ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………………….
гр.
София,04.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в откритото съдебно
заседание на седми декември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
С
участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа т.д. 681/2019 г. по описа на СГС, намери следното:
Производството е по чл.692, ал.2-4 ТЗ.
Синдикът на Е..В.ООД/н./ е изготвил
списъци на приетите и неприетите от синдика вземания на кредиторите на Е..В.ООД/н./,
предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, както и списък на служебно приетите
вземания, обявени в търговския регистър на 19.06.2020 г..
Срещу тези списъци са подадени
възражения, които са разгледани в открито съдебно заседание, поради което и
съдът следва да се произнесе по основателността на възраженията и одобряване на
оспорените списъци.
1.По възражението с вх.№ 60290/26.06.2020 г. на кредитора
М.С. срещу включване по т.1-5 в списъка
с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 19.06.2020 г. на
вземания на Е.– И.АД.
С възражението вземанията не се
оспорват, а се оспорва възможността за включването им списъците с приети
вземания, поради непредявяването им в законоустановения
едномесечен срок по чл.685, ал.1 ТЗ, тъй като са предявени преди същият да е
започнал да тече.
Кредиторът с оспорени вземания счита
възражението за неоснователно, тъй като вземанията се предявени след
постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и
преди изтичане на едномесечния срок от възобновяване на производството.Претендира
разноски за защита в производството по разглеждане на възражението.
Длъжникът счита възражението за
основателно без да излага съображения.
Синдикът взема становище за
неоснователност на възражението, тъй като срокът за предявяване на вземанията
не е изтекъл.
Съдът, като взе пред вид направеното
възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по
чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства,
приема следното:
Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.
Разгледано по същество е изцяло неоснователно, тъй като предвидените
от закона преклузивни срокове са относими
към крайния момент, в който е допустимо
предявяване на вземания, възникнали преди датата на откриване на производството
по несъстоятелност, като посочването на началото на тези срокове е относимо към изтичането им, но не обуславя недопустимост
на молби за предявяване на вземания,
подадени пред съда преди началото на течение на сроковете Такива молби са
допустими, но преждевременно подадени, респективно се разглеждат заедно с
молбите, подадени до изтичане на срока
за предявяване на всички вземания от съответния срок.
В случая производството е открито с
решение по чл.632, ал. ТЗ, постановено на 22.11.2019 г., като срокът по чл.685,
ал.1 ТЗ за предявяване на вземания е започнал да тече, считано от 21.01.2020
г., когато е постановено и обявено в регистъра решението за възобновяване на
производството по несъстоятелност и е изтекъл на 21.02.2020 г.. Молбата да
предявяване на вземания от Е.-И.АД е подадена 12.12.2019
г. и следователно преди изтичане на срока по чл.685, ал.1 ТЗ, а
преждевременното й подаване е без правно значение за допустимостта на
предявяването.
Следователно възражението на М.С. следва
да се отхвърли, като той бъде осъден да заплати и направените разноски в
производство по възражението в размер на 500 лв.
2.По възражението с вх.№ 60290/26.06.2020 г. на
кредитора М.С. срещу включване по т.6-15
в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на
19.06.2020 г. на вземания на В.С.А. - С..
С възражението възникването на
вземанията не се оспорва, а се оспорва възможността за включването им списъците
с приети вземания ,поради непредявяването им в законоустановения
едномесечен срок по чл.685, ал.1 ТЗ по съображения, че са предявени преди
същият да е започнал да тече. По отношение на вземанията по т.6,7 и 8,
произтичащи от договор за паричен заем от 30.03.2012 г. се поддържа
погасяването им по давност, а по отношение на всички вземания се поддържа друга поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал. 1 т.10 ТЗ, тъй като кредиторът В.А.-С. е
акционер в длъжниковото дружество към момента на
сключване на договорите за заем, на които се основават вземанията.
Кредиторът с оспорени вземания счита
възражението за неоснователно, без да излага съображения.
Длъжникът счита възражението за неоснователно
без да излага съображения.
Синдикът взема становище за
неоснователност на възражението в частта, относно сроковете за предявяване на
вземанията и давността, като го счита за основателно относно поредността на вземанията.
Съдът, като взе пред вид направеното
възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по
чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства,
приема следното:
Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.
Разгледано по същество е частично основателно по следните съображения:
Предвидените от закона преклузивни срокове са относими
към крайния момент, в който е допустимо
предявяване на вземания, възникнали преди датата на откриване на производството
по несъстоятелност, като посочването на началото на тези срокове е релевантно
само за изтичането им, но не обуславя недопустимост на молби за предявяване на вземания, подадени
пред съда преди началото на течение на сроковете Такива молби са допустими, но
преждевременно подадени, респективно се разглеждат заедно с молбите
подадени до изтичане на срока за
предявяване на всички вземания от съответния срок.
В случая производството е открито с
решение по чл.632, ал. ТЗ, постановено на 22.11.2019 г., като срокът по чл.685,
ал.1 ТЗ за предявяване на вземания е започнал да тече, считано от 21.01.2020
г., когато е постановено и обявено в регистъра решението за възобновяване на
производството по несъстоятелност и е изтекъл на 21.02.2020 г.. Молбата да
предявяване на вземания от В.А. - С. е подадена 18.12.2019 г. и следователно
преди изтичане на срока по чл.685, ал.1 ТЗ, а преждевременното й подаване е без
правно значение за допустимостта на предявяването.
Съдът намира, че доколкото възражението
за изтекла погасителна давност е материално, правопогасяващо
възражение, то легитимиран да го предяви е само длъжникът по вземането. Други
лица биха могли да упражняват чужди материални права само в изрично
предвидените от закона случаи. Доколкото по отношение на длъжника е открито
производство по несъстоятелност, то по отношение правата на кредиторите са
приложими специалните разпоредби на Търговския закон и конкретно възможностите
за предявяване на исковете по чл.694 ТЗ, чл.645, 646, 647 ТЗ и чл.135 ЗЗД,
както и обусловените от тях искове за попълване на масата на несъстоятелността.
Извън тези хипотези кредиторът не може да упражнява имуществени права на
длъжника, каквато обща възможност предвижда чл.134 ЗЗД, тъй като разпоредбите
за несъстоятелността са специални и изключват приложението на общите правила.
По становище на настоящия съдебен състав
не представляват упражняване на чужди права, а именно права на длъжника, установеното право на кредиторите да подадат
възражение или иск за несъществуване на чужди приети вземания /чл.692 и чл.694 ТЗ/, а се касае за упражняване на собствени права на кредиторите, които имат
личен интерес да редуцират кръга от кредитори, които чрез събранието на
кредиторите вземат решенията във връзка с осребряване на имуществото,
респективно да редуцират броя и размера на вземанията, които подлежат на
удовлетворяване в производството, за да получат удовлетворение в по-висока
степен на собствените си вземания. В
този смисъл съдът приема, че възражението и съответния му иск по чл.694 ТЗ не
представляват хипотеза на упражняване на чужди права, а именно тези на
длъжника, тъй като длъжникът разполага със самостоятелно право да оспори
вземанията, чието упражняване не изключва правото на възражение на кредиторите
му, което очевидно не обусловено от бездействие, тъй като всеки от тях брани
собствения си интерес. Съответно доколкото не се упражняват правата на
длъжника, то и кредиторите не могат да упражнят възражението за давност, което
принадлежи именно на длъжника.
Нещо повече, по становище на настоящия състав и извън
производството по несъстоятелност кредитор не може да упражни възражението за
изтекла погасителна давност на своя длъжник по отношение на друг кредитор, тъй
като под „имуществени права“ на длъжника по смисъла на чл.134 ЗЗД следва да се
има предвид такива, които водят до увеличение на имуществото му, разбирано като
актив, в който смисъл е използвано понятие имущество и в чл.133 ЗЗД, тъй като
именно имуществото на длъжника, разбирано в смисъл на активи, служи за
удовлетворение на неговите кредитори, респективно бездействието на длъжника по
отношение запазването и увеличаването на имуществото му пряко засяга интереса
на кредиторите му. Упражняването на възражението за изтекла погасителна давност
на влияе нито върху актива, нито върху пасива на длъжниковото
имущество, за разлика от упражняване на възражението за изтекла придобивна давност, което би довело до увеличаване на
имуществото на длъжника и касае актива му. Това е така, тъй като възражението
за погасителна давност не води до погасяване на вземанията, а до погасяване на
възможността за принудителното им събиране, като те не престават да съществуват
и могат да бъдат изпълнени доброволно (извън хипотезата на несъстоятелност), с
тях да се извърши прихващане или да се прехвърлят, т.е. погасените по давност
задължения продължават да са част от пасива на имуществото на длъжника.
Следователно неоснователно е
възражението на М.С. за изключване на вземанията на В.А. С. от списъка с приеми вземания, предявени в
срока по чл.685, ал.1 ТЗ.
Основателно е обаче възражението в
частта относно поредността на удовлетворяване на
приетите вземания.
От представените със заявлението писмени
доказателства се установява, че В.А. – С. е била акционер в И.21 АД към датите
на сключване на всички договори за заем, въз основа на които е предявила
вземания в срока по чл.685, ал.1 ТЗ. Следователно по отношение на вземанията й
по тези договори е приложима разпоредбата на чл.616, ал.2, т.2 ТЗ, съответно
тези вземания са с поредност на удовлетворяване по
чл.722, ал.1, т.10 ТЗ, а не по т.8 и 9, както е посочено в съставения от
синдика списък, поради което и в тази част, списъкът следва да се измени.
3.По възражението с вх.№ 60290/26.06.2020 г. на
кредитора М.С. срещу включване по т.16 –
33,включително, в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския
регистър на 19.06.2020 г. на вземания на Държавата, предявени от НАП.
Доводите във възражението са, че
вземанията не са надлежно индивидуализирани в списъка по отделни видове,
период, за който са дължими, а по отношение на част от вземания по
т.16,17,20,23,27,29,30,32 и 33 се поддържа друга поредност
на удовлетворяване, тъй като вписани запори в ЦРОЗ въз основа на постановления
на публичен изпълнител не създават привилегия по тчл.722,
ал.1, т.1 ТЗ, както е приел синдика.
Кредиторът с оспорени вземания оспорва
възражението, като сочи, че е индивидуализирал надлежно вземанията с
допълнителна молба, като една част от тях са установени въз основа на
декларация на длъжника, а друга част – с влезли в сила актове, които са
представени.
Длъжникът и синдикът оспорват възражението и го считат
за неоснователно в частта относно основанията на вземанията и основателно в
частта относно поредността на удовлетворяване.
Съдът, като взе пред вид направеното
възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по
чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства,
приема следното:
Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.
Разгледано по същество е частично
основателно по следните съображения:
Действително с молбата за
предявяване на вземанията НАП не е индивидуализирала отделни вземания, а е
препратила към доказателства, но с допълнителна молба и въз основа на дадени
указания от съда същите надлежно индивидуализирани по основание, размер и
период, като са разграничени по отделни видове. С молбата за предявяване на
вземанията са представени и писмени доказателства, установяващи възникването и
размера на вземанията, като обобщеното отразяване на вземанията в списъка,
съставен от синдика, не обуславя извод за несъществуването им, нито за
нередовност на молбата за предявяването им, която да е пречка за приемането им.
Възражението на кредитора във връзка с поредността на удовлетворяване е изцяло основателно. Съдът
намира, че разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се тълкува корективно и във връзка с разпоредбите на чл.638, ал.4 ТЗ и
чл.724 ТЗ, което тълкуване води до единствения извод, че вписването на запор по
реда на Закона за особените залози не учредява никаква привилегия на кредитора
в производството по несъстоятелност. Вписването по реда на ЗОЗ на запор върху
вземания и вещи представлява обезпечителна мярка с единствена последица забрана
на длъжника да се разпорежда със запорираното
имущество.
Съгласно чл.638, ал.4 ТЗ наложените в
индивидуалното принудително изпълнение обезпечителни мерки са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността,
като след откриване на производството по несъстоятелност е недопустимо налагането
на запор и възбрана върху имущество, включено в масата, като разпоредбата не
въвежда изключение по отношение на запори, вписани по реда на ЗОЗ. Разпоредбата
на чл.724 ТЗ урежда правилата за удовлетворяване на обезпечен кредитор и на
кредитор с право на задържане, като под обезпечен кредитор разпоредбата има
предвид единствено кредитор, в чиято полза са учредени ипотека или залог, но не
и кредиторите, наложили в чиято полза са допуснати обезпечителни мерки по реда
на обезпечителното производство, включително и запор, вписан по реда на ЗОЗ.
Нещо повече, в самия закон за особените залози не се съдържат правила,
предвиждащи друго действие на вписания запор по реда на закона, различни от
общото действие по чл.451 и чл.452 ГПК,
като вписването в регистъра има значение само за правото на кредитора да
участва в разпределението по ЗОЗ с оглед разпоредбата на чл. 40 и чл.41 ЗОЗ,
тъй като кредитори, чиито права не са вписани в ЦРОЗ не могат да се
присъединяват при разпределение на суми от осребряване на заложено по ЗОЗ
имущество.
В индивидуалното принудително изпълнение
по ГПК наложените запори, включително вписаните по реда на ЗОЗ, не създават
друга привилегия на кредиторите, които са ги вписали, освен правото да се
присъединят и да участват в разпределението съобразно правата и привилегиите по
чл.136 ЗЗД.
В индивидуалното принудително изпълнение
по ДОПК наложените запори не пораждат дори и право на присъединяване, а още
по-малко на предпочтително удовлетворение. Право на присъединяване и
предпочтително удовлетворение е предвидено единствено за обезпечените
кредитори, като под „обезпечени“ разпоредбата на чл.194 ДОПК има предвид същото
като чл.724 ТЗ, а именно кредитори с
учредена ипотека или залог, но не и такива с наложени обезпечителни мерки.
Следователно
макар и разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ да поставя сред
обезпечените кредитори и тези вписали запор и възбрана по реда на ЗОЗ, то
очевидно разпоредбата в тази й част е в противоречие с останалите правила за
разпределение в универсалното принудително изпълнение, с целта на
производството по несъстоятелност, с правилата за разпределение при
индивидуално принудително изпълнение и общите правни принципи и по същество
неприложима.
Единствената привилегия, която следва от
наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК е правото на държавата при открито
производство по несъстоятелност и в рамките на 6 месеца от откриването му да
реализира имуществото, върху което са наложени мерките по реда на ДОПК / чл.193 ДОПК, вр.чл.638, ал.1 ТЗ/, но дори и в този случай
вписването на мерките в ЦРОЗ не създава привилегия за предпочтително
удовлетворени на държавата. Следователно по възражението на кредитора М.С.
списъкът следва да се измени в частта относно поредността
на удовлетворяване на включените в списъка по т.16,17,20,23,25,27,29,31,32 и 33
вземания, чиято поредност на удовлетворяване е по
чл.722,ал.1, т.6 ТЗ, а не както са приети от синдика като обезпечени.
4.По възражението с вх.№ 60290/26.06.2020 г. на
кредитора М.С. срещу поредността
на удовлетворяване на включените по т.54,55 и 58 в списъка с приети от синдика
вземания, обявен в търговския регистър на 19.06.2020 г. на вземания на А.П.
Цонева.
С възражението
се оспорва поредността на вземанията по три точки,
при твърдения, че представляват законни лихви върху необезпечени вземания,
начислени след датата на откриване на производството по несъстоятелност, поради
което и поредността им на удовлетворяване е по
чл.722, ал.1, т.9, а не по т.7, както и приел синдика при съставяне на списъка.
Кредиторът с
оспорено вземане оспорва възражението, без да излага съображения, като
претендира разноски.
Длъжникът и
синдикът считат възражението за неоснователно.
Съдът, като взе пред вид направеното
възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по
чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства,
приема следното:
Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.
Разгледано по същество е изцяло основателно по следните съображения:
С молбата за предявяване на вземания,
подадена общо от кредиторите А.Ц. и Д.Б., Ц. е предявила вземания за
обезщетение за ползване на недвижим имот за периодите 08.06.2005г. –
08.06.2007г. и 29.06.2007 г. – 17.07.2008 г., присъдени с влезли в сила съдебни
решения, вземания за законна лихва върху обезщетенията от датата на предявяване
на исковете до датата на откриване на производството по несъстоятелност и след
тази дата и съдебни разноски в исково производство и в изпълнителен процес,
като всички вземания са включени от синдика в списъка с приетите вземания, като
по отношение на законните лихви след датата на решението за откриван на
производството по несъстоятелност по
т.54 и 58 е предвидена поредност на удовлетворяване
по чл.722, ал.1, т.7 ТЗ, както и по отношение на съдебните разноски по гр.д.№
9117/2012 г. на СРС, посочени в списъка по т.55 е предвидена поредност по чл.722, ал.1, т.7, а всички останали вземания
са приети с поредност по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ.
Вземанията за законни лихви след
откриване на производството по несъстоятелност, посочени в т.54 и 58,
дължими върху обезщетенията за
неоснователно обогатяване, които са необезпечени, попадат в хипотезата на
чл.616, ал.1, т.1 ТЗ и съответно са с поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9 ТЗ, която разпоредба е специална.
Що се отнася до съдебните разноски по
делото, по което е присъдено едно от обезщетенията, то тези разноски
представляват необезпечено вземане, възникнало преди датата на откриване на
производство по несъстоятелност, също както останалите вземания на кредитора Ц.,
извън тези за законни лихви след 22.11.2019 г., поради което и е с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ.
Следователно списъкът следва да се
измени в частта относно поредността н удовлетворяване
на вземанията по т.54, 55 и 58 на А.Ц., която поради основателност на възражението
няма право на разноски.
5.По възражението с вх.№ 60290/26.06.2020 г. на
кредитора М.С. срещу поредността
на удовлетворяване на включените по т.63,64 и 67 в списъка с приети от синдика
вземания, обявен в търговския регистър на 19.06.2020 г. на вземания на Д.П.Б..
С възражението
се оспорва поредността на вземанията по три точки,
при твърдения, че представляват законни лихви върху необезпечени вземания,
начислени след датата на откриване на производството по несъстоятелност, поради
което и поредността им на удовлетворяване е по
чл.722, ал.1, т.9, а не по т.7, както и приел синдика при съставяне на списъка.
Кредиторът с
оспорено вземане оспорва възражението, без да излага съображения, като
претендира разноски.
Длъжникът и
синдикът считат възражението за неоснователно.
Съдът, като взе пред вид направеното
възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по
чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства,
приема следното:
Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.
Разгледано по същество е изцяло основателно по следните съображения:
С молбата за предявяване на вземания,
подадена общо от кредиторите А.Ц. и Д.Б., Б. е
предявила вземания за обезщетение за ползване на недвижим имот за периодите
08.06.2005г. – 08.06.2007г. и 29.06.2007 г. – 17.07.2008 г., присъдени с влезли
в сила съдебни решения, вземания за законна лихва върху обезщетенията от датата
на предявяване на исковете до датата на откриване на производството по
несъстоятелност и след тази дата и съдебни разноски в исково производство и в
изпълнителен процес, като всички вземания са включени от синдика в списъка с
приетите вземания, като по отношение на законните лихви след датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност по т.63 и 67 е предвидена поредност
на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.7 ТЗ, както и по отношение на съдебните
разноски по гр.д.№ 9117/2012 г. на СРС, посочени в списъка по т.64 е предвидена
поредност по чл.722, ал.1, т.7, а всички останали
вземания са приети с поредност по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ.
Вземанията за законни лихви след
откриване на производството по несъстоятелност, посочени в т.63 и 67,
дължими върху обезщетенията за
неоснователно обогатяване, които са необезпечени, попадат в хипотезата на
чл.616, ал.1, т.1 ТЗ и съответно са с поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9 ТЗ, която разпоредба е специална.
Що се отнася до съдебните разноски по
делото, по което е присъдено едно от обезщетенията по т.64 от списъка, то тези
разноски представляват необезпечено вземане, възникнало преди датата на откриване
на производство по несъстоятелност, също както останалите вземания на кредитора
Б., извън тези за законни лихви след 22.11.2019 г., поради което и са с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ.
Следователно списъкът следва да се измени
в частта относно поредността н удовлетворяване на
вземанията по т.63,64 и 67 на Д.Б., която поради основателност на възражението
няма право на разноски.
6.
По възраженията на И.С. вх.№
61010/29.06.2020 г. и Б.Х. с вх.№ 59948/26.06.2020 г.
Тези възражения следва да се разгледат и
решат заедно, тъй като и с двете се оспорват вземанията на М.С., включени под
т.34-44 включително, придобити от Л.П. чрез договор за цесия от 23.04.2019 г.,
като Б.Х. твърди, че е кредитор на същите вземания, които са придобити от него
с договор за цесия, сключен също с Л.П. и предхождащ договора за прехвърлянето
им на М.С., поради което и оспорва включването им в списъка с неприети от
синдика вземания.
Доводите във възражението на И.С. са за
нищожност на договора за цесия поради липса на основание, неспазване на формата
и противоречие с добрите нрави, тъй като по времето на сключването му М.С. имал
сключен договор за абонаментно правно обслужване с И.21 АД. Оспорва размера на
лихвите и твърди погасяване по давност на вземането, включително това за
лихвите.
Доводите във възражението на Б.Х. са, че
той е титуляр на вземанията, които са предявени от М.С. и включени от синдика в
списъка с приети вземания по т.34-44, тъй като ги е придобил от първоначалния
им титуляр Л.П. на 03.02.2017 г., като оспорва уведомлението до стария кредитор
да има значение относно придобиването на вземането.
Кредиторът М.С. оспорва възраженията като
оспорва автентичността на подписа, положен от името на Л.П. под договора за
цесия от 03.02.2017 г., с който вземанията се прехвърлят от Л.П. на Б.Х., като
евентуално поддържа възражения, че е съставен не на посочената в него дата на
съставяне, а след 23.04.2019 г. за целите на процеса.
Длъжникът оспорва съществуването на
вземанията и на двамата кредитори.
Синдикът взема становище за
неоснователност на възраженията, като сочи, че договорът за цесия на М.С. е с
нотариална заверка на подписите, като именно М.С. е заместил първоначалния
кредитор Л.П. по изпълнителното дело, образувано за събиране на вземанията.
Съдът, като взе пред вид направеното възражение,
списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2
от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема
следното:
Възраженията са подадени в законоустановения срок, поради което и са допустими.
Разгледани по същество са изцяло неоснователни по следните съображения:
С молба от 19.02.2020 г. М.С. е предявил
вземания за главница, възнаградителна лихва, законни
лихви и съдебни разноски по изпълнителен лист от 09.01.2013 г. на СРС, 27
състав по гр.д.№ 61848/2012 г., вземания по заповед за изпълнение от 14.02.2013
г. и изпл.лист
по ч.гр.д.№ 4698,2013 г. на СРС, 24 състав както и разноски по изпълнението,
направени по изпълнително дело 20157810400187, които вземания се основават на
договор за паричен заем, сключен на 29.04.2009 г. между Л.П. и И.21 АД и са
обезпечени с учредена договорна ипотека върху два магазина и които вземания М.С.
твърди да е придобил от Л.П. с договор за цесия от 23.04.2019 г. с нотариална
заверка на подписите и договор за цесия от 14.07.2016 г. Вземанията са включени
от синдика в списъка с приети вземания, предявени в срока по чл.685 ТЗ по
т.34-44, включително.
С молба от 21.02.2020 г. Б.Х. е предявил част от същите вземания, а именно тези по заповед
за изпълнение и изпълнителен лист от 09.01.2013 г. на СРС, 27 състав по гр.д.№
61848/2012 г., , произтичащи от договор за паричен заем, сключен на 29.04.2009
г. между Л.П. и И.21 АД и обезпечени с учредена договорна ипотека върху два
магазина и които вземания твърди да е придобил от Л.П. с по-ранен договор за
цесия от 03.02.2017 г., като синдикът е включил предявените от Б.Х. вземания в
списъка с неприети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ.
С молбата за предявяване на Б.Х. е
представен договор за цесия от 03.02.2017 г., с който Л.П. прехвърля на Б.Х.
вземанията по изпълнителния лист от 09.01.2013 г. на СРС, 27 състав по гр.д.№
61848/2012 г. срещу цена от 180000 лв., за чието плащане страните се задължават
да уговорят допълнително начин и срок на плащане.Установява се от заключението
на приетата по делото почеркова експертиза, че
договорът е подписан за прехвърлител от Л.П., поради
което и оспорването му е недоказано.
По отношение на този договор за цесия М.С., който твърди
да е придобил същите вземания и от същото лице, но на друга по-късна дата от
посочената в договора, на които основава правата си Б.Х., се явява трето лице по смисъла на
чл.181, ал.1 ГПК, поради което и достоверността на датата на договора за цесия
от 03.02.2017 г. може да се извършва само по начина, посочен в чл.181, ал.1 ГПК
и следователно свидетелски показания относно датата на съставяне и подписване
на договора са недопустими и съдът не ги обсъжда.
Доказателства относно достоверността на
датата на договора за цесия между Л.П. и Б.Х. измежду изрично посочените в
чл.181, ал.1 ГПК или други, установяващи по несъмнен начин датата на съставянето
му не са представени, поради което и съдът приема, че възражението на М.С. за
недостоверност на датата на договора е основателно, респективно същият договор
му е непротивопоставим и не е съставен
на посочената дата 03.02.2017 г.
За разлика от договора за цесия с Б.Х.,
договорът за цесия от 23.04.2019 г., с който Л.П. прехвърля вземанията си на М.С.
е нотариална заверка на подписите и удовлетворява изискването за достоверност
на датата по чл.181 ГПК, поради което и съдът приема, че именно М.С. е придобил
вземанията от първоначалния кредитор.
Неоснователни са доводите на И.С. за
недействителност на договора цесия с М.С., тъй като изискване за форма за
действителност законът не предвижда, съществуването на основание се предполага,
а и следва от самия договор, чрез който прехвърлянето е извършено възмездно,
като са представени и доказателства за заплащане на уговорената цена от цесионера, а фактите, на които се основават доводите за
противоречия с добрите нрави изначално не могат да обосноват такова, тъй като
няма каквато и да било пречка адвокат, обслужващ правно даден субект, да
придобива вземания срещу него не само по договора помежду им, а и чрез цесия от
други кредитори.
Следователно поради недостоверност на
датата на договора за цесия между Л.П. и Б.Х., съдът приема, че вземанията на Л.П.
са прехвърлени на М.С. и договорът за цесия е действителен, респективно той е
титуляр на вземанията по изпълнителен лист от 09.01.2013 г. на СРС, 27 състав
по гр.д.№ 61848/2012 г., които вземания са признати и с влязло в сила решение.
И.С., който в личното си качество на
кредитор, а не от името на длъжника е заявил възражение за давност не разполага
с материална легитимация за това правопогасяващо
възражение по съображенията, които вече са изложени от съда във връзка с
възражението на М.С. срещу вземанията на В.С.А. – С..
Следователно възраженията на И.С. и Б.Х.
срещу приетите вземания на М.С. са неоснователни, както е неоснователно и
възражението на Х. срещу включването на предявените от него вземания в списъка
с неприетите.
7.
По възражението с вх. 60305/26.06.2020 г. на М.С., с което се оспорват
вземанията на И.Г.С. по т.3 от списъка със служебно приети от синдика вземания,
обявен в търговския регистър на 19.06.2020 г.
Доводите във възражението са, че от
списъка не става ясно какъв е източника на вземанията, за да се прецени дали са
измежду подлежащите а служебно приемане вземания, нито какви са по вид, размер
и период вземанията, дали са трудово възнаграждение, обезщетение и прочие.
Кредиторът с оспорени вземания И.С.,
който е изпълнителен директор на длъжниковото дружество го оспорва, като твърди да е работил
по трудов договор с И.21 АД на длъжност технически сътрудник.
Длъжникът чрез другия изпълнителен
директор Г.С. оспорва възражението.
Синдикът застъпва становище за основателност
на възражението, като сочи, че съставил списъка въз основа на справка от
главния счетоводител, без други документи, като не е установил нито вида на
правоотношението дали е трудово или по договор за управление, нито е получил
информация за какъв период се отнасят сумите.
Възражението е подадено в срок,
поради което е допустимо, а разгледано по същество е основателно по следните
съображения:
За синдика е предвидено задължение
да състави служебно списък с вземанията на работниците и служителите за трудови
възнаграждения. Нито в съставения списък, нито по делото са събрани
доказателства за съществуването на конкретни по съдържание и период трудови
правоотношения между длъжника и И.С., нито от списъка е установимо
какви по вид размер и период вземания са включени в общо посочените суми на
приетите вземания на всяко от лицата, поради което и всички оспорени вземания на
този кредитор от списъка със служебно приети вземания следва да се изключат,
тъй като не се установява съществуване на конкретни по вид и размер вземания за
трудово възнаграждение и/или обезщетение, които да се отнесат, пък макар и
частично към приетите суми.
8.
По възражението с вх. 60305/26.06.2020 г. на М.С., с което се оспорват
вземанията на В. А.С. по т.4 от списъка със служебно приети от
синдика вземания, обявен в търговския регистър на 19.06.2020 г.
Доводите във възражението са, че от
списъка не става ясно какъв е източника на вземанията, за да се прецени дали са
измежду подлежащите а служебно приемане вземания, нито какви са по вид, размер
и период вземанията, дали са трудово възнаграждение, обезщетение и прочие.
Кредиторът с оспорени вземания го
оспорва, като твърди да е работил по трудов договор с И.21 АД, без да представя
доказателства, освен едностранно съставена справка от изпълнителния директор И.С.,
съдържаща информация за лицата, включени в списъка със служебно приети
вземания, срещу които е посочена информация за суми, но не и за вид на
правоотношението, съответно за вида на вземанията и за кой период се отнасят.
Длъжникът оспорва възражението.
Синдикът застъпва становище за
основателност на възражението, като сочи, че съставил списъка въз основа на
справка от главния счетоводител, без други документи, като не е установил нито
вида на правоотношението дали е трудово или по договор за управление, нито е
получил информация за какъв период се отнасят сумите.
Възражението е подадено в срок,
поради което е допустимо, а разгледано по същество е основателно по следните
съображения:
За синдика е предвидено задължение
да състави служебно списък с вземанията на работниците и служителите за трудови
възнаграждения, което задължение корелира със
задълженията му да получи, води и съхранява счетоводните книги на дружеството,
въз основа на които именно е достъпна за него информация за тези вземания. Нито
в съставения списък, нито по делото са събрани доказателства за съществуването
на конкретни по съдържание и период трудови правоотношения между длъжника и
съответния кредитор, нито от списъка е установимо
какви по вид размер и период вземания са включени в общо посочените суми на
приетите вземания на всяко от лицата. Синдикът признава да не се е основавал на
ведомости за заплати и други документи, освен съставена обобщена справка, която
не съдържа изискуемите относно съдържанието на списъка данни, поради което и
всички оспорени вземания на кредитора от списъка със служебно приети вземания
следва да се изключат.
9.
По възражението с вх. 60305/26.06.2020 г. на М.С., с което се оспорват
вземанията на Р.Д.Д.
по т.5 от списъка със служебно приети от синдика вземания, обявен в
търговския регистър на 19.06.2020 г.
Доводите във възражението са, че от
списъка не става ясно какъв е източника на вземанията, за да се прецени дали са
измежду подлежащите а служебно приемане вземания, нито какви са по вид, размер
и период вземанията, дали са трудово възнаграждение, обезщетение и прочие.
Кредиторът с оспорени вземания не взема
становище.
Длъжникът не оспорва възражението.
Синдикът застъпва становище за
основателност на възражението, като сочи, че съставил списъка въз основа на
справка от главния счетоводител, без други документи, като не е установил нито
вида на правоотношението дали е трудово или по договор за управление, нито е
получил информация за какъв период се отнасят сумите.
Възражението е подадено в срок,
поради което е допустимо, а разгледано по същество е основателно по следните
съображения:
За синдика е предвидено задължение
да състави служебно списък с вземанията на работниците и служителите за трудови
възнаграждения, което задължение корелира със
задълженията му да получи, води и съхранява счетоводните книги на дружеството,
въз основа на които именно е достъпна за него информация за тези вземания. Нито
в съставения списък, нито по делото са събрани доказателства за съществуването
на конкретни по съдържание и период трудови правоотношения между длъжника и
съответния кредитор, нито от списъка е установимо
какви по вид размер и период вземания са включени в общо посочените суми на
приетите вземания на всяко от лицата. Синдикът признава да не се е основавал на
ведомости за заплати и други документи, освен съставена обобщена справка, която
не съдържа изискуемите относно съдържанието на списъка данни, поради което и
всички оспорени вземания на кредитора от списъка със служебно приети вземания
следва да се изключат.
10.
По възражението с вх. 60305/26.06.2020 г. на М.С., с което се оспорват
вземанията на И.Ч. по т.6 от списъка със
служебно приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 19.06.2020
г.
Доводите във възражението са, че от
списъка не става ясно какъв е източника на вземанията, за да се прецени дали са
измежду подлежащите а служебно приемане вземания, нито какви са по вид, размер
и период вземанията, дали са трудово възнаграждение, обезщетение и прочие.
Кредиторът с оспорени вземания оспорва
възражението, като представя заповед, с която трудовото й правоотношение е
прекратено от синдика, считано от 13.02.2020 г., както и фишове за заплати,
издадени за декември 2019г., януари и февруари 2020 г.
Длъжникът не оспорва възражението.
Синдикът застъпва становище за
основателност на възражението, като сочи, че съставил списъка въз основа на
справка от главния счетоводител, без други документи, като не е установил нито
вида на правоотношението дали е трудово или по договор за управление, нито е
получил информация за какъв период се отнасят сумите.
Възражението е подадено в срок,
поради което е допустимо, а разгледано по същество е частично основателно по
следните съображения:
За синдика е предвидено задължение
да състави служебно списък с вземанията на работниците и служителите за трудови
възнаграждения. Действително съставеният списък не изпълнява нито задължението
на синдика за служебно включване на вземания на трудови възнаграждения и
обезщетения по трудови правоотношения, тъй като не съдържа никаква информация
относно основанието на вземанията, но от събраните доказателства се установява,
че И.Ч. е заемала до 13.02.2020 г. длъжността „експерт финансови и и стопански
анализи“, като правоотношението й е прекратено от синдика. Със заповедта за
прекратяване й е признато право на обезщетение за неползван отпуск от 22 дни,
обезщетение по чл.220 КТ за неспазено предизвестие и обезщетение по чл.222,
ал.1 КТ за оставане без работа за период от един месец, като правоотношението е
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ поради закриване на предприятието.
От представените фишове се установява
размера на брутното възнаграждение от 1407,60 лв., като с оглед основанието за
прекратяване, което е такова с предизвестие, работникът има право на
обезщетението по чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие, както и на
обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за неползван отпуск, които са съответно в
размер на 1407,60 лв. всяко. Не се установява основание за начисляване на
обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, тъй като не са представени доказателства за
оставане без работа след уволнението, като съответно по делото се доказва,
че И.Ч. има вземания за трудово
възнаграждение за периода 01.12.2019 г. – 13.02.2020 г. в размер на 3378,24
лв., съответно за обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1407,60 лв. и на
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 22 дни
в размер на 1407,60 лв. или общо на вземания в брутен размер на 6193,44
лв., като от списъка със служебно приети вземания следва да се изключат
вземанията за разликата над тази сума, респективно списъкът следва да се измени
с посочване на основанието на вземанията.
12.
По възражението с вх. 60305/26.06.2020 г. на М.С., с което се оспорват
вземанията на Е.В. В.
по т.7 от списъка със служебно приети от синдика вземания, обявен в
търговския регистър на 19.06.2020 г.
Доводите във възражението са, че от
списъка не става ясно какъв е източника на вземанията, за да се прецени дали са
измежду подлежащите а служебно приемане вземания, нито какви са по вид, размер
и период вземанията, дали са трудово възнаграждение, обезщетение и прочие.
Кредиторът с оспорени вземания оспорва
възражението, като представя писмени доказателства за съществуването на трудово
правоотношение.
Длъжникът оспорва възражението.
Синдикът застъпва становище за
основателност на възражението, като сочи, че съставил списъка въз основа на
справка от главния счетоводител, без други документи, като не е установил нито
вида на правоотношението дали е трудово или по договор за управление, нито е
получил информация за какъв период се отнасят сумите.
Възражението е подадено в срок,
поради което е допустимо, а разгледано по същество е частично основателно по
следните съображения:
От представената трудова книжка в
оригинал, която е официален удостоверителен документ относно вписаните в нея
обстоятелства относно съществуването на трудово правоотношение, от която се
установява, че Е. В. е работила по трудово правоотношение за периода 01.12.2015
г. до прекратяване на същото правоотношение на 13.02.2020 г. на основание чл.
328, ал. 1 от КТ в И.21 АД, като последното уговорено трудово възнаграждение е
в размер на 1350 лева, считано от 01.11.2019 г. Не се установява вписване на
друго правоотношение в едномесечния срок след прекратяване. Представени са и
фишове за месеците декември 2019, януари и февруари 2020 г., в които са
начислени трудови възнаграждения основно и допълнително за трудов стаж и
прослужено време на същата или сходна длъжност в общ брутен размер на 4817,88
лв., обезщетение за неползван отпуск от 23 дни при прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.224 КТ в размер на 2105,75 лв., обезщетение за неспазено
предизвестие по чл.220, ал.1 КТ в размер на 2014,20 лв. и обезщетение по
чл.222, ал.1 КТ в размер на 2014, 20 лв. или общо начислените трудови
възнаграждения и обезщетения са в размер на 10953,03 лв.
За синдика е предвидено задължение да
състави служебно списък с вземанията на работниците и служителите за трудови
възнаграждения. Действително съставеният списък не изпълнява нито задължението
на синдика за служебно включване на вземания на трудови възнаграждения и
обезщетения по трудови правоотношения, тъй като не съдържа никаква информация
относно основанието на вземанията, но от събраните доказателства се установява,
че Е. В. е заемала до 13.02.2020 г. длъжността „специалист“, като
правоотношението й е прекратено от синдика. По прекратеното правоотношение са
издадени фишове за дължимите възнаграждения и обезщетения, които са в общо
размер на 10953,03 лв., като от списъка със служебно приети вземания следва да
се изключат вземанията за разликата над тази сума, респективно списъкът следва
да се измени с посочване на основанието на вземанията, като посочването на
основанието е от значение за преценка за идентичност в случай на предявяване на
вземания от същия кредитор, а също и за възможността за встъпване на Държавата
в правата му в хипотезата на изплащане на суми от Фонда за гарантиране на
вземанията на работниците и служители в случаите на несъстоятелност.
13.
По възражението с вх. 60305/26.06.2020 г. на М.С., с което се оспорват
вземанията на В.Б.С. по т.8 от списъка
със служебно приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на
19.06.2020 г.
Доводите във възражението са, че от
списъка не става ясно какъв е източника на вземанията, за да се прецени дали са
измежду подлежащите а служебно приемане вземания, нито какви са по вид, размер
и период вземанията, дали са трудово възнаграждение, обезщетение и прочие.
Кредиторът с оспорени вземания не взема
становище.
Длъжникът не оспорва възражението.
Синдикът застъпва становище за основателност
на възражението, като сочи, че съставил списъка въз основа на справка от
главния счетоводител, без други документи, като не е установил нито вида на
правоотношението дали е трудово или по договор за управление, нито е получил
информация за какъв период се отнасят сумите.
Възражението е подадено в срок,
поради което е допустимо, а разгледано по същество е основателно по следните
съображения:
За синдика е предвидено задължение
да състави служебно списък с вземанията на работниците и служителите за трудови
възнаграждения. Нито в съставения списък, нито по делото са събрани
доказателства за съществуването на конкретни по съдържание и период трудови
правоотношения между длъжника и включените в списъка лица, нито от списъка е установимо какви по вид размер и период вземания са
включени в общо посочените суми на приетите вземания на всяко от лицата, поради
което и всички оспорени вземания от списъка със служебно приети вземания следва
да се изключат.
14.
По възражението с вх. 60305/26.06.2020 г. на М.С., с което се оспорват
вземанията на М.А.Д. по т.9 от списъка
със служебно приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на
19.06.2020 г.
Доводите във възражението са, че от
списъка не става ясно какъв е източника на вземанията, за да се прецени дали са
измежду подлежащите а служебно приемане вземания, нито какви са по вид, размер
и период вземанията, дали са трудово възнаграждение, обезщетение и прочие.
Кредиторът с оспорени вземания оспорва
възражението, като твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение с
длъжника по взаимно съгласие частично са й изплащани дължимите трудови
възнаграждения и признава, че всички дължими вземания са й изплатени, като
последното плащане в размер на 1052,03 лв. й е изплатено от Фонда за
гарантиране на вземанията на работниците и служителите в случаите на
несъстоятелност.
Длъжникът оспорва възражението, като се
позовава на извършеното от фонда плащане.
Синдикът застъпва становище за
основателност на възражението, като сочи, че съставил списъка въз основа на
справка от главния счетоводител, без други документи, като не е установил нито
вида на правоотношението дали е трудово или по договор за управление, нито е
получил информация за какъв период се отнасят сумите.
Възражението е подадено в срок,
поради което е допустимо, а разгледано по същество е частично основателно по
следните съображения:
За синдика е предвидено задължение
да състави служебно списък с вземанията на работниците и служителите за трудови
възнаграждения. Нито в съставения списък, нито по делото са събрани
доказателства за съществуването на конкретни по съдържание и период трудови
правоотношения между длъжника и включените в списъка лица, нито от списъка е установимо какви по вид размер и период вземания са
включени в общо посочените суми на приетите вземания на всяко от лицата, поради
което и всички оспорени вземания от списъка със служебно приети вземания следва
да се изключат.
От представената от М.Д. трудова
книжка се установява, че, считано от 06.08.2018 г. е заемала в И.21 АД
длъжността технически сътрудник, като правоотношението е прекратено на
01.07.2019 г. по взаимно съгласие, като последното уговорено трудово
възнаграждение, считано от 01.11.2018 г., е в размер на 1000 лв.
В списъка със служебно приетите
вземания М.Д. е включена със вземане в размер на 984,82 лв., което съдът приема
да е представлява чат от дължимо брутно трудово възнаграждение за последния
месец преди прекратяване на трудовото правоотношение с длъжника, а именно за
м.юни 2019 г., тъй като брутния размер на основното възнаграждение надвишава
тази сума и следователно по делото се установява съществуването на приетото от
синдика вземане на М.Д.. Извършеното от Фонда за гарантиране на вземанията на
работниците и служители плащане след откриване на производството по
несъстоятелност, не обуславя основание за изключване на вземането от списъка с
приети вземания, тъй като с плащането на работника от Фонда не се погасява
задължението на длъжника, а Фондът встъпва в правата на работника, която
възможност би се препятствала при изключване на вземането от списъка, което би
довело до преклудиране на възможността да бъде
предявено наново от Фонда чрез НАП, тъй като едни и същи вземания могат да се
предявяват или включват служебно в списък с приети вземания само еднократно.
Следователно възражението на М.С.
срещу включването на вземането на М. Стойкова е основателно относно основанието
на вземането, в която част списъка следва да се измени.
15.
По възражението с вх. 60305/26.06.2020 г. на М.С., с което се оспорват
вземанията на А.П.С. по т.10 от списъка
със служебно приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на
19.06.2020 г.
Доводите във възражението са, че от
списъка не става ясно какъв е източника на вземанията, за да се прецени дали са
измежду подлежащите а служебно приемане вземания, нито какви са по вид, размер
и период вземанията, дали са трудово възнаграждение, обезщетение и прочие.
Кредиторът с оспорени вземания оспорва
възражението като твърди, че има да получава възнаграждение за м.декември 2019
г. и обезщетение за неползван отпуск. Сочи, че е получила плащане от Фонда за
гарантиране на вземанията на работниците и служителите в размер на около 300
лв.
Длъжникът не оспорва възражението, като
твърди, че С. е получила плащане от Фонда.
Синдикът застъпва становище за
основателност на възражението, като сочи, че съставил списъка въз основа на
справка от главния счетоводител, без други документи, като не е установил нито
вида на правоотношението дали е трудово или по договор за управление, нито е
получил информация за какъв период се отнасят сумите.
Възражението е подадено в срок,
поради което е допустимо, а разгледано по същество е основателно по следните
съображения:
За синдика е предвидено задължение
да състави служебно списък с вземанията на работниците и служителите за трудови
възнаграждения. Нито в съставения списък, нито по делото са събрани
доказателства за съществуването на конкретни по съдържание и период трудови
правоотношения между длъжника и включените в списъка лица, нито от списъка е установимо какви по вид размер и период вземания са
включени в общо посочените суми на приетите вземания на всяко от лицата, поради
което и всички оспорени вземания от списъка със служебно приети вземания следва
да се изключат.
16.
По възражението с вх. 60305/26.06.2020 г. на М.С., с което се оспорват
вземанията на Р.К.Р. по т.11 от списъка
със служебно приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на
19.06.2020 г.
Доводите във възражението са, че от
списъка не става ясно какъв е източника на вземанията, за да се прецени дали са
измежду подлежащите а служебно приемане вземания, нито какви са по вид, размер
и период вземанията, дали са трудово възнаграждение, обезщетение и прочие.
Кредиторът с оспорени вземания оспорва
възражението като твърди, че има да получава възнаграждение за м.декември 2019
г. и януари 2020 г. в размер на около 600 лв., без да може да конкретизира
отделните вземания и без да представя доказателства.
Длъжникът оспорва възражението.
Синдикът застъпва становище за
основателност на възражението, като сочи, че съставил списъка въз основа на
справка от главния счетоводител, без други документи, като не е установил нито
вида на правоотношението дали е трудово или по договор за управление, нито е
получил информация за какъв период се отнасят сумите.
Възражението е подадено в срок,
поради което е допустимо, а разгледано по същество е основателно по следните
съображения:
За синдика е предвидено задължение
да състави служебно списък с вземанията на работниците и служителите за трудови
възнаграждения въз основа на данните за вземанията им счетоводните книги на
дружеството, които синдикът е длъжен да съхранява и води. Нито в съставения
списък, нито по делото са събрани доказателства за съществуването на конкретни
по съдържание и период трудови правоотношения между длъжника и включените в
списъка лица, нито от списъка е установимо какви по
вид размер и период вземания са включени в общо посочените суми на приетите
вземания на всяко от лицата, като при съставянето на списъка синдикът признава
да не се е основавал на ведомости за заплати и други документи, освен съставена
обобщена справка, която не съдържа изискуемите относно съдържанието на списъка
данни, поради което и всички оспорени вземания на кредитора от списъка със
служебно приети вземания следва да се изключат.
17.
По възражението с вх. 60305/26.06.2020 г. на М.С., с което се оспорват
вземанията на К.П.К. по т. 12 от списъка със служебно приети от синдика
вземания, обявен в търговския регистър на 19.06.2020 г.
Доводите във възражението са, че от
списъка не става ясно какъв е източника на вземанията, за да се прецени дали са
измежду подлежащите а служебно приемане вземания, нито какви са по вид, размер
и период вземанията, дали са трудово възнаграждение, обезщетение и прочие.
Кредиторът с оспорени вземания не взема
становище.
Длъжникът оспорва възражението.
Синдикът застъпва становище за основателност
на възражението, като сочи, че съставил списъка въз основа на справка от
главния счетоводител, без други документи, като не е установил нито вида на
правоотношението дали е трудово или по договор за управление, нито е получил
информация за какъв период се отнасят сумите.
Възражението е подадено в срок,
поради което е допустимо, а разгледано по същество е основателно по следните
съображения:
За синдика е предвидено задължение
да състави служебно списък с вземанията на работниците и служителите за трудови
възнаграждения, което задължение корелира със
задълженията му да получи, води и съхранява счетоводните книги на дружеството,
въз основа на които именно е достъпна за него информация за тези вземания. Нито
в съставения списък, нито по делото са събрани доказателства за съществуването
на конкретни по съдържание и период трудови правоотношения между длъжника и съответния
кредитор, нито от списъка е установимо какви по вид
размер и период вземания са включени в общо посочените суми на приетите
вземания на всяко от лицата. Синдикът признава да не се е основавал на
ведомости за заплати и други документи, освен съставена обобщена справка, която
не съдържа изискуемите относно съдържанието на списъка данни, поради което и
всички оспорени вземания на кредитора от списъка със служебно приети вземания
следва да се изключат.
18.
По възражението с вх. 60305/26.06.2020 г. на М.С., с което се оспорват
вземанията на Б.Д.Б. по т.13 от списъка
със служебно приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на
19.06.2020 г.
Доводите във възражението са, че от
списъка не става ясно какъв е източника на вземанията, за да се прецени дали са
измежду подлежащите а служебно приемане вземания, нито какви са по вид, размер
и период вземанията, дали са трудово възнаграждение, обезщетение и прочие.
Кредиторът с оспорени вземания оспорва
възражението като твърди, че има да получава възнаграждение за м.ноември 2019
г. и януари и февруари 2020 г., както и
обезщетение за неползван отпуск за 2019 г. , без да може да конкретизира отделните вземания
и без да представя доказателства.
Длъжникът оспорва възражението.
Синдикът застъпва становище за
основателност на възражението, като сочи, че съставил списъка въз основа на
справка от главния счетоводител, без други документи, като не е установил нито
вида на правоотношението дали е трудово или по договор за управление, нито е
получил информация за какъв период се отнасят сумите.
Възражението е подадено в срок,
поради което е допустимо, а разгледано по същество е основателно по следните
съображения:
За синдика е предвидено задължение
да състави служебно списък с вземанията на работниците и служителите за трудови
възнаграждения въз основа на данните за вземанията им счетоводните книги на
дружеството, които синдикът е длъжен да съхранява и води. Нито в съставения
списък, нито по делото са събрани доказателства за съществуването на конкретни
по съдържание и период трудови правоотношения между длъжника и включените в
списъка лица, нито от списъка е установимо какви по
вид размер и период вземания са включени в общо посочените суми на приетите
вземания на всяко от лицата, като при съставянето на списъка синдикът признава
да не се е основавал на ведомости за заплати и други документи, освен съставена
обобщена справка, която не съдържа изискуемите относно съдържанието на списъка
данни, поради което и всички оспорени вземания на кредитора от списъка със
служебно приети вземания следва да се изключат.
18.
По възражението с вх.№57611/22.06.2020 г. на М.М., с
което се оспорва включването на предявени от нея вземания в размер на 14532,04
лв. в списъка с неприети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ.
Доводите във възражението са, че за
възникването на вземането са представени писмените доказателства, които
удостоверяват както сключването на договор за паричен заем, така и неговия
размер.
Длъжникът не оспорва вземането.
Синдикът поддържа становище за
неоснователност, поради липсата на доказателства относно вземането.
Възражението е подадено в срок, поради
което е допустимо, а разгледано по същество е основателно по следните
съображения:
С молба от 19.02.2020 г. М.М. е предявила вземане в размер на 14532,04 лв.,
представляващо непогасен остатък по договор за паричен заем от 13.02.2008г., което
вземане е включено в списъка с неприетите.
С молбата за предявяване е представен
договора за заем, от които се установява възникването на заемното правоотношение,
както и изпълнение на задължението на М. да предостави в брой заемната сума.
Относно погасяване на задължението страните по заемния договор за уговорили, че
погасяването на заемателя ще се извършва чрез плащане
на трето лице –ЦКБ АД, като вноските на заемателя ще
бъдат равни по размер и съответни па падеж на задълженията на М. по договор за
потребителски кредит №03201КР-АА-0627/13.02.2008г., сключен между нея и ЦКБ АД,
от който договор е произходът на заемните средства, предоставени от М. на И.21
АД.
Представен е и договора за
потребителския кредит от 13.03.2008г, към който препраща заемния договор между М.
и длъжниковото дружество, както и удостоверение за
остатъчния размер на дълга й, които писмени доказателства несъмнено установяват
по основание и размер вземането, което следва да се включи в списъка с приети
вземания с поредност по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, тъй
като се касае за необезпечено вземане, възникнало преди откриване на
производството по несъстоятелност.
Следва да се внесат съответните
изменения в списъците с приети и неприети вземания, предявени в срока по чл.685,
ал.1 ТЗ и в списъка със служебно приети вземания, обявени на 19.06.2020 г.,
като на основание чл.674 ал.2 от ТЗ, следва да се свика събрание на кредиторите
с дневен ред по чл.677 ал.1 т.8 от ТЗ, както с точка относно избор на постоянен
синдик, тъй като такъв не е избиран поради непровеждане на първото събрание на
кредиторите.
Воден
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ИЗМЕНЯ
по възражението на
М.Г.С. с вх.№ 60290/26.06.2020 г. и по
възражение с вх.№ 57611/22.06.2020 г. на М.Г.М. списъците с приети и неприети
вземания на кредиторите на И.21 АД, предявени в срока по чл.685, ал.1 ГПК,
обявени в търговския регистър на 19.06.2020 г., както следва:
ИЗМЕНЯ
поредността на удовлетворяване на вземанията на В.С.А.
– С. по т. 6 – 15, включително, която да се счита по чл.722, ал.1,
т.10 ТЗ.
ИЗМЕНЯ
поредността на удовлетворяване на вземанията на
Държавата, предявени от НАП по т.16,17,20,23,25,27,29,31,32 и 33, включително, като същите вземания са
с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ.
ИЗМЕНЯ
поредността на удовлетворяване на вземанията на А.П.Ц.
по
т.54, 55 и 58, като вземанията по т.54 и 58 са с поредност
на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9 ТЗ,
а вземането по т.55 е с поредност на удовлетворяване
по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ.
ИЗМЕНЯ
поредността на удовлетворяване на вземанията на Д.П.Б. по т.63, 64 и 67, като вземанията по
т.63 и 67 са с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9 ТЗ, а вземането по т.64
е с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ.
ИЗКЛЮЧВА
от списъка с неприети вземания и ВКЛЮЧВА в списъка с приети вземания, предявени в
срока по чл.685, ал.1 ТЗ с поредност по чл.722, ал.1, т. 8 вземания на М.Г.М. в размер
на 14532,04 лв., представляващи непогасено задължение за главница по
договор за паричен заем от 13.03.2008г., сключен между М.М.
и И.21 АД.
ИЗМЕНЯ
по възражението на
М.Г.С. с вх.№ 60305/26.06.2020 г. списъка с служебно приети от синдика вземания
на кредиторите на И.21 АД, обявен на 19.06.2020 г, както следва:
ИЗКЛЮЧВА
изцяло вземанията по т.3 на И.Г.С., изцяло вземанията по т.4 на В.С.А. – С., изцяло
вземанията по т.5 на Р. Д., вземанията по т.6 на И.В.Ч. за разликата над
6193,44 лв. до 7200,85 лв., вземанията по т.7 на Е.В. В.
за разликата над 10953,03 лв., изцяло вземанията по т.8 на В.Б.С., изцяло
вземанията А.П.С. по т.10, изцяло вземанията по т.11 на Р.К.Р., изцяло
вземанията по т.12 на К.П.К. и изцяло вземанията по т.13 на Б.Д.Б..
ИЗМЕНЯ
списъка в частта относно основанието на вземанията по т.6 на И.Ч. в общ размер
на 6193,44 лв., които са за трудово възнаграждение за периода 01.12.2019 г. –
13.02.2020 г. в размер на 3378,24 лв., съответно за обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1407,60 лв. и на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 22 дни в размер на 1407,60 лв.
ИЗМЕНЯ
списъка в частта относно основанието на вземанията по т.7 на Е. В. в общ размер
на 10953,03 , които са за трудово възнаграждение за периода 01.12.2019 г. –
13.02.2020 г. в общ брутен размер на 4817,88 лв., обезщетение за неползван
отпуск от 23 дни при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.224 КТ в
размер на 2105,75 лв., обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ
в размер на 2014,20 лв. и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 2014, 20
лв.
ИЗМЕНЯ
списъка в частта относно основанието на вземанията по т.9 на М.Д., които са за брутно
трудово възнаграждение за м.юни 2019 г.
ОДОБРЯВА с посочените изменения списъците на
приетите и неприетите вземания на кредиторите на И.21 АД,ЕИК ******, предявени
в срока по 685, ал.1 ТЗ и списъка на служебно приетите от синдика вземания,
обявени в търговския регистър на 27.05.2019 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възраженията на М.Г.С. с вх.№ 60290/26.06.2020 г. и в останалата им част.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ изцяло възраженията с вх.№ 61010/29.06.2020 г. на И.С. и с
вх.№ 59948/26.06.2020 г. на Б.Х..
ОСЪЖДА
М.Г. *** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Е.И.АД, ЕИК********разноски
в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение в производството по подаденото
възражение.
СВИКВА,
на
основание чл.669, ал.4 и чл. 674 ал.2 от ТЗ, Събрание на кредиторите на И.21
АД, ЕИК ****** на 17.02.2020г. от 14.20
часа в гр.София, Съдебна палата, бул. “******, заседателна зала на VІ—21 състав, със следния
дневен ред: избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му;
определяне реда и начина за осребряване
имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избор на
оценители и определяне на възнаграждението им.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Да
се извърши обявяване в търговския регистър на определението за одобряване
на списъците и поканата за насрочване на събранието на кредиторите на основание
чл. 692 ал.5 и чл.675 ал.2 от ТЗ, като на Агенция по вписванията се изпрати
заверено копие от настоящото определение,
което да се впише и в нарочната книга по чл.634в ТЗ.
СЪДИЯ: