Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260133
гр. ВРАЦА,18.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,търговско отделение, в
публичното заседание на 30.07.2021г., в състав:
Председател:Пенка Т.Петрова
в присъствието на:
прокурора секретар
Г.Емилова
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
т. дело N` 33 по описа за 2021 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.625 от ТЗ.
Образувано е по
молба на "Агрокем инвестмънт"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Враца, представлявано от управителя Й. Й.,чрез адв.Т.Т. от САК,
за откриване на производство по несъстоятелност за "ТИБО"ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление с.***.
В молбата се
твърди, че "ТИБО "ЕООД не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение към молителя по изпълнителен лист, издаден от РС Враца по гр.д.№
4592/2018г., с решението по което дружеството е осъдено да заплати на молителя
общо сумата 55722,96 за доставени и неплатени стоки по 5 бр.договори за
покупко-продажби – от 09.10.2018г.,от 13.03.2019г.,от 04.02.2019г.,от от
25.03.2019г. и от 09.04.2019г., сумата 1016,28лв. - мораторна лихва,и сумата
5407,11 лв.разноски.
Молителят сочи, че присъдените вземания
произтичат от дълготрайни търговски отношения между страните във връзка с
Договори за покупко-продажби и доставка на торове,цитирани по-горе. Сочи също,
че въз основа на изпълнителния лист по същото дело на РС Враца е образувано
изпълнително дело,по което било установено,че длъжникът не притежава налични
суми по банкови сметки,няма собствено недвижимо или движимо имущество,няма
вземания към трети лица,при което ставало ясно,че в изпълнителния процес няма
да се стигне до събиране на вземанията и удовлетворяване на молителя-кредитор.
Според молителя спирането на плащанията води
до предположение, че длъжникът не е в състояние да изпълни паричните си
задължения към молителя, а от последния му обявен в ТР ГФО било видно, че размерът
на пасивите е в хиляди лева,а няма никаква реализирана печалба.
Като поддържа, че е кредитор с изискуемо
парично вземане срещу длъжника, което не е удовлетворено, и предвид спирането
на плащанията от страна на последния, молителят счита, че по смисъла на чл.608 от ТЗ "ТИБО"ЕООД е неплатежоспособно.
По този начин е обоснован правния интерес от
заявяване на искане за откриване на производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност и евентуално поради свръхзадълженост на длъжника.
Длъжникът редовно уведомен за постъпилата
молба и насрочените с.з.чрез своя управител не е ангажирал становище по молбата.
След като анализира и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът
приема за установено следното:
От приложените към молбата писмени
доказателства,неоспорени от длъжника – препис от решение на РС Враца по гр.д.№
4592/2019г.и препис от издаден изп.лист по същото, се установява, че с влязлото
в сила решение на РС Враца на молителя са присъдени описаните в молбата суми, формирани от неизпълнени задължения по цитираните
договори и фактури.
За извършването на експертен анализ на
икономическото състояние на длъжника по делото е допусната и изслушана
специализирана съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението на вещото лице се съдържа
констатация, че по счетоводния баланс на длъжника към 31.12.2017г. активите на дружеството
са на стойност 141 хил.лв. и включват ДМА на стойност 0 хил.лв., краткотрайни
активи на стойност 141 хил.лв. в т.ч. 44 хил.лв. - вземания от клиенти други, и
суровини и материали - 57 хил.лв. Към 31.12.2018г. по счетоводен баланс
активите на дружеството са с балансова стойност 286 хил.лв. както следва: ДМА
на стойност 0 хил.лв., краткотрайни активи на стойност 286 хил.лв., в т.ч. 29 хил.лв.
– стоки,116 хил.лв. вземания от клиенти и др.,и парични средства в размер на
141 хил.лв. По счетоводен баланс към 31.12.2019г. активите са с балансова
стойност 229 хил.лв., включваща ДМА в
размер на 0 хил.лв., краткотрайни активи в размер на 229 хил.лв. в т.ч. 8000
лв. – стоки,32 хил.лв.-вземания от клиенти и др.38 хил.л.-други вземания и 151
хил.л.-парични средства.
Вещото лице е установило, че по балансите към
31.12.2017г., 31.12.2018г. и 31.12.2019г. дружеството не притежава и не
разполага с финансови дълготрайни активи по дялови участия, ценни книги и
предоставени заеми.
В Таблица 3 от заключението е показана
структурата на краткотрайните активи на дружеството към 31.12.2017г.,
31.12.2018г. и 31.12.2019г., а в таблици 4, 5 и 6 се съдържат списъци на
вземанията към посочените дати, сред които фигурират вземания на молителя по посочени от вещото лице договори и фактури.
Вещото лице пояснява, че между "Агрокем инвестмънт"ЕООД като продавач
и "ТИБО "ЕООД като купувач са сключени договори за покупко-продажби с
предмет торове и препарати за селското стопанство като продавачът предоставя
стоките, а "ТИБО "ЕООД се задължава да заплати уговорената цена.
Всички фактури, описани в таблици 5 за задължения на ответника към молителя, са
редовно осчетоводени от последния, включени са в дневниците за продажби по ЗДДС и по тях е начислен дължимия ДДС.Към
31.12.2017г.общият размер на задълженията на "ТИБО" ЕООД е 26
хил.лв.,в това число задължения към доставчици 23000 лв.,и данъчно осигурителни
задължения – 3000 лв.Към 31.12.2018г.общият размер на задълженията на ответника
е 180 хил.лв.,от който 171 хил.лв.-задължения към доставчици и 9
хил.лв.-данъчно-осигурителни задължения.Към 31.12.2019г. размерът на
задълженията на ответника възлиза на 84 хил.лв.,в това число – 65
хил.л.-задължения към доставчици и 19 хил.лв.-данъчно-осигурителни
задължения.Съгласно представено на вещото лице извлечение от сметка
411,аналитична партида,"Тибо" ЕООД за периода от 01.01.2018г. до
25.05.2021г./датата на извършване на проверката/,няма извършени плащания от
страна на длъжника по цитираните по-горе 5 бр.фактури.
Съгласно
предоставено на в.л.удосторение,издадено от ТД на НАП В.Търново,офис Враца
длъжникът има публични задължения в общ размер на 15959,16 лв.,от които
13420,65 лв.главница и 2538,51лв.-лихви към 29.04.2021г.,произтичащи от
неплатени задължения за осигуровки и корпоративен данък,като има образувано
производство по принудително изпълнение по и.д.*********/2021г.Справка за
размера и вида на публичните задължения е отразена в таблица 6 от заключението.
Вещото лице е
изчислило коефициентите на ликвидност към 31.12.2017г., 31.12.2018г. и
31.12.2019г.,данните за които са взети от ГСО,и които са както следва: обща
ликвидност към посочените дати - съответно 5.423, 1.589 и 2.726; бърза
ликвидност - съответно 3.231, 1.428 и 2.631; незабавна ликвидност - съответно
1.538, 0.783 и 1.798; абсолютна ликвидност - съответно 1.538, 0.783 и 1.798.Видно
е,че към посочените дати стойностите на коефициентите на обща,бърза,незабавна и
абсолютна ликвидност са над референтните граници.Ликвидността е предпоставка за
платежоспособността.Тя е свързана с възможността за незабавно,краткосрочно
разплащане на задълженията.Отразеното в таблица 7 относно коефициентите на ликвидността според
в.л.показват,че с наличните краткотрайни активи дружеството може да заплати над
100 % краткосрочните си задължения към съответния период. В Таблица 8 са
изчислени показателите за финансова автономност към посочените дати, които са
над единица за 2017г. и 2019г. и 0,589 за 2018г., от което следва, че
задълженията на дружеството са достатъчно обезпечени с имуществото му и същото
не е зависимо от кредиторите си. Коефициентът на задлъжнялост на длъжника е в
рамките или около оптималните стойности/средно 0,37/, което показва, че
дружеството може да се разплаща с кредиторите си и се финансира основно със
собствени средства.Коефициентът на задлъжнялост
изразява степента на зависимост на /задлъжнялост/ на дружеството към
кредиторите и възможността му да се разплаща в рамките на период от една
година.Прието е този показател да е в рамките на 0,37.Колкото този коефициент е
по голям от единица,толкова задлъжнялостта е по-голяма.Собственият капитал на
дружеството е с положителни стойности.
От данните в Таблица 10 към заключението е
видно, че към 31.12.2017г., и 31.12.2019г. дружеството реализира печалба,а към
31.12.2018г.-загуба,което означава,че към 31.12.2019г. дружеството реализирайки
печалба в размер на 39 хил.лв. е могло да покрива краткосрочните си
задължения,в това число и към молителя.Към последната дата дружеството
разполага с парични средства общо в размер на 151 хил.лв.,от които 54 хил.в
брой и 97 хил.лв.в разплащателни сметки.
Вещото лице прави извод, че длъжникът е в
състояние да покрива изискуемите си задължения, а е спрял само плащанията към
молителя и ТД НАП по образуваното публ.изп.д. – в размер на 15959,16 лв.
Поради непредставена счетоводна информация от
длъжника "Тибо" ЕООД към датата на изготвяне на заключението,вещото
лице не може да отговори какво е финансовото състояние на дружеството към
31.12.2020г..След справка в НАП в.л.е установило,че към 14.07.2021т. длъжникът
не е подал ГФО и годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО за финансовата
2020г.Установило е само,че е издаден акт за дерегистрация на длъжника по ЗДДС.
Настоящият
състав възприема заключението на вещото лице,като правилно,обективно и
компетентно,съответстващо и подкрепящо се от доказателствата по делото,и което
не се оспорва и от страните.Действията на длъжника по неоказване съдействие на
вещото лице/според последното/ и непредставяне на необходимите документи да
2020г.на експертизата във връзка с изготвяне на заключението,съдът не би могъл
да цени с оглед разп.на чл.161 ГПК
предвид останалите доказателства по делото и конкретно заключението на експертизата,респ.да
приеме за доказани фактите,които са предпоставка за откриване производство по несъстоятелност
за финансовата 2020г.,за които последици длъжникът е бил предупреден изрично от
съда при връчване указания за оказване съдействие на вещото лице.
За да се
произнесе по основателността на молбата, съдът обсъди наведените от
молителя-кредитор доводи и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, при което прави следните фактически и правни изводи:
За да постанови
решение по чл.630 ал.1 ТЗ, съдът следва да установи наличието на твърдените
материалноправни предпоставки по чл.608, ал.1 ТЗ, като всяка от страните в
производството по несъстоятелност следва да докаже фактите и обстоятелствата,
на които основава исканията и възраженията си (чл.154, ал.1 ГПК вр. чл.621 ТЗ).
В настоящия случай производството се развива
по молба на кредитор, поради което в тежест на последния е да докаже
своите твърдения.
Съгласно чл.
607а ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е
неплатежоспособен. Дефинираната в чл. 608 ал. 1 ТЗ неплатежоспособност е
обективно, трайно икономическо състояние, при което търговецът не може да
изпълни свое изискуемо парично задължение към изброени кредитори в т. 1-4 на
същата разпоредба. В трайната практика на ВКС по приложение на чл. 608 ТЗ е
възприето разрешението, че за да се установи дали търговецът е
неплатежоспособен, е необходимо да се изследва цялостно и обективно
финансово-икономическото му състояние към момента на приключване на устните състезания
по делото, като влошаването на икономическото състояние на търговеца следва да
има траен характер. От значение за установяване на състоянието на
неплатежоспособност са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните задължения на
търговеца. Според постановеното от ВКС в Решение по т. д. № 4254/2013 г., I т.
о., водещ е коефициентът на обща ликвидност при действителна ликвидност на
елементите от краткотрайните активи, участващи при формирането им. Възприема
се, че липсва ликвидност на активите, когато на пазара няма търсене на
конкретни материални запаси или краткосрочни инвестиции, както и когато е
налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като в тази
хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна,
абсолютна/, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат
трансформирани в парични средства, и състоянието на неплатежоспособност следва
да се приеме за установено, ако с тези активи търговецът не може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения. Коефициентите за финансова
автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели
на ликвидност не сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са
само индиция за евентуалното й настъпване в бъдеще. При въведено възражение или
установими от доказателствата по делото данни за несъбираеми и/или спорни
вземания, съдът следва да реализира комплексна преценка на спорните компоненти
на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, с оглед
засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност. Такава корекция
се дължи и при установяване на документална необоснованост на счетоводни
записвания по баланса – актив/пасив или несъответствие с реално съществуващи
вземания и задължения, или отразяването им с погрешна квалификация на
краткосрочни/дългосрочни. В горния смисъл са Решение по т. д. № 685/2012 г. на
ВКС, I т. о., Решение по т. д. № 1048/2017 г. на ВКС, I т. о., Решение по т. д.
№ 653/2019 г. на ВКС, II т. о. и др.
В разпоредбите
на чл.608, ал.2-ал.4 ТЗ са предвидени оборими презумпции за
неплатежоспособност, които обаче не освобождават съда от задължението да
изследва какво е обективното финансово-икономическо състояние на длъжника към
момента на приключване на устните състезания по делото. Както е прието и в
практиката на ВКС, презумпцията за неплатежоспособност размества
доказателствената тежест относно състоянието на неплатежоспособност и възлага
на длъжника да докаже, че е способен да изпълнява задълженията си към
кредиторите.
В конкретния
случай молителят-кредитор е представил писмени доказателства за установяване
твърдяното състояние на неплатежоспособност-решение и издаден изп.л.по гр.д.№
4592/2019г.по описа на РС Враца/плюс 5 бр.договори и 5 бр.фактури/въз основа на
които е постановено решението на РС и издаден изп.лист на 06.03.2020г.Поддържа
се,че въз основа на изп.лист било образувано изп.дело,без да се сочи къде,кога
и без да се представят никакви доказателства в тази насока.Не се сочи,а и не се
представят доказателства на какъв етап е изпълнителното производство и получил
ли е длъжника ПДИ по него.
От
изложеното може да се направи само извод,че длъжникът има изискуеми парични
задължения към молителя в посочените размери. В
решението и изпълнителния лист е отразено,че правното основание на
иска,по който е издаден е чл.318 ТЗ. Предвид правната характеристика на
търговската продажба като абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1 ал.1
т.1 ТЗ, съдът приема, че паричните задължения на търговеца попадат в обхвата на
чл.608 ал.1 т.1 ТЗ.
От приложено
писмо от 29.04.2021г.,издадено от ТД на
НАП Велико Търново, офис Враца, се установява, че е образувано изп.д.№
*********/2019 по описа на същата дирекция срещу длъжника за събиране на
изискуемо публично вземане в общ размер от 15959,16лв., в т.ч. главница от
13420,65 лв. и лихва 2538,51 лв. За обезпечаване събирането на това вземане
няма наложени обезпечителни мерки и няма започнало принудително изпълнение.Или
може да бъде направен извод, че длъжникът има публичноправно задължение по
смисъла на чл.608 ал.1 т.2 ТЗ в общ размер от
15959,16 лв.
Вещото лице е
базирало заключението си на база проверени документи,които е представило със
заключението си по делото и същите са приобщени към доказателствения материал.Тези
документи касаят дейността на търговеца към края на 2019 г., поради което въз
основа на същите не може да бъде направен извод относно
финансово-икономическото му състояние към момента на приключване на устните
състезания по делото.
Не са
представени никакви доказателства за доказване твърденията на молителя относно
активите му/на длъжника/и финансово-икономическото му състояние към настоящия
момент или момента на приключване на устните състезания,с оглед на което
настоящият състав приема, че представените писмени доказателства не са
достатъчни, за да бъде направен категоричен извод дали търговецът-длъжник е
неплатежоспособен.Такъв извод не може да се направи и от заключението на
експертизата,назначена за цялостно и обективно изясняване на финансово-икономическото
му състояние.Напротив.От заключението на експертизата може да се направи
извод,че към 31.12.201г.длъжникът не е неплатежоспособен,а към края на
2020г.такъв извод – за неплатежоспособност не може да се обоснове единствено от
констатацията на в.л.,че не му били предоставени документи. Делото следва да
бъде решено при наличните доказателства.
Както бе
посочено, неплатежоспособността е обективно състояние на търговеца, свързано
най-вече с финансовия му статус - капиталовата и имуществената структура на
предприятието, вземанията и дълга, ликвидността, доходността от основната
дейност и т. н. Това обективно състояние на длъжника по настоящото дело не беше
установено по категоричен начин към момента на приключване на
делото,независимо,че съдът приема за
доказани публичноправни задължения и задължения по търговски сделки.Наличието
на публичноправни задължения и задължения по търговски сделки не е достатъчно,
да се приеме, че е налице неплатежоспособност, след като не е установена
невъзможност за плащане, тъй като разпоредбата на чл. 608, ал.1 ТЗ изисква
кумулативното наличие и двете предпоставки.
Настоящият
съдебен състав намира, че само въз основа на твърдени факти,без никакви
доказателства в тази насока за наличието на образувани изпълнителни дела за
събиране на задълженията не би могла да се предположи неплатежоспособност и по
силата на въведената в чл. 608, ал.3 ТЗ презумпция. Спирането на плащанията е
правнорелевантно за несъстоятелността само ако е последица от трайна и
обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. Когато
спирането на плащанията се дължи на съзнателни, волеви действия и/или
бездействия на търговеца и представлява неправомерен юридически факт
(неизпълнение на договори, нежелание да се изпълнят доброволно фискални
задължения), а не на невъзможност да обслужва задълженията си, институтът на
несъстоятелността като универсално производство за принудително изпълнение е
неприложим. В случая не са налице данни, въз основа на които да се направят
изводи относно цялостното финансово-икономическо състояние на търговеца, налице
ли е спиране на плащанията и
причините за това.
Не се установи
също така дали евентуални затруднения
след м.12.2019г.са временни и дали имуществото на търговеца не е
достатъчно за покриване на паричните му задължения,което също е в тежест на
молителя.
Поради изложеното
съдът счита, че молителят не доказа наличието на материалноправните
предпоставки на чл. 608, ал.1 ТЗ. Ето защо подадената от него на основание чл.
626, ал.1 ТЗ вр. чл. 625 молба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Водим от
горното и на основание чл.631 ТЗ, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
молбата на „Агрокем Инвестмънт"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, представляван от Й. И. Й. - управител, за откриване
производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на „Тибо” ЕООД с.***,обл.Враца,представлявано
от управителя К. Н. Н..
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: