РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 990
07.05.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на двадесет и осми март, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
При
секретаря Марияна Георгиева като разгледа докладваното АД № 3899 по описа за
2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.166
от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145
и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК),
във връзка с чл.195б, ал.
1 и 2
и чл.194, ал.1,
т.1, б."а" от Закона за водите (ЗВ).
Образувано
е по жалба на "Напоителни системи"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С.Д.-Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт
А.П., срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане № 131/29.11.2018 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ - Пловдив /БДИБР/, с който на дружеството е установена дължима
такса за водовземане по Разрешително №0752/01.02.2002 г., продължено с
Разрешително № 0752/14.10.2005г., продължено с Решение № 186/04.07.2012г. издадени
от Министъра на ОСВ, за периода 01.01.2017г.- 31.12.2017г. както следва: главница
119 889,52 лв., ведно с дължимата лихва за периода за забава общо в размер
на 8 093,19лв.
В жалбата са изложени подробни съображения
за унищожаемост на оспорения акт, предвид липсата на необходимите предпоставки
за издаването му, както и неправилност и необоснованост. Посочено е, че акта е
постановен при съществени процесуални нарушения. Според
жалбоподателя актът е немотивиран
и не съдържа фактически и правни основания за издаването му, като сочи че
административния орган се е задоволил да посочи единствено, че въз основа на
извършена проверка обективирана в констативен протокол от 15.03.2018г. се е
стигнало до издадения акт. Направено е
възражение, че представител на дружеството не е присъствал на проверката, не е
бил поканен и не е бил запознат с констатациите от нея. Отделно от това е
посочено, че проверките не са били извършени обективно, тъй като не е посочено
че са били засечени водомерите за реално изразходваното количество водни маси и
съответно няма как да бъде установено действително пропуснатото количество
водни маси за напояване. Иска се отмяна на акта. Не се претендират разноски по
делото.
Ответникът - Директор на Басейнова дирекция -
Източнобеломорски район - Пловдив, чрез юрисконсулт Г., оспорва жалбата като
неоснователна и иска от съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения са изложени в приети по делото писмени
бележки.
Съдът
намира жалбата за подадена при наличие на правен интерес и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява допустима.
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На жалбоподателя е издадено Разрешително
№0752/01.02.2002г., продължено с Разрешително № 0752/14.10.2005г., продължено с
Решение №186/04.07.2012г. от Министъра на ОСВ за правото на водоползване с цел "напояване“ от воден обект – язовир Копринка,
изграден на река Тунджа, с общ обем 140,0 млн. м3 (мъртъв обем 6,0 млн. м3), параметри на оттока при
отвора на язовира: водно количество с обезпеченост 50 %– 11,413 м3/сек., водно количество с обезпеченост 95% - 6,646 м3/сек., с.Копринка, община Казанлък, област Стара Загора, място на
водовземането – основен изпускател, разрешено водно количество до 30,0 м3/сек.,
с лимит на ползваната вода до 110,0 млн. м3/год., с разрешен режим
на водоползването: през месеците април, май, юни, юли, август, септември и
октомври, с краен срок на действие на разрешителното - 14.10.2021 г.
За пълнота следва да се
отбележи, че с Решение №186/04.07.2012г. от Министъра на ОСВ е изменено Разрешително № 0752/14.10.2005г., като навсякъде думата „водоползване” е заменена с
„водовземане” в съответствие с §120 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за водите, с изключение на раздел „Място на
водоползването”, което запазва наименованието си. Предвидено е още, че наименованието
и текстът на раздел „Такса за водоползване“ се изменя като „Задължение за
заплащане на такса за предоставеното право на водовземане“, като т.1 от този
раздел предвижда, че титулярът на разрешителното заплаща такса за водовземане,
съгласно размерите и сроковете, определени в Тарифа на Министерския съвет по чл.194
от Закона за водите, в сила към момента на заплащане на таксата. В случая относимият подзаконов нормативен акт
е ТАРИФА за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване приета с ПМС № 383 от 29.12.2016
г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.
На дружеството е извършена проверка по документи на
15.03.2018г. Констатациите са отразени в Констативен протокол №
СЗ-037/15.03.2018г., във връзка с изпълнение на условията по Разрешително
№0752/01.02.2002г., продължено с Разрешително № 0752/14.10.2005г., продължено с
Решение №186/04.07.2012г.
Установено е, че не е заплатена дължимата такса за водовземане за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017г., като на база подадените месечни справки за
използвани количества от "Напоителни системи" ЕАД е определена дължимата такса, именно в размер
на
119 889,52 лв. Изрично е посочено, че съгласни разпоредбата на чл.12 ал.1 от Тарифата за таксите за
водовземане, ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС №
383/29.12.2016г. дължимата такса е изчислена по следната формула: Т = Е х W, където Т е размерът на таксата в лв., Е =0,0012лв. /единичния размер на
таксата по
чл.11 ал.1 от Тарифата и W – размерът на
отнетия годишен воден обем в куб.м.
Констативен протокол №
СЗ-037/15.03.2018г. е съобщен на проверяваното дружество с писмо с изх. № ПО-02-497/01.11.2018г. (лист 15 – 16 по
делото), като със същото писмо „Напоителни системи" ЕАД, е поканено доброволно
да заплати дължимата сума за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г., възлизаща на
главница: 119 889,52 лв. (сто и деветнадесет хиляди и осемстотин осемдесет
и девет лв. и петдесет и две ст.), върху която следва да се начисли и дължимата
лихва за периода на забава. Дружеството е уведомено, че при неспазване на
седемдневния срок за доброволно изпълнение, ще бъде открито производство по
издаване на АУПДВ.
Издаден
е АУПДВ № 131 от 29.11.2018г., в който е прието,
че задължението на „Напоителни системи” ЕАД произтича от качеството
му на титуляр по Разрешително №0752/01.02.2002г. за правото на водоползване, продължено с Разрешително №
0752/14.10.2005г., продължено с Решение №186/04.07.2012г. от Министъра на ОСВ,
с краен срок 14.10.2021г. Посочено е, че
разрешителното е издадено за предоставяне право на вземане от яз.”Копринка” с
цел напояване на 355 567 дка в района на напоителна система „Стара Загора” с
лимит на ползваната вода до 110,0 млн. м3/год., за което
„Напоителни системи”ЕАД дължи такса в размер на 119 889,52 лв. Като правно
основание в АУПДВ е посочено: чл.195б, ал.1 и ал.2 от ЗВ, във връзка с чл.194
ал.1, т.1 б.“а“ и чл.194 ал.2 от ЗВ във връзка с чл.166 от ДОПК, съгласно чл.1
ал.1, т.1, б.“а“, чл.3 ал.1, чл.7, чл.11 ал.1, чл.12 ал.1 т.3 от Тарифа за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 383 от 29.12.2016
г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.
По делото е приложена и покана за
доброволно изпълнение изх. № ПО-02-497/04.120.2018г. издадена
от директор на БДИБР (лист 9), с която
„Напоителни системи“ ЕАД е поканено доброволно да заплати гореописаната
дължима сума. Посочено е още, че сумата следва да се заплати в четиринадесет
дневен срок от получаване на настоящата покана. Заедно с поканата бил връчен и
АУПДВ. Видно от представеното по делото известие за доставяне, поканата е
получена на 07.12.2018г. (лист 14 по делото).
По делото са представени справки от „Напоителни
системи“ ЕАД за източени водни маси през месец май, юни, юли, август и
септември 2017г. от язовир „Копринка“ (лист 18-27).
Във връзка с установеното от
фактическа страна Съдът формира следните правни изводи:
В пределите на правомощията си по чл.168
от АПК
и с оглед разпределението на доказателствената тежест, съобразно правилата по чл. 170
от АПК,
Съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Оспореният
АУПДВ е издаден от компетентен орган, поради което е валиден. По отношение на
валидността на административния акт между страните няма формиран спор, освен това
съгласно чл.195б, ал.1 от ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл.195а,
ал.1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично
държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл.166
от ДОПК.
Предмет на производството е неплатено държавно
вземане с публичен характер, касаещо такса за водовземане от повърхностни води
по чл.194, ал. 1, т.1, б. "а" от ЗВ, установено по размер с
оспорвания АУПДВ, издаден от компетентния орган - Директор на Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район". В тази връзка съдът съобрази
нормата на чл.195б, ал.1
от ЗВ,
съгласно която вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал.
1 ЗВ
такси /между които и процесната/ се определят с
акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови
дирекции.
Оспореният АУПДВ е
издаден в писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 59
от АПК.
Противно на твърдяното от жалбоподателя, в същия са изложени фактически и
правни основания за неговото издаване. Посочено е количеството иззети от
дружеството води, начинът по който то е изчислено и въз основа на какви
доказателства. Отразен е алгоритъмът, по който е определена таксата и правното
основание за нейната дължимост. Спазени са били и регламентираните
административнопроизводствени правила по АПК
и по специалния закон.
За
откриване на процедурата по издаване на АУПДВ, жалбоподателят е бил уведомен с
Покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-497/01.11.2018г. издадена от
директор на БДИБР, в която е посочено, че същата ще бъде открита ако не изпълни
задължението си в указания 7- дневен срок от получаване на поканата. Така на жалбоподателя му е дадена възможност да представи документи и
факти, които доказват правата му или удостоверяват липсата на задължения. В
конкретния случай няма данни и твърдения за представени такива. Видно
от поканата е, че с нея е изпратен и на КП №
СЗ-037/15.03.2018г. за извършената документална проверка.
На
следващо място АУПДВ е издаден в съответствие с изискването въведено с чл.195б,
ал.2 от ЗВ актът да се съставя въз основа на писмени доказателства, поради това, че е налице
констативен протокол от извършения контрол за изпълнение на задължението № СЗ-037/15.03.2018г. (т.4 от цитираната
разпоредба), както и покана към лицето за доброволно изпълнение (т.3 от
цитираната разпоредба).
Следва да се отбележи, че жалбоподателя не само че не представя доказателства, а дори и
не излага твърдения за монтирани измервателни устройства на процесния воден
обект, предвид което неоснователно се явява възражението, че самата проверка не
била извършена обективно, тъй като в същата не е посочено, че са били засечени
водомерите за реално изразходваното количество водни маси и съответно няма как
да бъде установено действително пропуснатото количество водни маси за
напояване.
По отношение на възражението, че възражение,
че представител на дружеството не е присъствал на проверката, не е бил поканен
и не е бил запознат с констатациите от нея, следва се отбележи, че в Покана за доброволно изпълнение
изх. № ПО-02-497/01.11.2018г. е посочено като приложение именно този протокол № СЗ-037/15.03.2018г. Не без значение е и обстоятелството, че в
протокола за извършената документална проверка на дружеството жалбоподател e посочено, че същата е във връзка с предоставените от
„Напоителни системи“ ЕАД месечни справки за периода 01.01.2017г.-31.12.2017г.
Неоснователно
е и възражението, че Констативния протокол за извършената
документална проверка е съставен в отсъствието на представляващ
юридическото лице, не е бил поканен и не е бил запознат с констатациите в него,
тъй като това не е проверка на място, а е документална такава и то във връзка
именно с представените от самия жалбоподател месечни справки за процесния
период. Нещо повече, със съдържанието на този констативен протокол оспорващият
е имал възможност да се запознае в хода на проведеното административно
производство, включително и в хода на настоящото съдебно такова. Правото на
защита на жалбоподателя не е ограничено, доколкото е имал възможност да организира защитата си и
да опровергае констатациите на административния орган, но доказателства в тази
насока не бяха представени.
Ето
защо, съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
Оспореният
акт е издаден в съответствие с материалния закон. В тази връзка, съдът
съобразява следното: Съгласно чл. 194, ал.1, т.1, б.”а” от Закона за водите, за
правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от
повърхностни води. Таксата се определя на базата на отнетия обем вода и
съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл.117а – чл.194,
ал.2 ЗВ. В настоящия случай използваното водно количество е изчислено на
база представените именно от жалбоподателя "Напоителни
системи" ЕАД справки, от които се установява, че за периода
01.01.2017г.-31.12.2017г., годишното иззето водно количество от язовир „Копринка”
от „Напоителни системи ЕАД с цел напояване е в размер на 99 907 936 куб.м.
Съгласно чл.194, ал.6
от ЗВ,
размерът на таксите по ал.1, т.1-3 /между които и процесната/, начинът и реда
за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет.
Такава е Тарифата за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
приета
с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от
01.01.2017 г. Съгласно чл.3 ал.1 от цитираната тарифа таксите за
водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на
отнетия обем вода, целта на ползване на
водите и съответните норми за водопотребление съгласно наредбата по чл.
117а от ЗВ. Съгласно чл.11 ал.1 Таксата за
водовземане от подземни, включително
минерални води, и от повърхностни води,
освен в случаите на водовземане с цел електропроизводство от
водноелектрическа централа (ВЕЦ), се определя по следната формула:Т = Е х
W,където:Т е размерът на дължимата
годишна такса – в лв.; Е – единичният размер на
таксата в зависимост от целта, за която
ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно таблиците по чл. 12 – в лв./куб. м; W
– размерът на отнетия годишен воден обем – за
повърхностни и подземни води, в куб. м;
размерът на разрешения годишен воден обем – за
минерални води, в куб. м. При този алгоритъм, дължимата такса се получава от
произведението на единичния размер на таксата - лв./куб.м. и размера на
ползвания през годината воден обем, която в случая се изчислява на 119 889,52 лв. /0,0012 лв. х
99 907 936 куб.м./, колкото е посочил и административния орган в акта. По
делото не се и твърди дружеството жалбоподател да е платило такса за процесния
период 01.01.2017г. – 31.12.2017г.
Таксата се дължи ведно със законната лихва, считано от 01.04.2018г. В
тази връзка съобразява следното: Съгласно чл. 21 ал.1 от Тарифата таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване са годишни и се
заплащат не по-късно от 31 март на
следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението
обуславя изпадането в забава при неплащане, като началният момент, от който се
дължи свързаната с това законната лихва върху установеното задължение за 2017г.
е 01.04.2018г. / така чл.1
от Закона за лихвите върху данъци, такси и другите подобни вземания/.
Оспореният административен акт е постановен
при спазване на изискуемата форма и процедура, не противоречи на материалния
закон и съответства на неговата цел. Същият следва да бъде потвърден, а
подадената жалба - отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
делото и направено своевременно искане от страна на процесуалния представител
на ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че оспорващото дружество
следва да бъде осъдено да заплати на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" - гр.Пловдив, съобразно правилата на чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Напоителни системи" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С.Д.Д.-Изпълнителен директор, срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане № 131/29.11.2018 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ – Пловдив.
ОСЪЖДА "Напоителни системи"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор С.Д., да заплати в полза на Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /П/