Решение по дело №561/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител юриск. И. В. против Решение №98/27.03.2025 год., постановено по АНД №931/2024 год. на Районен съд Казанлък. Изложени са доводи, че неправилно районният съд е приел, че в случая е невъзможно прилагането на процедурата по чл.167а от ЗДвП. Съгласно чл.179, ал.3б от ЗДвП, законодателят е предвидил процесуалната възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност, пред каквато хипотези сме изправени в настоящето съдебно производство. От систематичното логическо и теологично тълкуване на нормите по недвусмислен начин се установява, че редът по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е приложим и за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Изложени са доводи и практиката на СЕС по аналогично казуси, като твърди, че нарушението е доказано по безспорен начин от обективна и субективна страна, което е прието от районния съд. Приканва съдът при разглеждане на жалбата да съблюдава абсолютната давност по чл.82, ал.4 от НК. Иска се съдът да отмени съдебното решение и бъде постановено решение, като бъде потвърден обжалваният електронен фиш, както и се претендират направените по делото разноски за двете инстанции. Алтернативно е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба В. К. К., чрез пълномощника си по делото адв. Г. М., в депозираният отговор на касационната жалба, излага съображения за нейната неоснователност. Излага доводи за настъпването на абсолютната погасителна давност, която е изтекла на 09.06.2025 год. и която е пречка за продължаване на производството. Този срок е изтекъл поради бездействието на администрацията и не може да се вмени във вина на доверителката й. Претендира и разноски за касационното производство

Окръжна прокуратура Стара Загора счита, че касационната жалба е неоснователна и съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

Старозагорският административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното Решение №98/27.03.2025 год., постановено по АНД №931/2024 год., Районен съд Казанлък е отменил електронен фиш №********** за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата на Агенция Пътна инфраструктура, с който на В. К. К., на основание чл.179, ал.3б във вр. чл.187а, ал.1 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 300.00 лева за нарушение по чл.139, ал.5 и 6 във връзка с чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата. В електронния фиш е посочено, че на 09.12.2020 год., в 07:31 часа е установено нарушение с ППС лек автомобил „Пежо 307“ с рег. №[рег. номер], с технически допустима максимална маса 1770, брой оси 2, категория ППС, в община Казанлък, за движение по път I–5 км. 199+527 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на ППС. Нарушението е установено с устройство №20581, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I–5 км.199+527. Собственик, на когото е регистрирано ППС е В. К. К.. Изложил е аргументи, че процедурата по чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, не е приложима към датата на издаване на обжалвания електронен фиш, а е следвало да се издаде акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление. С оглед гореизложеното е направен извод, че атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а в полза на жалбоподателят да се присъдят сторените по делото разноски.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на решението касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че за нарушението, за което е санкционирано В. К. с издаденият електронен фиш №**********, е изтекла абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване.

Давността представлява изтичане на определен от закона срок, който при допълнителни законно установени предпоставки изключва наказателното преследване или изпълнението на наложеното наказание. Според чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс /НК/, доколкото в този закон не се предвижда друго. Видно от посочената норма, НК би намерил приложение само в случаите, когато в ЗАНН не е предвидено друго. Препращането на чл.11 от ЗАНН към чл.81 от НК /т.е. към давността като правен институт/е възприето като допустимо още с Тълкувателно решение № 112/ 16.12.1982 год. по н.д.№ 96/1982 год., ОСНК на ВС.

Безспорно в ЗАНН липсва уредба на абсолютната давност като предпоставка за изключване на отговорността, но не може да бъде споделена тезата на касатора, че законодателят съзнателно не е предвидил такъв способ за погасяване на административнонаказателното преследване поради спецификата на материята за административните нарушения. Съгласно чл.31, ал.7 от Конституцията на РБ, не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството. По аргумент за противното във всички останали случаи, включително за административни нарушения, наказателното /респективно административнонаказателното/ преследване и изпълнението на наказанието се изключват при настъпване на давност. Гарантирането на такъв принцип е в унисон с изискването за разумен срок за провеждане на административно-наказателното производство като гаранция за спазване на правата на човека по чл.6 от ЕКЗПЧОС, за което Република България е поела ангажимент, присъединявайки се и ратифицирайки конвенцията. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че в противен случай лицата, извършили престъпление, ще се поставят в по-благоприятно положение от извършилите административно нарушение.

Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 год. на ВКС и ВАС по т. д. №1/2014 год., при наказателно преследване на административните нарушения следва да се прилага института на абсолютната давност, като с оглед на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, субсидиарно приложение следва да намери чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс. Това означава, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето и при субсидиарното прилагане на регламентирания в чл.81, ал.3 от НК институт на абсолютната давност, административнонаказателното преследване ще бъде изключено по давност, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл.80, ал.1, т.5 от НК тригодишен срок. Безспорно установено по делото е, че твърдяното нарушение, за което е санкционирана В. К. К., е извършено на 09.12.2020 год. Това е и датата, посочена в електронния фиш като такава на извършване на нарушението. Следователно абсолютният давностен срок /четири години и половина/ за погасяване на административнонаказателното преследване спрямо В. К. за извършените на 09.12.2020 год. нарушения по ЗДвП, е изтекъл на 09.06.2025 год. – след постановяване на обжалваното съдебно решение и след образуването на настоящето дело. По аргумент от разрешението, дадено с Постановление №10 от 28.09.1973 год. на Пленума на ВС, което не е загубило сила и към настоящия момент, съдът има задължение служебно да следи дали не са изтекли сроковете, имащи за последица погасяване на административнонаказателната отговорност по давност, доколкото изтичането на абсолютен давностен срок за погасяване на административнонаказателното преследване в течение на съдебното производство, е основание за отмяна на издаденото наказателното постановление, без да бъдат обсъждани въпросите за неговата формална и материална законосъобразност. В конкретния случай такива оплаквания са изложени и в производството пред Районния съд от страна на наказаното лице, които се поддържат и в настоящата инстанция, чрез представеното писмено становище. В този смисъл с изтичането на четири години и половина от извършване на нарушението съдът е длъжен да прекрати образуваното производство и да отмени наказателното постановление /електронен фиш/ без да разглежда въпроса за неговата материална законосъобразност.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, т.2 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН административнонаказателното преследване се изключва при изтичане на предвидената в закона давност. Изтекъл е определен, изрично лимитиран срок, след който законодателят приема, че поради твърде закъснялото във времето административнонаказателно преследване, се губи смисъла на неговото предупредително и възпитателно въздействие върху дееца и върху останалите граждани на обществото. Заличават се наказателноправните последици от извършеното деяние

Действително към датата на постановяването на решението на въззивната инстанция – 27.03.2025 год. абсолютната давност не е изтекла, поради което и правилно съдът се е произнесъл по съществото на спора. Районният съд е отменил оспореният електронен фиш на други правни основания, произтичащи от разглеждането на спора по същество и след преценка за съответствието му с приложимия материален закон и относимите процесуални правила. Предвид констатацията за изтекла погасителна давност за реализирането на административнонаказателната отговорност на ответника по касация, това съответствие не подлежи на преценка, като съдът пред който е висящо оспорването на съответния ел. фиш е длъжен да прекрати в цялост административнонаказателното производство. При това положение въпреки съвпадащия правен резултат – отмяната на ел. фиш, с оглед на изложените по-горе мотиви, решението на районния съд следва да бъде отменено по настъпилите обективни причини, независимо от неговия резултат. Това е така, тъй като с прекратяването на административнонаказателното производство, същото престава да съществува в правния мир и е недопустимо да е налице висящ съдебен акт по преценка на наличието или липсата на укоримо поведение от страна на наказаното лице.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него да се постанови решение за отмяната на електронния фиш, поради настъпването на абсолютната погасителна давност, както и да се прекрати образуваното административнонаказателно производство по издаването на същия електронния фиш. Такова правомощие не е предвидено за касационната инстанция по чл.221 от АПК, тъй като института на погасителната давност не е приложим за административните актове, било то индивидуални, общи или нормативни, за които е предвиден съдебен контрол в АПК. Налице е празнота в закона, която налага приложимост чл.354, ал.1, т.2 във връзка с чл.24, ал.1, т.3 от НПК връзка с чл.84 от ЗАНН.

При този изход на спора е основателно и искането за присъждане на разноски за касационната инстанция от страна на ответника по касация. Същите се явяват доказани до размера на 500.00 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 11.06.2025 год. Съдът намира, че възражението за прекомерност е основателно, доколкото минималния размер на за процесуално представителство пред районния съд е в размер на 400.00 лв., а с оглед на обема на осъщественото процесуално представителство, същото следва да се редуцира до 300.00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №98 от 27.03.2025 год., постановено по АНД №931/2024 год. по описа на Районен съд Казанлък, и вместо него постановява

ОТМЕНЯ електронен фиш №********** за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата на Агенция Пътна инфраструктура.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано по издаването на електронен фиш №**********, поради изтичането на абсолютна давност за административнонаказателно преследване.

ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура – София да заплати на В. К. К., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място] баня, [улица], сумата от 300.00 /триста/ лв., представляващи разноски за касационната инстанция

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.