Решение по дело №2/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 238
Дата: 29 април 2025 г.
Съдия: Георги Янев
Дело: 20241200100002
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Б., 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Георги Янев
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Георги Янев Гражданско дело №
20241200100002 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано с искова молба от с вх. № 5/02.01.2024
г., подадена от Н. К. У., ЛНЧ **********, родена на ****** г. в с.,
притежаваща карта за продължително пребИ.ване № ************, издадена
на 09.01.2023 г. от МВР – Б., с постоянен адрес с. Б., ул. „А.Д.“ № 32А, Д. М.
М., ЛНЧ **********, родена на ****** г. в с., притежаваща разрешение за
продължително пребИ.ване № *********, издадено на 31.01.2023 г. от МВР –
Б., с постоянен адрес с. Б., ул. „А.Д.“ № 32А и Д. Д. М., ЛНЧ **********,
роден на 12.09.1974 г. в с., притежаващ карта за постоянно пребИ.ване №
************, издадена на 29.10.2021 г. от МВР – С., валидна до 25.10.2026 г.,
с постоянен адрес гр. Б., ул. „К.И.М.“ № 21, с адрес за кореспонденция гр. С.,
ж.к. М., бл. 496, вх. 3, офис 1, чрез Адвокатско дружество „Т. И П.“, ЕИК
************, чрез адв. В. Т., със съдебен адрес гр. С., ж.к. М., бл. 496, вх. 3,
офис 1, срещу Д. К. Ю., ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. „А.Д.“ № 32А и Р.
Д. М., ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. „А.Д.“ № 32А.
В исковата молба се твърди, че Д. Д. М. сключва граждански брак с Р. Д. М..
От брака на Д. Д. М. и Р. Д. М. са родени две деца - Д. М. М. и М. Е. М.. Р. Д.
М. пребИ.ва незаконно на територията на с., като това се явява и причината
същата да се установи за постоянно с децата си в Република България през
месец май 2016 г. През м. декември 2017 г. Д. Д. М. също се установява да
1
живее постоянно на територията на Република България, воден от желанието
да бъде със семейството си. Д. М. М. е майка на Д. Д. М., а Н. К. У. - нейна
сестра, и двете американски гражданки. След преместването на Д. М. и
семейството му в България, Н. У. и Д. М. са поканени от Р. Д. М. и нейния
баща - Д. Ю., да се преместят да живеят на територията на Република
България. Р. М. осъществява контакти с Д. М. и Н. У. дистанционно по видео-
разговори, в които им предлага да се преместят да живеят в Република
България, като за целта ще им бъде предоставен терен, на който да си
построят къща. Предложеният терен за построяване на къща е с адрес: гр. Б.,
ул. А.Д. № 32А, като поземленият имот е собственост на Д. Ю.. Обяснено им
е, че от тях се изисква само да предоставят парични средства за построяването
на къщата, без да заплащат стойността на поземления имот, върху който
къщата се построява, а след построяването къщата ще бъде тяхна собственост,
като се осъществи и прехвърляне на собствеността по съответния ред. За да
стартира построяването на къщата, от страна на Д. М. към Д. Д. М. са
преведени общо 56 000,00 щатски долара, както следва: 11 400,00 щатски
долара на 21.04.18г., 14 600,00 щатски долара на 20.04.2018 г. и 30 000,00
щатски долара от на25.05.18г. Впоследствие от Д. М. към Р. Д. М. са преведени
общо 56 000,00 щатски долара, както следва: 26 000,00 щатски долара на
26.04.2018 г. и 30 000,00 щатски долара от Д. М. към Р. М. на 01.06.2018 г. От
страна на Н. У. по банкова сметка на Р. Д. М. са преведени 53 000,00 щатски
долара на 20.07.2018 г., а 12 700,00 щатски долара са преведени от Д. М. към Р.
М. на 12.07.2018 г. Всички посочени дотук преводи са извършени във връзка с
построяването на къщата, която следва да бъде собственост на Д. М. и Н. У. и
да служи за задоволяване на жилищните им нужди след преместването им в
Република България. Н. У. и Д. М. пристигат в Република България през
м.октомври 2018 г., когато къщата в с. Б., ул. „А.Д.“ № 32А е почти завършена.
Къщата в с. Б. е с период на построяване приблизително от м.април 2018 г. до
м. ноември 2018 г. Считано от м.10.2018 г. до м.06.2023 г. Н. У. и Д. М.
обитават къщата с намерение за своенето й като тяхна собственост. От страна
на Д. Ю. и Р. М. на ищците са предадени документи - разписки, фактури,
касови бележки и други, във връзка със закупуването на материали за
построяването на къщата. Общо заплатените от Н. У. и Д. М. суми за
построяването и впоследствие придобИ.ето на къщата в с. Б. възлизат на
147 700,00 щатски долара и 20 350,00 лева. След пристигането им в
2
Република България, Д. Ю. и Р. М. предлагат на Н. У. и Д. М. да заплатят
необходимите разходи за реновиране /извършване на СМР/ на къща с адрес в
гр. Б., ул. „К.И.М.й“ № 21, която също е собствена на Д. Ю., с уговорката, че
след извършване на необходимите строителни работи за привеждане на
къщата в завършен вид, същата ще бъде прехвърлена на съпрузите Р. М. и Д.
М.. Макар от страна на ищците да е заявено искане за превеждане на сумите
по банков път, Р. М. им заявява, че разплащането с работниците,
осъществяващи строително- ремонтните дейности, както и с доставчиците на
другите услуги, се извършва само в брой. Поради тази причина, от страна на
Н. У. и Д. М. са извършвани тегления в брой на каса от „ПИБ“ АД и сумите са
предавани на Р. М.. Общо предадените от Н. У. и Д. М. суми към Р. Д. М. и
Д. Ю. за извършване на СМР на къщата в гр. Б., ул. „К.И.М.й“ № 21,
възлизат на 284 011,00 лева. СМР в посочената къща са извършвани в
периода от м. август 2019 г. до м. август 2020 г. Макар и от страна на Р. М. да е
заявено многократно и изрично, че къщата в с. Б. ще бъде прехвърлена по
надлежния ред на Н. У. и Д. М., а къщата в гр. Б. - на Р. и Д. М., това не е
осъществено и до настоящия момент. Нещо повече, на 28.06.2023 г. Р. М., в
присъствието на своята майка - Т. Ю.а, и в присъствието на своя баща - Д. Ю.,
заявява на Н. У. и Д. М., че следва или да подпишат договор за наем, по силата
на който дължат 2 000,00 евро (две хиляди евро) месечна наемна цена за
ползването на къщата в с. Б. занапред и за периода от четири години и
половина назад, или да напуснат къщата до края на деня. На въпрос от страна
на Н. У. към Р. М. защо изисква заплащането на месечен наем при положение,
че къщата би следвало да е тяхна собственост и за построяването й са
заплатили именно те, Р. М. отговаря, че няма да им бъде прехвърлена в
собственост и да разглеждат платените от тях суми като „инвестиция“.
Същият отговор е даден и по отношение на къщата в гр. Б.. След отказа им да
платят наем от 2000,00 евро на месец за четири и половина години назад,
както и да заплащат такъв занапред, Н. У. и Д. М. са изгонени от обитаваната и
заплатена от тях къща, като са заплашени, че ако не я напуснат доброволно,
ще бъде използвано съдействието на полицията. Къщата е напусната от тях на
30.06.2023 г., като оттогава не са посещавали имота. Къщата в с. Б. е с
административен адрес: обл. Б., общ. Р. с. Б., п.к. 2778, ул. „А.Д.“ № 32-А.
Поземленият имот, в който къщата е построена, е с идентификатор
02693.19.13, с площ от 1871 кв.м. Сградата, за построяването на която ищице
3
са заплатили и която са обитавали, е с идентификатор 02693.19.13.4, с площ от
217 кв.м. Видно от справка в Имотния регистър на Република България,
поземленият имот с идентификатор 02693.19.13, в който обитаваната и
заплатена от ищците къща е построена, е придобит от Д. Ю. по силата на
нотариален акт за покупко-продажба от 17.03.2005 г. В същия поземлен имот
се намира и сградата, обитавана от Д. Ю. и семейството му. Къщата в гр. Б. е с
административен адрес: гр. Б., ул. „Св.св. К.И.М.й“ № 21. Сградата е с
идентификатор 02676.501.1883.1, с площ от 49 кв.м., брой етажи - 2,
построена в поземлен имот с ид. 02676.501.1883, с площ на поземления имот
от 314 кв.м. Видно от приложеното копие от кадастралната карта относно
поземления имот и находищата се в него сграда същите са собственост на Д.
Ю.. Към настоящия момент къщата в с. Б. с идентификатор 02693.19.13.4 е
обявена за продажба с цена от 490 000,00 евро.
Твърди се, че ищците са предоставили парични средства на
ответниците по силата на неформален предварителен договор за покупко-
продажба на имота в с. Б., като от м. 10.2018 г. до м.06.2023 г. са владеели
имота като свой собствен. Ето защо, по силата на чл. 70, ал. 3, вр. с чл. 72 от
Закона за собствеността ищците Н. К. У. и Д. М. М. имат правото да получат
стойността на подобренията в процесния имот, собственост на Д. Ю., които
същите са направили, с намерението новопостроената къща да бъде
прехвърлена в тяхна собственост. Подобренията върху имота на Д. Ю. се
състоят в построяване на имот с идентификатор 02693.19.13.4. Стойността на
тази постройка е стойността, с която поземленият имот на Д. Ю. е увеличил
своята стойност и възлиза на 300 000,00 лева, а имотът на Д. Ю. в гр. Б. с ид.
02676.501.1883, е увеличил своята стойност вследствие на направените от
доверителките ми в същия подобрения, изразяващи се в СМР, като тази
стойност възлиза на 300 000,00 лева. Наред със заплатените от Н. У. и Д. М.
суми за построяването на къщата в с. Б. и извършването на СМР на къщата в
гр. Б., Д. М. предоставя на Д. Ю. парични средства в заем, връщането на които
не е осъществено до настоящия момент. По-конкретно, през м. август 2022 г.
Д. Ю., чрез съпругата си Т. Ю.а (тъй като самият той не говори английски
език), изисква от ищците и получава в заем сумата от 40 140,99 лева. В тази
връзка, на 23.08.23г. от сметката на Д. М. в „ПИБ“ АД е изтеглена сумата от 20
140,99 лева, а на 24.08.2022 г. - сумата от 20 000,00 лева. След изтеглянето и
двете суми са предадени на Д. Ю. в брой. Обяснено им е, че сумата се изисква
4
за ремонт на къщата на Д. Ю. в с. Б., която се намира в същия парцел, в който
се намира и къщата, която Д. М. и Н. У. обитават до 30.06.2023 г. Ищците са
заплатили още и сумата от 55 981,01 лева за закупуване на лек автомобил
марка „Тойота“, модел CHR, като сумата е заплатена на представителство на
марката - „М.“ ООД през м.01.2019г. При закупуването на автомобила Р. М.
заявява на Д. М. и Н. У., че същите са в невъзможност да бъдат официално
собственици на автомобил в България, поради наличието на забрана за
притежаване на автомобил от чужденци. Доверявайки се близката си
родственица, ищците заплащат стойността за закупуване на автомобила,
предназначен за тях, но същият е официално придобит от Р. М.. Автомобилът,
който ищцата Д. М. заплаща и който с Н. У. използват, е с ДРН: ******, рама:
************. Видно от приложена към настоящата искова молба фактура №
**********/ 14.01.2019 г. както и заплащани суми по обслужването на
автомобила. Фактурите, издавани във връзка с обслужването на автомобила,
са на името на Р. М., тъй като същата е официално собственик на автомобила,
но реално са заплащани от ищците Н. У. и Д. М.. Считано от 28.06.2023 г.
ищците нямат достъп до автомобила, тъй като същият им е отнет от Р. М., в
момента, в който са принудени да напуснат обитаваната от тях къща в с. Б..
Причината за изгонването на ищците от обитаваната и заплатена от тях къща в
с. Б., както и за отнемането на използвания и заплатен от тях лек автомобил се
явява влошаването на отношенията между Р. М. и Д. М.. Фактическата раздяла
между съпрузите датира от 11.04.2023 г., като помежду им към настоящия
момент е налице висящ бракоразводен процес.
Искат от съда да осъди:
- Д. К. Ю., ЕГН: **********, да заплати на Д. М. М., ЛНЧ: **********, родена
на ****** г. в с., сумата от 40 140,99 лева, представляваща дадена в заем и
невърната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
- Р. Д. М., ЕГН: **********, да заплати на Д. М. М., ЛНЧ: **********, родена
на ****** г. в с., сумата от 55 981,01 лева, представляваща стойността на
заплатен от ищцата лек автомобил „Тойота“, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата;
- Д. К. Ю., ЕГН: **********, да заплати на Н. К. У., ЛНЧ: **********,
5
родена на ****** г. в с., притежаваща карта за продължително пребИ.ване №
************, издадена на 09.01.2023г. от МВР - Б., и Д. М. М., ЛНЧ:
**********, притежаваща разрешение за продължително пребИ.ване №
*********, издадено на 31.01.2023 г. от МВР - Б., сумата от 600 000,00 лева
(шестстотин хиляди лева), или по 300 000,00 лева (триста хиляди лева) за
всеки от имотите, представляваща стойността, с която се е увеличила
стойността на притежаваните от Д. К. Ю. имоти, находящи се съответно в гр.
Б., ул. „К.И.М.й № 21, и в с. Б., ул. „А.Д.“ № 32-А, вследствие на извършените
в имотите СМР, заплатени от ищците, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата;
При условията на евентуалност, молят, да се осъди Д. К. Ю., ЕГН:
**********, да заплати на Н. К. У., родена на ****** г. в с., притежаваща карта
за продължително пребИ.ване № ************, издадена на 09.01.2023 г. от
МВР - Б., и Д. М. М., ЛНЧ: **********, притежаваща разрешение за
продължително пребИ.ване № *********, издадено на 31.01.2023 г. от МВР -
Б., сумата от 147 700,00 щатски долара и 20 350,00 лева за построяване на
къщата в с. Б., и сумата от 284 011,00 лева, платена за извършване на СМР на
къщата в гр. Б., с които суми ответникът се е обогатил неоснователно, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното им изплащане;
-В условията на евентуалност, моля да се осъди Д. К. Ю., ЕГН:
**********, да заплати на Д. М. М., ЛНЧ: **********, притежаваща
разрешение за продължително пребИ.ване № *********, издадено на
31.01.2023 г. от МВР - Б., сумата от 63 000,00 лева (шестдесет и три хиляди
лева), платена на 03.06.2019 г., с която сума ответникът се е обогатил
неоснователно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.06.2019
г. до датата на предявяване на исковата молба, както и законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
заплащане на сумата;
Да се осъди Р. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: с. Б., ул. „А.Д.“ № 32А,
да заплати на Н. К. У., родена на ****** г. в с., притежаваща карта за
продължително пребИ.ване № ************, издадена на 09.01.2023г. от МВР
- Б., сумата от 53 000,00 долара (петдесет и три хиляди долара),
6
представляваща неоснователно получена от Р. Д. М., сума, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2018 г. до датата на
предявяване на исковата молба, както и законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата;
Да осъди Р.Д. М., ЕГН: **********, с адрес: с. Б., ул. „А.Д.“ № 32А, да
заплати на Д. Д. М., ЕГН/ЛНЧ: **********, роден на 12.09.1974 г. в с.,
притежаващ карта за постоянно пребИ.ване № ************, издадена на
29.10.2021 г. от МВР - С., валидна до 25.10.2026 г., с постоянен адрес: гр. Б.,
ул. „К.И.М.“ № 21, сумата от 26 000,00 долара, платена на Р. Д. М. на
26.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.04.2018 г.
до датата на депозиране на исковата молба в съда, както и законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 30 000,00 долара (тридесет
хиляди долара), платена от Д. М. на Р. Д. М. на 01.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 01.06.2018 г. до датата на предявяване на
настоящата искова молба, както и законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 12 700,00 долара (дванадесет хиляди и седемстотин) долара,
платени на 12.07.2018 г. от Д. М. на Р. Д. М., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 12.07.2018 г. до датата на предявяване на настоящата
искова молба, както и законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК е получен отговор на исковата молба.
В отговорът се твърди, че към настоящия момент е депозирана жалба от
ищците Н. К. У., ЛНЧ **********, родена на ****** г. в с., Д. М. М., ЛНЧ
**********, родена на ****** г. в с. и Д. Д. М., ЛНЧ **********, роден на
12.09.1974 г. в с. в качеството им на пострадали лица пред РП Б. срещу Р. Д.
М., Д. К. Ю. с наведени оплаквания за измама и обсебване. Намират
предявените искове от Н. К. У. и Д. М. М., за недопустими. Считат, че не са
изпълнени изискванията на закона съгласно чл. 215, ал. 1 ГПК, като ищците не
са доказали, че претенциите към ответниците произтичат от общи права или
задължения, които почИ.т на едно и също основание. По отношение на иска
предявен от Д. К. Ю., да заплати на Д. М. М., г. В с. сумата в размер на
7
40144,99 оспорват и твърдят, че е недопустим неоснователен и нередовен.
Не е индивидуализиран иска, не са приложени съответните доказателства към
ИМ. Предявените искове от Н. К. У., Д. М. М. и Д. Д. М., срещу Р. Д. М. са
недопустими и неоснователни. Твърдят, че Р. Д. М. е титуляр заедно с Н. К. У.,
Д. М. М. и Д. Д. М. на банкова сметка открита през 2017 г. в банка Itasca с., от
която са извършени преводите. На същото основание, намират исковата молба
за недопустима, тъй като ищците е следвало да докажат правния интерес,
както и да индивидуализират всеки един от тях и да приложат съответните
доказателства към ИМ. Твърдят, че исковете предявени от Д. К. Ю., да
заплати на Н. К. У. и Д. М. М., сумата от 600 000 /шестстотин хиляди /лв., или
по 300 000 /триста хиляди/ лв. за всеки от имотите представляваща стойността
с която се е увеличила стойността на притежаваните от Д. Ю. имоти е
недопустим и нередовен, тъй като не е доказан правния интерес, не е
индивидуализиран иска и не е подкрепен със съответните писмени
доказателства, тъй като не са посочени какви точно подобрения и СМР са
извършени в имотите. По исковете предявени в условията на евентуалност Д.
К. Ю., да заплати на Н. К. У. и Д. М. М., сумата от 147 000 щатски долара и
20 350 лева за построяване на къщата в с. Б., и сумата от 284 011.00 лева,
платена за извършени СМР на къщата в гр. Б., с които се е обогатил
неоснователно, отново е недопустим и нередовен, не е доказан правния
интерес за предявяване на иска, не е индивидуализиран иска и не е подкрепен
със съответните писмени доказателства. Не се сочат какви точно подобрения и
СМР са извършени в имотите.
Оспорват твърденията в исковата молба като неоснователни.
По иска Д. К. Ю., ЕГН **********, заплати на Д. М. М., сумата в
размер на 40144,99лв., оспорва и твърди, че е неоснователен, тъй като
договорът за заем уреден в чл. 240 ЗЗД, е реален договор, който дори да не е
сключен в писмена форма, ищецът следва да докаже предаване на сумата на
заемополучателя, както и условията на предоставения заем, и в какъв срок той
се е задължил да го върне. По договори със задължения над 5000 лв.
безусловно се изисква писмена форма за доказване. Банковите извлечения
представени като доказателство от ищеца не представляват разписка за
предаване и съответно получаване на претендираната сума от Д. К. Ю..
По иска Р. Д. М. да заплати на Д. М. М. сумата от 55981,01 лв.
8
представляваща стойността на заплатен от ищцата лек автомобил „Тойота“,
ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Твърдят, че автомобил с ДКН ******,
марка Тойота, модел Ц-ХР е притежаван съвместно от двамата съпрузи Р. М. и
Д. М. в режим на СИО. Описаното в обстоятелствената част на ИМ, че
автомобилът е отнет е невярно. Автомобилът не е отнеман, тъй като той не е
собственост на Д. М., а на съпрузите Р. и Д. М.. Автомобилът е бил закупен
като подарък на семейството, т.е. дарен за благодарност за грижите, които Р.
полага за тях. Пълномощно за управление на автомобил с ДКН ****** е
издадено на Н. К. У. за управление на автомобила. Искат от съда да намали
исковата претенция до притежаваната от Р. Д. М. идеална част от движимата
вещ.
По иска Д. К. Ю. да заплати на Н. К. У., и Д. М. М. сумата от 600 000
/шестстотин хиляди /лв., или по 300 000 /триста хиляди/ лв. за всеки от
имотите, представляваща стойността, с която се е увеличила стойността на
притежаваните от Д. Ю., имоти находящи се съответно в гр. Б., ул.“К.И.М.“ №
21, и в с .Б., ул.“ А.Д.“ № 32А, вследствие на извършените в имотите СМР,
заплатени от ищците, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Ответниците считат, че няма основание ищците да предявяват иск за
подобрение и увеличена стойност на обект жилищна сграда находяща се в с.
Б., ул. “А.Д.“ № 32А, тъй като тя е новоизградена и е изцяло фиН.рана от
собствени средства на Д. Ю.. Не са представени писмени доказателства
подкрепящи твърденията на ищците за фиН.ране на СМР за тези обекти, още
повече и да е увеличена стойността на имота.
По иска предявен в условията на евентуалност Д. К. Ю. да заплати на
Н. К. У. и Д. М. М. сумата от 147 000 щатски долара и 20350 лева за
построяване на къщата в с. Б. и сумата от 284011.00 лева, платена за
извършени СМР на къщата в гр. Б., с които ответникът се е обогатил
неоснователно, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане, изразяват
становище, че от представените отчети по разплащателна сметка издадени от
ПИБ с титуляр Н. К. У. и Д. М. М. по разплащателна сметка на банка ПИБ не
може да се направи обоснован извод, че средствата са предоставяни на Д. Ю.,
за да бъдат вложени в строителство и СМР на описаните имоти. Не се
9
представя документ, който да доказва намерението за строеж или
предоставяне на средства за строеж на имот или имоти в гр. Б. и с. Б.. Освен
това не се представят доказателства, че ищците са обитавали имота с
намерението да го своят.
Ответникът Д. К. Ю. твърди, че Н. К. У. и Д. М. М., са неизправна
страна по Договор за наем, сключен между тях на 10.08.2018 г. за
възмездно ползване на недвижим имот - къща находяща се в град Б., ул. „
К.И.М.“ № 21. По договора не са извършени никакви плащания, въпреки
отправените многократни покани. Дължимата сума солидарно от страна
на наемателите в размер на 96 987.00 лв. за периода от 10.08.2018 г. - до м.
03.2024 г.
По отношение на иска Д. К. Ю. да заплати на Д. М. М., сумата от 63
000.00 лева платена на 03.06.2019 г. с която сума ответникът се е обогатил
неоснователно, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. Ответникът
твърди, че не се представят доказателства за поръчване от страна на ищцата Н.
У. към Д. Ю. за извършване на СМР в гореописаните обекти.
По отношение на иска Р. Д. М. да заплати на Н. К. У., сумата от 53
000,00 долара представляваща неоснователно получена сума ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2018г. до датата на
предявяване на исковата молба, както и законна лихва върху сумата, считано
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на
сумата, твърди, че са преведени по банкова сметка суми, по която съпругът Д.
Д. М. е титуляр и се разпорежда на равни права заедно с Р. М..
По отношение на иска Р. Д. М. да заплати на Д. Д. М. - сумата от 26
000,00 долара, платена на Р. Д. М. на 26.04.2018 г. ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 26.04.2018 г. до датата на депозиране на исковата
молба В съда, както и законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
- сумата от 30 000.00 долара платена от Д. Д. М. на 01.06.2018 г. ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2018 г. до датата на
депозиране на исковата молба в съда, както и законната лихва върху сумата.
- сумата от 12 700,00 долара платени на 12.07.2018 г. от Д. Д. М..
10
По отношение на тези суми ответницата оспорва предявените искове,
като представя и писмен документ - Договор за съвместна банкова сметка на
съпрузите Д. Д. М. и Р. Д. М., като титуляри. Преводите които Д. М. е
извършвал е от собствена банкова сметка с Р. М. и към собствена банкова
сметка, независимо, че като получател е посочил името на Р. М.. Той
разполага с правото да се разпорежда със средствата налични В банковата
сметка наравно със съпругата си като титуляр.
Ответниците твърдят, че претендираните от ищците платените суми са
едни и същи, но се претендират в отделни искове от двамата, което е
недопустимо, тъй като не е индивидуализиран всеки от исковете.
Искат от съда да не уважава и отхвърли така предявените искове на
ищците, като неоснователни, недоказани и погасени по давност.
Молят, в случай, че делото не бъде прекратено поради недопустимост
да бъдат разделени и образувани В отделни производства така предявените
исковете от Н. К. У., ЛНЧ **********, родена на ****** г. в с., притежаваща
карта за продължително пребИ.ване №************, издадена на 09.01.2023 г.
от МВР Б., с адрес: с. Б., ул.“А.Д.“ № 32А и Д. М. М., ЛНЧ **********,
родена на ****** г. в с., притежаваща карта за продължително пребИ.ване
№*********, издадена на 31.01.2023 г. от МВР Б., с адрес: с. Б., ул.“А.Д.“ №
32А, поради следното съображение: Претендираните суми са превеждани по
съвместна банкова сметка на Р. Д. М. и Д. Д. М., освен това по време на
валидно сключен граждански брак. Всички средства получени от Р. Д. М., с
изричното твърдение на ищците, че не са дарение преминават в режим на
съпружеска имуществена общност, т.е. съпругът Д. Д. М. притежава идеална
част от тях и следва да бъде обвързан с последиците на решението на съда.
С отговора по исковата молба, ответникът предявява иск, съдът да
осъди Н. К. У., ЛНЧ **********, родена на ****** г. в с., притежаваща карта
за продължително пребИ.ване №************, издадена на 09.01.2023 г. от
МВР Б., с адрес: с. Б., ул.“А.Д.“ № 32А и Д. М. М., ЛНЧ **********, родена
на ****** г. В с., притежаваща карта за продължително пребИ.ване
№*********, издадена на 31.01.2023 г. от МВР Б., с адрес: с. Б., ул.“А.Д.“ №
32А, като неизправна страна по Договор за наем, сключен на 10.08.2018 г. за
възмездно ползване на недвижим имот - къща находяща се в град Б., ул. „
К.И.М.“ № 21 да заплатят на Д. К. Ю., ЕГН********** дължимата сума в
11
размер на 96 987.00 лв. /деведесет и шест хиляди деветстотин осемдесет и
седем лв/, за периода от 10.08.2018 г. - до м. 03.2024 г., представляващи
незаплатен месечен наем за ползване на имот находящ се в гр. Б., ул. „К.И.М.“
21, ведно със законната лихва от датата на подаване на ОИМ.
Съдът да осъди, Н. К. У., ЛНЧ **********, родена на ****** г. в с.,
притежаваща карта за продължително пребИ.ване №************, издадена
на 09.01.2023 г. от МВР Б., с адрес: с. Б., ул.“А.Д.“ № 32А и Д. М. М., ЛНЧ
**********, родена на ****** г. В с., притежаваща карта за продължително
пребИ.ване №*********, издадена на 31.01.2023 г, от МВР Б., с адрес: с. Б.,
ул.“А.Д.“ № 32А да заплатят на Д. К. Ю., ЕГН**********, адрес гр. Б., ул.
„К.И.М.“ № 21 съгласно пазарните цени наем за ползване на притежаваният от
него имот - двуетажна къща находяща се в с. Б. за периода от м. 07.2021 г.до
м.06.2023 г. дължим в размер на 33 732 лв./тридесет и три хиляди седемстотин
тридесет и два лева/ представляващи незаплатен месечен наем за ползване на
имот находящ се в с.Б., ул.“А.Д.“ № 32А, ведно със законната лихва от датата
на подаване на ОИМ.
Претендират да ни бъдат присъдени извършени разноски по делото, за
които допълнително ще бъде предоставен Списък по чл. 80 ГПК.
След като съобрази събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира следното от фактическа и правна страна:
По отношение на предявения от Д. М. М. иска срещу Д. Ю. да заплати
сумата от 40 140,99 лева, представляваща дадена в заем и невърната сума,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, се твърди, че през м. август
2022 г. Д. Ю., чрез съпругата си Т. Ю.а, изисква от ищцата и получава в заем
сумата от 40 140,99 лева. В тази връзка на 23.08. 2022г. от сметката на Д. М. в
„ПИБ“ АД е изтеглена сумата от 20 140,99 лева, а на 24.08.2022г. - сумата от
20 000,00 лева. След изтеглянето й двете суми са предадени на Д. Ю. в брой.
Съгласно чл. 240 ЗЗД договорът за заем е реален договор и се състои от
няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за
връщане на предоставената в заем сума: 1/ съгласие на страните за предаване
от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на
заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази
сума от заемодателя на заемателя.
12
Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както
и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени
при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се
носи от ищеца - заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор
за заем с ответника - заемател и търси изпълнение на договоренето
задължение на заемателя. Ответникът провежда насрещно доказване на
своите правоизключващи или правопогасяващи възражения.
Предвид реалния характер на договора за заем, предоставянето на
заемната сума, представлява съществен елемент на договора, поради което
установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното
връщане следва да бъде доказано.
От ищцовата страна не се представиха доказателства за съгласие на
страните по договора за заем да бъде предоставена парична сума от
заемодателя на заемополучателя със задължение за връщането й, както и
нейното реално предаване на заемополучателя, поради което съдът счита, че
твърдението за наличие на заемни отношения е неоснователно и недоказано.
По отношение на предявения иск от Д. М. срущу Р. М. за сумата от 55
981,01 лева, представляваща стойността на заплатен от ищцата лек автомобил
„Тойота“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, съдът намира, че е безспорен
фактът, че лек автомобил „Тойота модел „CHR“ е закупен от търговско
дружество „М.“, като регистрационният талон е издаден на името на Р. М.. От
страна на същата, като собственик на вещта, е издала пълномощно за
ползването на автомобила на Н. К. У., като в свидетелските си показания
свидетелката С.О., посочва, че е имало една сИ. кола, мисли, че е била
„Тойота“, като през всичките години е виждала само Н. да я кара и мисли, че
тя я е притежавала. Не се събраха доказателства за обстоятелствата, при които
Н. У. е спряла да ползва горепосочения автомобил, нито такИ., които да сочат,
че ответниците са се противопоставяли на това ползване.
По отношение на твърдението за паричен превод на сумата, посочена
като стойност на закупения лек автомобил, между посочените в исковата
молба лица, съдът няма специални знания в областта на счетоводството, за да
може да коментира дали в приетите извлечения от банкови сметки, приложени
към исковата молба се съдържат данни за този превод.
13
Поради горното, съдът намира, че този иск е недоказан и неоснователен.
По отношение на предявения от ищците иска Д. К. Ю., ЕГН: **********, да
заплати на Н. К. У., ЛНЧ: **********, родена на ****** г. в с., притежаваща
карта за продължително пребИ.ване № ************, издадена на г. от МВР -
Б., и Д. М. М., ЛНЧ: **********, притежаваща разрешение за продължително
пребИ.ване № *********, издадено на 31.01.2023 г. от МВР - Б., сумата от 600
000,00 лева (шестстотин хиляди лева), или по 300 000,00 лева (триста хиляди
лева) за всеки от имотите, представляваща стойността, с която се е увеличила
стойността на притежаваните от Д. К. Ю. имоти, находящи се съответно в гр.
Б., ул. „К.И.М.й № 21, и в с. Б., ул. „А.Д.“ № 32-А, вследствие на извършените
в имотите СМР, заплатени от ищците, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, на който съдът е дал правна квалификация – чл. 72 от
ЗС, намира следното:
Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗС дoбpocъвecтният влaдeлeц мoжe дa
иcĸa зa пoдoбpeниятa, ĸoитo e нaпpaвил, cyмaтa, c ĸoятo ce e yвeличилa
cтoйнocттa нa вeщтa вcлeдcтвиe нa тeзи пoдoбpeния, като съдът при
разпределение на доказателствената тежест е указал на ищците, че следва да
докажат, че са добросъвестни владелци, както и размера на сумата, с която
твърдят, че се е увеличила стойността на имот, който добросъвестно са
владели и в който са извършили подобрения.
Ищците не представиха доказателства, че са добросъвестни владелци, които
владеят вещта на правно основание, годно да ги направи собственик.
На следващо място, приетите по делото писмени доказателства, касаещи
строителството на къщата в село Б. и подобренията и извършени СМР на
къщата в гр. Б., не са достатъчни за изготвяне на поисканата от ищците
съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение какъв е размера на
сумата, с която се е увеличила стойността на имотите, въпреки дадената
неколкократно възможност на ищците да представят строителна
документация. Предвид което и съдът е оставил без уважение искането за
допускане и назначаване на съдебно-техническа експертиза.
В този смисъл съдът намира, че искът по чл. 72 от ЗС е недоказан, а като такъв
е и неоснователен.

14

По същите съображения като недоказан следва да бъде отхвърлен и иска,
предявен в условията на евентуалност, с се иска да бъде осъден Д. К. Ю.,
ЕГН: **********, да заплати на Н. К. У., родена на ****** г. в с., притежаваща
карта за продължително пребИ.ване № ************, издадена на 09.01.2023
г. от МВР - Б., и Д. М. М., ЛНЧ: **********, притежаваща разрешение за
продължително пребИ.ване № *********, издадено на 31.01.2023 г. от МВР -
Б., сумата от 147 700,00 щатски долара и 20 350,00 лева за построяване на
къщата в с. Б., и сумата от 284 011,00 лева, платена за извършване на СМР на
къщата в гр. Б., с които суми ответникът се е обогатил неоснователно, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното им изплащане.
Като в допълнение към изводите на съда за недоказаност на претенцията,
предявена в условията на евентуалност, съдът намира, че имотът в с. Б.,
представляващ къща с идентификатор 02693.19.13.4, построена върху УПИ с
идентификатор 02693.19.13, е собственост на Д. Ю., поземленият имот, върху
който е построена къщата, също е собственост на ответника Д. Ю..
Построената къща в него е новоизградена и фиН.рана изцяло от него със
собствени средства. Във връзка със строителството, всички издадени
строителни книжа - строително разрешение, технически паспорт, документи
за въвеждане в експлоатация на имота, са издадени на негово име и са
представени и приети като доказателства по делото.
Касае се за изграждане на изцяло нов строеж. В този имот няма извършвани
подобрения, респективно СМР. Има изцяло ново строителство на нова
жилищна сграда.
Имотът в гр. Б., находящ се на ул. „К.И.М.й“ 21, също е собственост на Д. Ю. -
наследствен от неговите родители. В него е съществувала жилищна сграда,
която е преустроена и реновирана. Извършени са допълнителни строителни
дейности - пристрояване и надстрояване, фиН.рани от собствени средства на
Д. Ю..
Съдът счита, че ищците не доказаха заплащане на сумите от Н. У. и Д. М. на
Д. Ю. за извършените СМР в къщата в с. Б. и къщата в гр. Б., тъй като ищците
не представиха годни, по смисъла на ГПК, счетоводни документи, които да
15
послужат за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде
заключение за твърдяните преводи, както и липсват писмени или гласни
доказателства за заплащане на претендираните суми от ищците на ответника
Ю. за извършените СМР.
От друга страна от всички приети по делото фактури, стокови разписки и
други документи за закупуваните строителни материали е видно, че получател
е Д. Ю., на някои от тях и Р..
Това обстоятелство се подкрепя и от свидетелските показания на С.Ю., която
посочва, че през 2018 г. са започнали къщата в село Б., като тя се е занимавала
със строителните документи. Посочва, че не са ангажирали фирма, а са наели
работници, с които лично тя и съпруга й са се договорили. Посочва, че
съпругът й и понякога тя са доставяли строителните материали на
работниците и лично са им плащали на ръка. Посочва, че изграждането на
къщата с довършителните работи е продължило около година и половина.
Посочва, че дъщеря им се е занимавала със строежа, а Д. не се е ангажирал със
строителството, с материали и с плащания, като същия е пристигнал в
България, когато вече къщата в село Б. е била готова. Посочва, че за
семейството на дъщеря им се е строила къщата.
Ангажирали са бригадата и за достроителните работи в гр. Б.. Посочва, че от
старата постройка се е блъснал тавана и за направила разширения – кухня и
трапезария, тоест нови помещения към старата сграда. На следващия етаж са
сложили плоча и се е обособил хол, а тъй като таванът е бил скосен имало още
една стая.
Посочва, че с материалите, със заплащанията на майсторите са се занимавали
двамата със съпруга й, като и дъщеря им е почнала да се занимава с това.
Посочва, че майката Д. е пожелала да помогне на семейството за това
строителство в гр. Б., като същата е превела на Д. сумата от 60 000 лева.
Посочва, че майката и лелята на Д. също са пожелали да дойдат да живеят при
тях в България и тъй като в къщата в гр. Б. не е имало достатъчно място за
всички, решили да започнат строителство в село Б.. Посочва, че майката и
лелята на Д. сами са решили да си тръгнат от къщата в село Б., като те не знаят
какво точно са изнесли. Свидетелката посочва, че лично тя ги е убеждавала да
не си тръгват.
16
Посочва, че с обзавеждането на къщата се е занимавала дъщеря й, кака са ги
закупували са си семейни неща.
Посочва, че около 150 000 лева са вложили в къщата в село Б. и около 170 000
лева в къщата в гр. Б., като това е вложеното до довършителните работи, а за
мебелите вътре дъщеря им се е оправяла.
Посочва, че тези пари са платени от нея и съпруга й, като и двамата имали
наследствени имоти.
Обстоятелствата относно извършените СМР, заплащането и договорките със
строителната бригада, изнесени в свидетелските показания на свидетелката
С.Ю. се подкрепят от разпита на свидетелите Д. и Б.
От разпита на свидетеля И. Д., който е управител на фирма за строителни
материали, че доставените такИ. са заплащани в брой от семейство Ю.и.
Посочва, че материалите са за къща в село Б..
Свидетелят У.Б., който е строителен работник, посочва, че познава баба Т. и
дядо Д.. Бил е ангажиран да работи на къщите в село Б. и гр. Б., като с дедо М.
се е договарял директно, той им е доставял необходимите строителни
материали – тухни, бетон и т.н. и той е плащал на бригадата. Посочва, че
къщата в село Б. са започнали да я строят от основи до покрив, грубо
строителство през 2018 г.
Посочва, че къщата в гр. Б., за която също били ангажирани от дедо М. е била
съществуваща къща, на която е трябвало да махнат покрИ. и да направят
преустройка - къща с гараж, две или три стаи и вилно помещение. Посочва, че
и за това преустройство се е договарял с бай М., като той е доставял на обекта
необходимите им материали, той и баба Т. им е плащал и с тях се е договарял.
Твърди, че друг на обекта не е идвал.
Съдът счита, че недоказан остана и иска предявен в условията на
евентуалност, с правно основание чл. 59 от ЗЗЗ, с който се иска да бъде осъден
Д. К. Ю.. ЕГН: **********, да заплати на Д. М. М., ЛНЧ: **********,
притежаваща разрешение за продължително пребИ.ване № *********,
издадено на 31.01.2023 г. от МВР — Б., сумата от 63 000,00 лева (шестдесет и
три хиляди лева), платена на 03.06.2019 г., е която сума ответникът се е
обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
03.06.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба, както и законната
17
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
заплащане на сумата; Да бъде осъдена Р. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: с.
Б., ул. „А.Д.“ № 32А, да заплати на Н. К. У., родена на ****** г. в с.,
притежаваща карта за продължително пребИ.ване № ************, издадена
наг. от МВР - Б., сумата от 53 000,00 долара (петдесет и три хиляди долара),
представляваща неоснователно получена от Р. Д. М., ЕГН: **********, сума,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2018 г. до датата на
предявяване на исковата молба, както и законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата; Да бъде осъдена Р. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: с.
Б., ул. „А.Д.“ № 32А, да заплати на Д. Д. М., ЕГН/ЛНЧ: **********, роден на
12.09.1974 г. в с., притежаващ карта за постоянно пребИ.ване №
************, издадена на 29.10.2021 г. от МВР - С., валидна до 25.10.2026 г.,
с постоянен адрес: гр. Б., ул. „К.И.М.“ № 21, сумата от 26 000,00 долара,
платена на Р. Д. М. на 26.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 26.04.2018 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда,
както и законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата; сумата от 30 000,00
долара (тридесет хиляди долара), платена от Д. М. на Р. Д. М. на 01.06.2018 г„
ведно със законната лихва върху сумата от 01.06.2018 г. до датата на
предявяване на настоящата искова молба, както и законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 12 700,00 долара (дванадесет хиляди и
седемстотин) долара, платени на 12.07.2018 г. от Д. М. на Р. Д. М., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 12.07.2018 г. до датата на
предявяване на настоящата искова молба, както и законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Вземането с правно основание чл. 59 ЗЗД възниква при наличието на следните
предпоставки: 1) обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2) обедняване
на това лице, свързано с обогатяването на първото; 3) връзка между
обедняването и обогатяването; 4) липса на основание за обогатяването; и 5)
липса на друг иск (вещен, деликтен, договорен), с който обеднелият да се
защити. От тук и в исковия процес в тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и
18
обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат
обедняването и обогатяването.
Съдът намира, че в настоящият случай ищците не успяха да докажат на
предпоставките за възникване на вземане с правно основание чл. 59 от ЗЗД,
поради липса на годни счетоводни документи, въз основа на които да се
изготви експертиза, която да даде заключение налице ли е неправомерно
разместване на благата, в случая получени суми от ответника.
Единствено в свидетелските показания на М. М., която е дъщеря на Д. М. и Р.
М. се споменава за сумата от 90 000 щ.долара, която е продажната цена на
къщата на семейството в Ч., за която сума баща й Д. е казал в телефонен
разговор, че тези пари са щели да бъдат използвани, за да се построят къщите
в гр. Б. и с. Б..
Свидетелката С.Ю. изнася данни в своите свидетелски показания, че майката
Д. пожелала да помогне за това строителство, да помогне на семейството, да
се включи в строежа с 60 хил. лева, като свидетелката посочва, че не е имало
други средства.
Съдът намира предявените в условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 59 от ЗЗД за недоказани, поради което същите се явяват и
неоснователни.
Във връзка с направеното възражение от ответниците, че иска с правно
основание чл. 59 от ЗЗД е погасен поради изтекла 5-годишна давност, съдът
намира за неоснователно, тъй като поради недоказаност на исковете не се
установява момента, в който е получено нещо без правно основание, от който
момент започва да тече и давността.
По разноските:
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78
ГПК ищците следва да заплатят на ответниците сумата в размер на 28
900,00лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:
19
ОТХВЪРЛЯ като недоказана предявения от Д. М. М. иск срещу Д. К. Ю.
да й заплати сумата от 40 140,99 лева, представляваща дадена в заем и
невърната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения от Д. М. М. иск срещу Р. Д. М.
(понастоящем Ю.а) да й заплати сумата от 55 981,01 лева, представляваща
стойността на заплатен от ищцата лек автомобил „Тойота“, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения от Н. У. и Д. М. иск срещу Д. Ю. да им
заплати сумата от 600 000,00 лева, или по 300 000,00 лева за всеки от имотите,
представляваща стойността, с която се е увеличила стойността на
притежаваните от Д. Ю. имоти, находящи се съответно в гр. Б., ул. „ К.И.М.й “
№21, и в с. Б., ул. „А.Д.“ №32-А, вследствие на извършените в имотите СМР,
заплатени от ищците, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като недоказани предявения при условията на евентуалност иск
Д. Ю. да заплати на Н. У. и Д. М. сумата от 147 700,00 щатски долара и 20
350,00 лева за построяване на къщата в с. Б., и сумата от 284 011,00 лева,
платена за извършване на СМР на къщата в с. Б., с които суми ответникът се е
обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като недоказани предявения при условията на евентуалност иск
Д. К. Ю. да заплати на Д. М. М., сумата от 63 000,00 лева, платена на
03.06.2019г., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.06.2019г. до датата на
предявяване на исковата молба, както и законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателно заплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като недоказани предявените при условие на евентуалност
искове:
Р. Д. М. да заплати на Н. К. У., сумата от 53 000,00 долара, представляваща
неоснователно получена от Р. Д. М. сума, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 20.07.2018г. до датата на предявяване на исковата молба,
както и законна лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
20
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Р. Д. М. да заплати на Д. Д. М. сумата от 26 000 долара, платена на Р. Д. М.
на 26.04.2018г., до датата на депозиране на исковата молба в съда, както и
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Р. Д. М. да заплати на Д. Д. М. сумата от 30 000 долара, платена на Р. Д. М.
на 01.06.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 01.06.2018г. до
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Р. Д. М. да заплати на Д. Д. М. сумата от 12 700 долара, платена на Р. Д. М. на
12.07.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.07.2018г.
до датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Н. К. У., ЛНЧ **********, родена на ****** г. в с., притежаваща
карта за продължително пребИ.ване № ************, издадена на 09.01.2023
г. от МВР – Б., с постоянен адрес с. Б., ул. „А.Д.“ № 32А, Д. М. М., ЛНЧ
**********, родена на ****** г. в с., притежаваща разрешение за
продължително пребИ.ване № *********, издадено на 31.01.2023 г. от МВР –
Б., с постоянен адрес с. Б., ул. „А.Д.“ № 32А и Д. Д. М., ЛНЧ **********,
роден на 12.09.1974 г. в с., притежаващ карта за постоянно пребИ.ване №
************, издадена на 29.10.2021 г. от МВР – С., валидна до 25.10.2026 г.,
с постоянен адрес гр. Б., ул. „К.И.М.“ № 21, ДА ЗАПЛАТЯТ НА Д. К. Ю.,
ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. „А.Д.“ № 32А и Р. Д. М., ЕГН **********, с
адрес с. Б., ул. „А.Д.“ № 32А, сумата в размер на 28 900 лв. /двадесет и осем
хиляди и деветстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
21