена на
23.10.2024 г., трудовото правоотношение не ищеца е било прекратено, считано
от 23.10.2024 г., и следователно – в срока за изпитване.
Предвид изложеното трудовото правоотношение на ищеца е прекратено
законосъобразно, което обуславя неоснователност на предявения иск за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
С оглед така формираните изводи, неоснователни се явяват и исковете
по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ, чиято основателност
се предпоставя от незаконност на уволнението.
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ съдът
съобразява практиката на ВКС, според която е допустимо съдебно решение, с
което се присъжда обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за бъдещ период, макар
той да не е изтекъл към момента на устните състезания пред първата
инстанция, щом такова е претендирано (решение № 148/14.06.2013 г. по гр. д.
№ 125/2013 г. на ВКС, III ГО и цитираните в него решения), като евентуална
неоснователност на претенцията би имала значение за правилността, но не и за
допустимостта на съдебния акт, с който тя е уважена. Това разрешение намира
приложение и в настоящия случай, в който исковете се отхвърлят изцяло –
като неоснователни, независимо че към момента на приключване устните
състезания пред СРС не е изтекъл целият заявен от ищеца период на иска му
за обезщетение за оставане без работа /в подкрепа на изложеното –
определение № 967 от 04.05.2023 г. по гр. д. № 4574/2022 г. на ВКС, III ГО/.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
Право на разноски има ответникът, който претендира адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 7 041 лв.
От страна на ищеца е заявено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
В тази връзка следва да се има предвид, че в практиката на ВКС
(определение № 151/09.05.2016 г. по гр. д. № 5951/2015 г. на ВКС, III ГО,
определение № 821/23.12.2015 г. по гр. д. № 5438/2015 г. на ВКС, IV ГО,
определение № 732/28.06.2017 г. по гр. д. № 5545/2016 г. на ВКС, IV ГО,
определение № 240/19.08.2020 г. по гр. д. № 3430/2019 г. на ВКС, III ГО,
определение № 91/02.04.2020 г. по гр. д. № 2350/2019 г., IV ГО на ВКС и др.)
безпротиворечиво се приема, че минималното възнаграждение при обективно
4
съединяване на искове за отмяна на уволнението, възстановяване на
служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставането му без работа, се определя сумарно, както следва:
на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ – общо една
минимална месечна заплата за съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
КТ; и по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата – за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
съобразно материалния интерес.
С оглед изложеното минималното адвокатско възнаграждение в случая
възлиза на сумата 2 768 лв. (933 лв. МРЗ за страната за 2024 г. + 1 835 лв. по
оценяемия иск).
Същевременно, съдът не е обвързан с минималните размери по Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съгласно практиката на СЕС – решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22, както и определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на
ВКС, I ТО, като в случая, предвид липсата на фактическа и правна сложност
по делото, обстоятелството, че голяма част от подлежащите на установяване
факти не са били спорни между страните, вида и обема на осъществената
правна защита, както и броя на проведените по делото открити съдебни
заседание – едно заседание на 30.01.2025 г., съдът намира, че адвокатското
възнаграждение следва да се определи под минимума по Наредбата в размер
на сумата от 2 000 лв., до който следва да се намали по реда на чл.78, ал.5
ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Н. Н., ЕГН ********** срещу
„ТЕКНОЛЕДЖ ОПС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, както следва:
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно
на уволнението на С. Н. Н., извършено със заповед № 3456/21.10.2024 г., и
неговата отмяна;
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на ищеца
на предишната му работа;
иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр. чл.225 КТ – за сумата 15 953,
46 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода
23.10.2024 г. – 23.04.2025, ведно със закона лихва от датата на исковата молба
– 15.11.2024 г. до окончателното изплащане – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на „ТЕКНОЛЕДЖ
ОПС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 2 000 лв. разноски по делото.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, който, на основание чл.315, ал.2 ГПК, тече от 13.02.2025 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6