№ 15920
гр. София, 23.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.А ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от В.А ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110163518 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на ***, срещу Е. М. Б..
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е клиент на
доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден недвижим
имот, находящ се в гр. ***, абонатен № ***. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който е доставена енергията. При тези твърдения моли
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 4451,21
лв., от която 3607,36 лв. – главница, представляваща цена за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. , ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.10.2024 до окончателното плащане,
сумата от 762,70 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода
15.09.2022 г. – 16.10.2024 г., сумата от 64,06 лв. – сума за извършено дялово
разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.10.2024 до окончателното плащане и
сумата от 17,09 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода
15.11.2021 г. – 16.10.2024 г. Претендира разноски за производството,
включително възнаграждение за юрисконсулт.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално –
като неоснователни. Оспорва предявените искове като недопустими с
твърденията, че в исковата молба не са посочени отделно сумите за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение. Оспорва иска като неоснователен.
Оспорва наличието на валиден договор между етажната собственост и
топлинния счетоводител ***, както и че договорът от 2015 г. е подписан от
надлежно упълномощено от етажните собственици лице. Поддържа, че
процесният недвижим имот е необитаем и за него не е консумираната ТЕ.
Оспорва публикуването на процесните фактури на интернет страницата.
Твърди, че по отношение на процесния топлоснабден недвижим имот е налице
учредено вещно право на ползване в полза на майката на ответника – ***.
Оспорва представените ксерокопия на документи по делото, в това число и на
заповед №3717 на СНС и моли съдът да задължи ищеца да представи
документите в оригинал. Оспорва представения протокол от общо събрание на
етажната собственост с твърденията, че същото не е проведено
законосъобразно, няма законовия кворум и домоуправител на етажната
собственост. Оспорва наличието на валиден договор между ищеца и фирмата
за дялово разпределение. Релевира възражение за давност за периода
01.05.2021 г. до м.11.2021 г. за доставена ТЕ и за периода от м.09.2021 г. до
м.11.2021 г. – за дялово разпределение. Моли съдът да не допуска до участие
по делото третото лице помагач *** поради липса на доказателства за
актуален договор за извършване на дялово разпределение, а евентуално – ако
съдът конституира посоченото дружество като помагач по делото, моли да
бъде задължен да представи в заверен препис актуален договор за топлинно
счетоводство с етажната собственост. При тези съображения моли за
отхвърляне на предявените искове и претендира разноски. Оспорва
претендираното юрисконсултско възнаграждение на ищеца като прекомерно.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да плати на ищеца следните суми: 3607,36 лв. –
главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.10.2024 до окончателното плащане, сумата от 762,70 лв. –
обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода 15.09.2022 г. – 16.10.2024
г., сумата от 64,06 лв. – сума за извършено дялово разпределение за периода от
01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.10.2024 до окончателното плащане и сумата от 17,09 лв. –
обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода 15.11.2021 г. – 16.10.2024
г.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
2
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска
за дялово разпределение следва да се докаже и валидно облигационно
отношение на етажната собственост, в която е разположен процесния имот с
ФДР по чл.139а ЗЕ, наличие на валидно облигационно отношение между
ищеца и ФДР по чл.139а ЗЕ и заплащане от ищеца на ФДР на сумите за дялово
разпределение за процесния период. Във връзка с възражението за
погасяване на задълженията по давност, ищецът следва да установи факти
довели до спиране или прекъсване на давността. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона,
облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното
дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на
право на собственост или учредено вещно право на ползване.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР
(сега КЕВР). Не се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е
възразил срещу Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от
облигационно правоотношение с *** при публично известни общи условия
(Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС).
Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, за
установяване наличието на облигационна връзка с ответника, ищецът е
представил Заповед № 3717/08.11.1977 г. на СГНС, от съдържанието на която
се установява, че Е. М. Б. (вероятно дядо на ответника) е обезщетен на осн.
чл. 100, ал. 1 ЗТСУ (отм.), като неговите деца – *** (дъщеря) и *** Б. (син), са
получили в собственост по един апартамент. Процесният *** (преди ***) е
придобит от *** Б.. За яснота, следва да се посочи, че обезщетеното лице Е.
М. Б., въпреки съвпадението на имената, не би могъл да бъде ответникът по
делото, доколкото видно от съдържанието на заповедта от 1977 г., същият се
обезщетява по ЗТСУ в качеството си на собственик на отчужден имот с ***,
местност В. И., към който момент ответникът по делото е бил на 13 г.
Ответникът е представил по делото Договор за дарение на недвижим
3
имот, обективиран в Нотариален акт № ***, видно от който *** Б. дарява на
сина си – ответника Е. М. Б., процесния топлоснабден имот - ***, като запазва
за себе си и съпругата си правото на ползване върху имота.
В настоящия случай са налице различни правни субекти, които
едновременно притежават различни по обем вещни права върху процесния
имот – на собственост и на ползване. Обстоятелството, че ответникът е
титуляр на правото на собственост върху отопляемия обект /носител на т.нар.
"гола собственост"/ е ирелевантно за конкретната му материалноправна
легитимация да отговаря по предявените искове за стойността на доставената
топлинна енергия, доколкото именно носителят на вещното право на ползване
упражнява правомощието да владее и ползва имота, съответно е задължен за
разноските, свързани с ползването му по арг. от чл. 57 ЗС. Не се твърди, а и не
се установява за процесния период правото на ползване да е прекратено или
конкретно да е упражнявано от лице, различно от ползвателя. Съгласно чл. 59
ЗС, правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя, ако то не е
учредено за по-кратък срок. По делото няма нито твърдения, нито ангажирани
доказателства така запазеното вещно право на ползване да е погасено
(липсват данни за смъртта на вещния ползвател, а от съдържанието на
договора за дарение не се установява правото на ползване да е било учредено
за по – кратък срок). Предвид това, съдът намира, че ответникът Е. М. Б., няма
качеството на потребител на топлинна енергия и в този смисъл не е пасивно
материално легитимиран да отговарят по предявения иск.
С оглед изложеното съдът намира, че в случая не е налице първия
елемент от фактическия състав на предявения иск, а именно - наличие на
облигационно правоотношение, респ. задължение за заплащане на
доставената топлинна енергия, поради което се явява безпредметно
изследване на въпросите относно количеството доставена топлинна енергия и
нейната цена.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. Предвид неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и искът за обезщетение за забава (мораторна лихва)
върху главницата.
Така мотивиран съдът намира, че предявените искове са неоснователни
и като такИ. следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски възниква единствено за ответната страна. ТакИ. се претендират
съобразно списък по чл. 80 ГПК в размер на 1100 лв. – адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че претенцията за разноски е основателна,
като видно от представения договор за правна защита и съдействие (л.53),
договореният хонорар е изплатен изцяло и в брой.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, с ЕИК *** и със седалище и адрес на
управление гр. ***, срещу Е. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, искове
с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
присъждаме на сумата от 3607,36 лв. – главница, представляваща цена за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - *** абонатен № ***, за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., сумата от 762,70 лв. – обезщетение за
забава (мораторна лихва) за периода 15.09.2022 г. – 16.10.2024 г., сумата от
64,06 лв. – сума за извършено дялово разпределение за периода от 01.09.2021
г. до 30.04.2023 г. и сумата от 17,09 лв. – обезщетение за забава (мораторна
лихва) за периода 15.11.2021 г. – 16.10.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ ***“ ***, с ЕИК ***, да
заплати на Е. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата от 1100 лв. -
разноски за производството.
Решението е постановено при участието на *** - трето лице помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване, пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5