РЕШЕНИЕ 448/11.3.2020г.
Номер................. Година 2020 Град в.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На двадесет и втори януари Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Албена С.
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 5227 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на „ИБНИ СИНА 1”ООД, представлявано
от Г.У. в качеството на управигел, чрез адв. В.С. при ВАК, против НП № 03-010838/30.01.2019
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на дружеството на основание чл. 413, ал.2 от КТ е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за
нарушение на чл. с чл. 11 ал.5 във вр. с 12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд /обн.ДВ бр. 102/22.12.2009
г./.
В подадената до
съда жалба се излагат твърдения, че издаденото НП е незаконосъобразно,
необосновано и издадено в нарушение на материалния закон и при при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди се, че лицето Е.П. е изпълнявал в медицинския център консултантска
дейност по граждански договор само при нужда и повикване, съотв.
е осъществявал дейностто си въз основа на граждански
договор. Излага се становище за прекомерност на санкцията, а при условията на алтернативност се твърди, че са налице предпоставки за квалифициране
на случая като маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде
отменено, а при условията на евентуалност – да се измени размерът на наложената
санкция. Иска се присъждане и на сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, се представлява от адв. С. при ВАК, който
поддържа жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед
на изложените в същата съображения.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител – юк Н., която в
съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира, че правилно
е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството в
качеството на работодател за това, че не е провело начален инструктаж на
служителя, посочен в НП. Иска се присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят – П.Е., както и лицето , по отношение на
което се твърди, че не е проведен начален инструктаж, а именно – Е.И.П.. Приобщени
са към материалите по делото материалите по АНП, както и писмо от ТД на НАП - в.
с изх. №665-1/10.01.2020 г. с приложена справка за история за осигуряването като
самоосигуряващо се лице за Е.И.П., справка за
актуално състояние на действащи трудови договори за периода от 01.11.2018 г. до
31.01.2019 г., както и годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за
данъците върху доходите на физическите лица, справка за изплатени доходи
/различни от трудови/ на физически лица
- Е.И.П., за периода от 2018 г.
до 2018 г. към 28.03.2019 г., служебна бележка с изх. № И-10/22.03.2019 г.,
издадена от ръководителя на и „М.И.1“ ООД, сметка за изплатени суми по чл. 45
ал. 4 от ЗДДФЛ с изх. № 1/04.12.2018 г., издадена от ръководителя на и „М.И.1“
ООД и декларация от Е.И.П. с дата 04.12.2018 г.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 03.01.2019 г. служители при ДИТ – в. – св. П.Е. и П.Б., инспектори в посоченото учреждение,
извършили проверка в обект – „М.„И.1“ ООД. В хода на проверката било
установено, че лицето извършва трудова дейност в качеството на лекар в обекта и
по отношение на същия не е провезен начален
инструктаж. При попълване на предоставена му декларация по чл. 402 ал.1 от КТ
св. П. посочил, че работи в медицинския център на длъжност „лекар“ в ехографски кабинет , с работно време от 10.3. ч. до 18.30
ч. , въз основа на сключен граждански договор като има уговорено трудово възнаграждание в размер на 700 /седемстотин/ лева.
При така установените факти, св. Е. съставил на
дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 11 ал.5, във вр. с чл. 12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд /обн. ДВ, бр. 102/22.12.2009 г./
Гореизложената фактическа обстановка се установява безспорно от събраните
по делото гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви и взаимодопълващи се.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателно постановление № 03-010838/30.01.2019 г. е издадено от компетентен орган- Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – в.., съгласно чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и видно от приобщеното по
делото копие на заповед № 0280/03.08.2010 г.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално-правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани..
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл. 3 от Наредба № РД-07-2/2009 г. урежда нормативна забрана
работодателят да допуска до работа работник и служител който не е инструктиран
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Нормата на чл. 12, ал.1 от Наредбата, предвижда задължение за работодателя да
проведе начален инструктаж на работниците и служителите, които постъпват на
работа. Според нормата на чл.11, ал.5 от Наредбата началните
инструктажи се
документират.
"Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни),
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател;
От събраните по делото доказателства обаче не бе безспорно установено, че дружеството – жалбоподател има качеството
работодател по отношение на св. Е.П.. Видно от събраните гласни доказателства,
не е възприето поведение на лицето, свързано с изпълнение на трудови функции,
поради което изводите за осъществяването на такива се основават единствено на
попълнената от същия декларация по чл. 402 ал.1 от КТ и пребиваването му в медицинския
център. От събраните по делото доказателства чрез разпита на св. П. обаче, се
установява, че поводът за пребиваването му в конкретното помещение е изпълнението
на функциите по граждански договор.
Същевременно, в хода на съдебното производство, от събраните по делото
доказателства не се установиха елементите на трудово правоотношение при
осъществяваната от св. П. дейност в медицинския център. Видно от показанията на
последния, лицето е осъществявало дейност и е посещавало медицинския център при
конкретно възложени му пациенти и не е пребивавал в обекта в целия период на
работното време на същия. Видно от подписаната от същия декларация, към момента
на проверката между дружеството, стопанисващо медицинския център и св. П. е бил
подписан и действащ граждански договор, а видно от приобщената по делото
справка от ТД на НАП –в., към посочената дата
е функционирал трудов договор
между П. и друго юридическо лице.
При така установените факти, не е констатирано по несъмнен начин, дали
извършваната от П. дейност се е характеризирала с периодичност и
продължителност на престиране на дължимата работна
сила, което разграничава трудовото
правоотношение от гражданското такова.
Липсата на категоричен извод, че дружеството-жалбоподател има качеството
„работодател“ по отношение на св. П., сочи че са необосновани изводите, че
същото е извършило нарушението описано в НП и АУАН.
Поради изложените съображения, НП се явява незаконосъобразно и необосновано
и като такова следва да бъде отменено.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №
03-010838/30.01.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с
което на „И.С. 1”ООД на основание чл. 413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение на чл. с чл. 11 ал.5 във вр. с 12 ал.1 и ал.2
от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд /обн.ДВ бр.
102/22.12.2009 г./
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: