РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. К., 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20235510201247 по описа за 2023 година
Въззивното производство е било образувано по жалба на Х. П. П.. В жалбата се
сочи, че се обжалва НП № 406 от 08.09.2023 г. на Директора на РДГ-С.З.. По делото е
било приложено и НП № 406 от 25.09.2023 г. на Директора на РДГ-С.З.. НП-я са били
подредени по следния начин: текстова част от НП № 406 с дата 08.09.2023 г. (една
страница – заглавна, стр. 6 от делото), непосредствено зад него в цялост – НП № 406 от
25.09.2024 г. (стр. 7 и стр. 8), а на стр. 10 от делото след приложена Заповед № РД 49-
199 от 16.05.2023 г. текстова част от НП (последна страница) с подпис на наказващ
орган, на която е отбелязано, че жалбоподателят е получил НП № 406 от 25.09.2023 г.
Преписката е постъпила в РС-К., окомплектована по този начин. И в двете НП-я се
посочва, че са били издадени по актова преписка № 406 от 23.05.2023 г. За яснота, кое
НП е било обжалвано е била изискана справка от АНО и такава е била получена.
Справката установява, че НП № 406 от 08.09.2023 г. било работен вариант, а НП № 406
от 25.09.2023 г. окончателен, като на жалбоподателят е бил връчен окончателния
вариант. При тези обстоятелства жалбата е била оставена без движение като е било
указано на жалбоподателя да посочи, кое от двете НП-я обжалва. Жалбоподателя е
посочил, че обжалва НП № 406 от 08.09.2023 г. и е предоставил на съда връчения му
оригинален екземпляр на същото НП. От него е видно, че екземплярът е бил подписан
от АНО, което го му придава качеството на документ и годен да породи правни
последици правораздавателен акт.
1
Следователно след като жалбоподателят обективно е получил НП № 406 от
08.09.2023 г. макар неправилно да е посочил, че получава НП № 406 от 25.09.2023 г.
съдът приема, че жалбата е срещу НП № 406 от 08.09.2023 г. и предмет на въззивна
проверка е именно това НП. С издаване на подписано НП следва да се приеме, че
случаят пред АНО е бил решен и не може да бъде пререшаван с друг акт по същество.
Второто (последващо) НП № 406 от 25.09.2023 г. с идентичен предмет подлежи на
отмяна и прекратяване по правилото ne bis in idem (чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 24, ал. 1,
т. 6 от НПК и ТР 3-15).
В жалбата се излагат оплаквания за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В с.з. жалбата се поддържа от адв. Г. М., която устно и в писмени бележки моли
съда да отмени НП. Претендира за разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. юрисконсулт Н. Т. счита жалбата
за неоснователна и моли съда да потвърди НП. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и
Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени
заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е частично основателна.
Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че
жалбоподателя е извършил следните нарушения:
1) В нарушение на чл. 84, ал. 1,предл. II-ро от ЗЛОД на 06.05.2023 г. на
територията на ЛРС П.б. в териториалния обхват на ЛРД „С.“ – К., ловувал по см. на
чл. 43, ал. 3 от ЗЛОД без писмено разрешително за лов като се движел извън населено
място по горски път в ловностопански район П.б., отдел *** в местност „К.“, ловище
„М.н.“ ** в землището на с. В., общ. П.б. с л.а. „С.З.“ с рег. № ******, в който държал
в сглобено състояние, заредена с един боеприпас без калъф или куфар нарезна ловна
карабина „T. R. *** W.“ с № ***. Ловната карабина била оборудвана с монтирани на
нея супресор (заглушител) и оптичен прибор *******;
2) В нарушение на забраната по чл. 65, т. 10 от ЗЛОД на 06.05.2023 г. на
територията на ЛРС П.б. в териториалния обхват на ЛРД „С.“ – К., ловувал със
забранени средства и методи като ползвал с л.а. „С.З.“ с рег. № ******, с което се
движел извън населено място по горски път в ловностопански район П.б., отдел *** в
местност „К.“, ловище „М.н.“ ** в землището на с. В., общ. П.б., като държал в
сглобено състояние, заредена с един боеприпас без калъф или куфар нарезна ловна
карабина „T. R. **** W.“ с № ****.
2
Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 406/23, Серия
ЮИДП-28, № 000227 от 06.05.2023 г., Констативен протокол Серия ЮИДП-28 № 304
от 06.05.2023 г., Разписка № 061357 от 06.05.2023 г., Протокол за доброволно
предаване, Справка на РУМВР-К. с рег. № 284р-1718 от 15.01.2024 г. две докладни
записки, НП № 284а-227 от 22.06.2023 г. на ВПД Началник на РУМВР-К., показанията
на свидетелите Г. Г., Т. А., М. Т., Х. П., А. И., П. П., В. В. и М. Б., които кореспондират
помежду си.
В жалбата и в писмените бележки фактическата обстановка от обективна страна
не се оспорва. Оспорва се, че липсва умисъл и, че АНО не е приложил чл. 28 от ЗАНН,
а проверката била преднамерена.
По делото всички свидетели, присъстващи на някакъв етап от проверката
непротиворечиво установяват, че жалбоподателят се движил в горска територия с л.а.
със сглобено оръжие извън калъф и без заключващ механизъм на спусъка, и без
разрешително за лов.
Тезата на жалбоподателя, изложена пред проверяващите, че се придвижвал към
с. Г. Ч. с оръжието за да бъде огледано и евентуално закупено от св. М. Б. от същото
село, потвърдена от този свидетел е без правно значение, доколкото оръжието е било
сглобено и без калъф. Тезата е същевременно и защитна, доколкото св. П. П.
установява, че л.а. на жалбоподателят е бил спрян при движение в посока към с. В., а
не към с. Г. Ч. и то в ранен час – 7-7.30 часа.
При правилно установената от АНО фактическа обстановка, изводът му
жалбоподателят е извършил ловуване по см. на чл. 43, ал. 3 от ЗЛОД е правилен.
Според разпоредбата ловуване е и престой или движение на лица извън населените
места извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не.
Правилно АНО е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 65, т.
10 от ЗЛОД, според който при ловуване се забранява използването на МПС-во.
Правилно АНО е приел, че за нарушението по чл. 65, т. 10 от ЗЛОД е приложима
санкционната норма на чл. 83м от ЗЛОД, която предвижда наказание глоба от 200 до
2000 лв.
Правилно АНО е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 84, ал.
1 от ЗЛОД, тъй като е ловувал без разрешително за ловуване. Нормата освен, че
съдържа фактически състав на нарушение е и санкционна норма и предвижда
наказание глоба от 50 до 400 лв.
Двете нарушения са в условията на идеална съвкупност и не е налице поглъщане
на разпоредбата на чл. 83м от чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД според възраженията в писмените
бележки. Разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД има предвид вида на средството за
ловуване, а не средствата по чл. 65 от ЗЛОД. В случая ловната карабина, притежавана
3
от жалбоподателя е редовно средство за ловуване.
При издаване на НП АНО е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН,
която го задължава да посочи смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
както и др. обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на
наказанието. В случая не са били посочени смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, но са изложени др. обстоятелства за отговорността - сериозността на
нарушенията и опазването на биоразнообразието. Според Решение № 204 от 27.09.2022
г. по КАНД № 201/22 г. и Решение № 247 от 27.10.2022 г. по КАНД № 185/22 г., двете
на АС-С.З. допуснатите нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН не са съществени. По
см. на Решение № 204 от 27.09.2022 г. по КАНД № 201/22 г. на АС-С.З. и на Решение
№ 29 от 26.01.2024 г. по АНД № 2541/23 г. на РС-С.З. порокът се преодолява с
налагане на санкции в минимален размер – в случая - 200 лв. по чл. 83м от ЗЛОД и 50
лв. по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД. Ето защо НП в частта му за нарушение на чл. 83м от
ЗЛОД следва да се измени, а по съображенията по-долу, НП в частта му за нарушение
по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД следва да се отмени.
Поначало правилно АНО е наложил кумулативно наказание по чл. 94, ал. 1 от
ЗЛОД – лишаване от право на ловуване за срок от три години, което е абсолютно по
размер.
Предвид извършването обективно на две нарушения, това не дава основание на
съда да приеме, че случаят е маловажен по см. на чл. 28 от ЗАНН.
Поначало правилно АНО е постановил на осн. чл. 95, ал. 1 във вр. чл. 84, ал. 1
от ЗЛОД отнемане в полза на държавата на нарезна ловна карабина „T. R. *** W.“ с №
****. Отнемането не е засегнало оптичния прибор към нея, патрона и супресора,
поради което същите подлежат на връщане.
Поначало правилно с НП на осн. чл. 95, ал. 2 вр. ал. 1 от НК АНО е постановил
отнемане на л.а. „С.З.“ с рег. № ******. Нормата е императивна, но видно от
експертното заключение на автотехническата оценителна експертиза стойността на
отнетия автомобил към момента на деянието е била 5270 лв., което като стойност
надвишава над 20 пъти размера на минималните глоби, които следва да бъдат
наложени. Това обстоятелство и обстоятелството, че няма убит дивеч дава основание
на съда да приложи чл. 20, ал. 4 от ЗАНН като в тази част отмени НП, тъй като
отнемането на МПС-во е несъответно на тежестта на нарушението.
Съдът споделя възражението на адв. Г. М., че при издаване на АУАН е било
допуснато съществено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН относно извършването
на нарушение по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД. Във фактическия състав на нарушението се
изисква извършване на ловуване без разрешително за лов. В акта се сочат всички
обстоятелства за извършено ловуване с МПС-во, но липсва констатация, че
жалбоподателят е нямал разрешително за лов. Нарушението е съществено не само,
4
защото засяга правото на защита на жалбоподателя, но и защото с АУАН се слага
начало на административнонаказателното производство (чл. 36, ал. 1 от ЗАНН), а това
се предпоставя от констатираните обстоятелства, тъй като актосъставителят не длъжен
да дава правна квалификация на нарушението (чл. 53, ал. 2 от ЗАНН), а дадената не
обвързва АНО. За всяко отделно извършено нарушение възниква правото на държавата
да наложи наказание, т.е. да започне и отделно административнонаказателно
производство, които технически могат да се реализират в един акт, НП и решение.
Това е особено видно в пример, при който за някое от нарушенията е изтекла давността
за преследване и производството по него следва да се прекрати без да засяга
преследването на др. нарушение(я)
Следователно съдът счита, че липсва започнато административнонаказателно
производство за нарушение на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, тъй като липсата на разрешително
за лов е определящо, а ловуването е елемент от състава на др. нарушение по чл. 65, т.
10 и чл. 83м от ЗЛОД.
Ето защо НП в частта му за нарушение на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД следва да се
отмени. Тъй като прилагането на разпоредбите на чл. 95, ал. 1 и ал. 2 от ЗЛОД относно
отнемането на средствата, с които е било извършено нарушението е обвързано с
нарушението на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, то и тези части на НП следва да се отменят.
Не се споделят останалите възражения на адв. М. в писмените бележки. Не се
установяват релевираните др. нарушения на процесуални правила, както и, че липсват
съществени противоречия в показанията на свидетелите относно съставянето на акта и
мястото на подписването му. Няма логика жалбоподателят да е получил акта на място,
ако той на място не е бил подписан и от останалите лица, ангажирани в производството
Отмяната на някои части от НП не засяга частта, за която съдът установи, че не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Тъй като НП в частта му за нарушение на чл. 65, т. 10 от ЗЛОД, санкцията по чл.
83м от ЗЛОД следва да се измени, е основателна претенцията за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и предвид проведените три заседания с множество
свидетели и вещо лице, следва да се присъди възнаграждение в максимален размер от
150 лв. съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Тъй като НП в останалите му части следва да се отмени, основателна е
претенцията на адв. М. за присъждане на минимални разноски по чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
Съгласно тази разпоредба ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата върху стойността на
всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.
5
По чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД е било наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата при интерес до 1000 лв. възнаграждението е 400
лв.
Следователно следва да се присъди възнаграждение за адвокат в размер на 400
лв.
Разноските за експертиза на осн. чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 190, ал. 1 от НПК
остават за сметка на съда.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 406 от 08.09.2023 г. на Директора на
РДГ-С.З. в частта му, с която на жалбоподателя Х. П. П. ЕГН ********** е било
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1100 лв. като НАМАЛЯВА
размера на наказанието на ГЛОБА в размер на 200 лв. на осн. чл. 83м във вр. чл. 65, т.
10 от ЗЛОД.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 406 от 08.09.2023 г. на Директора на
РДГ-С.З. в частта му, с която на жалбоподателя Х. П. П. ЕГН ********** е било
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. на осн. чл. 84, ал. 1
от ЗЛОД, както и в частта му, с която е постановено отнемане на нарезна ловна
карабина „T. R. *** W.“ с № **** и на л.а. „С.З.“ с рег. № ******.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на РДГ-С.З. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА РДГ-С.З. да заплати на жалбоподателя разноски за адвокат в размер
на 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд гр. С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6