Решение по дело №314/2021 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 732

Номер            Година  2021, 09.04.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 17.03.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 314 по описа за 2021 годи­на и като обсъди:

            

Образувано е по касационната жалба на В.С.С. *** в качеството му на управител на „Омникар рент“ООД против Решение №260713 от 14.12.2020г., постановено по АНД №4815/2020г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, IX-ти н.с., с което е потвърден електро­нен фиш серия К №3672809 за налагане на глоба в размер на 300 лева за нару­шение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на ата­ку­ваното решение при неправилно приложение на материалния закон и поради допуснати нарушения на същест­вени процесуални правила. Иска се отмяна на решението и постановя­ването на друго, с което да се отмени обжалваният елект­­ронен фиш. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив не взема ста­но­вище по касационната жалба.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неос­нователност на касационната жалба

Настоящият съдебен състав приема, че разглежданата касационна жалба се явява подадена в срока по чл.211 ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.   

Пред Районния съд е установено, че на 27.05.2020 г. в 10:00 на път 805, к.м. 4.5 посока Пазарджишко шосе към Съединение, е било заснето извършено нарушение за ско­рост с МПС, марка с рег. №***, установено с мо­бил­на система, като при разре­шена скорост от 40 км/ч съгласно пътен знак В26, е установена скорост от 73 км/ч, след от­чи­тане на толе­ранс на измерената ско­рост от 3 км/ч или превише­ние на разрешената скорост от 33 км/ч. Установено е, че собственик на цити­­раното МПС е „Омникар рент“ООД, а В.С. е негов законен представител в качеството му на управител, срещу който е бил из­даден процесния електро­нен фиш за така констатираното нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на осно­вание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2, т.4 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 300 лева.

Съдът е приел, че е безспорно устано­вен фактът на соченото нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, доколкото е установено и заснето с техни­ческо средство, което е мобилно: видео-радарна система за наблюдение и ре­гист­рация на пътни нарушения, тип „TFR1-M №529“. Приел е, че елект­рон­ният фиш е изда­ден при спазване на административнопроизводст­вените правила.  

Каза се, доводите в касационната жалба са за незаконосъобразност и неп­ра­вилност на обжалваното решение, като се основава на: липсата на надлежен знак за последваща проверка на използваното средство за измерване, както и проверката да е извършена преди изтичане срока на валидност на предходната периодична или на първоначалната такава. Отделно посочва, че съдебният акт непоследователно сочи кое е наказваното лице и в какво качество се ангажира отговорността му, както и погрешно посочена дата на приложим подзаконов акт (Наредба).

Тук е мястото да се посочи, че, както касационните основания, така и пре­делите на проверката, осъществявана от касационната инстанция са точно и ясно очертани в чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН и чл.218 ал.1 и ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

При така очертаните предели на действията на касационната инстанция се налагат следните правни изводи по конкретния правен спор.

По твърдението за неправилно приложение на материалния закон и до­пус­нати нарушения на съществени процесуални правила – каса­ционни основа­ния по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Настоящата инстанция счита за неоснователни възраженията на касатора в тази връзка.

Към датата на извършване на процесното нарушение е в сила разпоред­ба­та на чл.189 ал.4 от ЗДвП, съгласно която “При нарушение, установено и зас­не­то с автоматизирано техническо средство или система, за което не е пред­ви­дено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средст­во или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториал­на­та структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извърш­ва­не на нару­ше­нието, регистрационния номер на моторното превозно средство, собстве­ника, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нару­ше­нието, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начи­ни­те за доб­ро­волното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърж­дава от ми­нис­търа на вътрешните работи.“.

Разпоредба на § 6 т.65 от ДР на ЗДвП, с която се въведе легално опреде­ле­ние на понятието и съобразно която "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средст­во или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.”

Нормата на ал.3 на чл.165 от ЗДвП, в съответствие именно на мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС на Министъра на вът­решните работи е вменено задължение да приеме наредба за реда за използ­ване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на прави­лата за движение по пътищата.

В изпълнение на законовата разпоредба е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.36 от 19.05. 2015г.), с която са уредени условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи(АТСС) за контрол на правилата за движение по пъти­щата, като тези условия и ред обхващат както стационарните, така и моби­л­ните АТСС.

Съгласно чл.2 от Наредбата стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изобра­жения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за дви­же­ние, а по силата на чл.3 от същата, за установените от АТСС нарушения на пра­вилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез из­полз­ване на автоматизирана информационна система.

Нарушението,за което е ангажирана отговорността на касатора, касае пре­вишаване на разрешената скорост, която за път извън населено място е 40 км/ ч, въведено с пътен знак B26, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.

От събраните в хода на производството доказателства се устано­вя­ва със­та­во­мерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът е заснет при движение със скорост от 73 км/ч, с авто­матизирано техническо средст­­­во, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч при измер­ва­не на ско­ростта, при въведено ограничение от 40 км/ч..

В случая от приложения Протокол за използване на АТСС за дата 27.05. 2020г. се установява, че се касае за мобилно техническо средство, монтирано върху посочения служебен автомобил с рег. №***.

Следва да се посочи, че в случая не е необходимо да е налице изискване за представяне на снимка на разположе­нието на уреда, тъй като съгласно чл.10 ал.3 от цитираната Наредба това изискване са отнася само до мобилни АТСС, които са разположени на участък от пътя, а настоящото е било монтирано в посочения в Протокола по същата Наредба слу­жебен автомобил, поради което правилото е неотносимо.

По отношение на точното местоположение, то от снимките е видно, че авто­матично генерираните подробни координати на заснемане мястото на извършване на нарушението – EL 24*40.6028 и NL 42*11.6309, които именно определят мястото, посочено в електронния фиш.

В този смисъл пред първостепенния съда оспорващият е поискал с молба от 16.10.2020г. да бъдат „…изискани GPS координати на мобилното средство АТСС и…. „…GPS координати на мястото, където се твърди, че е извършено нарушението“, за да се установели точни географски разстояния, като тези искания не са били уважени. И това е било съвсем правилно, тъй като в със­тавените протокол и снимковия материал данните са ясно посочено, а ако стра­ната е имала други виждания по тези въпроси, то е следвало да поиска провер­ка чрез други доказателствени средства, които безспорно са и били на разпо­ложение(вкл. експертиза), но такива искания не са били направени до приключ­ване на съдебното дирене.

Що се отнася до търсеното на поставен знак към датата на нарушението – 27.05.2020г., то е безспорно, че доказването на наличието на знак към опре­делена дата върху използвания АТСС може да бъде установено всъщност само чрез протокол за първоначална или последваща проверка(след издаването на които се поставят тези знаци) или чрез свидетелски показания, тъй като няма нормативно изискване за удостоверяване на наличието на знака към датата на заснемане за всеки отделен случай. Доказването на релевантни за случая факти към минал момент, за които законът не предвижда съставяне на нарочни документи, като форма за доказване, може да стане чрез всички допустими по НПК(пред Районния съд) доказателствени средства, но не и чрез поисканото в същата молба изискване представяне на доказателства от ОД на МВР, тъй като всички изискуеми към този момент са били вече представени по делото.

По отношение възражението за изтеклия десетгодишен срок по предста­веното Удостоверение за одобрен тип на средството за измерване, то ясна е нове­лата на чл.30 ал.5 от Закона за измерванията/ЗИ/, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измер­ване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип“(въп­рос­ният АТСС е в употреба далеч преди датата 24.02.2020г. съгласно Прото­кола за последваща проверка от 06.06.2019г.)

По отношение възраженията, касаещи момента на извършване на съот­вет­ните проверки(първоначална и последващи), т.е. същите да са извършена преди изтичане срока на валидност на предходната периодична или на първо­началната такава, то въпроси според настоящият състав засягат администра­тивно-наказателното производство само, ако датите не се застъпват и между това незастъпване даденият АТСС е бил в употреба, респ. е установявал из­вършени нарушения. След като на дата 06.06.2019г.  чрез последваща провер­ка е установено съответствието на уреда за измерване от компетентна лабора­тория, то в едногодишния срок на валидност(и при липса на данни да дефекти) същият може да изпълнява определената му функция, като според настоящият състав не са налице нарушения на процедурата в ЗИ и подзаконовите актове по приложението му, които да водят до дисквалифициране на уреда като годно средство в производството по установяване на посочения вид нарушения.

Не могат да се споделят и вижданията досежно коментираното качество на наказваното лице в мотивите на атакувания съдебен акт, тъй като ясно и в ЕФ е посочено, че се ангажира определения вид юридическа отговорност по отношение на определен правен субект – физическо лице, като изискваното от закона допълнително качество съгласно чл.188 ал.2 ЗДвП не обосновава въз­никване отговорност по отношение на друг правен субект, а по делото не е спорно, че С. е „законният представител на юридическото лице“, собст­веник на въпросното заснето МПС, като липсват данни(вкл. и деклариране) от негова страна да е предоставил управлението на друго лице.

Несъществено се явява и погрешното позоваване на първоинстанционния съд на приложимата Наредба с посочена друга дата на нейното издаване, след като съответно и точно са приложени правните норми от нея, още повече че на други пет места в мотивите на съдебния акт е посочена вярната дата и година на приемането и.

С оглед изложеното и на основание чл.221 ал.2 предл.първо от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260713 от 14.12.2020 година, постановено по АНД №4815/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX-ти н.с.

 

  РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.