Решение по дело №535/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 184
Дата: 9 юли 2020 г. (в сила от 27 ноември 2020 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20205140200535
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2020 г.

Съдържание на акта

     Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

   09.07.2020

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                      

 

състав

 

На

30.06.

                                                Година

2020

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                  Председател

Вергиния Еланчева

 

                                                           Членове

 

 

                                                Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Красимира Дякова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АН

дело номер

535

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1947-000164 от 06.04.2020 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, на Е.Т.Н. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.  

Жалбоподателят Е.Т.Н. сочи, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Тези нарушения опорочили цялото производство по установяване на административно нарушение и налагане на съответното наказание и накърнили правото му на защита. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло атакувания акт. 

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:  

На 04.03.2020 г., около 13.50 часа, жалбоподателят Е.Т.Н. управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес 208Д“ с рег.№ К 8723 АТ в гр.Кърджали, на ул. „Джордж Вашингтон“. По същото време и на същото място, близо до магазин „Агроцентър“, той бил спрян за проверка от свидетелите Н.Р. и Б.Д. – мл. полицейски инспектори в РУ-Кърджали. Те констатирали, че посоченото МПС имало поставени табели, но не било регистрирано по надлежния ред. Същото било дерегистрирано – със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. По този повод на жалбоподателя на място бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал без възражение. С акта били иззети като доказателства двете регистрационни табели на превозното средство. На 06.04.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Постановено било и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.        

Видно от справка за собственост на ППС, товарен автомобил марка „Мерцедес 208Д“ с рег.№ К 8723 АТ е собственост на жалбоподателя Е.Т.Н.. Същият придобил моторното превозно средство на 26.11.2019 г. по силата на договор за покупко-продажба на МПС.  

От приетата по делото справка по история за ПС марка „Мерцедес 208Д“ с рег.№ К 8723 АТ, се установява, че на датата 27.01.2020 г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради непререгистрирано ПС. Регистрацията е възстановена след установяване на нарушението – на 05.03.2020 г.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите Н.Р. и Б.Д., кредитирани изцяло като достоверни; Акт за установяване на административно нарушение от 04.03.2020 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Постановление на РП-Кърджали от 02.04.2020 г. за отказ да се образува досъдебно производство; Справка за собственост на МПС марка „Мерцедес 208Д“ с рег.№ К 8723 АТ; Справка по история за ПС марка „Мерцедес 208Д“ с рег.№ К 8723 АТ; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР; Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г. на МВР; Заповед № 292з-1255 от 25.06.2018 г. на директора на ОД МВР-Кърджали; Преписка Вх.№ 649/2020 г. по описа на РП-Кърджали. При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Н.Р. и Б.Д., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Двамата сочат, че на инкриминираната дата и място жалбоподателят управлявал описаното по-горе моторно превозно средство, когато бил спрян за извършване на проверка. При преглед на документите на водача и след извършена служебна справка, свидетелите констатирали, че МПС било с прекратена регистрация. Причината за това била, че след придобиване на автомобила от жалбоподателя, той не го бил пререгистрирал в срок. За това нарушение на място бил съставен акт срещу водача Е.Н..

 При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.    

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Е.Н. е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 04.03.2020 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал автомобил „Мерцедес 208Д“ с рег.№ К 8723 АТ, негова собственост, след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред. Регистрацията на автомобила била прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, регламентиращ служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние - действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. В случая са налице доказателства, че жалбоподателят е собственик на въпросния автомобил, при което като такъв той е следвало да се убеди, че управлява МПС с валидна и действаща регистрация. Незнанието на фактически обстоятелства не оправдава дееца. Това е така, тъй като права не може да се черпят от неправомерно поведение различно от дължимото въведено в закон. От друга страна, макар доказателствата да сочат, че деянието не е умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач и собственик на моторното превозно средство. Съгласно  чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи /такова изключение не е предвидено за нарушението по чл.140 от ЗДвП/, за разлика от противоположния подход за санкция по НК. Ето защо, правилно е реализирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение. При индивидуализиране на санкцията наказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, като е определил наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ в минималния срок, а наказанието „глоба“ малко над минимума. Наложените на нарушителя наказания „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и „глоба“ от 300 лв. се явяват справедливи и отговарят в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. Този размер е оправдан, предвид извършваните от жалбоподателя многократни нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е наказан с влезли в сила наказателни постановления и фишове (над 30 на брой). Само с такова наказание биха се постигнали целите на чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно 10 точки на основание чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.    

При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. Фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена законова разпоредба ясно сочи, че жалбоподателят е санкциониран за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, каквото нарушение безспорно се установи от писмените и гласни доказателства, че е извършил. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1947-000164 от 06.04.2020 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, на Е.Т.Н. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.  

ОСЪЖДА Е.Т.Н. ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.    

 

           

                                                       Районен съдия: