ПРОТОКОЛ
№ 797
гр. Пазарджик, 27.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20225220100268 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Ищцовото дружество „ЮБЦ“ ЕООД, редовно призовано не изпраща
процесуален представител.
Ответницата СТ. С. БЛ., редовно призована не се явява и не изпраща
процесуален представител.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна на спора.
СЪДЪТ докладва постъпилото становище от ищцовото дружество, чрез
процесуалния му представител, с вх. № 9556/10.05.2022 г., с което не се
възразява да се даде ход на делото и в негово отсъствие. Поддържа се изцяло
изложеното в исковата молба. В случай, че ответникът не се яви в първото по
делото заседание, се моли съда да постанови по смисъла на чл. 238 и чл. 239
от ГПК неприсъствено решение, е което да признае за установено вземането
по заповед за изпълнение. В случай, че е направено признание на исковите
претенции, се прави искане по смисъла на чл. 237 ГПК за постановяване на
1
решение при признание на иска. Счита се, че с изтичането на срока за
депозиране на отговор на исковата молба за ответника се преклудират
сроковете за редица процесуални действия, а именно: ответникът не е
представил отговор на исковата молба в предоставения му, съгласно чл. 131
ГПК едномесечен срок. Счита се, че от този пропуск на ответника се следват
последиците, посочени в чл.133 ГПК, като за същия е преклудирана
възможността да оспори представените с исковата молба писмени
доказателства. Моли се да бъдат приети като неоспорени такива,
представените от ищцовото дружество с исковата молба писмени
доказателства. Изложено е становище по същество. Претендират се разноски
по списък, приложен към молбата.
СЪДЪТ докладва постъпилата молба от ответницата Б., с вх. №
10196/18.05.2022 г., с, която на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, моли съда да
бъде освободена от такси и разноски по делото, тъй като е с влошено
здравословно състояние. Заявява, че получава минимална инвалидна пенсия,
която е крайно недостатъчна, за да живее и да си осигури нужното лечение и
елементарните житейски потребности. Счита предявеният иск за
неоснователен,поради което моли съдът да го отхвърли изцяло. Моли съдът
да вземе предвид, че не е уведомена по надлежния ред, че друг /цесионер/ е
встъпил в правата си на кредитор. Възразява и по отношение на търсените
разноски, които са завишени, с оглед размера на търсената сума. Представя
Декларация за имуществено състояние и доказателства за доходите й, както и
решение на ТЕЛК.
Спогодба между страните няма как да бъде постигната, тъй като
страните не се явяват и не изпращат свои представители.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК.
Подадена е искова молба от ищцовото дружество, с която твърдят, че
въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу СТ. С. БЛ., ЕГН
********** е образувано ч.гр.д. № 4064/2021 г., по описа на Районен съд
Пазарджик. В рамките на предвидения от законодателя 14 дневен срок е
постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за
2
изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок и на основание
чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК ищцовото дружество предявява настоящия
иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу
ответника в настоящото производство.
Твърди се, че доколкото заповедта за изпълнение е издадена за
незаплатени услуги и за мораторна лихва в размер на 15.77 лв., но за ищеца
не представлява интерес посочената сума, поради което се прави отказ от
мораторната лихва и поддържа установителен иск само в частта относно
незаплатените услуги в размер на 69.94 лв.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество предявява
исковата си претенция срещу СТ. С. БЛ., ЕГН **********. въз основа на
Уведомление по т.1.1.1 към договор за цесия от дата 16.10.2018 г., с което
вземането е прехвърлено на "С. Г. Груп" ЕАД, на дата 24.02.2020 г., а "С. Г.
Груп" ЕАД, с ЕИК: ********* от своя страна го е прехвърлило на „ЮБЦ“
ЕООД.с ЕИК: ********* на дата 10.03.2020 г., посредством Анекс към
договор за цесия от дата 01.10.2019 г., подробно описани в Приложение № 1
от договора.
Твърди се, че „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по
установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Сочи се, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението
е фактурирано под клиентския номер на абоната № 17152268001.
Твърди се, че съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор
„ 29.(изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се
отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК
определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от
29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на
заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за
3
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване
на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който
се иска съответната справка.
Между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
ЕИК: ********* и СТ. С. БЛ., ЕГН ********** е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 17152268001
от дата 30.11.2018. г., с кохто абонатът е добавил за ползване мобилен номер
*********, условията за чисто ползване са подновени е допълнително
споразумение от дата 06.12.2018. г., е което е избран тарифен план Smart L+, е
месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лв. е ДДС за срок от 24 месеца.
Сочи се, че въз основа на сключените договори за предоставянето на
мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 17152268001, между
ответника СТ. С. БЛ., ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, ЕИК: ********* са издадени фактури, обективиращи вида и
размера на незаплатената услуга, а именно:
**********/08.05.2019г.,**********/08.06.2019г.,**********/08.07.2019 г.,
**********/09.08.2019 г„ за периода от 08.04.2019 г. до 08.08.2019 г., от
които: За отчетен период на потребление от 08.04.2019 - 07.05.2019 г.,
операторът е начислил за незаплатени услуги сума в размер на 31.98 лв. с
ДДС, обективирани във фактура **********/08.05.2019 г., от които: Smart
L+24.16 лв. без ДДС; Допълнителни 100МВ 0.83 лв. без ДДС; Допълнителни
100МВ 0.83; Допълнителни 100МВ 0.83; ДДС ставка и сума 20% 5.33 лв.
Дължимата сума е платима в срок 25.05.2019г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди се, че за отчетен период на потребление от 08.05.2019 -
07.06.2019 г., операторът е начислил за незаплатени услуги сума в размер на
28.99 лв. е ДДС, обективирани във фактура **********/08.06.2019 г„ от
които: Smart L+24.16 лв. без ДДС; ДДС ставка и сума 20% 4.83 лв.
Дължимата сума е платима в срок 25.06.2019г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди се, че за отчетен период на потребление от 08.06.2019 -
07.07.2019 г., операторът е начислил за незаплатени услуги сума в размер на
28.99 лв. с ДДС, обективирани във фактура **********/08.07.2019 г., от
4
които: Smart L+24.16 лв. без ДДС; ДДС ставка и сума 20% 4.83 лв.
Дължимата сума е платима в срок 25.07.2019г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди се, че за отчетен период на потребление от 08.06.2019 -
07.07.2019 г., операторът е начислил Лихва за забавено плащане 0.56 лв,
която не търсим с иска, обективирани във фактура **********/09.08.2019 г., с
падеж на плащане 25.08.2019 г.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на
обща стойност, от която шццового дружеевто има правен интерес да
претендира, цедираната му незаплатена услуга в размер на 69.94 лв.
(шестдесет и девет лв. и 94 ст.) лева, фактурирани за последователни отчетни
месеци - за месец 05/2019г., 06/2019 г., 07/2019 г. и за месец 08/2019г. Към
всяка от фактурите има приложено извлечение- детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер. Поради което за дружеството ищец,
правен интерес по първата издадена фактура, представяна само незаплатения
остатък от 11.96 лв. е ДДС, представляващи незаплатен остатък от месечна
абонаментна такса Smart L+.
Твърди се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 69.94 лв.
(шестдесет и девет лв. и 94 ст.) е обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във
връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е
задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение
на някое от другите задължения па потребителя, БТК има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният оператор е издадал по клиентски номер
№17152268001, крайна фактура за незаплатената услуга
№**********/09.08.2019 г. г., платима в срок до 24.08.2019 г.. с начислена
обща сума за плащане и с падеж на 25.08.2019 г.
Твърди се, че в издадената крайна фактура от 08.09.2019 г. е начислена
и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги,
5
която не е предмет на иска, фактурирана е цената, дължима се за потребените
мобилни услуги от предходните отчетни периода в размер на 69.94 лв.
(шестдесет и девет лв. и 94 ст.) - предмет на установителния иск.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е
07.09.2019г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането па предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.
Твърди се, че абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият
не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Smart L+ за мобилен
номер ********* до 06.12.2020 г., съгласно Договор за мобилни услуги от
дата 06.12.2018 г.
Твърди се, че главницата е формирана като за За периода от месец
05/2019 г. до месец 08/2019 г. С. С. Б.. ЕГН ********** не е платила
месечните абонаменти такси за всяка една от посочените по-горе услуги.
Претенцията на заявителя 69.94 лв. (шестдесет и девет лв. и 94 ст.) е
формирана от месечните абонаменти, съгласно посочените по-горе и
представени със заявлението договори- всичките на основание тях.
Главницата е формирана по този начин и в нея НЕ е включена неустойка,
пито обезщетение, а отделните потребени услуги.
Твърди се, че цената на иска представлява сума, за която е издадена
фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за
цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по
чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-
ищец в производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410
ГПК/.
Сочи се, че представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са
основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената
лизингова вещ, които не е заплатил в указания срок, респ. същият е в
неизпълнение на договора си.
Сочи се, че когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил
в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им,
6
ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Сочи се, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните
имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му
от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Сочи се, че съгласно чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща:
25.1. еднократно цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2.
ежемесечно — цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до
Мрежата; 25.3. ежемесечно — стойността па проведените разговори и други
услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец
(или периоди).“
Сочи се, че съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва
въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките
се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в
индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната
чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в
индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не
освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок. “
Сочи се, че потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на
всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени но съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите
условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му
дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация
за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка. “
7
Твърди се, че в конкретният случай ответникът СТ. С. БЛ., ЕГН
********** е подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е
мобилен номер **********, не е изпълнил задължението си по договор да
заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът
следва да понесе отговорността си.
Сочи се, че и двата договора за цесия са облигационни, консесуални,
двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В
договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към
трети лица не са елемент от тях.
Сочи се, че отделно от това и двата договора за цесия са рамкови
договори, с оглед на това, че предвиждат клаузи относно бъдещи сделки. В
българското законодателство рамковият договор има за свое нормативно
основание чл. 9, ад, 1 от Закона за задълженията и договорите, който допуска
сключването на неуредени в закона видове договори.Функцията на рамковия
договор е да бъдат предвидени клаузи, които могат да бъдат използвани за
определен набор от бъдещи сделки - да ангажира страните с договорените в
него условия на тези сделки по начин, че никоя от страните да не може сама
да предотврати инкорпорирането на тези условия в съдържанието на
последваща сделка, щом такава бъде сключена. Рамковият договор задължава
страните с договорените в него условия всеки път, когато те решат да
сключат последващ договор от определен вид. С рамковия договор страните
имат за цел да направят договорените в него условия на бъдещите сделки
неоттеглясми още преди сключването на тези сделки и преди влизането в
сила на тези условия. С рамковия договор страните постигат съгласие относно
съдържанието или част от съдържанието на бъдещите договори. Те си оставят
свобода на преценката относно това дали и кога точно да сключат конкретни
договори. Практиката показва, че най-често, в рамковия договор не се
уговарят всички условия на бъдещите сделки, а някои от тях се оставят за
доуточняване при всеки конкретен случай.
Сочи се, че няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета
на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това
обстоятелство не е важно за длъжника. Законът го брани, като поставя
8
изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепва като
задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото изискване
на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да
изпълни задължението си. да знае на кого да плати.
Сочи се, че в конкретния казус, ищецът извежда своето материално и
процесуално право от два договора за цесия, ведно с техните анекс и
приложения. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от
индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на
посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че
същите на са конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на
изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се
избегне нарушаването на множество закони.
Сочи се, че в чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК”
ЕАД и „С.Г. Груп” ООД. е дадена легална дефиниция на понятието:
Приложение № 1- неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в
електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по
договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от ДЛЪЖНИЦИТЕ
по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на
длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на
ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор.
”
Сочи се, че в чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на
цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено
прехвърляне па даденото вземане.
Сочи се, че цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че
между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не
съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в
цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно -
представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
Представя извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че
по силата на Уведомление от 24.02.2020 г. по т. 1.1.1 към договор за цесия от
16.10.2018 г. „БТК" ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Труп” ООД е собственик на
вземането спрямо СТ. С. БЛ., ЕГН **********, което в последствие е било
9
включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Труп”
ООД и „ЮБЦ” ЕООД, посредством Анекс от 10.03.2020 г.
Сочи се, че Приложение № 1 представлява списък/таблица в електронна
форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите
за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както
следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане е
индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
Сочи се, че с оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона
за защита на личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от
страна на Цесионера, Цедентът се задължава да издава документ,
удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на договора за цесия.
Документът представлява извадка на хартиен носител на съответното
Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да
послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на
прехвърлените вземания.
Представя се извлечение от Приложение № 1, от което се установява,
че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г., с Анекс от 10.03.2020 г. „С.
Г. Груп” ООД е прехвърлител, а „ЮБЦ” ЕООД е собственик на вземането
спрямо СТ. С. БЛ., ЕГН **********.
Изложени са твърдения относно уведомяването на длъжника за
сключените цесии, а именно: Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата
01.10.2019 г.,с Анекс от 10.03.2020 г., считано от подписването му, „ЮБЦ"
ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във
връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземания. Няма никаква законова пречка старият кредитор да изпълни
задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Подобно
становище е застъпено не само в редица решения на въззивни съдилища, но и
от правната доктрина - професор А.Калайджиев-Облигационно право изд.
Сиби 2007, както и професор Кожухаров. които приемат,че
упълномощаването на цесионера от страна на цедента за уведомяване на
длъжника е напълно допустима от закона правна сделка, която с нищо не
накърнява интереса на длъжника. Още повече, когато длъжникът е
10
неизправен.
Сочи се, че към исковата молба е приложено уведомление за двете
цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“ ООД, което
дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията по
Уведомление от 24.02.2020 г. по т. 1.1.1 към договор за цесия от 16.10.2018 г.
и от свое име, в качеството си на цедент от 10.03.2020 г., съгласно Анекс към
договор за цесия от 01.10.2019 г.
Сочи се, че връчването на исковата молба на длъжника, към която са
приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от
цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за
цесията по чл.99. ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от
24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014 г.
по т.д. № 1711/2013 г., II т.о. на ВКС; Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.д. №
2352/2013 г., II т.о. на ВКС, е приета за правилна съдебната практика,
съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за
уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено
уведомление, макар и дотогава нсвръчено на длъжника се приема, че
съобщаване на цесията все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението
за цесия, приложено към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е
отправено до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил
цесионера да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това
обстоятелство е посочено в уведомлението. Цесионерът - „С.Г. Труп“ ООД
продължава да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на
длъжника за цесията, а и ответникът не е легитимиран да оспорва
упълномощителната сделка.
Сочи се, че в настоящия случай, към исковата молба са приложени
договорите за цесия, уведомление към първата цесия и анекс от 10.03.2020 г.
към цесия от 01.10.2019 г. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г. е уговорено
между страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява
длъжниците за извършено прехвърляне. Няма законова пречка с едно
изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид
факта, че СТ. С. БЛ., ЕГН ********** не е изпълнил нито на мобилния
оператор, нито на „С.Г. Груп“ ООД към датата на връчването на препис от
исковата молба. Законът не указва формата и момента на съобщаването.
11
Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му
позволят да плати добре - на носителя на вземането са изпълнени. Що се касае
до уведомяването, то има това значение, че стабилизира правата в лицето на
цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде
известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване.
Практиката е установена.
Сочи се, че длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не
му е надлежно съобщена цесията само ако едновременно с това твърди, че е
изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от
задължението да плати и на новия кредитор.
Сочи се съдебна практика.
Твърди се, че в конкретния случай, длъжникът-ответник СТ. С. БЛ.,
ЕГН ********** не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент
на подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в
настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение в
случай, че са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Оформен е петитум, с който се иска от съда на основание чл. 415 във вр.
с чл. 422 от ГПК да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника СТ. С. БЛ., ЕГН **********, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на
69.94 лв. - представляваща главница за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договорите, сключени между ответника и
„БТК” ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендират се направените от ищеца разноски - 180 лв. - адвокатско
възнаграждение, както и разноските в заповедното производство - 25.00 лв. –
държавна такса и 180 лв. - възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№ 4064/2021
г., по описа на Районен съд Пазарджик, съобр. т. 12 от ТР №4/201 Зг. на
ОСГТК на ВКС.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени
12
са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на
исковата молба от страна на ответника.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения.
Ищцовото дружество следва да докаже наличието на валидно
облигационна връзка между страните, както и основанието и размера на
своите претенции. В тежест на ищеца е да докаже обстоятелството, че
ответникът е бил редовно уведомен за сключения договор за цесия, която е
била надлежно съобщена на ответника.
Ответната страна носи доказателствената тежест по отношение
направените от нея оспорвания и възражения.
С Определение № 771/05.04.2022 г. съдът е приел представените от
ищеца писмени доказателства, както и материалите по ч.гр.д. № 4064/2021 г.
по описа на РС – Пазарджик.
СЪДЪТ следва да се произнесе по направените от страните искания с
подадените от тях допълнителни молби с вх. № 9556/10.05.2022 г. и с вх. №
10196/18.05.2022 г.
На първо място съдът счита че следва да приеме по делото
представените от ответницата Б. Декларация за имуществено състояние
решение на ТЕЛК към „МБАЛ – Пазарджик“ АД, както и представените
доказателства за получаваните от ответницата доходи.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с молба вх. № 10196/18.05.2022 г. писмени
доказателства, а именно: Декларация за имуществено състояние и
доказателства за доходите й, както и решение на ТЕЛК към „МБАЛ –
Пазарджик“ АД.
СЪДЪТ следва да се произнесе по направеното от ищцовата страна
искане за постановяване на неприсъствено решение по делото, както и за
постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.
СЪДЪТ счита, че не са налице всички законови предпоставки за
13
постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника, тъй
като Б. е подала молба с вх. № 10196/18.05.2022 г., с която молба по същество
е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, поради което
молбата на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по делото се
явява неоснователна.
Не са налице предпоставките и за постановяване на решение при
признание на иска, тъй като ответницата не е признала предявеният срещу
нея иск като видно от съдържанието на подадената от нея молба същата го
оспорва като счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен от съда.
Предвид изложеното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника на
основание чл. 238, във вр. чл. 239 от ГПК като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
постановяване на решение при признание на иска на основание чл. 237 от
ГПК като неоснователно.
С оглед липсата на други доказателствени искания и невъзможността да
се постигне спогодба по делото, съдът счита делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
СЪДЪТ ще обяви решението си в законоустановения едномесечен срок,
не по-късно от 27.06.2022 г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 09:18 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14