О. п. – Р., е обвинила
подсъдимия Д. Х.А., ЕГН **********,***,
с постоянен и настоящ адрес ***, неженен, с висше образование, не работи,
осъждан, български гражданин, ЕГН **********, в
това, че на 19.10.2014г., в с.Ц., с.обл., при управление на моторно превозно
средство - л.а.„Мерцедес”Е250Д, с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно по чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч - 50 км/ч за пътно превозно средство категория „В”,
в населено място. Когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак, и
като водач на пътно превозно средство категория „В”, не изпълнил задължението
си да не превишава посочената с пътен знак „В26“ скорост от 40 км/ч и управлявал
автомобила със скорост 84,2 км/ч, като в резултат на това по непредпазливост причинил
смъртта на Т. Г. Х. от с.Ц., ЕГН **********, престъпление по чл.343 ал.1 б„в”,
вр. чл.342 ал.1 от НК.
За датата на съдебното заседание са уведомени наследниците
на пострадалия Т. Г. Х., но в срока по чл.77 ал.3 от НПК е постъпило писмено
искане само от П.А.Х. и Г.Т.Г., съответно негови съпруга и син. Двамата са пожелали
да бъдат конституирани като частни обвинители. Исканията са разгледани в разпоредително
заседание, на 21.05.2018г. и с определение от същата дата, съдът ги конституира
като частни обвинители, приемайки за техен повереник редовно упълномощената адв.Е.Б.
от САК.
В разпоредително заседание, проведено на 21.05.2018г., в присъствието
на редовно упълномощените си защитници - адв.С.М. и адв.И.Д.,***, подсъдимият
Д.Х.А. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и съдебното следствие е проведено по реда на чл.373 ал.2 и
3 от НПК.
В съдебно заседание представителят на О. п. – Р., поддържа изцяло
обвинението, което счита за доказано. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото обвинение, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода за
пет години, което след редукция по чл.58„а” от НК да се намали на три години и
четири месеца. За изтърпяването му моли да бъде определен общ първоначален
режим. Кумулативното наказание лишаване от правоуправление на моторно превозно
средство предлага да се определи в размер на четири години.
На основание чл.68 ал.2 от НК, прокурорът предлага да бъде
приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за шест месеца, наложено
по НОХД № 471/2012г. от Районен съд - Бяла, за изтърпяването на което
предлага да бъде определен също общ режим.
Частните обвинители П.Х. и Г.Г., както и повереникът им адв.Е.Б.
също поддържат обвинението, което считат за доказано, позовавайки се на аргументацията
на прокурора. Молят, след като бъде признат за виновен, на подсъдимия да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за пет години, което след това да бъде
намалено с една трета. По отношение кумулативното наказание лишаване от право
да управлява моторно превозно средство молят да бъде наложено в максималния възможен
размер, а именно шест години и четири месеца. По въпроса за привеждане в изпълнение
наказанието по НОХД № 471/2012г. от Районен съд - Бяла, не вземат становище.
В защитната си реч, адв.С.М. ***, упълномощен защитник на
подсъдимия Д.А. се съгласява по принцип, че обвинението е доказано. Акцентира по-обстойно
единствено върху данните за съпричиняване от страна на пострадалия. Не взема
становище по въпроса за вида и размера на наказанията, които следва да се
наложат на подсъдимия, както и по въпроса за привеждане в изпълнение на предходното
наложено наказание.
В защитната си реч адв.И.Д. ***, също упълномощен защитник
на подсъдимия Д.А., не оспорва фактическите положения на обвинението, но също
изтъква ролята на пострадалия, за постигнатия резултат. Твърди, че налице
многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства и предлага, след
като бъде признат за виновен, на подсъдимия да бъде наложено минимално по размер
наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК. За размера на кумулативното
наказание лишаване от права не взема становище. Моли наказанието лишаване от
свобода за шест месеца по НОХД № 471/2012г. на Районен съд - Бяла да не бъде
привеждано в изпълнение.
Подсъдимият Д.А. не дава обяснения. В съдебните прения се придържа
към становището на защитниците си, а в последната си дума заявява съжаление и моли
за снизхождение.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.Х. А. ЕГН ********** е български
гражданин, роден на ***г***. Има постоянен и настоящ адрес в с.Ц., Област – Р.,
на ***. Живее с майка си. Не е семеен и няма задължения към низходящи. Завършил
е висше образование. С експертно решение № 0291 от 25.01.2017г., в сила от
09.02.2017г., за срок от три години му била призната 72% трайно намалена работоспособност
по диагноза „Неврална мускулна атрофия- средно тежка степен. Пес екскаватус
билатералис”. Не работи. Издържа се с помощта на родителите си и инвалидната пенсия,
която получава.
Притежава свидетелство за правоуправление на моторно превозно
средство от 2006г. Правоспособен водач е в категориите „В”, „М” и „АМ”.
Наказван е многократно по административен ред за нарушения на правилата за
движение по пътищата, като последното наказателно постановление против него влязло
в сила на 06.04.2013г. След тази дата, до момента на процесното деяние е
санкциониран още осем пъти с фишове.
Подсъдимият Д.А. е осъждан веднъж за престъпление от общ
характер. С определение № 376/13.12.2012г. постановено по НОХД № 471/2012г. от
Районен съд - Бяла, бил признат за виновен в това, че в землището на с.Ц.,
държал акцизни стоки без бандерол на стойност 1252,50 лв., престъпление по чл.234
ал.1 пр.2 от НК. По споразумение с прокурора, му било наложено наказание лишаване
от свобода за шест месеца, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок
от три години. Това определение влязло в сила на 13.12.2012г.
Свид.Т. Г. Х. ЕГН ********** имал постоянен адрес в Р..
След пенсионирането си, заживял постоянно в с.Ц., на ***. В почивните дни обичайно
го посещавала съпругата му - свид.П.Х., която постоянно живеела в Р.. На
19.10.2014г. (неделя), тя била в с.Ц. при съпруга си. Сутринта забелязала, че
туристическата газова бутилка за пропан-бутан е празна и му казала да я зареди.
В този ранен час - малко след 9,30 сутринта, Т. Х., вече бил употребил
значително количество алкохол. Въпреки това вешил да отиде с велосипед.
Поставил газовата бутилка в полиетиленова чанта и като я крепял на кормилото,
потеглил към бензиностанция „Ведима”. Тя се намирала на ул.„Цар Освободител”,
близо до изхода на селото в посока към гара Бяла. Около 09:55 часа той вече управлявал
велосипеда по тази улица със скорост 2 - 2,5 м/сек. Пътната настилка на това място
била суха, без неравности и повреди. Времето било ясно, а видимостта - нормална.
На улицата, която била част от път ІІ-54, в посока към гара Бяла, на километър 8+460
и на километър 8+448 бил поставен знак В26(40) - „Забранено движението със
скорост, по-висока от означената“ (в случая 40 км/ч.) и знак Т2/1500м./, показващ
дължината на това ограничение.
По същото време, в същата посока, на разстояние от 50,1м до
58,6м, зад велосипедиста се движел подсъдимият Д.А.. Със скорост 84,2 км/ч., той
управлявал л.а.„Мерцедес Е250“ с рег.№ ***, собственост на Р. С. И. от с.О. - Област
Р.. На това място улицата била права, с видимост сто и петдесет метра, поради
което можел спокойно да наблюдава поведението на велосипедиста Т. Х..
Наближавайки подхода към бензиностанцията, без да се огледа
и без да подаде сигнал с ръка, Т. Х. предприел завиване вляво. Подсъдимият
забелязал тази маневра и с намерение да избегне съприкосновение помежду им,
също отклонил автомобила вляво по посока на движението си. Едновременно с това задействал
и спирачките. Поради високата скорост на движение обаче не могъл да спре и в лентата
за насрещното движение последвал удар между предната дясна част на автомобила и
лявата част на велосипеда. При този удар тялото на Т. Х. и колелото, отхвръкнали
нагоре върху предния капак на колата. Пострадалият си ударил главата в предното
обзорно стъкло, което се счупило. Възникналите при удара инерционни сили,
повдигнали тялото на Т. Х. и велосипеда нагоре, след което се ударили в предната
част на покрива на колата. После, поради равнозакъснителното движение на автомобила
и под действието на инерционните сили те отново паднали върху предния капак. Плъзнали
се по него и паднали на асфалта. След плъзгане и превъртане се озовали върху
средата на базовата линия и частично на банкета.
При това съприкосновение между тялото на пострадалия и
колата, както и вследствие падането на пътя, Т. Х. получил тежки, несъвместими
с живота черепна, шийна и гръдна травми и починал на място.
На мястото на пътно-транспортното произшествие пристигнали линейка
и младшите автоконтрольори в РУ на МВР - Бяла – П. К. и свид.Р. П..
Медицинският екип не могъл да окаже никаква помощ на пострадалия и само констатирал
смъртта му. Свид.Р. П. извършил проба с техническо средство „Алкотест“ за
употреба на алкохол на подсъдимия, която се оказала отрицателна.
На досъдебното производство била изготвена комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза, според заключението на която в резултат на описаното
пътно-транспортно произшествие Т. Х. е получил съчетана травма, изразяваща се в
следните увреждания: тежка черепно-мозъчна травма-счупване на основата на черепа,
разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, колекция от кръв в субдуралното и
субарахноидалното пространство, разкъсване и размачкване на мозъка, кръвонасядания,
отоци, охлузвания и разкъсно-контузни рани по лицето, повърхностни порезни
наранявания на главата; тежка шийна травма-пълно изкълчване на гръбначния стълб
на ниво череп-първи шиен прешлен с прекъсване на гръбначния мозък, счупване на
тялото на седми шиен прешлен, повърхностни порезни наранявания на шията, тежка
гръдна травма-счупване на всички ребра от първо до девето двустранно с разкъсвания
на тъканната плевра, компресионно счупване на тялото на единадесети гръден
прешлен, колекция от кръв в дясно плеврално пространство около 1100мл.;
кръвонасядания на лява мишница,кръвонасядане и повърхностни порезни
наранявания на лява ръка, охлузване на дясна мишница, охлузвания на ляво бедро
и коляно, счупване на костите на лява подбедрица, охлузване на лява подбедрица,
охлузвания на дясна и на лява глезенни стави, разкъсно-контузна рана на лява
пета; кръвен застой на белите дробове, оток на белите дробове, оток на мозъка и
вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор.
Според заключението на експерта, смъртта на Т. Х. е настъпила
вследствие съчетана травма, довела до несъвместими с живота увреждания на
централната нервна система и остра кръвозагуба, които добре отговарят да бъдат
получени при описаното по-горе пътнотранспортно произшествие.
На досъдебното производство е назначена и съдебно-химическа
експертиза, според заключението на която, към момента на настъпване на смъртта,
в кръвта на пострадалия Т. Х. имало концентрация от 0,81‰ етилов алкохол, която отговаря на ниските стойности на лека
степен на алкохолно опиване.
Според заключението
на комплексната и допълнителните авто-технически експертизи подсъдимият Д.А. е
имал обективна възможност да предотврати произшествието чрез спиране, ако е управлявал
автомобила с разрешената скорост от 40км/ч. Такава възможност съществувала и ако
бе управлявал автомобила с разрешената за населено място скорост 50 км/ч.
Тези фактически положения, които са идентични с обстоятелствената
част на обвинителния акт, се установяват самопризнанието, направеното от подсъдимия
Д.А.,
а също така от показанията на свидетелите Р. П., В. Б., В. К., Д. Г., Г.Г., П.Х.,
К.Й., а също така от съдебномедицинска експертиза на труп, комплексна съдебномедицинска-автотехническа
експертиза, допълнителни автотехнически експертизи, съдебно-химическа
експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, справка за водач
на МПС, протокол за доброволно предаване, удостоверение за техническа изправност,
свидетелство за регистрация, препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение
за наследници, справки от Община - Ценово, Община - Бяла и Областно пътно управление
- Русе, копие от паспортни данни на пътния участък и от констативен протокол за
монтаж на пътни знаци, декларация, свидетелство за съдимост и представеното в
съдебно заседание решение на ТЕЛК.
При анализа на установените фактически обстоятелства, съдът
преценява, че по отношение подсъдимия Д.А., са доказани всички
обстоятелствата, имащи отношение към обективните признаци на състава по
чл.343 ал.1 б„в”, вр.чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 19.10.2014г., при
управление на моторно превозно средство - л.а.„Мерцедес Е250Д”, с рег.№ ***,
в с.Ц., Област – Ру., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно по
чл.21 ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта
в км/ч - 50км/ч за пътно превозно средство категория „В”, в населено място. Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената
в ал.1, това се сигнализира с пътен знак, и като водач на пътно превозно средство
категория „В”, не изпълнил задължението си да не превишава посочената с пътен
знак „В26“ скорост от 40 км/ч и управлявал автомобила със скорост 84,2 км/ч и
по този начин причинил по непредпазливост смъртта на Т. Х. (67).
По делото е изготвена и приета без възражения на страните
комплексна и две допълнителни авто-технически експертизи. Според тяхното
заключение, пътните условия позволявали на подсъдимия да наблюдава действията
на движещия се пред него велосипедист от голямо разстояние, няколкократно
надвишаващо опасната зона за спиране при скорост в рамките на ограничението. Въпреки,
че пострадалият Т. Х. предприел завиване вляво внезапно и в нарушение на задълженията
си по чл.25 ал.1 и чл.26 от ЗДвП, от дистанцията, на която се намирал автомобилът
на подсъдимия, ако се движел с разрешената скорост, все още можел да
предотврати произшествието чрез спиране. Според експертите, в момента, когато
възникнала опасност за движението, т.е. началото на маневрата, предприета от
пострадалия, автомобилът на подсъдимия се е намирал на разстояние 49,44 метра.
При фактически избраната от него скорост на движение 84,20 км/ч., опасната зона
за спиране е много по-дълга - 78,30 метра, което направило сблъсъка между двете
превозни средства неизбежен. В същото време, за разрешената в населено място
скорост 50 км/ч., опасната зона за спиране е изчислена от вещите лица на 36,66
метра, а при спазване на въведеното на конкретното място ограничение от 40
км/ч. - само 26,95 метра.
Следователно, неспазването на максимално разрешената скорост
не позволило на подсъдимия да предотврати произшествието чрез спиране. Това,
наред с несъвсем удачната спасителна маневра, довело до настъпване на
процесното пътно-транспортно произшествие и смъртта на пострадалия Т. Х.
При извършване на деянието подсъдимият Д.А. бил пълнолетен и
вменяем. Няма данни през живота си да е страдал от заболявания, които се
отразяват на способността му да разбира свойството и значението на
извършеното. Макар да съзнавал, че нарушава задълженията си по чл.21
ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, той не е
искал и не допускал настъпването на съставомерния резултат - причиняване смъртта
на пострадалия Т. Х.. Следователно престъплението е извършено при условията на
непредпазливост под формата на небрежност. Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е могъл и бил длъжен да ги
предвиди.
При определяне на наказанието, което следва да му се наложи,
Окръжният съд взе предвид, че за престъплението по чл.343
ал.1 б.„в”, вр.чл.342 ал.1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от две до шест години. Отделно, на основание
чл.343„г” от НК, се предвижда кумулативно наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство.
Като отегчаващи вината на подсъдимият Д.А. обстоятелства, съдът
взе предвид наличието на минало осъждане, в изпитателния срок на което е
извършено и настоящото престъпно деяние. Съдът взе предвид още множеството
наказания, наложени по административен ред на подсъдимия за нарушение на
правилата за движение, както и значителното превишение (44,20 км/ч.) на
максимално разрешената скорост за движение в конкретния пътен участък.
Като смекчаващи вината обстоятелства Окръжният съд обсъди
наличието на заболяване, довело до частична нетрудостособност, проявеното
критично отношение и относително ниската възраст на подсъдимия. Като смекчаващо
вината обстоятелство следва да се обсъди и сравнително дългия период от
извършване на престъплението, до постановяване на присъдата.
Важно смекчаващо вината обстоятелство е и значителното
съпричиняване от страна на пострадалия Т. Х., който също допуснал множество
нарушения на правилата за движение. Според действащия към момента на деянието
чл.5 ал.3 т.1 (изм.) от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено,
да го управлява под въздействие на алкохол. Превозването на туристическа газова
бутилка върху кормилото на велосипеда е предприето от него в нарушение на чл.80
т.4 от ЗДвП, който забранява на водача на двуколесно пътно превозно средство да
превозва предмети, които пречат на управлението му.
Изключително груби нарушения пострадалият допуснал и при
извършване на маневрата „завиване на ляво”. Конкретно, преди предприемането
й, не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
се движат след него, като не съобразил извършването на маневрата с тяхното
положение, посока и скорост на движение - чл.25 ал.1. Не е спазил и
задължението си като водач на пътно превозно средство, което няма светлинни
пътепоказатели, преди да завие, да подаде своевременно ясен и достатъчен за
възприемане сигнал с ръка - чл.26 от ЗДвП.
Окръжният съд не споделя становището на повереника, изключващ
съпричиняването, с аргумент, че било достатъчно подсъдимият да запази посоката си
на движение и дори с установената скорост щял да се размине с пострадалия без
съприкосновение. Освен, че става въпрос за едно предположение, по въпроса е налична
е трайна и безпротиворечива съдебна практика, от която е достатъчно посочване
на ТР № 4 от 13.III.1978г. по н.д.№ 3/78г.
на ОСНК. Според него „Когато водачът на пътно
превозно средство е принуден поради неправомерното движение на друг участник в
движението да предприеме спасителна маневра, не може да бъде упрекнат, че не е
избрал най-сполучливия вариант”. В случая, пострадалият Т. Х. е допуснал
множество нарушения на правилата за движение и с поведението си принудил
подсъдимия да предприеме спасителна маневра. Тя действително се оказала
неудачна, но от това не могат да се правят изводи в негова вреда.
С оглед горното, като преценява в съвкупност тежестта на
извършените нарушения, съдът приема, съпричиняване по равно от двамата участници
в пътнотранспортното произшествие.
Въпреки, че с по-голяма относителна тежест, изброените
смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни по см. на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Значителното съпричиняване от страна на пострадалия може да бъде обсъдено
като изключително, но дори в този случай, не е налице втората предпоставка по
чл.55 ал.1 от НК, а именно най-лекото предвидено в чл.343
ал.1 б„в”, вр.чл.342 ал.1 от НК наказание
да се окаже несъразмерно тежко. Въпреки грубите нарушения на правилата за движение,
извършени от пострадалия, налице са и значими отегчаващи вината обстоятелства,
които не могат да бъдат пренебрегнати. Множеството допуснати нарушения по ЗДвП
от подсъдимия, го характеризират като недисциплиниран водач, спрямо когато
наложените санкции не оказват очаквания възпиращ ефект. В същия смисъл следва
да се преценява и обстоятелството, че при наличието на осъдителна присъда
(споразумение), в изпитателния срок, подсъдимият си е позволил повече с повече
от четиридесет километра да превиши максимално разрешената скорост за движение
в населено място.
С оглед горното, Окръжният съд преценява, че наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия Д.А., трябва да се определи при
условията на чл.54 от НК. При превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът
отмери наказание лишаване от свобода, в размер на три години.
Тъй
като подсъдимият Д.А. е направил признание по чл.371 т.2 от НПК, предвид
нормата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58„а“ от НК, наказанието лишаване от
свобода за три години трябва да се намали с една трета до размера две години.
На основание чл.343„г”, вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът лиши подсъдимия Д.А.,
от правото да управлява моторно превозно средство за срок от четири години. В
този съвкупен размер, предвид данните за личността му и данните за тежестта на извършеното
престъпление, ще бъде осигурено постигането на целите на генералната и личната
превенции, при минимално приложение на наказателна репресия.
Съдът
не споделя становището на повереника, в смисъл, че кумулативното наказание
следва да се наложи в максимален размер, тъй като заболяването на подсъдимия го
прави опасен при шофиране. Въпреки, че самият той действително съобщава за
болки при управление на автомобил, този въпрос може да бъде изяснен единствено
по експертен път. Никоя от страните не е депозирала такова доказателствено
искане, а доколкото въпросът е извън предмета на доказване по делото, подобна
експертиза не е назначена и служебно. Следователно от събраните доказателства
не може да се направи извод за пълна или частична непригодност на подсъдимия да
управлява моторно превозно средство. Дори условно да се приеме, обратното, това
не представлява отегчаващо вината обстоятелство и не попада в обхвата на чл.54
ал.1 от НК, поради което не може да се отчита при определяне размера на
наказанието.
Предвид установената съдимост, не са
налице предпоставките за условно отлагане изтърпяването на наказанието лишаване
от свобода по реда на чл.66 от НК. На основание
чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, то трябва да бъде изтърпяно ефективно, при
първоначален общ режим.
Налице са формалните предпоставки на чл.68 ал.2 от НК, за
привеждане в изпълнение наказанието лишаване от свобода за шест месеца, наложено по НОХД № 471/2012г. на Районен
съд Бяла. Изпитателният срок, определен по него изтича на 14.12.2015г., докато
процесното деяние било извършено на 19.10.2014г. Доколкото последното е
извършено при непредпазливост, като форма на вината, преценката за привеждането
му е предоставена на съда. Окръжният съд, преценява, че в случая това наказание
следва да бъде приведено в изпълнение. Множеството извършени нарушения на правилата
за движение и значителното превишение на максималната скорост, разрешена за
движение в населено място, създаваща изключителна опасност за останалите
участници в движението, го характеризират като много недисциплиниран водач, на
когото не оказват въздействие наложените до момента относително леки санкции.
Като отрицателни характеристични данни съдът съобрази и вида на престъплението
за което е осъден по НОХД № 471/2012г. на Районен съд - Бяла, при липсата на достатъчни за издръжката му
законни доходи. За личност с относително завишена степен на обществена опасност,
преценката за условното отлагане изпълнението на предходното наказание се е
оказала необоснована, поради което същото трябва да се изтърпи отделно при
първоначален общ режим.
Причина за извършване на престъплението е недостатъчния
опит като водач на моторно превозно средство и незачитане на съдържащите се в
ЗДвП правила за движение.
След влизане на
присъдата в сила, веществените доказателства следва да се върнат на лицата, от
които са иззети, а именно - л.а.
„Мерцедес Е250Д” с рег.№ *** и ключ за същия на подсъдимия Д. А. и велосипед
„Ultra” - на наследниците на пострадалия Т. Х.
Подсъдимият трябва да заплати направените
съдебни разноски.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Председател: