№ 366
гр. Варна, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110100053 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Д. Н. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик”, бл. 406, вх. 15, ет. 2, ап. 7, срещу „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс - Г, обективно съединени искове в
условията на евентуалност, както следва: 1) иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция от 30.09.2021 г. поради
противоречие със закона, доколкото ищецът като „битов клиент“ не попада в кръга от
клиенти, на които ответникът като лицензиант по дейност „доставчик от последна
инстанция“ има право да осигурява снабдяването с ел. енергия по смисъла на чл. 95а, ал. 1
ЗЕ и не попада в нормативно определените случаи, за които „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД като „доставчик от последна инстанция“ извършва доставка, съгл. чл. 104, ал. 1 ПТЕЕ,
съответно поради сключване на договора с клиент, който се намира извън кръга от клиенти,
с които ответникът по силата на издадената му лицензия за дейността „доставчик от
последна инстанция“ има право да сключва договори; 2) иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за доставка
на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция от 30.09.2021 г. поради
накърняване на добрите нрави, доколкото процесният договор не отговаря на
законодателното изискване да бъде под формата на Общи условия, изготвени от
лицензианта и одобрени от КЕВР, като по този начин ответникът е нарушил принципите за
защита на правата на клиентите и равнопоставеността между групите клиенти, залегнали в
чл. 123, ал. 1 от Наредба № 3/21.03.2013 г., съответно доколкото ответното дружество при
концентрация на две лицензии за извършване на дейности като „краен снабдител“ и
„доставчик от последна инстанция“ на една лицензионна територия е придобило монополно
положение за тези дейности и при превратно използване на договорната свобода се е
възползвало от по-неблагоприятното положение на другата страна в правоотношението, за
да й възложи несъразмерни тежести; 3) иск с правно основание чл. 28, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 27
1
ЗЗД за унищожаване на сключения между страните Договор за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция от 30.09.2021 г. поради грешка в предмета,
доколкото ищецът е считал, че сключва договор за доставка на ел. енергия при регулирани
цени; 4) иск с правно основание чл. 29, ал. 1 вр. чл. 27 ЗЗД за унищожаване на сключения
между страните Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна
инстанция от 30.09.2021 г. поради измама, доколкото ищецът е бил подведен да сключи
договора от служител на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, както и съединен в
условията на кумулативност с предходните искови претенции 5) иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Д. Н. К. не
дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД сумата, представляваща разликата над 386.10
лв. до сумата 1079.53 лв. /след уточнение на исковата претенция и допуснато изменение на
иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/ по фактура № **********/13.12.2021 г. за електрическа
енергия за периода м. ноември 2021 г., за обект на потребление, представляващ
еднофамилна сграда, находяща се в гр. Варна, с. о. „Ментеше“, в недвижим имот с
идентификатор 10135.4501.267, с клиентски номер **********, поради липса на основание
за начисляване на сумите след уважаване на някои от исковете от 1) до 4).
В исковата си молба, исковата молба по присъединеното гр. д. № 4755/2022г. и
уточняващата молба към нея от 18.05.2022 г. ищецът Д. Н. К. излага, че на 23.09.2021 г. той
и съпругата му Цветелина Н.а С.ова са придобили по силата на сключен договор за покупко-
продажба собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, с. о. „Ментеше“, с
идентификатор 10135.4501.267. Посочва, че предишният собственик на имота е „КОРЕКТ
БРОКЕР“ ЕООД, което дружество по смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ представлява
„небитов краен клиент“, поради което е сключило договор за продажба на ел. енергия по чл.
11, ал. 1, т. 4 вр. чл. 15, ал. 3, т. 3, буква „а“ от Правилата за търговия с ел. енергия /ПТЕЕ/ с
търговеца на ел. енергия „АКТАЕЛ“ ЕООД. Твърди, че на 30.09.2021 г. заедно със съпругата
си и най-малкото си дете посетили Център за обслужване на клиенти на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, находящ се в гр. Варна, ул. „Девня“ № 2. Обяснил на служителка на
ответното дружество, че е закупил къща, в която ще живее със семейството си, поради което
желае да прехвърли партидата на негово име и да встъпи в договорни отношения с
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД. Попълнил заявление, в което посочил, че ел. енергия ще
се ползва за битови нужди на ниво ниско напрежение. Служителката приела заявлението и
му предоставила за подпис Договор за доставка на ел. енергия от доставчик от последна
инстанция. Обяснила му, че за консумираните количества ел. енергия след 01.11.2021 г.
фактурите ще бъдат издавани от ответника, а за консумираните количества преди тази дата –
от предишния търговец „АКТАЕЛ“ ЕООД. Посочва, че на 04.10.2021 г. работници на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД посетили имота и съставили констативен
протокол, в който са обективирани показанията по дневна и нощна тарифи, съответно 9996
и 3482 квтч. На 13.12.2021 г. получил фактура от ответното дружество на стойност 1079.53
лв. за ел. енергия за м. ноември 2021 г. за консумирани 1796 квтч. Посочва, че във фактурата
няма посочени изразходеното потребление по дневна и нощна тарифа, нито съответстващата
им цена, въпреки че за битови клиенти са приложими две тарифи. Счита така сключения
между страните договор от 30.09.2021 г. за нищожен поради противоречие със закона,
съответно поради накърняване на добрите нрави, евентуално унищожаем като сключен при
грешка, съответно измама, поради което не дължи плащане на сумата 1079.53 лв. Твърди, че
не е ясно каква част от процесното количество ел. енергия е консумирано в дневна и каква
част в нощна тарифна зона. Счита за неравноправна клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора, на
основание чл. 143, ал. 1, т. 10 и 19 от ЗЗП. Поддържа, че има качеството на потребител и
„битов клиент“ по смисъла на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, доколкото ползва ел. енергия в
обекта за собствени нужди. Излага, че ответното дружество има две лицензии – като „краен
снабдител“ и като „доставчик от последна инстанция“. Посочва обаче, че към датата на
сключване на процесния договор, съответно към датата на подаване на исковата молба, няма
2
одобрени от КЕВР Общи условия на договорите за доставка на ел. енергия от доставчик от
последна инстанция на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД. Счита, че смяната на доставчик на
ел. енергия с „доставчик от последна инстанция“ се инициира винаги и само по служебен
път от независимия преносен оператор, съответно оператора на електроразпределителната
мрежа /по аргумент от чл. 99, ал. 3 и чл. 104, ал. 2 ПТЕЕ/, но не и от крайния клиент въз
основа на сключен договор по чл. 11, ал. 1, т. 4 ПТЕЕ /договор за продажба на ел. енергия/.
Твърди, че действията на служителите на ответното дружество представляват унифицирана,
трайна, порочна и незаконосъобразна практика, която се прилага в центровете за
обслужване на клиенти. Поддържа, че в подобни случаи служителите указват, изискват и
задължават клиентите да подписват договор за доставка на ел. енергия от доставчик от
последна инстанция, без това да е нормативно изискуемо, като категорично отказват да
приемат други заявления. Указват им да посетят Центъра за обслужване на клиенти в
началото на по-следващия месец, когато изискват от тях подаване на заявление за продажба
на ел. енергия от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД при Общи условия. Излага, че по този
начин дружеството се облагодетелства, тъй като цената на продаваната ел. енергия по
дейността „доставчик от последна инстанция“ е няколко пъти по-висока от цената на
продаваната ел. енергия по дейността „краен снабдител“. Възползвайки се от
концентрирането на две лицензии в едно и също дружество, въвежда в заблуждение своите
контрагенти и поддържа у тях невярна представа, че са встъпили в договорни отношения и
оттук насетне те ще заплащат ел. енергия на ниски цени за битови клиенти. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат уважени. В случай на унищожаване на
договора поради грешка или измама моли да бъде приложена правната фигура на
конверсията, като сделката бъде заместена от друга валидна такава, а именно договор за
продажба на ел. енергия от краен снабдител. Претендира разноски.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, редовно уведомен, е депозирал
съответни отговори по всяка една от депозираните искови молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, чрез процесуалния му представител – адв. Л. М.. Оспорва предявените искове като
неоснователни. Излага, че в издадената фактура от 13.12.2021 г. освен цената за доставена
ел. енергия, са начислени и следните компоненти – пренос ВН, достъп ВН, пренос НН,
достъп СрН/НН и задължения към обществото, които се дължат от абоната, независимо от
доставчика му на енергия, на основание чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ по утвърдени от КЕВР цени.
Доколкото ищецът не оспорва доставката на енергия за процесния период, нито твърди
същата да е в различно от посоченото във фактурата количество, ответникът счита за неясно
основанието, поради което се твърди недължимост на вземането по фактурата извън цената
на доставена енергия. Поддържа, че ПТЕЕ не предвиждат хипотеза на заявяване на нов
доставчик при промяна на собствеността. Твърди, че ищецът не е депозирал и искане за
смяна на доставчика, съответно към 30.09.2021 г. не е подавал заявление до дружеството за
сключване на договор за продажба на ел. енергия при Общи условия и не е заявил смяна на
търговец/ДПИ с краен снабдител. Излага, че на основание чл. 102а, ал. 3 ПТЕЕ операторът
на електроразпределителната мрежа е прехвърлил служебно обекта от настоящия доставчик
към доставчик от последна инстанция. Твърди, че ДПИ е нормативно предвидена фигура,
която обезпечава непрекъснатостта на снабдяване на потребителите с ел. енергия за периода,
през който клиентите са останали без поС.ен доставчик. Посочва, че въпреки липсата на
одобрени от КЕВР Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия от ДПИ,
сключеният между страните договор не е нищожен, доколкото бездействието на КЕВР да
одобри предложените такива не води до неприложимост на ЗЕ и ПТЕЕ в частта, касаеща
доставка от ДПИ. Притежавайки съответна лицензия, дружеството е нормативно задължено
да извършва доставки на ел. енергия като доставчик от последна инстанция. Поддържа, че
ищецът е инициирал процедура по чл. 99, т. 4 ПТЕЕ по смяна на ДПИ с краен снабдител на
04.11.2021 г. чрез заявление за продажба на ел. енергия от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ при
Общи условия. Съгласно т. 2.2 от Инструкция № 2 за регистриране на обект на краен клиент
3
в пазара по свободно-договорени цени и смяна на координатор на балансираща група,
приета от „ЕСО“ АД, на основание чл. 101, ал. 3 ПТЕЕ, заявление за смяна на
доставчик/координатор се подава до 10-то число на месеца, предхождащ месеца, за който се
иска промяната, като на основание т. 1.3 смяната влиза в сила винаги към първо число на
месеца. Посочва, че по тази причина за процесния период – м. ноември 2021 г., доставчик на
клиента е „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД в качеството му на ДПИ. Поддържа, че
дружеството разполага с две лицензии, доколкото законът го задължава да има такива.
Оспорва твърденията за нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 1 от сключения между страните
договор на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поддържа, че на основание чл. 104, ал. 5 ПТЕЕ
ДПИ може да остойностява доставената енергия само съобразно методиката, приета от
КЕВР. Излага, че обективираното във фактурата количество ел. енергия е доставено на
абоната, като е отчетено чрез метереологично годно СТИ, включено в система за
дистанционен отчет, поради което сумата 1079.53 лв. е дължима от ищеца. Поддържа, че за
разлика от стопанските клиенти, битовите имат право не само на избор на доставчик, но
могат да изберат дали енергията да им бъде доставяна по регулирана или свободно
договорена цена. Счита, че не е налице грешка в предмета на договора, а волята на лицето да
бъде снабдявано с ел. енергия води до приложение на императивния режим по ПТЕЕ,
определящ кой следва да осъществи доставката и при какви параметри. Оспорва да е
създавал неверни представи у абоната. Твърди, че лицата, обслужващи абонати в клиентски
център, находящ се в гр. Варна, ул. „Девня“ № 2 нямат трудови правоотношения с
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД и не са служители на същото. Въпросните лица
обезпечават документално законоустановени процедури. Поддържа, че ищецът е желал
правните последици от договор за доставка на енергия, поради което съгласието за доставка
от ДПИ за процесния период не е следствие от измама. Счита за недопустимо искането за
„конвертиране“ на договора в такъв за доставка от краен снабдител, доколкото това е
възможно само при нищожните сделки, а не при унищожаемите. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал съответни евентуално
съединени насрещни искове /в случай на уважаване на предявените от ищеца искове за
нищожност, съответно унищожаемост на процесния договор/ с правно основание чл. 34 вр.
чл. 55, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата 941.96
лв. с вкл. ДДС, представляваща равностойност на получена и потребена за м. ноември 2021
г. по нищожен, респективно унищожаем договор движима вещ - ел. енергия в размер на
1796 квтч, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковите молби по
насрещните искове /съответно 14.02.2022 г. и 07.07.2022 г./ до окончателното изплащане на
сумата.
Ответникът излага, че за процесния период е доставил на ищеца ел. енергия в размер
на 1796 квтч като престация по сключения между страните договор за доставка на ел.
енергия от ДПИ от 30.09.2021 г. Полученото от ищеца е потребима вещ, която не може да
бъде върната. Поради обективна невъзможност за реституция по чл. 34 ЗЗД претендира
нейната равностойност. По изложените съображения и при евентуално уважаване на някоя
от исковите претенции за нищожност/унищожаемост на процесното облигационното
правоотношение, моли съответният насрещен иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещните искове – ищецът Д. Н. К. е
депозирал съответни отговори. Поддържа становище за недопустимост на така предявените
при условията на евентуалност насрещни осъдителни искове. По същество оспорва същите
като неоснователни. Твърди, че ответното дружество прилага винаги порочна практика в
хипотеза, когато физическо лице, което е закупило недвижим имот, който по
предназначение се ползва за битови нужди, но до момента е бил собственост на юридическо
лице и по тази причина се е снабдявал от търговец на ел. енергия на свободно договорени
цени, посещава Център за обслужване на клиенти с намерение да заяви промяна на
4
собственост на обекта на потребление и заявява желание да встъпи в договорни отношения с
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД в качеството му на краен снабдител, при регулирани
битови цени. В тези случаи ответникът изисква от физическите лица при първото им
посещение да попълнят и подпишат заявление за достъп и пренос на ел. енергия през
електроразпределителните мрежи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД при Общи
условия, съответно Договор за доставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция.
След това им указва да дойдат в Центъра за обслужване на клиенти в началото на по-
следващия месец, когато ги задължават да подпишат Заявление за продажба на ел. енергия
от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД при Общи условия, като в бланката на това заявление
липсва посочване дали дружеството действа по лицензията си като „краен снабдител“ или
като „доставчик от последна инстанция“. След второто посещение ответникът издава
фактура в качеството му на доставчик от последна инстанция, в случая на повече от три
пъти по-голяма стойност от тази, на която ищецът би платил по цени за битов клиент, като
след тази фактура дружеството започва да издава фактури, вече в качеството му на краен
снабдител, на цени за битов клиент. Така описаната практика счита за унифицирана, трайна,
порочна и незаконосъобразна. Поддържа, че при посещението му на 30.09.2021 г. в Центъра
за обслужване на клиенти са му предоставени бланка за Заявление за достъп и пренос на ел.
енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“
АД при Общи условия и процесния Договор за доставка на ел. енергия от доставчик от
последна инстанция, с което е бил уверен, че по този начин партидата ще бъде прехвърлена
на негово име и ще заплаща по-ниските цени за битови клиенти. Указано му е, че следва да
дойде в началото на по-следващия месец, за да подаде друго заявление, което било
формалност. В изпълнение на тези указания излага, че на 04.11.2021 г. посетил центъра за
обслужване на клиенти и служителката му указала, че следва да попълни и подаде
Заявление за продажба на ел. енергия от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД при Общи
условия. В последствие на 13.12.2021 г. била издадена и оспорената фактура, след което има
издадени други фактури от ответника, действащ в качеството му на лицензиант за дейността
„краен снабдител“, чиято дължимост не оспорва. Счита, че поведението на ответното
дружество в контекста на описаната фактическа обстановка е категоричен и ярък пример за
наличие на хипотезата за накърняване на добрите нрави, когато договорната свобода се
използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се
възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна, поради което процесния
договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Поддържа, че е неясно защо с
насрещните искове се претендира сума за доставена ел. енергия по цена като за доставчик от
последна инстанция. Смята, че при уважаване на главните искови претенции следва да бъде
приложена правна конверсия на обявената за нищожна сделка. Оспорва насрещните искове
като завишени по размер, доколкото цената при „доставчик от последна инстанция“ е
неприложима в случая. Излага, че приложими следва да са цените съгласно нормата на чл.
97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, регламентирани с решение № Ц-27/01.07.2021 г. на КЕВР, като цени за
доставка на ел. енергия от лицензианта като „краен снабдител“. Твърди, че липсата на
одобрени Общи условия на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД като лицензиант по дейността
„доставчик от последна инстанция“ се дължи изцяло на бездействието на това дружество и е
изцяло по негова вина, доколкото счита, че е налице мълчалив отказ от страна на КЕВР за
издаване на административния акт по одобряване на предложените Общи условия, който
отказ не е обжалван и е влязъл в сила. По изложените съображения моли предявените
насрещни искове да бъдат отхвърлени.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се
представлява от адв. С. Д., който заявява, че поддържа подадената искова молба и моли
предявените искове да бъдат уважени. В предоставения от съда срок представя писмена
защита.
Ответникът и третото лице помагач на страната на ответника –
5
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД се представляват от адв. Николай Банков, който
поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат
отхвърлени. В условията на евентуалност моли предявените насрещни искове да бъдат
уважени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове в условията на евентуалност с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 28, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 27 ЗЗД и
чл. 29, ал. 1 вр. чл. 27 ЗЗД, както и съединен в условията на кумулативност с предходните
искови претенции иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По главната искова претенция с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че на 30.09.2021 г. между страните е сключен
процесният договор за доставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция; че на
04.11.2021 г. ищецът е посетил Център за обслужване на клиенти и е подал заявление до
ответника за продажба на ел. енергия от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД при Общи
условия; че на 13.12.2021г. е издадена фактура от ответното дружество на стойност 1079.53
лв. за ел. енергия за м. ноември 2021 г. за консумирани 1796 квтч; че процесното количество
ел. енергия – 1796 квтч е доставено от ответника в обекта на потребление на ищеца,
представляващ жилищна сграда – еднофамилна, находяща се в гр. Варна, с. о. „Ментеше“, в
недвижим имот с идентификатор 10135.4501.267, по клиентски номер ********** и
съответно същото е потребено от абоната през процесния период – м. ноември 2021 г., на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
По делото не е спорно, а и от представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти от 23.09.2021 г. /л. 39 – л. 41 от делото/ се установява, че ищецът и
живеещата с него на семейни начала Цветелина Н.а С.ова са придобили собствеността върху
процесния недвижим имот жилищна сграда – еднофамилна, находяща се в гр. Варна, с. о.
„Ментеше“, при равни квоти. Продавач по сделката е „КОРЕКТ БРОКЕР“ ЕООД.
Не е спорно, а и от представеното от ответника заявление № 5900676/30.09.2021 г. за
достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север“ АД
при Общи условия /л. 74 – л. 76 от делото/ се установява, че ищецът като физическо лице
/самото заявление е именно за физически лица, както е надлежно отбелязано в бланката/ е
заявил желанието си за предоставяне на услугите достъп и пренос на ел. енергия през
електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север“ АД при Общи условия за обект – сграда с
идентификатор 10135.4501.267.2. Изрично в заявлението е посочено, че предназначението
на обекта е за битови нужди.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля
Цветелина Н.а С.ова, съсобственик на процесния имот, живееща на семейни начала с ищеца.
Съгласно показанията на свидетеля С.ова, които съдът цени при условията на чл. 172
ГПК, двамата с ищеца имали предварителен договор за продажба на имота с „Корект
брокер“ ЕООД, които им предоставили ключ за имота по-рано, за да започнат ремонтни
дейности. Така получили сметки за ел. енергия от доставчика му за енергия. След
нотариалното изповядване на сделката искали да прехвърлят партидата по най-бързия
начин, за да могат да започнат да плащат нормални цени за ток. На 30.09.2021 г. посетили
офиса на „Енерго-про“ на ул. „Девня“ в гр. Варна. Казали им, че трябва да попълнят две
заявления. От нея поискали да попълни документ, че е съгласна партидата да бъде на името
6
на ищеца. Попълнили двете заявления, но при подаването им на гишето, служителката
казала, че сега трябва да подадат само едното – за „Енерго-про Север“, а другото след един
месец да го занесат на „Енерго-про продажби“. На 04.11.2021 г. подали второто заявление.
Не им било обяснено защо тези заявления следва да бъдат подадени поотделно.
Не е спорно и обстоятелството, че ответникът притежава две лицензии – за
снабдяване с ел. енергия от краен снабдител и за дейността „доставка на ел. енергия от
доставчик от последна инстанция“.
Съдът намира, че в случая може да бъде направен обоснован извод, че ищецът
притежава качествата на „битов клиент“ по смисъла на пар. 1, т.2а от ДР на ЗЕ /“битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди/.
Именно като такъв е заявил желание да промени партидата за ел. енергия на
закупения от него имот, съответно да промени доставчика на ел. енергия, доколкото по
делото не е спорно, че предишният собственик „КОРЕКТ БРОКЕР“ ЕООД като „небитов
клиент“ по смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ е бил снабдяван с ел. енергия от
дружеството „Актаел“ ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 95а, ал. 1 ЗЕ, която всъщност е основанието за
сключването на процесния договор за доставка на ел. енергия от доставчик от последна
инстанция от 30.09.2021 г., доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с
електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния
снабдител по чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, включително на крайни клиенти, снабдявани на територия, за
която е издадена лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия в затворена
електроразпределителна мрежа и чиято територия е изключена от територията на този краен
снабдител, до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по
независещи от крайния клиент причини.
В същото време разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Правила за търговия с електрическа
енергия /ПТЕЕ/ предвижда, че доставчик от последна инстанция е лице, на което е издадена
лицензия съгласно Закона за енергетиката и доставя електрическа енергия в случаите,
когато основният доставчик по силата на договор за покупко-продажба или на договор за
комбинирани услуги не е в съС.ие да продължи да извършва доставка поради обявяване в
несъстоятелност, ликвидация, отнемане на лицензия, отстраняване от пазара, прекратяване
на договора за доставка или всякакво друго събитие, довело до временно или трайно
преустановяване на доставката на електрическа енергия, както и на крайни клиенти, които
не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител до избора на друг доставчик.
При анализа на тези разпоредби е очевидно, че ищецът не се намира в нито една от
изброените хипотези, както правилно посочва и процесуалния му представител. Ищецът
попада именно в хипотезата на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, съгласно който крайният снабдител
осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. Тоест, той
не може да бъде окачествен като клиент, който не може да бъде клиент на крайния
снабдител по чл. 94а, ал. 1 ЗЕ.
А „краен снабдител“ по смисъла на пар. 1, т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ е енергийно
предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови клиенти, присъединени
към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна
територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.
Не е установено и основният доставчик „Актаел“ ЕООД да е изпаднал в
несъстоятелност, да е започнал производство по ликвидация, по отношение на него да е
7
инициирано производство по отнемане на лицензия или да е налице някакво друго събитие,
водещо до временно или трайно преустановяване на доставката на ел. енергия.
Ето защо може да се направи обосновано заключение, че за ищеца няма нормативна
пречка да бъде клиент на „краен снабдител“, нито е в хипотеза на процедура по избор на
друг доставчик, различен от ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД.
Всичко гореизложено дава на съда основание да направи извод, че така сключеният
между страните договор противоречи на закона, доколкото ищецът като „битов клиент“ не
попада в кръга от клиенти, на които ответникът като лицензиант по дейност „доставчик от
последна инстанция“ има право да осигурява снабдяването с ел. енергия по смисъла на чл.
95а, ал. 1 ЗЕ и не попада в нормативно определените случаи, за които „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД като „доставчик от последна инстанция“ извършва доставка, съгл. чл. 104,
ал. 1 ПТЕЕ.
Сключването на този договор противоречи на целта на Закона за енергетиката и
защитата, която същият е призван да даде на потребителя – битов клиент.
Неоснователни в този смисъл са възраженията на процесуалния представител на
ответника, че със сключването му се постига непрекъсваемост на снабдяването на
потребителите с ел. енергия. Съдът не споделя възраженията в отговора на исковата молба,
че ПТЕЕ не предвиждат заявяване на нов доставчик при промяна на собствеността, поради
което възможностите за новия собственик са или да заяви желание да бъде снабдяван с ел.
енергия от настоящия доставчик или да премине служебно към ДПИ /доставчик от последна
инстанция/. Напротив. Именно смяната на собствеността и обстоятелството, че имотът вече
ще се ползва от физическо лице за битови нужди на ниво ниско напрежение е достатъчно
основание да се приеме, че това лице може да поиска промяна на доставчика и съответно
сключването на договор с ответника, но за дейността му като „краен снабдител“ /при
регулирани цени/, а не за другата, осъществява от дружеството дейност като „доставчик от
последна инстанция“. Реално обаче е сключен договор за доставка на ел. енергия от
доставчик от последна инстанция, въпреки липсата на законно основание за това.
Действително, промяната на доставчика не е автоматична, както посочва ответникът.
Ищецът обаче добросъвестно, скоро след нотариалното изповядване на сделката, е подал
необходимите документи за промяна на партидата и доставчика на ел. енергия /тоест бил е
активен и е предприел съответните действия в тази връзка, а не е разчитал на някакво
автоматично изменение/. Остава неясно защо е прието само заявлението му до „ЕРП Север“
АД, а не и това до ответното дружество, въпреки че е било попълнено, както отбелязва и
свидетелката С.ова. Това обстоятелство обаче е ирелевантно в настоящия случай, предвид и
направените по-горе изводи за нищожност на сделката, сключена в противоречие със
закона.
По тези съображения съдът приема, че главно заявената искова претенция с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателна, поради което следва да бъде уважена, като
бъде прогласена нищожността на процесния договор от 30.09.2021 г.
Предвид основателността на този иск, съдът приема, че не дължи произнасяне по
отношение на останалите, предявени в условията на евентуалност искове за нищожност,
респективно за унищожаемост на договора.
С оглед уважаването на предявения от ищеца иск за нищожност следва да бъде
разгледан предявеният в условията на евентуалност от ответника иск с правно основание чл.
34 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен,
всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.
В случая е потребено съответно количество ел. енергия, което реално няма как да
бъде върнато, поради което следва да се приеме, че се дължи паричната му равностойност.
8
Както посочва процесуалният представител на ищеца в отговора на предявения от
ответника насрещен иск, в правната теория е застъпено становището, че една от
последиците от нищожните на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД сделки е конверсията. По своята
правна същност тя представлява превръщане на една нищожна сделка в друга действителна,
когато първата съдържа нейните съществени елементи или притежава нейните признаци.
Чрез конверсията при наличието на една нищожна сделка се признават правните последици
на друга сделка, чийто фактически състав и съдържание са запълнени от действителните
елементи на нищожната сделка.
Тези разрешения, приложени към настоящия случай, обосновават извод, че
прогласената за нищожна сделка за доставка на ел. енергия между ищеца и ответника в
качеството му на лицензиант по дейността „доставчик от последна инстанция“ следва да
бъде заместена от друга валидна сделка, която законът позволява. Такава сделка съдът
приема, че е договорът за доставка на ел. енергия между ищеца в качеството му на „битов
клиент“ и ответника в качеството му на лицензиант по дейността „краен снабдител“.
В този смисъл и цената на потребената ел. енергия в имота следва да бъде определена
по цените за такъв договор, а не по цените на дейността „доставчик от последна инстанция“,
в който смисъл са исканията на ответника. Последните са в пъти по-високи от тези за
битовите клиенти, поради което и искането по тях да бъде определена стойността на
потребеното в имота количество ел. енергия е необосновано.
За процесния период – м. ноември 2021 г. конкретно приложимите в случая цени за
ел. енергия са регламентирани с Решение № Ц-27/01.07.2021 г. на КЕВР, а именно 0.20443 –
цена за дневна енергия и 0.11452 – цена за нощна енергия /на основание чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ/.
В същото време на стр. 99 от делото е представена извадка от СМАРТ система за
дистанционен отчет на търговските регистри на процесния електромер, съгласно която
потреблението е както следва: 505 кВтч – консумирана активна енергия по нощна тарифа и
1291 кВтч – консумирана активна енергия по дневна тарифа /общо 1796 кВтч/.
Количеството потребена енергия, умножено по цените за дневна и нощна енергия, възлиза
на сумата 321.75 лв. без ДДС или 386.10 лв. с вкл. ДДС. До този размер съдът приема, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Основателно е и искането за
присъждане на законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещния иск
в съда – 14.02.2022 г. до окончателното й изплащане. За разликата над 386.10 лв. до
претендираните 941.96 лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По отношение на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
С оглед изложените по-горе съображения и изхождайки от издадените впоследствие
фактури на ищеца вече като битов клиент в периода м. декември 2021 г. – м. март 2022 г. /л.
167 – л. 170 от делото/, съдът приема, че за разликата над 386.10 лв. до стойността на
фактурираната ел. енергия - 1079.53 лв. липсва основание за дължимост, поради което така
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 735 лв., в това число 80 лв. – държавна такса по
предявения иск за нищожност, 50 лв. – държавна такса по иска с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, 5 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение и 600 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. По частично уважената
претенция с правно основание чл. 34 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД същият представя
доказателства за платена държавна такса – 50 лв. и платено по банков път адвокатско
възнаграждение в размер на 372 лв. След направените изчисления съдът приема, че от общо
претендираните разноски в размер на 422 лв. в полза на страната следва да бъдат присъдени
9
такива за сумата 172.97 лв., на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената
част на предявения насрещен иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на сключения между „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г и Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж. к. „Владислав Варненчик”, бл. 406, вх. 15, ет. 2, ап. 7, Договор за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция от 30.09.2021 г. поради
противоречие със закона, доколкото ищецът като „битов клиент“ не попада в кръга от
клиенти, на които ответникът като лицензиант по дейност „доставчик от последна
инстанция“ има право да осигурява снабдяването с ел. енергия по смисъла на чл. 95а, ал. 1
ЗЕ и не попада в нормативно определените случаи, за които „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД като „доставчик от последна инстанция“ извършва доставка, съгл. чл. 104, ал. 1 ПТЕЕ,
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик”, бл. 406, вх. 15, ет. 2, ап. 7, не
дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г, сумата,
представляваща разликата над 386.10 лв. до сумата 1079.53 лв. по фактура №
**********/13.12.2021 г. за електрическа енергия за периода м. ноември 2021 г., за обект на
потребление, представляващ еднофамилна сграда, находяща се в гр. Варна, с. о. „Ментеше“,
в недвижим имот с идентификатор 10135.4501.267, с клиентски номер **********, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав
Варненчик”, бл. 406, вх. 15, ет. 2, ап. 7, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г, сумата 386.10 лв. /триста осемдесет и шест лева и
десет стотинки/, представляваща равностойността на получената и потребена за м. ноември
2021 г. по нищожен договор движима вещ - ел. енергия в размер на 1796 квтч, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба по
насрещния иск в съда – 14.02.2022 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 34 вр.
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 386.10 лв. до
претендираните 941.96 лв.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати
на Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик”, бл. 406, вх.
15, ет. 2, ап. 7, сумата 735 лв. /седемстотин тридесет и пет лева/, представляваща
сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав
Варненчик”, бл. 406, вх. 15, ет. 2, ап. 7, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
10
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г, сумата 172.97 лв. /сто седемдесет и два лева и
деветдесет и седем стотинки/, представляваща сторените в производството съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част
на предявения насрещен иск.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Е, на страната
на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11