Присъда по дело №4291/2021 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 99 |
| Дата: | 27 април 2022 г. |
| Съдия: | Албена Славова |
| Дело: | 20213110204291 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 21 октомври 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към присъда по НОХД N 4291 по описа за 2021 год. на Варненския районен съд –
ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу ЗЛ. Д. К. с
ЕГН: ********** за това, че на 15.08.2018 г. в гр. Варна като непълнолетен, но след
като разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките
си, причинил на СТ. СВ. СТ. тежка телесна повреда, изразяваща се в остро настъпил
травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, обусловил постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота
– престъпление по чл.128, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.63 ал.1 т. 3 от НК.
В хода на съдебното производство е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск, предявен от пострадалото лице СТ. СВ. СТ., чрез
повереника му – адв. Л., срещу подс. К., за сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените от същия неимуществени вреди в
резултат на деянието, предмет на обвинение по делото, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.
В хода на разпоредителното заседание пострадалият С. е конституиран в хода на
разпоредителното заседание в качеството на частен обвинител и граждански ищец.
В хода на съдебните прения, представителят на ВРП поддържа внесеното
обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация, посочени в
обвинителния акт, като счита, че обвинението е доказано по безспорен начин с оглед
на реда на провеждане на съдебното следствие и приобщения доказателствен
материал. Пледира на подс. К. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ към
минималния размер, изтърпяването на което да бъде отложено със съответен
изпитателен срок, предвид наличие на предпоставките на чл. 66 ал.1 от НК. Излага
становище, че гражданският иск следва да бъде уважен. Пледира да се присъдят в
тежест на подсъдимия сторените по делото разноски.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв. Л. пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание около средния размер и да се уважи в цялост
предявения граждански иск.
Защитникът на подс. К. – адв. Б. пледира при индивидуализацията на
наказанието на подзащитния й, да се съобразят като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото му съдебно минало, оказаното съдействие в хода на
разследването, младата му възрастта към момента на извършване на деянието. Излага
становище, че в материалите по делото се съдържат данни , че съпричастност към
настъпване на противоправния резултат имат и други лица, макар последните да не са
привлечени към наказателна отговорност, с оглед на което се иска при произнасяне по
отношение на гражданския иск да се съобрази, че неимуществените вреди не са
причинени изцяло от подсъдимия. Навежда се твърдение, че претендираният размер на
предявения граждански иск е прекомерен с оглед и на факта, че здравословното
състояние на пострадалия е възстановено. Пледира съдът да съобрази обстоятелството,
че подс. К. се грижи за малолетното си дете и неговата майка и полага усилия да
завърши средно образование.
Подсъдимият З.К. се признава за виновен като признава изцяло фактите,
1
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната си дума същият
изразява съжаление за стореното.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. К. се познавал със свид. СТ. СВ. СТ., свид. Х.В.Д. и свид. Х.Ю.Х..
Четиримата понякога се събирали на детската площадка, известна като „Замъка",
позиционирана между СУ „Найден Геров" и бул. „Чаталджа" в гр. Варна.
На 15.08.2018 г. около 22,00 ч. свид. С. и неговата приятелка - свид. И.М.Р.,
решили да вечерят в близост до бул. „Чаталджа" в гр. Варна. По пътя се срещнали със
свид. В.З.Р., приятелка на свид. С., която осведомила последния, че подс. К. и негов
приятел „са обрали“ брат й и го помолила да разговаря с подсъдимия и да поиска от
него да бъдат върнати отнетите вещи. Впоследствие свид. С., придружаван от свид. Р.,
се насочил към мястото, където обичайно се събирали подс. К. и неговите приятели, а
именно - към детската площадка, между СУ „Найден Геров" и бул. „Чаталджа", с
намерение да проведе разговор с подсъдимия и да го мотивира да върне отнетите вещи
от брата на свид. Р.. Отивайки на детската площадка, свид. С. заварил там подсъдимия
и приятелите му - свид.Х.В.Д. и свид. Х.Ю.Х.. С.. Той дръпнал подсъдимия встрани
от приятелите му, за да разговаря с него и го попитал дали ще върне вещите на брата
на свид. Р., като в последващ момент между двамата били разменени удари, след което
свид. С. побягнал в посока към павилион „Го грил", а подс. К. хукнал да бяга след
него. Двамата били последвани от свид. Р., свид. Х.В.Д. и свид. Х.Ю.Х.. Бягайки,
свид. С. достигнал до павилиона „Горнооряховска скара" на бул. "Чаталджа", където се
спънал и паднал върху пътната настилка. През това време свид. И. Р. се обадила по
телефона на свид. В. С.а, която веднага потеглила към мястото на произшествието с
автомобила си - л.а. „БМВ" с рег.№ В 0877 СА. Междувременно подс. К. настигнал
свид. С. в момента, в който същият паднал и го ударил с коляно в областта на тила,
след което седнал върху кръста на С. и продължил да му нанася удари с юмруци в
областта на главата, лицето, задната част на главата, по тила и по тялото. Когато свид.
Х. и свид. Д. стигнали до подс. К. и свид. С., Х. нанесъл два удара с юмрук в областта
на корема на С.. С. тръгнал да се изправя, когато Д. ударил С., с ритник в областта на
седалищните части. Впоследствие подс. К. продължил да нанася удари с юмруци и
ритници в областта на главата и тялото на С.. В този момент на място пристигнала
свид. Р. с управлявания от нея автомобил, който последната паркирала в близост до
павилион „Го грил", на бул."Чаталджа". Виждайки светлините от фаровете на
превозното средство, подс. К. и свидетелите Д. и Х. побягнали от мястото на
произшествието, отдалечавайки се от същото, а свид. С. останал да лежи превит на
пътната настилка. По време на нанасянето на удари на С., мобилният телефонен на
последния - марка „Huawei", модел „Нопог 5Х", изпаднал от джоба му.
Вследствие на нанесените му от подс. К. удари с юмруци и ритници в областта
на лицето и главата, свид. С. получил мозъчен кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка, счупване на носните кости и силен кръвоизлив от носа. Той се опитал да се
изправи, но почувствал силно главоболие, гадене и световъртеж. Свид. С. си потърсил
телефона си, но не успял да го намери. Св. В. Р. и И. Р. помогнали на С. да се качи в
автомобила, след което последната транспортирала С. и приятелката му до адреса на
приятел на пострадалия. Впоследствие състоянието на свид. С. се влошило и на
16.08.2018г. С. и приятелката му посетили МБАЛ „Света Анна Варна" АД. На същата
дата пострадалият бил приет за лечение в Отделение „УНГ" с диагноза „Фрактура на
2
носни кости“. При проведен скенер на 16.08.2018г. на главен мозък на свид.С., било
установено, че същият е получил мозъчен кръвоизлив. В 17,35ч. на 16.08.2018г. С. бил
изписан от Отделение „УНГ" и бил приет за лечение в Клиника по неврохиругия към
МБАЛ „Света Анна Варна" АД с диагноза травматичен субдурален кръвоизлив. На
17.08.2021г. било проведено спешно оперативно лечение на свид .С. .
Впоследствие по жалба на пострадалия била извършена полицейска проверка. В
хода на проверката, на ул."Цар Асен" срещу дом № 72, в тревните площи бил открит 1
бр. прозрачен силиконов гръб за мобилен телефон / том 1 л.67/. По случая било
образувано досъдебно производство.
В хода на разследването била назначена и изготвена комплексна съдебно
медицинска експертиза, като видно от заключението на същата /том 1, л. 50- л.57/ в
резултат на нанесения побой осв. СТ. СВ. СТ. е получил следните травматични
увреждания: травматични отоци и кръвонасядания в областта на лицето, счупване на
носните кости, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, остро настъпил травматичен
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка , ожулвания в областта на горните крайници
и предната повърхност на лявото коляно. Описаните травматични увреждания са
резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети. Такива биха могли да бъдат
получени при удари с юмруци и други в областта на лицето и удари на горните и долни
крайници в подлежащата настилка. Проведено е по спешност оперативно лечение с
евакуация на значителен по размер кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка. Без
навременно проведено оперативно лечение, остро настъпилият субдурален хематом
/кръвоизлив/ реално би могъл да доведе до смъртен изход. В този смисъл същият е
обусловил постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. При
проведения клиничен преглед била установена реална деформация на носа с извивка
надясно, която е в причинна връзка със счупването на носните кости. Такава
деформация е ясно видима, създава реална асиметрия в нормалния човешки облик и
обуславя обезобразяване. Същата би могла да бъде коригирана с оперативно лечение.
В своята съвкупност останалите травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно психиатрична
експертиза на ЗЛ. Д. К. /том I , л. 62-Л.65/ като видно от заключението на същата осв.
ЗЛ. Д. К. не страда от психично разстройство. Не са налице анамнестични и клинични
белези за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Тъй като не е бил в
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и не страда от тежко
слабоумие към момента на извършване на деянието -15.08.2018г., той е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Физическото и психическото му състояние позволяват да възприема
фактите, които имат значение по делото и да дава годни показания. Той може да
участва пълноценно в наказателния процес.
Подс. К. е роден на *** г. в гр. Варна, български гражданин, живущ в гр. Варна,
с основно образование, неосъждан, неженен, ученик в 12 -ти клас при ПГТД -Варна
през учебната 2021/2022 г. , с ЕГН **********.
В приобщената по делото справка - характеристика от инспектор ДПС е видно,
следното: През 2016 г. поради множество бягства от дома, непълнолетният З.К. е
настанен в кризисен център в гр. Средец, от 15.11.2016 г. е настанен в кризисен център
в гр. Крумовград, а от началото на 2018 г. е настанен във ВУИ. Същият многократно е
обявяван за ОДИ за бягство от дома и институции. Регистриран е за извършване на
3
кражби на територията на гр. Варна и гр. София. Дружи с негови връстници, предимно
от ВУИ, предимно криминално проявени. Буен сприхав, често си служи с лъжа за
постигане на целите си. Води се на отчет в ДПС при ПУ гр. Долни чифлик за кражба,
като по отношение на същия са прилагани мерки по ЗБППМН.
Горепосочената фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в
обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП се установява и потвърждава от
събраните по реда на глава ХХVІІ от НПК доказателства, а именно: признанията на
подс. З.К., направени по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК, показанията на свид. С.С.,
свид. В. Р., свид. З.Р., свид. Ю.Д., свид. И. Р., свид. Х. Д. и свид. Х. Х., заключението
по назначената съдебномедицинска експертиза по отношение на свид. С., копие на
медицинско удостоверение № 884/2018 г., заверено копие на епикриза от Клиника по
неврохирургия при МБАЛ „Света Анна – Варна“АД, съдебно-психиатричната
експертиза по отношение на подс. К., заверено копие на история на заболяването №
12819/2018 г., заверено копие на епикриза от УНГ отделение, заверено копие на
направление за хоспитализация от 16.08.2018 г., заверено копие на предоперативна
епикриза, заверено копие на оперативен протокол, заверено копие на лист за преглед
на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешно отделение, заверено копие на
допълнителен лист за преглед на пациент, заверено копие на история на заболяването
№ 12835/2018 г., свидетелството за съдимост на подсъдимия и характеристична
справка за последния.
Доказателствата са непротиворечиви и не навеждат съда на различни изводи. Те
очертават една и съща фактическа обстановка, а именно, такава, каквато е посочена в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът приема за
установени обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради
което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
С оглед гореизложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от
правна страна изводът, че с поведението си подс. ЗЛ. Д. К. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав по чл.128, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.63 ал.1 от НК
като на 15.08.2018г. в гр. Варна като непълнолетен, но след като разбирал свойството
и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, причинил на СТ. СВ.
СТ. тежка телесна повреда, изразяваща се в остро настъпил травматичен кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка, обусловил постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота.
От обективна страна подс. К. е осъществил действие – нанасяне на множество
удари с крак и ръка в областта на главата на свид. С., в причинна връзка с които е
настъпил противоправния резултат, а именно причиняване на тежка телесна повреда
на пострадалия, изразяваща се в остро настъпил травматичен кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка, обусловил постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота на пострадалия.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк
умисъл, като подс. К. е съзнавал общественоопасния характер на извършваното,
предвиждал е последиците от нанасянето на ударите в областта на главата на
пострадалия и е искал тяхното настъпване. За формата на вината и вида на умисъла,
4
съдът съди от броя и начина и мястото на нанасяне на ударите, а именно – множество
удари с ръце и крака, нанесени в областта на главата на пострадалия, които са от
естество да причинят противоправния резултат.
Правната квалификация не се оспорва и от страните по делото.
Предвид горното съдът постанови осъдителна присъда.
При определяне наказанието на подсъдимия, съдът приложи разпоредбата на
чл. 58а от НК , предвид провеждане на съдебното производство по реда на гл. 27 от
НПК.
При индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид като отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства времето и начина на осъществяване на
деянието, а именно през нощта, на публично място, както и престъпната упоритост, с
която същото е осъществено. Видно от събраните по делото доказателства,
подсъдимият е преследвал пострадалото лице и въпреки безпомощното му състояние,
вследствие реализираното падане в близост до главен булевард в гр. Варна, същият на
няколко етапа е нанасял множество удари с крака и ръце в областта на главата му. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство бяха съобразени и лошите характеристични
данни на подсъдимия, които сочат склонността му да нарушава установените етични
норми в обществото. Съдът намира, че при преценка на посочената категория
обстоятелства, сочещи по-високата обществена опасност на деянието и утежняващи
отговорността на К., следва да се съобрази и конкретния вид на телесното увреждане,
квалифицирано като телесна повреда, доколкото предвидените такива в нормата на чл.
128 ал.2 от НК в различна степен засягат телесната неприкосновеност на жертвата, с
оглед на което конкретната значимост на увреждането на здравето и наличието на
опасност за живота, вследствие на същата, следва да се съобразят при
индивидуализацията на наказанието. В случая се касае за причинено увреждане,
несъвместимо с живота, което се откроява от другите, визирани в нормата на чл. 128
ал.2 от НК увреждания с наличието на пряка и сериозна опасност от настъпване
смъртта на пострадалия, доколкото видно от експертното заключение „без
навременно проведеното оперативно лечение остро настъпилия кръвоизлив реално би
могъл да доведе до смъртен изход“. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
следва да се съобрази и броят на телесните увреждания, причинени на пострадалия с
осъщественото от подсъдимия деяние, които по своята съвкупност са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота и в тази връзка не са
съобразени при квалификацията на деянието, а именно - травматични отоци и
кръвонасядания в областта на лицето, счупване на носните кости с деформация на
носа с извивка надясно, която е в причинна връзка със счупването и създава реална
асиметрия в нормалния човешки облик и обуславя обезобразяване.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства бяха отчетени
чистото съдебно минало на лицето, младата му възраст към момента на извършване на
деянието, изминалия сравнително продължителен период от датата на извършване на
посегателството до постановяване на присъдата и изразеното от същия съжаление за
стореното Доколкото самопризнанието е взето предвид, съгласно разпоредбата на чл.
58а от НК за редуциране на наложеното наказание „лишаване от свобода”, съдът не го
съобрази в тази категория факти.
Като взе предвид, че деянието е извършено от подсъдимия при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, съдът като извърши
редукция на основание чл. 63 ал.1 т.3 от НК на предвиденото в нормата на чл. 128 ал.1
5
от НК наказание „Лишаване от свобода“, определи същото към средния размер, а
именно за срок от една година и шест месеца. С оглед провеждане на съдебното
производство по реда на особените правила, предвидени в глава 27 от НПК при
хипотезата на чл. 371 т. 2 от НПК, на основание чл. 58а ал.1 от НК съдът намали така
определеното наказание с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година.
Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и като прецени, че ефективно
изтърпяване на наказанието не е необходимо с оглед постигане целите по чл. 36 от НК,
съдът на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на същото като определи
изпитателен срок в размер на три години.
Относно основателността на предявения граждански иск:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Тази отговорност се поражда при наличността на
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди, за всички вреди които са пряка и непосредствена последица от деянието – както
имуществените, така и неимуществените. Претендираните морални вреди, които са от
категорията на неимуществените, са неизмерими с пари и затова размерът на
следващото се за тях обезщетение, се определя въз основа на принципа на
справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – начин и
обстановка при осъществяване на деянието, възраст на пострадалия и характера на
вредните последици.
Доколкото от доказателствения материал по делото безспорно са установени
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, изхождайки от принципа за справедливост, след
преценка на гореизложените особеностите, характеризиращи конкретния случай, съдът
уважи предявения граждански иск до сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева.
Поради същите съображения, съдът уважи и акцесорната претенция за заплащане на
законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на извършване на деянието
до окончателното й изплащане.
За преценка на конкретното измерение на справедливото обезщетение, съдът
съобрази установените по делото факти, досежно значителните болки и страдания,
които пострадалият е преживял вследствие причинените му травми, по-високата
степен на които логично следва от вида на причинените телесни увреждания, свързани
с възникване на пряка опасност за живота на лицето, налагаща интензивна медицинска
оперативна интервенция с животоспасяващ характер, както негативните емоции и
страдания, вследствие на проявените силно главоболие, регургитация и световъртеж
по време на болничния престой, а именно - от 16.08.2018 г. до 27.08.2018 г., видно от
медицинските документи приобщени по делото, в т.ч. копие на ИЗ№ 12835/2018 г.,
както и логически следващите от характера на травмата отрицателни емоционални
преживявания и страдания, характерни за след оперативния период. Видно от
приобщената по делото медицинска епикриза / л. 20 от ДП/ пострадалият е изписан с
препоръки за хигиенно-диетичен режим, назначено медикаментозно лечение и
препоръчани контролни прегледи в периода до края на мес.септември 2018 г., сочещ
обичайната продължителност, необходима за възстановяване от съответния вид травма.
При формиране на изводите за размера на справедливото обезщетение, съдът
намира, че следва да се съобразят и другите причинени увреждания в областта на
лицето на пострадалия, които са пряка и непосредствена последица именно с
6
поведението на подсъдимия, доколкото видно от признатите от последния факти,
визирани в обвинителния акт, които се подкрепят и от доказателствения материал по
делото, именно същият е нанасял удари в посочената анатомична област от тялото на
гражданския ищец. Същевременно, доколкото посочените телесни увреждания са в
причинна връзка с процесното деяние и са предмет на обсъждане в обвинителния акт,
макар да се поглъщат от по-тежкия резултат, който в случая е съставомерен , следва да
бъдат обсъдени при преценка на размера на претендираното обезщетение за обезвреда,
доколкото представляват противоправен резултат, намиращ се в причинна връзка с
престъплението, предмет на обвинение по делото съотв. са пряка и непосредствена
последица от същото. С оглед на изложеното при преценка на размера на гражданския
иск, който следва да бъде уважен, съдът съобрази и преживяните болки, страдания и
отрицателни изживявания, които логично следват от причиненото счупване на носните
кости на Стоев, придружено с реална деформация на носа с извивка надясно, която е
създала реална асиметрия в нормалния човешки облик и обуславя неговото
обезобразяване, което може да бъде коригирано единствено с оперативно лечение.
Анализът на доказателствата по делото сочи всеобхватно и интензивно засягане
личната сфера на пострадалия вследствие на деянието за не кратък период, а в частта
касаеща обезобразяването му – за продължителен такъв, поради което и с оглед
принципа на справедливостта, съдът намери за справедливо обезщетението, което
присъди в полза на гражданския ищец в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева и
отхвърли като неоснователен предявения граждански иск до пълния му размер от
50 000 /петдесет хиляди/ лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на
подсъдимия беше възложено задължението за заплащане на сумата от 506,10
/петстотин и шест 0,10/ лева, явяваща се направените в хода на досъдебното
производство разноски.
С оглед изхода на делото подс. К. е осъден на основание чл. 189 ал.3 от НПК да
заплати в полза на държавата по сметка на РС-Варна и сумата от 600 /шестстотин/
лева, явяваща се 4% държавна такса върху уважения граждански иск.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
7
8