№ 9647
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110164485 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане искове с правно основание, както следва:
установителни искове по чл.26, ал.1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД и осъдителен по чл.55,
ал.1, предл.1-во ЗЗД.
Производството е образувано по исковата молба от Й. М. М. против
****************, с която са предявени два обективно кумулативно съединени иска,
както следва: 1/ за прогласяване на нищожност на клаузата за неустойка, уговорена в
чл.10 от сключения между страните договор за паричен заем № 156068/07.02.2022 г. и
2/ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5,00 лева,
представляваща част от сумата от общо 96,00 лева - недължимо платена сума по
недействителна клауза за неустойка по чл.10 от сключения между страните договор за
паричен заем № 156068/07.02.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.11.2023 г. до окончателното
изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че на 07.02.2022 г. сключила с ответното
дружество договор за потребителски кредит от разстояние № 156068. Поддържа още,
че по силата на този договор й била предоставена в заем сумата от 400,00 лева, която
следвало да бъде погасена за 30 дни, при ГПР в размер на 49,65 % и годишен лихвен
процент от 41 %. Поддържа още, че в договора било предвидено предоставяне на
обезпечение, като при неизпълнение на това задължение, на основание чл.10 от
договора дължи неустойка в размер на 11,40 лева плюс 0,800% от усвоения размер на
кредита за първия ден на забава и 0,800 % от усвоения размер на кредита за всеки
1
следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Поддържа, че поради неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, ответното дружество начислило
неустойка в размер на 96,00 лева, като общата сума, която следвало да заплати по
договора била в размер на 509,67 лева. Според ищцата уговорената клауза за неустойка
е нищожна поради противоречие със закона – неспазване на нормите на ЗЗП, както и
поради противоречие с добрите нрави, като излиза извън пределите на предвидената в
чл.9 ЗЗД договорна свобода. Поддържа още, че с клаузата се нарушават основни
принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между кредитор и
потребител, като процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, а не за същинско задължение по договора за връщане на
заетата сума. Излагат се и доводи, че в случая неустойката излиза извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Според ищцата клаузата е
нищожна и поради заобикаляне на закона – чл.33, ал.1 ЗПК, съгласно която при забава
на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, докато в случая в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. Излагат се и
доводи, че клаузата на чл.14 от процесния договор е неравноправна и нищожна, тъй
като задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка, а и не е
индивидуално уговорена, съгласно чл.146 ЗЗП. С оглед предходното, ищцата
поддържа, че е налице и основание за връщане на платените суми при липса на правно
основание. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя
правния интерес от предявените искове. Претендира и направените в хода на
производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се
изразява становище за недопустимост на предявените искове поради липса на правен
интерес, а по същество - за неоснователност на същите. Не се спори относно
сключването на процесния договор между страните, като се твърди, че ищцата е
заплатила единствено сумата от 400,00 лева, която главница е усвоила и в случая
клаузата за неустойка не е намерила приложение. Поддържа се, че ищцата е заплатила
сумата за главница преди уговорения в чл.6 от договора падеж, поради което е
приложена разпоредбата на чл.11 от договора, съгласно която не се дължи лихва и
неустойка. Отделно от предходното се изразява становище, че предвидената клауза за
неустойка не е нищожна, а договора недействителен, тъй като неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята на страните. Поддържа се, че
договорената неустойка не води до неравноправие на страните, защото чрез нея
кредиторът обезпечава и гарантира своето вземане. Поддържа се още, че неустойката е
за неизпълнение на конкретно договорно задължение, поради което тя не се включва в
ГПР по кредита и нейния размер не води до увеличаване размера на последния над
максимално допустимия праг по чл.19, ал.4 ЗПК. Сочи се, че процесния договор е
2
сключен след изменението на чл.19 ЗПК /Обн.ДВ, бр.35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014
г./, поради което е приложимо изискването на ал.4 - ГПР да не надвишава пет пъти
размер на законната лихва, определена с постановление на МС, което в случая е
спазено. Оспорват се доводите на ищцата за липса на ясно разписана методика на
формиране на ГПР, като относно се сочи, че в случая той е 0%, тъй като договорът е
сключен при преференциални условия. С оглед предходното се изразява становище, че
предявеният осъдителен иск също е неоснователен, тъй като ищцата е върнала само
главницата по договора. По изложените в отговора доводи и съображения, ответникът
моли съда да остави предявените искове без разглеждане, а в случай, че приеме същите
за допустими – да ги отхвърли като неоснователни. Претендират се сторените по
производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от представения по делото заверен препис от
договор за потребителски кредит № 156068/07.02.2022 г. безспорно се установява, че
ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 400,00 лева, който е следвало да
бъде върнат с еднократно плащане на падежната дата, при фиксиран годишен лихвен
процент – 41 % и годишен процент на разходите – 49,65 %. В клаузата на чл.24 от
договора страните са уговорили, че кредитополучателя поема задължение в тридневен
срок от сключване на договора да представи обезпечение от едно физическо лице –
поръчител, което да отговаря на посочените в договора условия за платежоспособност.
В клаузата на чл.14 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това
задължение.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно дадено. Видно от
същото е, че от извършената проверка в счетоводните документи на ответника, вещото
лице е установило, че изплатената от ищцата сума е в размер на 400 лева и с нея е
погасено единствено задължението за главница по договора за кредит. Вещото лице е
посочило, че сумата е внесена преди падежната дата, т.е. задължението за главница е
предсрочно погасено, поради което ГПР по кредита е 0,00 процента.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 ЗЗД за
прогласяване нищожност на клаузата за неустойка, уговорена в чл.10 от сключения
между страните договор за паричен заем № 156068/07.02.2022 г.
Съдът констатира, че клаузата за неустойка е уговорена в чл.14 от договора, а не
в чл.10 така, както е посочено в обстоятелствената част на исковата молба, но приема,
3
че в случая волята на ищцата е ясна и е налице техническа грешка.
Както бе посочено и по-горе, между страните не се спори относно наличието на
облигационно правоотношение, както и че процесният договор е сключен по реда на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Не се спори също, че
кредитора – настоящ ответник е небанкова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ и има
право да отпуска кредити със средства, което не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата
на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9 ал.4 ЗПК. С
оглед предходното относно сключения договор важат изискванията на специалния
закон - ЗПК.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. №
3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на
императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от
т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК,
нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и
приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
В случая в чл. 14 от договора само формално е уговорена неустойка за
неизпълнение за задължение на ищеца, но съдът намира, че фактически се дължи не
неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.
Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда
редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много
кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя.
Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му
предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за
работа по безсрочен трудов договор, за висок осигурителен доход, да не е заемател по
друг договор, да няма лоша кредитна история. Налагането на толкова къс срок за
ангажиране на поръчител, въобще препятства всички възможности на длъжника да
реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит
да потърси поръчители, още по-малко да намери двама такива, които следва да
отговарят и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия
навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение.
Налага се извод, че задължението по чл.24 от договора всъщност не дава възможност
на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като е неизпълнимо.
С оглед предходното, съдът счита, че неустойката излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство
обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае за
4
дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и
лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата.
В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна договорна лихва, която да
плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като неустойката е нищожна,
тя не се дължи от ответника
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от
ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната
лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата за
уговорената неустойка, представляваща по съществото си договорна лихва,
невключена в ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и
нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на
постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13.
С оглед предходното предявения установителен иск е основателен, поради което
следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД:
Фактическият състав на посочената правна норма изисква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Начална липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт.
На основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита - в процесния
случай 400 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесния случай, от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че ищецът е заплатил в полза на ответника само сумата от
400,00 лева, представляваща главница.
С оглед предходното, поради липса на предпоставките за уважаване на
предявения осъдителен иск, същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е направил и претендира
разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице в общ размер на 420,00
лева.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищеца и Адвоктаско дружество „Д. М.“ е, че същите са се договорили,
че процесуалното представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
По отношение размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата чл.38,
5
ал.2 ЗА, изр.2-ро ЗА съдът е този, който определя размера на възнаграждението.
Съгласно определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т.о.
на ВКС, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху
който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е
сборът от цената на всички искове. В конкретния случай сборът от цената на всички
искове не надвишава сумата от 1000,00 лева, поради което минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 400,00 лева.
Това е така, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност, и е приключило
само в едно открито съдебно заседание. Тъй като по делото са представени
доказателства, че адвокатското дружество е регистрирано по ДДС, върху
горепосочената сума се дължи и сумата от 80,00 лева /20 % ДДС/. С оглед
предходното, ответникът следва да заплати на адвокатското дружество сумата от общо
480,00 лева.
Съразмерно на уважената част от предявените искове ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 399,21 лева, а на адвокатското
дружество възнаграждение в размер на 456,24 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответното дружество има право на разноски
съразмерно на отхъврлената част от исковете. В конкретния случай ответникът
претендира адвокатско възнаграждение по всеки един от предявените искове в размер
на 400,00 лева. По аналогични на изложените по-горе мотиви относно определяне
размера на възнаграждението на процесуалния представител на ищцата, съдът намира,
че на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
общ размер на 400,00 лева, като съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищцата
следва да му заплати сумата от 19,80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3
ЗЗД по иска на Й. М. М., ЕГН ********** срещу ****************, ЕИК
****************, със седалище и адрес на управление: ****************, клаузата
за неустойка, уговорена в чл.14 от сключения между страните договор за
потребителски кредит № 156068/07.02.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. М. М., ЕГН ********** срещу
****************, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление:
**************** иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД - за осъждане на
6
ответника да заплати на ищеца сумата от 5,00 лева, представляваща част от сумата от
общо 96,00 лева - недължимо платена сума по недействителна клауза за неустойка по
чл.14 от сключения между страните договор за паричен заем № 156068/07.02.2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 24.11.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ****************, ЕИК
****************, със седалище и адрес на управление: **************** да заплати
на Й. М. М., ЕГН ********** сумата от 399,21 лева, представляваща направени
разноски по производството, съразмерно на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА ****************, ЕИК ****************, със седалище и адрес на
управление: **************** да заплати на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ****************, сумата от
456,24 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие на ищеца по производството, съразмерно на уважената
част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Й. М. М., ЕГН ********** да заплати
на ****************, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление:
**************** сумата от 19,80 лева, представляваща направените по
производството разноски, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7