Номер 5111.11.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Разград
На 03.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
Секретар:Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Търговско дело №
20203300900063 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.625 и сл. ТЗ.
Подадена е молба от „Фактор М-БГ”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Разград, бул.”България” № 36, оф.1, представляван от управителя Х.Ю., в
която излага твърдения, че не може да покрива задълженията си към персонала и към
държавата във връзка с упражняваната търговска дейност. Твърди, че е изпаднал в
неплатежоспособност и че е в състояние на свръхзадълженост. Началната дата на
неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността, молителят счита, че е на 30.06.2020г.
Моли съда да обяви неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността на търговеца от тази
дата, да открие производство по несъстоятелност с всички произтичащи от закона
последици. Към молбата са приложени изискуемите по чл.628 ал.1 и 3 ТЗ доказателства.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: молителят е търговско дружество.
Изготвено е заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза от вещо
лице, разполагащо с необходимата компетентност, след запознаване с материалите по
делото, проверка в счетоводството на молителя и в ТД на НАП. От представеното писмено
заключение се установява, че търговецът има ликвидни и изискуеми задължения към НАП в
общ размер 5599,16лв., произтичащи от осъществяваната търговска дейност, включващ
главници за дължими вноски по ДОО, УПФ, ЗОВ, ДОД, корпоративен данък и лихвите
върху всяко едно от публичните задължения. Дружеството има други задължения към
собственика и към един доставчик в общ размер 4 201,01лв. Няма работещ персонал – във
ведомостите не се откриват подписи на лица, получили трудови възнаграждения, в с.з.
вещото лице уточнява, че е видяла бланки на трудови договори, които обаче не са
подписани. В представените счетоводни документи също не се установяват дължими
1
трудови възнаграждения, вкл. и в новопредставените от молителя в проведеното съдебно
заседание.
Установени са вземания от криенти-доставчици в размер 7 823,32лв., за приспаднат
кредит по ДДС в размер 344лв., от собственика в размер 486,69лв. и в размер 44 006,18лв.,
от „Борика“АД в размер 48лв. и банкова наличност в размер 102,01лв.
След установяване на активите и пасивите на едноличния търговец, вещото лице дава
стойности на коефициентите за ликвидност към 30.06.2020г. Коефициентът за обща
ликвидност е 5,3, такива са и коефициентите за бърза и незабавна ликвидност.
Коефициентът за абсолютна ликвидност е 0,01. Коефициентът на финансова автономност е
4,30. Коефициентът на задлъжнялост е 0,23.
Изводът на вещото лице е, че молителят разполага с достатъчно ликвидно
имущество, с което да обслужва паричните си задължения към кредиторите при условията,
при които са поети, без да преустановява дейността си. Спирането на плащанията е с
временен характер, молителят е бил в състояние да покрива краткосрочните си задължения,
същият е в състояние да изпълнява задълженията си към кредитори по търговски сделки и
публични задължения към държавата и общините. Продължаването на дейността му не
застрашава интересите на кредиторите чрез трупане на нови задължения.
Горните заключения експертът поддържа в съдебното заседание и след запознаване с
новопредставените счетоводни документи. Молителят твърди при представянето им, че
заемът, даден на собственика, вече е върнат. В писменото заключение вещото лице го е
отразило като изискуем актив. И от новосъставените документи експертът установява, че
дружеството няма задължения към трудов персонал.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: за откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата на
неплатежоспособност по чл.608 ТЗ следва да са налице в условията на кумулативност
следните материалноправни предпоставки: длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 ТЗ;
да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено или отнасящо се до
търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане по см. на чл.608 ал.1
ТЗ; състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно по аргумент от
противното на чл.631 ТЗ.
В разглеждания случай се установява качеството на търговец на „Фактор М-
БГ”ЕООД. Същият има публичноправни задължения към държавата, произтичащи от
осъществяваната търговска дейност в общ размер 5 599,16лв.и парични задължения към
частни лица по търговски сделки в общ размер 4 201,01лв.
Анализът на имуществено-финансовото състояние на предприятието на длъжника
2
обаче сочи на наличието на предпоставките на чл.631 ТЗ – липса на трайно спиране на
плащанията по задължения и наличие на активи, достатъчни за покриване на задълженията,
без опасност за интересите на кредиторите.
Показателите за ликвидност са водещи при преценка на състоянието на
неплатежоспособност. Те се формират като съотношение между краткосрочните активи към
краткосрочните задължения на предприятието. С оглед отчитане на различната ликвидност
на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се
формират четирите коефициента на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност. Чрез тях се извършва съпоставяне на определена част или на всички
краткосрочни активи към краткосрочните задължения. При коефициента на обща
ликвидност се извършва съпоставяне на всички краткосрочни активи, включващи:
материални запаси, краткосрочни вземания, краткотрайни финансови активи и налични
парични средства към краткосрочните пасиви, докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни
активи. Трайно установената съдебна практика приема норматив единица за всички
показатели за ликвидност. Водещ показател за установяване на състоянието на
неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ
съотношението на всички краткотрайни активи към краткосрочните задължения.
В разглеждания случай коефициентът за обща ликвидност е значително над
единицата – 5,3. Останалите коефициенти, с изключение на този за абсолютна ликвидност,
са със същата стойност. Коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост сочат
на финансовата независимост на дружеството и липсата на зависимост от неговите
кредитори. Анализът, базиран на заключението на съдебно-икономическата експертиза
сочи, че при това положение „Фактор М-БГ“ЕООД може да обслужва в пълен размер
задълженията си, без да преустановява своята дейност. Ниската стойност на спомагателния
коефициент за абсолютна ликвидност не се отразява на крайния извод на експерта за
възможността на търговеца за поемане в пълен размер на задълженията.
Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че предвид установените коефициенти
на ликвидност, на финансова автономност и на задлъжнялост на предприятието в
продължение на проследения от вещото лице период, за длъжника липсват трайно
настъпили затруднения при изплащане на задълженията.
В допълнение следва да се разгледат презумпциите в чл.608 ал.2-4 ТЗ. В хипотезата
на спиране на плащанията – ал.3, в съдебната практика и теория се приема, че спирането е
трайно, продължително състояние, при което длъжникът е изпаднал в обективна
невъзможност да изплаща задълженията си към кредиторите. От анализа на финансово-
икономическото състояние на молителя, изведен от изготвената експертиза, следва, че
презумпцията е преодоляна. Презумпцията, съдържаща се в чл.608 ал.2 ТЗ, е неприложима –
дружеството е учредено преди една година и към настоящия момент няма как де се изпълни
3
изискването за проследяване на публикуваните ГФО в периода през последните три години.
Освен това, видно от заключението на СИЕ, търговецът няма задължение да съставя ГФО,
заверени от регистриран одитор. Презумпцията, съдържаща се в чл.608 ал.4 ТЗ, също е
неприложима – производството е образувано по молба на длъжника, а не на кредитор.
В заключение, не са налице предпоставките, при които да се направи извод за
неплатежоспособност на молителя.
За откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата на свръхзадълженост
по чл.742 ал.1 ТЗ следва да се установи, че имуществото на дружеството не е достатъчно, за
да покрие паричните му задължения. Съобразно направения от експерта анализ на
финансово-икономическото му състояние, търговецът разполага с достатъчно ликвидно
имущество, с което може да обслужва паричните задължения към своите кредитори при
условията, при които са поети и без да преустановява дейността си. Ето защо не е налице и
хипотезата на свръхзадълженост.
Предвид липсата на трайни затруднения и наличието на имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на
основание настъпила неплатежоспособност и свръхзадълженост следва да бъде отхвърлена,
на основание чл.631 ТЗ.
Молителят дължи заплащане на ДТ в размер 250лв., съгласно чл.24 ал.2 в.в. с ал.1 т.2
от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля молбата на „Фактор М-БГ”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Разград, бул.”България” № 36, оф.1, представляван от управителя Х.Ю., за
откриване на производство по несъстоятелност, като неоснователна.
Осъжда „Фактор М-БГ”ЕООД да заплати по сметка на ОС Разград държавна такса в
размер 250лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на „Фактор М-БГ”ЕООД, съгл. чл.613а ал.1 ТЗ в.в. с чл.259 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на вписване в книгата на съда по чл.634в ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
4