Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1352
от 16.10.2020г., град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – гр. Бургас, втори състав, на тринадесети октомври две
хиляди и двадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра
Стоянова като разгледа
докладваното от съдия Христов
административно дело номер 1531 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 27, ал. 16 от Наредба
№ 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на
обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци (Наредбата №
7), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Община Несебър със
седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 10, представлява
от Кмета Николай Кирилов Димитров против Мотивирана Заповед № РД-112/03.07.2020
год. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)
Бургас, с която на основание чл. 27, ал. 10 от Наредбата № 7 е отказано
намаляване на размера на дължимите отчисления по чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 2 за
отчетната година. В жалбата е заявено, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи
и аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателя чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Веселин Радев поддържа жалбата по даявените доводи и
аргументи, не ангажира допълнителни доказателства, представя подробни писмени
бележки по съществото на спора и претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
оспорване - Директор на РИОСВ-Бургас, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Анна Ковачева, намира оспорването за
неоснователно, като изразява
становище, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, не ангажира допълнителни
доказателства и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени
твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази
закона, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в прекрузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл. 150
от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На 27.11.2019 год. в РИОСВ
Бургас е постъпило заявление изх. № Н-2-ОА2-7155/26.11.2019 год. от Община
Несебър, представлявана от Кмета Николай Кирилов Димитров, в което на основание
чл. 27, ал. 3 от Наредба № 7 е заявено искане за постановяване на заповед по
реда на чл. 27, ал. 10 от същата наредба, с която да бъде дадено съгласие за
намаляване на дължимите отчисления по чл. 20, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и да бъде
определен размера на дължимите отчисления за 2020 год. В мотивите на заявлението е посочено, че на основание от чл. 49 ал. 1 Закона за
управление на отпадъците (ЗУО), Община Несебър е включена в
регион Бургас заедно с общините Бургас, Айтос, Камено, Карнобат, Поморие, Руен и Сунгурларе, с които е регистрирала сдружение „Управление
на отпадъците – Регион Бургас“. Заявено е, че в регион Бургас е реализирана регионалната система за управление на
отпадъците, като част от системата
е претоварна станция за отпадъци (ПСО) „Несебър“, въведена в експлоатация с
Разрешение за ползване № СТ-05-1008/07.07.2015 год. и издадено Решение № 02-ДО
481-00/25.09.2015 год. от Директора на РИОСВ Бургас за извършване на дейността
в претоварна станция „Несебър“. Посочено е, че по силата на решение на Общото
събрание на сдружението, на основание чл. 26, ал. 1, т. 6 от ЗУО е прието всяка
община в сдружението индивидуално да постига целите по чл. 31, ал. 1 от ЗУО. В
изпълнение на това, Община Несебър е предприела следните действия: на 29.03.2016 г. между нея и „Екобул Пак“ АД е сключен Договор № 146 за създаване на система
за разделно събиране, транспортиране и сепариране на отпадъци; на 10.05.2017 г. между
Община Несебър и ДЗЗД „Екосорт
Несебър“, в което участват
„Екобулсорт“ ЕАД и „Иммо инвест интернационал“ ЕООД е сключен Договор № 206, по силата на който ДЗЗД е длъжно да извършва
предварително третиране и оползотворяване на отпадъците, постъпващи в ПСО –
Несебър чрез изградена сепарираща инсталация. Изградената от дружеството сепарираща инсталация
функционира от 01.12.2018 год. въз основа на Решение № 02-ДО-511-00/20.07.2018
год. на Директора на РИОСВ Бургас, т.е. от тази дата се извършва предварително
третиране на постъпващите в ПСО – Несебър битови отпадъци, генерирани на
територията на Община Несебър и оползотворяване на отсортираните отпадъчни
материали, годни за повторна употреба и рециклиране. Заявено е, че количествата
отпадъчни материали за повторна употреба и рециклиране се отразяват в ежемесечни
протоколи, съставяни от Община Несебър и от дружеството. В тази връзка и при
съпоставяне на отделните отпадъчни материали за повторна употреба и
рециклиране, и морфологичния анализ на състава и количеството битови отпадъци,
образувани на територията на Община Несебър е формирано становището, че е изпълнено изискването на § 15 във
връзка с чл. 31 ал. 1 т. 1 и чл. 26 ал. 1 т. 6 ЗУО, а именно - не по – малко от
50 % от отпадъчните материали да бъдат отделяни за повторна употреба и
рециклиране. Към заявлението
са приложени цитираните Договор № 146/29.03.2016 год. и Договор №
206/10.05.2017 год.; протокола от Общото събрание на „Регионално сдружение за
управление на отпадъците – Регион Бургас“; морфологичният анализ на състава и
количеството битови отпадъци, образувани на територията на Община Несебър;
Решение № 02-ДО-511-002/20.07.2018 год. на Директор на РИОСВ Бургас; отчет за
битови и строителни отпадъци за 2016 год., 2017 год. и 2018 год.; 11 броя
актове за установяване на изпълнението на услугите по договора, ведно с
приложенията към тях; програма за управление на отпадъците на територията на
Община Несебър за периода 2015 год. – 2020 год.
По повод така депозираното
заявление и след запознаване с приложените към него документи, Директора на
РИОСВ Бургас е постановил оспорената в настоящото производство Мотивирана
Заповед № РД-112 от 03.07.2020 год., с която на основание чл. 27, ал. 10 от
Наредбата № 7 е отказано намаляване на размера на дължимите отчисления по чл.
20, ал. 1, т. 1 и т. 2 за отчетната година. В мотивите на заповедта е посочено,
че след преглед на приложените към заявлението документи е установено, че
Община Несебър е сключила Договор № 206/10.05.2017 год. с „Екобулсорт“ ЕАД и
„Иммо инвест интернационал“ ЕООД, действащи под формата на гражданско дружество
по ЗЗД (ДЗЗД) „Екосорт Несебър“. Установено е, че въпросният договор е за
възлагане и изпълнение на обществена поръчка с предмет „Предоставяне на услуги
по предварително третиране на смесени битови отпадъци, генерирани на
територията на Община Несебър“. В мотивите на оспорената заповед е направено
позоваване на т. ІV, чл. 10, ал. 2 и т. V, чл. 11 и чл. 12 от Договора за
създаване на ДЗЗД „Екосорт Несебър“, съгласно които клаузи, страните участващи
в ДЗЗД са отговорни за изпълнението на договора за обществена поръчка и
отговарят солидарно за поетите задължения. Посочено е, че РИОСВ Бургас е издала
Разрешение № 02-ДО-511-00/20.07.2018 год. на „Екобулсорт“ ЕАД за извършване на
дейности по третиране на отпадъци с код 20 03 01 – смесени битови отпадъци в
количество 40 000t с произход общинска система за събиране
на битови отпадъци на Община Несебър.
Въз основа на така
установеното, в мотивите на оспорената заповед е прието, че съгласно чл. 27,
ал. 6, т. 2 от Наредба № 7 е необходимо наличието на договори с лица
притежаващи разрешение или регистрационен документ, издаден по реда на глапа
пета, раздел І и ІІ от ЗУО. В случая, от ДЗЗД „Екосорт Несебър“ само „Екобулсорт“
ЕАД притежава разрешение за извършване на дейности с отпадъци, издадено по реда
на ЗУО, докато дружеството „Иммо инвест интернационал“ ЕООД не разполага с
такова разрешение.
В мотивите на оспорената
заповед е уточнено и обстоятелството, че с предходна Заповед №
РД-111/19.07.2019 год. на Директора на РИОСВ Бургас е отказано намаляване на размера
на отчисленията и определяне на новите отчисления за 2019 год. по чл. 20, ал.
1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 7. Въпросната заповед е била оспорена от Община
Несебър, по което оспорване с Решение № 4691/22.04.2020 год. по адм. дело №
589/2020 год. на ВАС е оставено в сила Решение № 1649/11.10.2019 год. по адм.
дело № 1873/2019 год. на Административен съд гр. Бургас.
Предвид така развитите мотиви,
административния орган на основание чл. 27, ал. 10 от Наредбата № 7 е отказал
намаляване на размера на дължимите отчисления по чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 2 за
отчетната година. Видно от приложеното по дерото известие за доставяне,
заповедта е редовно връчена на 08.07.2020 год.
Недоволен от така
постановената заповед, жалбоподателя – Община Несебър е оспорил същата, по
повод което оспорване е образувано и настоящото съдебно производство. В жалбата
е заявено твърдение, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което е
формулирано искане за нейната отмяна. В подкрепа на това твърдение е заявено,
че съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 7, кметът на общината в срок
до 30 ноември изпраща мотивирано заявление до директора на РИОСВ, с което
заявява за следващата година съответната община да заплаща намален размер на
отчисленията по чл. 20, ал.
1, т. 1 и ал. 2
в съответствие с ал. 1 и 2. В
този смисъл е направен анализ на нормата, съгласно който, заявление се подава
за всяка година, а не веднъж подадено да се ползва за неопределен период. С
оглед на това е формиран извод, че процедурата за 2019 год. и процедурата за
2020 год. са различни и без връзка помежду си, поради което е недопустимо, като
мотив в административния акт да се ползват аналогични процедури за минали
периоди. В този смисъл е заявено, че оспорената заповед не е мотивирана, което
съставлява нарушаване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което
нарушение е съществено такова и ограничава възможността на Община Несебър да
организира защитата си.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен
състав констатира, че същият е произнесен от
компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон.
Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за
оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
В разпоредбата на чл. 27 ал.
10 от Наредба № 7 е указано, че в 20-дневен срок от постъпване на заявлението
по ал. 3 или представянето на информацията по ал. 9 директорът на РИОСВ се
произнася с мотивирана заповед, с която дава съгласие или отказва намаляване на
дължимите отчисления по чл. 20, ал. 1, т. 1 и ал. 2 в съответствие с ал. 1, 2 и
4 и определя размера на дължимите отчисления за отчетната година. Анализът на
тази правна норма показва, че директорът на РИОСВ, в чиито териториален обхват
попада съответната община, е компетентния административен орган, който следва
да се произнесе по искането с правно основание чл. 27 ал. 5 от Наредба № 7. В
настоящия случай, доколкото именно Директорът на РИОСВ – Бургас, в чиито
териториален обхват попада и територията на община Несебър, се е произнесъл по
заявлението на Кмета на Община Несебър, съда приема, че заповедта е издадена от
компетентен орган.
Видно от оспорената заповед,
същата е постановена в изискуемата се писмена форма, като по мнение на
настоящия съдебен състав съдържа изискуемите се от чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК
фатически и правни основания за издаването й. В този смисъл, съда приема, че в
хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.
Анализът на събраните по
делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка
обосновава извод, съгласно който, оспорената заповед е постановена и в
съответствие с относимите материално правни норми. Този извод се подкрепя от
следното: В ръзпоредбата на чл.
64, ал. 1 и ал. 3 ЗУО е
указано, че
за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни
отпадъци и на депа за строителни отпадъци, се правят отчисления в размер и по
ред, определени в чл. 20, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба №7, като отчисленията
се превеждат от собственика на депото ежемесечно по банкова сметка ***, на
чиято територия се намира депото. Предвид така цитираната правна норма, Община Несебър се
явява задължено лице относно
привеждане на съответните по размер отчисления по банкова сметка *** – гр.
Бургас.
От своя страна, нормата на чл. 27 от Наредба № 7
предвижда ред за заявяване на намаляване на дължимите от общините отчисления,
при изпълнение на определени изисквания, сред които и тези, посочени в ал. 4 от
същия член, а именно: общините да са предприели необходимите действия за
функционирането на системи за разделно събиране на отпадъците и да разполагат
със съоръжения за предварително третиране и оползотворяване, в т.ч. рециклиране
на отпадъците, осигуряващи изпълнението на целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО, както и
на следващо място тези по ал. 6 от същия член.
Видно от депозираното
Заявление изх. № Н2-ОА2-7155/26.11.2019 год., Кметът на Община Несебър е приел за изпълнено изискването и на § 15, във връзка с чл. 31 ал. 1 т. 1 и чл.
26 ал. 1 т. 6 ЗУО, а именно: не по – малко от 50 % от отпадъчните материали да
бъдат отделяни за повторна употреба и рециклиране. В този смисъл и на основание чл. 27 ал. 10 от Наредба №7, Кмета на Община Несебър е поискал съгласие от РИОСВ Бургас за
намаляване на размера на отчисленията по чл. 20, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба
№7.
Съгласно приложения по делото договор № 206/10.05.2017 г., Община Несебър е възложила, а „Екобулсорт“ ЕАД и „Иммо инвест интернационал“
ЕООД, действащи като гражданско дружество ДЗЗД „Екосорт Несебър“ - изпълнител, е приело предоставяне на услуги по предварително третиране на смесени битови
отпадъци, генерирани на територията на община Несебър. От доказателствата по делото безспорно е
установено, че само за участника в
ДЗЗД - дружеството „Екобулсорт“ ЕАД има надлежно издадено разрешение за
извършване на дейности по третиране на отпадъци, докато
другият участник в ДЗЗД - „Иммо инвест интернационал“ ЕООД не разполага с
такова разрешение.
Видно от мотивите на оспорения
административен акт, иманно позовавайки се на горното обстоятелство,
административния орган е приел, че не са изпълнени изискванията на чл. 27, ал. 6, т. 2 от Наредба №7 за
наличие на сключен договор с организации по оползотворяване, притежаващи
съответното разрешение.
Предвид това, Директорът на РИОСВ
– гр. Бургас е отказал поисканото намаляване на размера на дължимите
отчисления, като е приел, че един от солидарно отговорните участници в
гражданско дружество „Екосорт Несебър“ – дружеството „Иммо инвест
интернационал“ ЕООД, не притежава разрешение или регистрационен документ,
издаден по реда на глава пета раздел I и раздел II от ЗУО, поради което не може да извършва дейност по третиране на смесени битови отпадъци,
т.е. не са налице предпоставките за намаляване на размера на отчисленията.
Настоящият съдебен състав
изцяло споделя формирания от административния орган извод, че за да може дружеството да изпълнява
задълженията си по договора с общината и двамата търговци, които участват в ДЗЗД „Екосорт Несебър“, следва да притежават
надлежно издадено от РИОСВ
Бургас разрешение за третиране на
отпадъци,.
В тази връзка следва да се
има предвид, че в случая субекти
са двете търговски дружества в ДЗЗД, тъй като между тях е установена
солидарност при изпълнение на задълженията на ДЗЗД „Екосорт Несебър“ към Община Несебър. Законът за задълженията и договорите не забранява
солидарност в отношенията между съдружниците в консорциум, учреден под формата
на гражданското дружество по чл. 357 сл., но такава може да възникне, само ако
бъде уговорена в договора за създаване на гражданското дружество. Такава
солидарност в настоящия случай е изрично уговорена от съдружниците в глава ІV, чл. 10, ал. 2 и глава V, чл. 11 – 12 от подписания
между тях договор за гражданско дружество. Съгласно тези клаузи от договора, двете търговски дружества участват съвместно в дейността по осигуряване
на инсталацията за третиране на отпадъци, в дейностите „на поетия обем работа“,
а отговорността им е солидарна по своя характер, като отговарят „заедно и
поотделно“. В този смисъл и
предвид постигнатата между
участниците договорка, двете търговски дружества, обединили усилията си по
силата на посочения договор за ДЗЗД, са поели общо задължение за изпълнението
на работата по предварително третиране на приблизително 40 000 тона/годишно
смесени отпадъци, генерирани на територията на Община Несебър.
Съобразявайки горните
обстоятелство, следва извода, че всеки
от членовете на ДЗЗД трябва да притежава изискуемото се от чл. 27, ал. 6, т. 2 от Наредба №7 разрешение, позволяващо му самостоятелно да изпълнява всички дейности,
свързани с предмета на възлагане. В този смисъл, след като е
уговорена солидарност при изпълнение на задълженията, всеки от съдружниците
следва да отговаря на всички условия за извършването на дейността, в това число
и за наличие на изрично разрешение, издадено по реда на глава пета раздел I и раздел
II от ЗУО, за третиране на отпадъци от РИОСВ.
Предвид горното, правилно и
законосъобразно административния орган е приел, че в случая не са изпълнени
изискванията на чл. 27, ал. 6, т. 2 от Наредба № 7, поради което и в
съответствие с правомощията си по чл. 27, ал. 10 от Наредба № 7 е
постановилоспорения отказ.
Настоящият съдебен състав не
споделя развитите в сезиращата съда жалба възражения, че в случая,
административния орган в мотивите си недопустимо е ползвал процедурата от 2019
год. и по отношение на процедурата за 2020 год. Във връзка с това възражение
следва да се отбележи, че фактическите обстоятелства, установени в процедурата
за 2019 год. са абсолютво идентични с фактическите обстоятелства, установени и
в процедурата през 2020 год. Както за предходната 2019 год., така и за
настоящата 2020 год., от доказателствата по делото се установява, че
дружеството „Иммо инвест
интернационал“ ЕООД, като
участник в ДЗЗД „Екосорт Несебър“
не притежава разрешение или регистрационен документ, издаден по реда на глава
пета раздел I и раздел II от ЗУО, поради което не може да
извършва дейност по третиране на смесени битови отпадъци.
По изложените съображения,
съда приема, че жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена, а оспорената заповед, като правилна и законосъобразна следва да се
остави в сила.
По делото е направено искане за присъждане на
разноски и от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора пред
настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът намира, че
следва да присъди в полза на ответника сумата от 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – гр. Бургас, втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община
Несебър със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 10,
представлява от Кмета Николай Кирилов Димитров против Мотивирана Заповед №
РД-112/03.07.2020 год. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите Бургас, с която на основание чл. 27, ал. 10 от Наредбата № 7 е отказано намаляване
на размера на дължимите отчисления по чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 2 за отчетната
година.
ОСЪЖДА Община Несебър
със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 10,
представлява от Кмета Николай Кирилов Димитров да заплати на РИОСВ Бургас сумата от 100,00 (сто) лева
разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: