Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 289
гр. Велико Търново, 12.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Велико Търново – Седми състав, в публично съдебно заседание на 05.06.2019 година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при участието на секретаря В. Г.като изслуша докладваното от съдия Горчев Адм. д. № 146 по описа на съда за 2019 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ вр. чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.Т.Г., ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощник - ***Й.П., ВТАК срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 1091-1/10.08.2018 г. на орган по приходите при Община В. Търново, потвърден с Решение № 25/05.02.2019 година на Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община В. Търново, с който на жалбоподателя е установено задължение представляващо неиздължена главница за ДПС за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в размер на 1547.00 лв., както и лихви върху нея към 10.08.2018 г. в размер на 462.10 лв. Искането за отмяна на акта се обосновава с твърдения за неправилност и незоконосъобразност на оспорения акт, като се твърди, че процесния автомобил бил предаден за нарязване на скраб още през 18.02.2014 г. и поради тази причина за него данъци не следва да се дължат. Молбата е за цялостна отмяна на АУЗ, като се претендират и разноски. В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище пълномощникът му поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Ответната страна - чрез процесуалния си представител - оспорва жалбата с твърдения за дължимост на данъка и съответно на наличието на обстоятелствата и изводите изложени в процесния АУЗ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателствата и преценка на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 160 ДОПК, приема следното:
Обжалваният Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 1091-1/10.08.2018 г. на М.И.- старши експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“, орган по приходите орган по приходите при Община В. Търново, е с форма и съдържание съответстващи на императивно определените от закона. Същия е издаден от компетентен орган, оправомощен със Заповед № РД-22-170/03.02.2017 г. на кмета на Община Велико Търново (л. 47).
АУЗ е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ЗОПК, въз основа на получени справки по чл. 51, ал. 1 от ЗМДТ от МВР, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР, гр. Велико Търново, тоест по информация получена по служебен ред.
Констатациите касаят задължения на Д.Т.Г. *** за периода 01. 01.2013 година - 31.12.2017 година за данък върху превозните средства (ДПС). Въз основа на доказателствата събрани в хода на административното производство органа по приходите е констатирал, че жалбоподателят към 31.12.2013 година е притежавал ППС, както следва лек автомобил „Фиат“, модел „Купе“ с рег. № ***, рама № ZFA175000P0007870.
От представения с жалбата договор за покупко-продажба на МПС (л. 8) се установява то да е придобито на 08.12.2010 година и на 18.02.2014 година е предадено в център за разкомплектоване – Удостоверение № 9000137 от 18.02.2014 година на „Хефти металс“ ЕООД, ЕИК *********. Свидетелството за регистрация на автомобила № *********, част 1 е предадено в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР, гр. Велико Търново на 02.04.2018 година, когато и е прекратена регистрацията (л. 11).
Установено е задължение - главница за ДПС за периода 2013 година – 2017 година в размер 1547 лева и е начислена лихва за просрочие към 10.08.2018 година в размер на 462.10 лева.
По горната фактическа обстановка не се спори между страните.
В настоящото производство не е спорно между страните и обстоятелството, че жалбоподателят не е заплащал дължимия данък за периода 2014 - 2017 година, като нито в хода на административната фаза, нито в съдебното производство жалбоподателят спори размера на определения му данък за посочения по-горе период, а излага доводи само за недължимост на данъка, поради което съдът приема, че размерът на определените на Г. задължения по години не е спорен, а и липсват данни посоченият в АУЗД размер да е определен в нарушение на чл. 55 от ЗМДТ и наредбата на Общинския съвет по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ.
Спорен между страните е въпроса за датата, на която е отпаднало задължението на жалбоподателя да внася ДПС. В тази връзка жалбоподателя навежда твърдения, че автомобилът е продаден на специализирано дружество, което да го разкомплектова и нареже за скрап. Твърдението на жалбоподателя е, че от момента, в който автомобилът е предаден за разкомплектоване, отпада задължението за заплащане на данък.
Видно от представените по делото доказателства процесния автомобил е предаден за разкомплектоване през 2014 година, няма данни по делото за провеждане процедурата по дерегистрация до 08.04.2018 година и тези обстоятелства също не са спорни между страните. От мотивите на Решение № 25/05.02.2019 година на Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община В. Търново, постановено при административното обжалване на АУЗ е видно, че макар и да е възприел представените и в с.з., и с жалбата документи като неподписани и незаверени от Г., то ги е имал предвид и обсъдил.
Относно възражението на жалбоподателя да не е собственик на процесния автомобил следва да се съобрази следното - съгласно чл. 53 от ЗМДТ данъците върху превозното средство се заплащат от собствениците на превозните средства, а собствеността на регистрирани автомобили се прехвърля по силата на договор с нотариална заверка на подписите по правилото на чл. 144, ал. 2 от ЗДвП, какъвто по делото не е представен, не се и твърди да е изготвян.
Условията и режимът за облагане на МПС с местни данъци е регламентиран в Глава ІІ, раздел ІV на ЗМДТ. В чл. 54 от ЗМДТ са разписани изискванията към собствениците на МПС, кога и как да декларират придобитите от тях МПС. Хипотезите в които собствениците на МПС се освобождават от задължение да заплащат ДПС са посочени в чл. 58 от ЗМДТ. Видно от събраните по делото доказателства, процесният автомобил не е собственост на субектите, посочени в чл. 58, ал. 1 от ЗМДТ, нито е електрически автомобил, за да се приеме, че на тези основания е налице освобождаване от данък, като следва да се има предвид, че съгласно чл. 54, ал. 3 собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, каквато няма данни да е подавана от жалбоподателя за процесния автомобил. Разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ урежда случаите на недължимост на данъка и съгласно същата не се събира данък за превозно средство, което няма да се ползва, при условие, че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване, което в случая е задължително с оглед категорията на автомобила (М1 по смисъла на чл. 149, т. 2, б. а от Закона за движение по пътищата). Двете изисквания са кумулативно свързани и са законовото основание по ЗМДТ собственикът да бъде освободен от задължението за заплащане на данъка. В случая няма данни за процесните МПС и период, собственикът да е представил удостоверение за разкомплектоване на автомобила и да е върнал свидетелството за регистрацията му, поради което няма законово основание за освобождаване от заплащане на данъка. В случая, видно от приложеното свидетелство за регистрация, регистрацията на процесния автомобил е прекратена през 2018 година, когато е представено и удостоверението за разкомплектоване от което следва, че данък е дължим за периода 2014-2017 година включително. Нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното следствие, от страна на жалбоподателя бяха представени доказателства, подобни обстоятелства да са настъпили на дати различни от посочените в АУЗ.
Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че процесният автомобил не може да се движи без платени застраховка „Гражданска отговорност и не е представял автомобила за годишен технически преглед следва да се посочи, че тези обстоятелства не обуславят и недължимост на данъка – аргумент от ал. 5 на чл. 58 от ЗМДТ.
В тази връзка съдът намира, че акта за установяване на задължения е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание, чл. 161, ал. 1, предл. 3 от ДОПК, в полза на Община Велико Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в търсения размер от 300 лв.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Т.Г., ЕГН ********** *** срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 1091-1/10.08.2018 г. на орган по приходите при Община В. Търново, потвърден с Решение № 25/05.02.2019 година на Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община В. Търново.
ОСЪЖДА Д.Т.Г., ЕГН ********** *** да заплати на Община Велико Търново разноски в размер на 300 лв. (триста лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: