Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Г. въззивно гражданско дело № 129 по описа за 2021г.
по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 22.10.2020г.,
постановено по гр.д. № 33506/2020г. на СРС, ГО, 78 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„Т.С.“ ЕАД срещу Б.Н.Б. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване
съществуването на следните вземания: за сумата от 715, 80 лева, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, жк “***********, ет. *******а, в периода от м.05.2017г. – м.01.2018г. и сумата от 13, 50 лева –
стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2017г. до
м.01.0218г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК; за
сумата от 104, 51 лева – обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 16.07.2017г. до 02.10.2019г. и за сумата от 1, 89 лева –
обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение
за периода от 01.07.2017г. до 02.10.2019г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 22534/2020г. по
описа на СРС, ГО, 78 състав.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
"Б." ООД.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове за
главница за топлинна енергия за разликата над сумата от 422, 89 лева до пълния
предявен размер, както и изцяло по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за сумата от 104, 51 лева – обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника Б.Н.Б.. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения
съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели
до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за
нарушение на материалния закон. Конкретно поддържа, че предмет на исковата претенция за главница е сумата,
начислена за периода от м.05.2017г. до м.01.2018г., което обстоятелство не било
съобразено от първоинстанционния съд. Решаващият съдебен състав е кредитирал
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и е приел, че предявеният иск
за главница е основателен в пълен размер, тъй като реално потребената и
неплатена от ответника стойност на топлинната енергия е в по-висок от
претендирания размер. Въззивникът оспорва правилността на този извод, доколкото
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза
установява размера на неплатената сума за главница за различен от заявения
исков период. Конкретно се твърди, че вещото лице е отговорило на въпроса за
стойността на начислената топлинна енергия за по-дълъг от исковия период, а
именно – за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г. По тези съображения счита, че
по делото не е доказано съществуването на вземане в полза на ищеца за сумата
над 422, 89 лева, която представлява дължимата от ответника главница, начислена
за исковия период – м.05.2017г. до м.01.2018г. На следващо място, във
въззивната жалба се поддържа заявеното възражение за погасяване на вземането по
давност по отношение на претенцията за главница за периода от м.05.2016г. до
м.04.2017г. Подробно развитите в тази връзка съображения са релевирани в
условията на евентуалност – в случай, че въззивният съд прецени, че предмет на
предявения иск е и вземане по обща фактура от 31.07.2017г., обхващаща отоплителен
период от м.05.2016г. до м.04.2017г., включително. По отношение на претенцията
за акцесорното вземане за обезщетение за забава са изложени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение по доводи за липса на доказателства, че
ответникът е бил поставен в забава за изпълнение на главното парично задължение
чрез публикуване на общата фактура на интернет страницата на ищцовото
дружество. Заявени са и възражения за нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 от Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014г., тъй като същите противоречат
на общия принцип на добросъвестност, установен в нормата на чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП. По тези съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното
решение в частта за сумата над 422, 89 лева – главница за доставена топлинна
енергия в периода от м.05.2017г. до м.01.2018г. и изцяло в частта по иска по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 104,
51 лева.
Ответникът по
жалбата „Т.С.“ ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата.
Първоинстанционното решение в частта, в която е уважен
предявеният иск за главница за топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.01.2018г.
до размер на сумата от 422, 89 лева, както и в частта, в която са уважени
исковете за сумата от 13, 50 лева – стойност на услугата дялово разпределение
за периода от м.05.2017г. до м.01.0218г. и за сумата от 1, 89 лева –
обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение
за периода от 01.07.2017г. до 02.10.2019г., е влязло в сила като необжалвано.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149
ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че:
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която
се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът
Б.Н.Б. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, жк “***********, ет. *******а, и има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови клиенти
съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т.С." ЕАД, както и че в имота за процесния период е
доставена топлинна енергия.
Спорният между
страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с установяване
стойността на реално потребената топлинна енергия за исковия период. При
формиране на изводи относно релевираните във въззивната жалба доводи настоящият
съдебен състав съобрази следното:
Предмет на предявените установителни искове по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК е вземане за доставена, но незаплатена топлинна енергия в
процесния имот за периода от м.05.2017г. до м.01.2018г. За установяване стойността
на потребената топлинна енергия в първоинстанционното производство е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и
съдът кредитира като пълно и обосновано. Вещото лице е дало отговор на
постановените въпроси, които са обхващали установяване на релевантни факти за
период от м.05.2016г. до м.04.2019г., т.е. експертното заключение касае
по-дълъг от заявения в исковата молба процесен период. Според изводите в
съдебно-счетоводната експертиза стойността на доставената и неплатена топлинна
енергия в процесното жилище за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г. с включени
изравнителни сметки е в размер на общо 1 799, 44 лева, от които 29, 32
лева – цена на извършената услуга дялово разпределение и 1 770, 12 лева за
цена на топлинната енергия. В заключението е посочен размера на начислените по
фактури суми за топлинна енергия за всеки месец, включен в периода от
м.05.2016г. до м.04.2019г. При съобразяване на посочените данни е видно, че
стойността на топлинната енергия за исковия период /м.05.2017г. до м.01.2018г./
възлиза на сумата от 422, 89 лева. След издаване на изравнителната сметка за
отоплителен сезон м.05.2017г – м.04.2018г. е установена сума за връщане на
абоната в общ размер на 25, 11 лева, т.е. за исковия период от начислената сума
по фактури /422, 89 лева/ следва да се извади сума от 18, 83 лева /представляваща
пропорционално дължимата сума за връщане на абоната за периода от м.05.2017г.
до м.01.2018г./. Така общият размер на реално потребената от ответника за
исковия период /м.05.2017г. до м.01.2018г./ топлинна енергия възлиза на 404, 06
лева. Първоинстанционното решение обаче не е обжалвано от ответника в частта за
разликата над сумата от 404, 06 лева до 422, 89 лева, поради което същото е
влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка в посочената част.
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният
съд е постановил неправилно решение в обжалваната му част, поради което същото
следва да се отмени в тази част и вместо него да се постанови друго, с което
предявеният иск за главница за цена на топлинната енергия да се отхвърли за
разликата над сумата от 422, 89 лева до пълния предявен размер от 715, 80 лева.
По претенциите за мораторна лихва върху главниците за
доставена топлинна енергия:
На първо място следва да се посочи, че противно на
релевираните в жалбата доводи, в случая не са приложими Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД
на потребители за битови нужди в гр. София, в сила от 12.03.2014г.
Исковият период на претендираната главница е от м.05.2017г. до м.01.2018г. Към посочения
период са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД ***, одобрени с Решение №
ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР. Ето
защо наведените възражения за нищожност на клаузи от Общите условия на ищеца от
2014г. не следва да се обсъждат като неотносими към предмета на спора.
Съгласно приетото в първоинстанционното производство
заключение на съдебно-техническа експертиза, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, се установява, че остойностяването на
потребената от ответниците топлинна енергия се е извършвало на база прогнозни
стойности по чл. 71 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/отм., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г., в сила от 24.03.3030 г. /
Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от
Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила
от 11.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71
от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за
него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от
Общите условия, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Продавачът връчва, чрез търговеца, на
упълномощеното лице в СЕС изравнителните сметки /обща и индивидуални/ на
клиентите, като датата на връчването на изравнителните сметки се удостоверява с
подпис на упълномощеното лице, а последното информира клиентите в СЕС за общата
изравнителна сметка, датата на получаването и връчва индивидуалните
изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването – чл. 28
от Общите условия.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите
условия е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане
на дължимата сума за топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият
45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да
тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от
изравняване на действително потребеното количество топлинна енергия с
начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до
извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да
иска изпълнение. Следователно настоящият съдебен състав приема, че задължението
за заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е
възникнало като срочно и по правилото на чл.
114, ал. 1 ЗЗД ответниците са в забава, считано от 15 септември на
съответната година. С оглед изложеното се
налага извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено от
публикуване на общата фактура на интернет-страницата на дружеството. Задължението
за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като
срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на
покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на
интернет-страницата на ищцовото дружество.
В този смисъл доколкото ищецът се
легитимира като кредитор на главни вземания в размер на 422, 89 лава, то
акцесорните претенции се явяват установени в своето основание за периода от 16.07.2017г.
до 02.10.2019г., а доколкото липсват данни за техния размер, то СГС го определя
по реда на чл.
162 ГПК /с помощта на компютърна програма/ на 95, 04 лева, до който размер
иска е основателен. За разликата над сумата от 95, 04 лева до пълния предявен
размер претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изложеното първоинстанционното
решение следва да се отмени в частта, в която е уважен предявеният иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 95, 04 лева до пълния
предявен размер от 104, 51 лева и вместо него да се постанови друго, с което
претенцията в частта за сумата над 95, 04 лева да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и предвид изричното искане в
полза на въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски
съразмерно на уважената част от въззивната жалба, които възлизат на сумата от
общо 167, 39 лева за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски
съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-ро от ГПК не допуска
размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да надхвърля максималния
размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПП. По
аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато
сложността му е ниска, както е в разглеждания случай /така определение № 518 от
03.12.2019г. на ВКС по ч.гр.д. № 4461/2019г., Четвърто ГО/.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и
в частта, в която ответникът е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски в
заповедното производство за сумата над 32, 31 и за исковото производство за
сумата над 405, 24 лева.
Ответникът не е направил разноски в
първоинстанционното производство.
С оглед цената
на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 20232534 от
22.10.2020г., постановено по гр.д. № 33506/2020г. по описа на СРС, ГО, 78
състав, в частта, в която e уважен
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Б.Н.Б. иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за разликата над сумата
от 422, 89 лева до 715, 80 лева, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабдяван имот, находящ се в
гр. София, жк “***********, ет. *******а - 2; в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 95, 04 лева до пълния предявен размер
от 104, 51 лева – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия,
както и в частите, в които ответникът е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД
разноски в исковото производство за сумата над 405, 24 лева и разноски в
заповедното производство за сумата над 32, 31 лева И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК*******,
седалище и адрес на управление *** Б срещу Б.Н.Б., ЕГН **********,***-2 обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както следва: за установяване съществуването на вземане
за разликата над сумата от 422, 89 лева до 715, 80 лева /т.е. за сумата от 292,
91 лева/, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.01.2018г., за топлоснабдяван имот, находящ се в гр. София, жк “***********, ет. *******а – 2, абонатен номер 348058, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.06.2020г. до окончателното изплащане и за установяване
съществуването на вземане за разликата над сумата от 95, 04 лева до 104, 51
лева /т.е. за сумата от 9, 47 лева/ - обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 16.07.2017г. до 02.10.2019г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 22534/2020г. по описа на СРС, ГО, 78 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20232534 от 22.10.2020г.,
постановено по гр.д. № 33506/2020г. по описа на СРС, ГО, 78 състав, в останалата
му обжалвана част.
ОСЪЖДА “Т.С.“ ЕАД, с ЕИК*******,
седалище и адрес на управление *** Б да заплати на Б.Н.Б., ЕГН **********,***-2, на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 167, 39 /сто шестдесет и седем лева и 39
ст./ лева – съдебни разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Б.Н.Б., ЕГН **********,***-2 да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК*******, седалище и адрес на управление *** Б, на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 50 /петдесет/ лева – съдебни разноски за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - "Б." ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.