№ 93
гр. Пловдив, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20235300900319 по описа за 2023 година
Искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 365 и сл. ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
А. А. Л., ЛНЧ: **********, с постоянен адрес ****, действащ чрез
представителите си адв. А. М. М. от САК и адв. Д. Г. Я., САК, със съдебен
адрес за кореспонденция: град ****, твърди че през 2018 г., са сключени
договори за финансиране, както следва:
а) Договор за финансиране за сумата от 251 000 евро, подписан на
16.05.2018г., между Кредитора Аеровиста Груп Ltd и длъжника Виа Ер ЕООД.
Към него били подписани следните споразумения:
- Договор за цесия от 10.08.2018г., по силата на който Аеровиста Груп Ltd
прехвърля вземането си към Виа Ер ЕООД, на Виа Еъруейс ООД (с ново
наименование на фирмата ФЛАЙ2СКАЙ ООД);
- Договор за изменение на договор за цесия, подписан на 31.12.2018г., по
силата на който Айм Капитал ООД встъпва, като нов Кредитор по договорите,
а Длъжникът - Д. Б. встъпва, като съдлъжник;
- Нов Договор за цесия от 01.11.2020г., с който Айм Капитал ООД, прехвърля
вземането си към длъжника Виа Ер ЕООД и съдлъжника Д. Б. на ищеца А. Л..
б) Договор за финансиране за сумата от 368 000 евро, подписан на 29.06.2018,
между Кредитора Аеровиста ФЗЕ, длъжника Виа Ер ЕООД и съдлъжника Д.
Б.. Към него били подписани следните споразумения:
- Договор за цесия от 10.08.2018г., по силата на който Аеровиста ФЗЕ,
прехвърля вземането си към длъжника Виа Ер ЕООД и съдлъжника Д. Б., на
Виа Еъруейс ООД (с ново име ФЛАЙ2СКАЙ ООД);
- договор за изменение на договор за цесия, подписан на 31.12.2018г., по
1
силата на който Айм Капитал ООД встъпва, като нов Кредитор и съответно
замества Виа Еъруейс ООД (с ново име ФЛАЙ2СКАЙ ООД), като кредитор по
вземанията;
- Нов Договор за цесия от 01.11.2020г., с който Айм Капитал ООД прехвърля
вземането си към длъжника Виа Ер ЕООД и съдлъжника Д. Б., на А. Л..
в) Договор за финансиране за сумата от 23 253, 42 евро, подписан на
29.06.2018г., между кредитора Айм Капитал ООД, длъжника ВИА КЕПИТЪЛ
ПАРТНЪРС ЕООД (с ново име ВКП БГ 2001 ЕООД) и съдлъжника Д. Б.. Към
него било подписано следното споразумение:
- Договор за цесия от 01.11.2020г., с който Айм Капитал ООД прехвърля
вземането си към длъжника ВИА КЕПИТЪЛ ПАРТНЪРС ЕООД (с ново име
ВКП БГ 2001 ЕООД) и съдлъжника Д. Б., на А. Л.;
г) Договор за финансиране за сумата от 250 000 евро, подписан на 30.11.2018г.,
между Айм Капитал ООД, длъжника ВИА КЕПИТЪЛ ПАРТНЪРС ЕООД (с
ново име ВКП БГ 2001 ЕООД) и съдлъжника Д. Б.. Към него са подписани
следното споразумение:
- Договор за цесия от 01.11.2020г., с който Айм Капитал прехвърля вземането
си към длъжника ВИА КЕПИТЪЛ ПАРТНЪРС ЕООД (с ново име ВКП БГ
2001 ЕООД) и съдлъжника Д. Б., на А. Л. и се урежда, че се дължат само 50
000 евро, от общо платените по договора 250 000 евро, предвид това че 200
000 евро са върнати;
Във връзка с така посочените четири договора за финансиране, договори за
цесии и споразумения към тях, твърди, че ищецът и Длъжника са подписали
на 19.01.2021г., едно общо споразумение, с което са уредени следните
въпроси:
- Общ размер на дължимите суми, по описаните по-горе договори и
споразумения е в размер на 805 931, 38 евро, от които главница - 692 253 евро
и натрупана лихва 113 678, 38 натрупана лихва;
- Съгласно буква б) от преамбюла на общото споразумение, всички длъжници
в това число и Д. Б., изрично са признали съществуването на вземането на
ищеца спрямо тях;
- Съгласно буква в) от преамбюла на общото споразумение, длъжникът Д. Б.,
изрично е заявил, че встъпва в дълга на всички длъжници (описани в буква а)
на преамбюла на общото споразумение) към кредитора А. Л.;
- Съгласно т.З от споразумението, изрично е описано, че Длъжникът - Д. Б., се
задължава да погаси на равни месечни вноски, всички задължения, в срок до
24.01.2024г., като е определено, че плащането ще се осъществи на 36 равни
месечни вноски, всяка една по 24 517, 99 евро;
- Съгласно т.3.2 от общото споразумение: в случай на три последователни
неплатени вноски, всички задължения стават предсрочно изискуеми;
- За обезпечение на вземанията на ищеца по общото споразумение, длъжникът
Д. Б. се е задължил да издаде в полза на ищеца 6 броя запис на заповед, всяка
на стойност от 134 322 евро, които били издадени в посочения за това срок;
2
- Съгласно т.6 от общото споразумение, длъжникът Д. Б. изрично се е
съгласил, че ищецът може да пристъпи към принудително изпълнение на
претенциите си директно към длъжника, по всяко време, без да е необходимо
да предявява преди това претенция към другите длъжници по
споразумението.
Твърди че към датата на подаване на исковата молба, нито длъжникът Д. Б.,
нито останалите две дружества длъжници, по общото споразумение от
19.01.2021г. - Виа Ер ЕООД и ВИА КЕПИТЪЛ ПАРТНЪРС ЕООД (с ново име
ВКП БГ 2001 ЕООД), са извършвали каквито и да са погасявания по това
общо споразумение, предвид което, същото е станало предсрочно изискуемо
на 25.04.2021г. Предвид изложеното, ищецът твърди че е придобил качеството
кредитор, посредством така сключените договори, последващи цесии и
споразумения. Описаните по-горе и дължими суми, били реално преведени по
съответните споразумения за финансиране, като към днешна датата, същите
не били погасени, с изключение на погасените 200 000 евро по Договор за
финансиране за сумата от 250 000 евро, подписан на 30.11.2018г., описан в
подточка в).
Твърди че сумите по договорите за финансирани са преведени, от което следва
изводът, че реалния договор за заем /финансиране/ е изпълнен от страна на
кредитора, но сумите по споразуменията не са върнати от посочените
длъжници.
Ето защо, претендира да се осъди ответника да заплати на ищеца:
• Сумата в общ размер на 692 253 евро главница, от които частично предявени
200 000 лева, представляваща незаплатени и дължими суми по цитираното
общо споразумение между страните;
• Сумата в размер на 96 915, 56 евро, от които частично предявени 20 000
лева, представляваща договорна лихва, считано от 19.02.2021г., до датата на
завеждане на исковата молба /28 месеца х 3 461, 27 евро (6% от главницата).
• законна лихва за забава върху главницата, от датата на подаване на исковата
молба, до датата на окончателното заплащане на главницата.
Ответникът Д. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ****, чрез адвокат И.
Н. Н. от АК Пловдив, със съдебен адрес гр. ****, оспорва предявените искове.
Твърди, че исковете са недопустими, тъй като предявени срещу „ненадлежен“
ответник, който не е страна в цитираните правоотношения. Съдът намира това
възражение за неоснователно. Предявяването на искове срещу ненадлежен
ответник води до неоснователност, а не до недопустимост на претенцията,
поради което това възражение ще се остави без уважение. Твърди че не е
заемополучател и не е получил паричните средства, посочени в цитираното
споразумение.
Твърди също, че по договор от 16.05.2018г. - озаглавен Договор за
финансиране, за сумата от 251 000 евро, ответникът не е страна; той е
предмет на регулация от английското право и договорът е сключен на
английски език, който ответникът не владее. Счита, че този договор е
подвластен на чуждо право, а е налице и арбитражна клауза, което означава, че
не може да бъде обект на разглеждане от български съд. Ето защо, счита, че
3
този договор не е породил никакви правни последици и не може да бъде част
от настоящият фактически състав обуславящ исковата претенция.
По същество същите възражения са изложени и относно Договор за
цесия от 10.08.2018 г, за който излага допълнителни доводи и че е нищожен,
тъй като не е обвързан с цена, т.е. противоречи на добрите нрави.
Същите са и възраженията относно Договор за изменение на договор за
цесия, „подписан, както се сочи в исковата молба на 31.12.2018 г, а в
действителност видно от записа в договора на 10.08.2018 г.“
Относно представения от ищеца двуезичен вариант на Договор за цесия
от 01.11.2020 г., счита че не е налице валидно възникнало вземане по
отношение на ответника и същият няма качеството на длъжник. Следователно
не е било възможно да се прехвърли вземане по отношение на него. Твърди, че
същият не е получател на парични средства и по отношение на него няма как
да е възникнала облигационна връзка, която да го задължи да върне конкретна
парична сума.
Аналогични възражения са изложени срещу Договор за финансиране за
сумата от 368 000 евро, по който се твърди, че страна е Д. Б.. Отново е
посочено, че същият е сключен на английски език на 29.06.2018 г., език който
ответникът не владее и по отношение на който, счита, че представения в
английски език вариант твърди, че не е подписан от него. Твърди също, че
съгласно този договор, приложимото право е английското, поради което
претенциите на ищеца са отнесени неправилно към български съд. Оспорва,
че ищецът е предоставил парични средства на ответника или пък на друг
съдлъжник. Наред с това, дружеството предоставящо заема - кредитор, е
такова регистрирано съгласно законите на ОАЕ (така се сочи в договора),
поради което било с неясна представителна власт и не е ясно по какъв начин се
удостоверява възможността да възникнат права и задължения, за която и да е
от страните по този договор за финансиране. Счита, че този договор не е
относим към настоящия спор и не може да породи правни последици, които
да обосноват каквато и да е договорна обвързаност засягаща ответника, тъй
като същият е сключен на чужд език, който ответника не владее, подвластен е
на чуждо право, което означава, че не може да бъде обект на разглеждане от
български съд.
Относно Договор за цесия от 10.08.2018г., с който се твърди, че така
заявения за възникнал дълг от 368 000 евро е прехвърлен (цедиран) на „ВИА
ЕРУЕЙС" ЕООД (с наименование към момента "ФЛАЙ2СКАЙ"ООД),
Договор за изменение на договор за цесия от 31.12.2018; нов Договор за цесия
от 01.11.2020 г; Договор за финансиране за сумата от 23353,42 евро от
29.06.2018г.; Договор за цесия от 01.11.2020г., с който „АЙМ КАПИТАЛ" ООД
прехвърля вземането си на ищеца; Договор за финансиране от 30.11.2018г. за
сумата от 250 00 евро, възраженията от ответника са напълно идентични.
Относно договор за цесия от 01.11.2020г. за сумата от 250 000 евро, с
който „АЙМ КАПИТАЛ" ООД прехвърля вземането си на ищеца, като
цедента е основал вземането си по отношение на ответника на Договор за
финансово подпомагане от 30.11.2018 г., възразява, че в чл.1, ал.4 се сочи, че
4
този договор за цесия замества такъв от 05.12.2019г. - за същото задължение и
между същите страни, като такъв договор не е представен. Върху
представения екземпляр липсвали подписи на ответника и на длъжника.
Липсвали и каквито и да е доказателства относно изпълнение на разпоредбата
на чл. 99 от ЗЗД.
Относно всички договори, счита същите за нищожни предвид липсата
на съгласие и изискуемата от българския закон форма, както и предвид
липсата на основание - обстоятелства съгласно чл. 26, ал.2 ЗЗД.
Относно представено от ищеца Споразумение, сключено на 19.01.2021
г., счита същото за нищожно. Твърди, че то не материализира в себе си
съгласие за встъпване в дълг, така както се твърди, доколкото такъв дълг не
съществува. Твърди също, че ищецът, легитимирайки се като цесионер по
нищожни договори за цесии, търси признание за поет несъществуващ дълг и
търси изпълнение на такъв. Според ответника, не е налице съгласие между
страните, тъй като договора има невъзможен предмет, т.е. липсва валидно
възникнало правоотношение, което да обоснове валидно стъпване в дълг.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото са приети като доказателства:
а) Договор за финансиране за сумата от 251 000 евро, подписан на
16.05.2018г., между Кредитора Аеровиста Груп Ltd и длъжника Виа Ер ЕООД.
Към него били подписани следните споразумения:
- Договор за цесия от 10.08.2018г., по силата на който Аеровиста Груп
Ltd прехвърля вземането си към Виа Ер ЕООД, на Виа Еъруейс ООД (с ново
наименование на фирмата ФЛАЙ2СКАЙ ООД);
- Договор за изменение на договор за цесия, подписан на 31.12.2018г., по
силата на който Айм Капитал ООД встъпва, като нов Кредитор по договорите,
а Длъжникът - Д. Б. встъпва, като съдлъжник;
- Нов Договор за цесия от 01.11.2020г., с който Айм Капитал ООД,
прехвърля вземането си към длъжника Виа Ер ЕООД и съдлъжника Д. Б. на
ищеца А. Л..
б) Договор за финансиране за сумата от 368 000 евро, подписан на
29.06.2018, между Кредитора Аеровиста ФЗЕ, длъжника Виа Ер ЕООД и
съдлъжника Д. Б.. Към него били подписани следните споразумения:
- Договор за цесия от 10.08.2018г., по силата на който Аеровиста ФЗЕ,
прехвърля вземането си към длъжника Виа Ер ЕООД и съдлъжника Д. Б., на
Виа Еъруейс ООД (с ново име ФЛАЙ2СКАЙ ООД);
- договор за изменение на договор за цесия, подписан на 31.12.2018г., по
силата на който Айм Капитал ООД встъпва, като нов Кредитор и съответно
замества Виа Еъруейс ООД (с ново име ФЛАЙ2СКАЙ ООД), като кредитор по
вземанията;
- Нов Договор за цесия от 01.11.2020г., с който Айм Капитал ООД
прехвърля вземането си към длъжника Виа Ер ЕООД и съдлъжника Д. Б., на
А. Л..
5
в) Договор за финансиране за сумата от 23 253, 42 евро, подписан на
29.06.2018г., между кредитора Айм Капитал ООД, длъжника ВИА КЕПИТЪЛ
ПАРТНЪРС ЕООД (с ново име ВКП БГ 2001 ЕООД) и съдлъжника Д. Б.. Към
него било подписано следното споразумение:
- Договор за цесия от 01.11.2020г., с който Айм Капитал ООД прехвърля
вземането си към длъжника ВИА КЕПИТЪЛ ПАРТНЪРС ЕООД (с ново име
ВКП БГ 2001 ЕООД) и съдлъжника Д. Б., на А. Л.;
г) Договор за финансиране за сумата от 250 000 евро, подписан на
30.11.2018г., между Айм Капитал ООД, длъжника ВИА КЕПИТЪЛ
ПАРТНЪРС ЕООД (с ново име ВКП БГ 2001 ЕООД) и съдлъжника Д. Б.. Към
него са подписани следното споразумение:
- Договор за цесия от 01.11.2020г., с който Айм Капитал прехвърля
вземането си към длъжника ВИА КЕПИТЪЛ ПАРТНЪРС ЕООД (с ново име
ВКП БГ 2001 ЕООД) и съдлъжника Д. Б., на А. Л. и се урежда, че се дължат
само 50 000 евро, от общо платените по договора 250 000 евро, предвид това
че 200 000 евро са върнати.
Приет е като доказателство и документ „Споразумение“ , подписано на
19.01.2021 г. от ищеца А. Л., ответника Д. Б., в качеството му на съдлъжник;
Айм Капитал ООД, представлявано от управителя Л.; ВИА ЕР ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Д. А. и Веа Кепитъл Партнърс ЕООД, ЕИК
*********, двете дружества, наричани съвместно „Длъжниците“.
Съдът подробно излага текстовете на споразумението, предвид правните
изводи, които те налагат и са изложени по-долу.
Съгласно буква „а“ на преабюла на споразумението, то урежда
отношенията между подписалите го лица по повод четирите, описани
подробно по–горе договора за финансиране и цесиите, относими към всеки от
тях.
В същата точка изрично се посочва, че длъжниците са надлежно
уведомени от цедента, че А. Л., като цесионер, е придобил вземанията, които
са конкретизирани като страни, главница и цедент, така, както подробно е
изложено по-горе.
Съгласно буква „б“ от преамбюла на общото споразумение, всички
длъжници, в това число и Д. Б., изрично са „признали съществуването на
горепосочените вземания и желаят да определят един общ краен срок, под
общи лихвени условия от този момент за погасяване на вземанията към Л.,
както и обезпечаването им“.
Съгласно буква „в“ от преамбюла на общото споразумение, длъжникът
Д. Б., изрично заявява, че встъпва в дълга на всички длъжници, описани в
буква „а“ на този преамбюл.
Съгласно т.1. от Споразумението общият размер на установените между
страните задължения на съдлъжника Д.Б. към А. Л., които включват главници
и натрупана лихва по описаните договори за цесия, е 805931.38 евро. В т.1.1
главниците по договорите за финансиране, посочени по-горе, са цитирани в
същия размер, а в т.1.2. е посочено, че натрупаната лихва върху „главницата
6
по т.1.1. /е/ 113 677.96 евро“.
В т.2 от Споразумението е посочено, че от датата на сключването му, до
окончателното плащане на неиздължената главница от 692 253 евро, Д. Б. ще
заплаща годишна лихва в размер на 6%, която се начислява месечно върху
неиздължената главница и която се заплаща от Д. Б. и/или длъжниците също
месечно или едновременно със заплащане на съответната главница.
Съгласно т.З от споразумението, Д. Б., се е задължил да погасява на
равни месечни вноски, всички задължения към ищеца, в срок до 24.01.2024 г.,
като плащането следва да се осъществи на 36 месечни вноски, всяка една по
24 517, 99 евро, а в случай на три последователни неплатени вноски, всички
задължения стават предсрочно изискуеми;
В т.4 на споразумението, страните са уговорили, за обезпечаване
вземанията на ищеца, длъжникът Д. Б. да издаде в негова полза 6 броя запис
на заповед, всяка на стойност от 134 322 евро.
Съгласно т.5 от споразумението, Д. Б. се е задължил до погасяване на
всички негови задължения към ищеца, да не получава дял от печалбата на
„АЙМ Капитал“ ООД. Същото задължение е поел и длъжника „Виа Еър“
относно своя дял от печалбата от „Айм стандарт“.
В т.6 ответникът Д. Б. изрично се е съгласил, че ищецът може да
пристъпи към принудително изпълнение на претенциите си директно към
длъжника, по всяко време, без да е необходимо да предявява преди това
претенция към другите длъжници по споразумението.
В т.7 от Споразумението е уговорена компетентност на българския съд
при спорове относно изпълнението му, а съгласно т.9 – приложимост на
българското право.
Съгласно т.11, длъжниците ВИА ЕР ЕООД и ВИА КЕПИТЪЛ
ПАРТНЪРС ЕООД отговарят солидарно с Д. Б. за задълженията към А. Л.
относно описаните главници, ведно с всички натрупани и бъдещи лихви,
произтичащи от договорите за цесия от 01.11.2020 г. с цедент АЙМ
КАПИТАЛ ООД.
По делото са приети като доказателства и записи на заповед, всички с
издател Д. Б. и поемател А. Л., издадени на 08.02.2021 г. Видно от същите, с
всеки от записите издателят се е задължил да заплати на поемателя
безусловно, неотменимо, без разноски и без протест сумата 134 322 евро, на
падежи по отделните записи, както следва: 25.07.2021 г.; 25.01.2022 г.; ,
25.07.2022 г.; 25.01.2023 г.; 25.07.2023 г. и 25.01.2024 г.
По повод оспорване от страна на ответника на подписите, положени от
името на Д. Б., в подробно описаните по-горе договори за цесия,
споразумение, както и записи на заповед, по делото е допусната и изслушана
съдебно-графологична експертиза, изготвена от в.л. М. С., заключението по
която не бе оспорено от страните, не противоречи на останалите събрани
доказателства и като компетентно съдът го кредитира изцяло.
Изводът на експерта е категоричен, че всички подписи, положени от
името на ответника Д. Б. в Споразумение от 19.01.2021 г.; Finance assistance
7
agreement от 29.06.2018 г.; Договор за цесия от 01.11.2020г., сключен между
АЙМ КАПИТАЛ ООД - цедент, А. Л. - цесионер, ВИА ЕР ООД - длъжник, Д.
Б. - съдлъжник, по права произтичащи по споразумение за финансово
подпомагане от 29.06.2018г., за 368 000 евро; Договор за цесия от 01.11.2020г.
сключен между АЙМ КАПИТАЛ ООД - цедент, А. Л. - цесионер, ВИА ЕР
ООД - длъжник, Д. Б. - съдлъжник, по права произтичащи по споразумение за
финансово подпомагане от 16.05.2018г за 251 000 евро; Договор за цесия от
01.11.2020г. сключен между АЙМ КАПИТАЛ ООД - цедент, А. Л. - цесионер,
ВИА КЕПИТЪ ПАРТНЪРС ЕООД - длъжник, Д. Б. - съдлъжник, по права
произтичащи по споразумение за финансово подпомагане от 29.06.2018г., за
23 253,40 евро; Договор за цесия от 01.11.2020г. сключен между АЙМ
КАПИТАЛ ООД - цеден, А. Л. - цесионел, ВИА КЕПИТЪ ПАРТНЪРС ЕООД -
длъжник, Д. Б. - съдлъжник, по права произтичащи по споразумение за
финансово подпомагане от 30.11.2018г., за 250 000 евро, както и в описаните 6
броя записи на заповед, са изпълнени от него.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че се налагат
следните правни изводи:
Ищецът претендира да се осъди ответника да заплати дължима главница
по споразумение от 19.01.2021 г., подписано между посочените по-горе
страни, както и законна лихва върху главницата, на основание т.2 от същото
споразумение.
Посоченото се излага отново, тъй като основен по делото е въпроса
какво е основанието на ищцовите претенции.
Действително, в обстоятелствената част на исковата молба подробно са
изложени фактите, които предшестват цитираното споразумение. И това е
нормално доколкото в уводната част на цитираното споразумение се цитират
подробно всяко едно отделно правоотношение, страни, предмет, размер на
парично задължение. В нито един момент обаче ищецът не е обосновал
претенцията си на друг факт или правоотношение освен на споразумението.
Съдът не споделя като основателно едно от възраженията на ответника,
че по този начин е налице противоречие между обстоятелствената част на
исковата молба и нейния петитум. Такова противоречие не е налице, защото
подробно описаните договори за финансиране, последващите ги договори за
цесия и записи на заповеди, са основната причина и мотив за сключване на
споразумението и като такива е напълно нормално да са изложени
хронологично и подробно със страни, предмет и т.н. В крайна сметка ищецът е
формирал твърдения за дължимост на главница и лихви върху нея, на
основание сключеното окончателно споразумение.
Ето защо, съдът намира, че правната квалификация на тази претенция е
чл. 79 във вр. с чл. 365 от ЗЗД, т.е. касае се за твърдение за неизпълнение на
сключена между страните спогодба.
Фактът на хронологично и подробно посочване в исковата молба на
всички обстоятелства за правоотношенията, върху които страните са
постигнали и подписали споразумение, не променя извода на съда, че ищецът
извежда основанието на вземането си от постигната спогодба.
8
Този извод се подкрепя и от съдържанието на самото споразумение. То е
изключително ясно и не води до каквито и да е съмнения относно волята на
подписалите го, а именно да уредят финансовите отношения помежду си. Със
споразумението не се договаря изискуемост на вземания поради което и съдът
не следва да го изследва и кредитира единствено като косвено доказателство
за признание на отделните вземания, цитирани в него.
С подписването му възниква ново правоотношение, с което страните
преуреждат и договарят доброволно финансовите си отношения – конкретно
договарят кои са страните, обхванати от споразумението, солидарна
отговорност на длъжниците, обезпечаване на дълга, договорна лихва,
приложимо право и компетентност на съда и т.н., всички подробно изложени
по-горе.
Ето защо, съдът приема, че предмет на спора е действието на спогодбата
(чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 365 и сл. ЗЗД) поради нейното преобразуващо
действие.
Затова и съдът намира за неоснователни възраженията на ответника
относно приложимото право и закон при преценката валидността на волята на
страните, подписали цитираните договори за финансиране, както и свързаните
с тях цесии.
Тук е мястото да се посочи, че с подписване на споразумението
ответникът Д. Б. ясно и недвусмислено е признал извънсъдебно фактите,
посочени подробно в неговия преамбюл и изложени подробно от съда по-горе
в мотивите на настоящото решение. А писмено направеното признание на
факт не подлежи на доказване с други доказателствени средства и по въпрос
относно значението на постигната между страните спогодба.
След като страните по спора, с изричен договор, сключен помежду им,
извънсъдебно са признали факта, че длъжниците дължат на кредитора Л.
сумите, подробно посочени в споразумението и не се установява пороци на
волята им, съдът е длъжен да я зачете.
Изводът на изслушаната съдебно-графологична експертиза при
направеното оспорване на автентичността на подписа на ответника Д. Б.,
положен под споразумението, е несъмнен и категоричен. Споразумението
/спогодба/ е подписана лично от ответника.
Също толкова ясен е този отговор и относно другите подробно цитирани
и изследвани в оригинал документи. Издадените записи на заповед, на
основание процесното споразумение, подписани също от ответника Д. Б.,
потвърждават ясно валидността на неговата воля, а оспорването им също е
неоснователно и недоказано, предвид категоричния извод в резултат на
експертизата.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не дължи доказване на
други обстоятелства относно процесните вземания, при постигната от
страните спогодба относно факта на тяхното наличие и размера им. С оглед
изложените съществени характеристики на договора за спогодба, при
представянето й, съдът е длъжен да се позове на нея и да зачете ясната воля на
страните, които са я подписали.
9
Ето защо, налага се извод, че със сключване на процесното споразумение
от 19.01.2021 г. ответникът Д. Б. се е задължил, в качеството си на съдлъжник,
да заплати на ищеца сумата 805 931.38 евро, описана в чл.1 от
споразумението, от която 692 253 евро – главница /т.1.1/ и 113 677.96 евро
натрупана до момента лихва върху тази главница.
В чл.3 от споразумението, ответникът е поел задължение да погаси така
посочената в т.1 сума, както и бъдещите лихви по т.2, до 24.01.2024 г. на равни
36 месечни вноски, всяка от тях в размер на 24 517.99 евро. Съгласно т.3.2., в
случай на неплащане на три последователни вноски, всички задължения
стават предсрочно изискуеми.
По делото не се ангажираха каквито и да е доказателства ответникът да
е заплатил каквато и да е част от така поетото задължение.
Ето защо, съдът намира предявения иск за заплащане на сумата 692 253
евро или 1 353 929.10 лв., от които частично предявени 200 000 лева, за
основателен и доказан.
Съгласно чл.2 от споразумението, ответникът Б. се е задължил да
заплаща договорна годишна лихва в размер на 6% , която се начислява
месечно върху неиздължената от ответника главница от 692 253 евро.
Споразумението е сключено на 19.01.2021 г., поради което налага се извод, че
лихва се дължи, считано от 19.02.2021 г. до датата на подаване на исковата
молба 06.06.2023 г.
Относно размера на дължимата договорна лихва: Размерът на
уговорената от страните лихва за 1 година е 41 535.18 евро, която, съгласно
споразумението се начислява месечно, т.е. 12 месеца по 3 461.27 евро на
месец. При доказан период на забава от 28 месеца, общият размер на
дължимата по т.2 от споразумението лихва е 96 915.42 евро или 189 550.08
лева, от които ищеца претендира частично сумата 20 000 лева, за която този
иск следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят и направените
по делото разноски, в размер на 9 700 лв.
Предвид изложеното, на основание чл. 79 във вр. с чл. 365 и сл. От ЗЗД,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ****, чрез адвокат И. Н.
Н. от АК Пловдив, със съдебен адрес гр. ****, да заплати на А. А. Л., ЛНЧ:
**********, с постоянен адрес ****, действащ чрез представителите си адв.
А. М. М. от САК и адв. Д. Г. Я., САК, със съдебен адрес за кореспонденция:
град ****, сумите:
200 000 /двеста хиляди/ лева, предявена частично от общо дължима
сума в размер на 692 253 евро главница, дължима на основание сключено
между страните на 19.01.2021 г. споразумение, както и
20 000 /двадесет хиляди/ лева, предявени частично от общо дължима
10
сума в размер на 96 915.56 евро – договорна лихва, съгласно т.2 от същото
споразумение, върху главница от 692 253 евро, за периода 19.02.2021 г. до
датата на подаване на исковата молба 06.06.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.06.2023 г. до окончателното й изплащане,
както и 9 700 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11