РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Д. С. Ст.
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600667 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Б. А. – служебен защитник на осъдения Е. В. К.,
срещу определение от 15.06.2022 г. по н.ч.д. № 647/2022 г. на СГС, НО, 17 състав.
С цитираното определение е приета за изпълнение Присъда СПК №1/21 от
18.02.2021 г. на Висш съд – Пирот, Република Сърбия, влязла в сила на 25.02.2021 г., с
която българският гражданин Е. В. К. е осъден за престъпление по чл. 246, ал. 1, вр. с
чл. 33 от Наказателния кодекс на Република Сърбия на шест години лишаване от
свобода. С определението е прието, че това престъпление съответства на престъпление
по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 пр. 2, алт. 2, вр. с чл. 20, ал. 2 от българския Наказателен
кодекс и наказанието, което осъденият следва да изтърпи в Република България при
строг режим, е шест години лишаване от свобода със съответно зачитане на търпяната
санкция до момента.
Недоволство от определението защитникът изразява по отношение на приетата
от градския съд правна квалификация на деянието. Във въззивната жалба е посочено,
че тази квалификация съответства на престъплението по член 354а, ал. 3, т. 2 от НК, а
приетото за изпълнение на територията на страната наказание следва да бъде
редуцирано и отмерено на пет години лишаване от свобода с определен общ режим на
изтърпяването му. Отправено е искане за изменение на първоинстанционното
определение в горния смисъл.
Във въззивната жалба не е направено искане за събиране на доказателства пред
1
тази инстанция.
По служебна преценка на САС за изясняване на обективната истина такива
доказателства действително не се е наложило да бъдат събрани.
В съдебно заседание жалбата е поддържана от надлежно преупълномощената
адв. Ю. Б. по изложените в нея съображения.
Осъденият отправя идентично искане и моли наказанието да бъде редуцирано, а
режимът му смекчен, за да може да се лекува.
Прокурорът при САП пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на
първоинстанционното определение.
След като прецени изложените във въззивната жалба доводи, становищата
на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт,
Софийски апелативен съд намери следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
Фактологията по делото не разкрива сложност и е установена правилно от
предната инстанция на основата на представените материали.
От тях е видно, че с Присъда СПК №1/21 от 18.02.2021 г. на Висш съд – Пирот,
Република Сърбия (на практика споразумение между Висшия публичен прокурор в
Пирот и обвиняемия, в присъствието на защитник и преводач), българският гражданин
Е. В. К. е осъден за престъпление по чл. 246, ал. 1, вр. с чл. 33 от Наказателния кодекс
на Република Сърбия на шест години лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила
на 25.02.2021 г.
Според фактите в съдебния акт на 03.12.2020 г. на ГКПП "Градина", край
Димитровград на изхода от Република Сърбия, във вменяемо състояние, с умисъл и
при предварителна уговорка с лицата Ц. и Н. от гр. ***, Република България,
българският гражданин Е. В. К. неупълномощено е пренесъл и държал с цел продажба
вещества - упойваща дрога, а именно блистери Ксалол, Бенседин, Нипам, Ривотрил,
Клоназепам с общо количество от 73 090 броя таблетки.
От данните по делото е видно, че осъденият българският гражданин е
изтърпявал предварителен арест и наказание по горното дело, считано от 3.12.2020 г.
до предаването му на компетентните български власти на 9.02.2022 г.
При посочените, възприети и от първия съд факти, въззивната инстанция отчете,
че между страните не е съществувал спор относно наличието на влязла в сила присъда
(споразумение) на чужд съд – в случая на Република Сърбия, с която на българския
гражданин е наложено наказание лишаване от свобода.
В изпълнение на задължението си по чл. 314 от НПК за пълна служебна
проверка на обжалвания акт, включително и в необжалваната част, САС прецени
следното:
Софийски градски съд правилно е преценил визираните в чл. 457 НПК
обстоятелства, а именно: на кой текст от българския наказателен закон кореспондира
престъплението, за което Е. В. К. е бил осъден; какво наказание лишаване от свобода
следва да изтърпи той и при какъв режим, а също и каква част от наказанието е
изтърпял на територията на чуждата държава.
Изхождайки от фактите в чуждата присъда СГС правилно е преценил, че се
касае за престъпна проява, свързана с държане в съучастие и с разпространителска цел
на наркотични вещества. Правилно и след ползване опита и специалните знания на
2
вещо лице фармаколог е прието, че по смисъла на българския закон държаните от
българския гражданин наркотични вещества се отнасят към категорията на рисковите
такива.
Неоснователно е твърдението на защитата, застъпено и в пледоарията пред
първия съд, че поведението на българския гражданин следва да бъде подведено под
текста на чл. 354а, ал. 3 от НК. Тази правна норма предвижда състав на наказуемо
деяние, свързано единствено с държане на наркотични вещества от съответния вид. От
акта на чуждия съд обаче е видно, че при реализиране на престъпния състав в
Република Сърбия Е.К. не просто е държал наркотичните вещества, а е сторил това с
цел продажба. Последното обстоятелства недвусмислено определя поведението му
като съставомерно по член 354а, ал. 1 от НК, доколкото чрез тази разпоредба
българският наказателен закон санкционира не само простия факт на държане на
упойващото вещество, а и целта/намерението на лицето да разпространи възмездно или
по друг начин тази субстанция. При това положение основателно е счетено, че
престъплението, за което българският гражданин е осъден, има сходство с норма от
българския НК и правно оправдание в текста на чл. 354а, ал. 1, изр. 1 пр. 2, алт. 2, вр. с
чл. 20, ал. 2 НК.
СГС правилно е решил и следващия от поставените за разрешаване в това
производство въпроси, а именно какво наказание осъденият следва да изтърпи след
приспособяване на чуждата присъда. За престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 пр. 2,
алт. 2, вр. с чл. 20, ал. 2 НК законодателят е предвидил наказание от една до шест
години лишаване от свобода и глоба в размер от две хиляди до десет хиляди лева. При
съпоставка между наложеното в Република Сърбия и предвиденото в НК на Република
България наказание лишаване от свобода за съответните престъпления се установява,
че няма основание за неговото редуциране съобразно разпоредбата на чл. 457, ал. 4 от
НК. Така е, защото определената от сръбския съд санкция не надхвърля максимума по
българския Наказателен кодекс. След като определеният с присъдата на чуждия съд
срок на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не надвишава максимално
допустимия срок за съответното престъпление по българския наказателен закон,
компетентните власти на Република България като изпълняваща държава нямат
основание да пререшат въпроса с наказанието и да снижат неговия размер под този,
който е отмерен от чуждите власти. Така е процедирал и градският съд, който
правилно е приел, че подлежащото на изпълнение наказание е именно шест години
лишаване от свобода.
От това наказание правилно е приспаднато времето на предварително
задържане, изтърпяваната в чуждата държава част от санкцията и времето, в което
лицето е било приведено в Затвора в гр. ***. В диспозитива на определението при
приспадане на горното време градският съд погрешно е посочил името на осъдения -
вместо Е. В. К. е отразил името на В. Д. С.. Касае се за техническа грешка, която не се
отразява върху валидността на съдебния акт, тъй като верните установъчни данни на
действително осъдения в Република Сърбия Е. В. К. са вярно посочени на останалите
места в определението и мотивите на градския съд. Грешка при изпълнение на
определението също не е възможна, поради коментирания технически проблем, тъй
като българският гражданин, по отношение на който се иска и е приспособена
присъдата, е само един.
Също така правилно първият съд е решил въпросите с първоначалния режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Те са от компетентност на
националните власти и се уреждат от законодателството на Република България. Като е
съобразил в тази връзка размера на наказанието, което се приема за изпълнение – в
крайна сметка това е наказанието от шест години лишаване от свобода, и нормите на
3
ЗИНЗС решаващият съд вярно е приел, че първоначалният режим, при който
осъденият следва да започне изтърпяване на наказанието в страната е строг.
Защитата не оспорва това обстоятелство, но твърди, че конкретиката на казуса и
личността на осъдения предполагат да се приложи изключението по чл. 57, ал. 3 от
ЗИНЗС. Последната разпоредба дава възможност на съда, при все че са налице
предпоставките за налагане на строг режим, да определи първоначален общ, ако
установи, че осъденият не е с висока степен на обществена опасност. Първият съд не е
изложил съображения в тази посока, но за САС не остава съмнение, че той не е приел
за приложимо изключението по ал. 3, т.е. счел е, че осъденият е с висока степен на
обществена опасност.
Тази негова констатация поначало е вярна, защото намира подкрепа в данните
по делото. В тази връзка САС прецени естеството на конкретната престъпна дейност,
за което К. е наказан. Касае се за престъпление против здравето, което има за предмет
рискови наркотични вещества. Последните са от различен вид и са в значително
количество – касае се за 73 090 броя таблетки Ксалол, Бенседин, Нипам, Ривотрил,
Белбиен, Клоназепам, които е следвало да бъдат пренесени през границата на чужда
държава. Престъплението е извършено в съучастие, със съдействащото поведение на
още две лица, български граждани. При тези данни не може да бъде направен извод,
съответен на твърдения в съдебно заседание, за ниска степен на обществена опасност
на осъдения и на извършеното от него деяние. Твърденията на осъдения за влошено
здравословно състояние не са подкрепени с надлежни доказателства. Единствено
факта, че той се придвижва с патерици, в което сам въззивният съд се убеди по време
на съдебното заседание, не обосновава какъвто и да е сериозен или продължителен
риск за здравето му, за което в местата за лишаване от свобода би следвало да бъдат
полагани необходимите и достатъчни грижи.
По изложените по – горе съображения, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а като правилен и законосъобразно издаден актът на първата
инстанция следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, САС, НО, 6 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.06.2022 г. по н.ч.д. № 647/2022 г. на СГС, НО, 17
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4