Решение по дело №486/2013 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

 05.02.2014 год.

 

Номер 15                                     Година 2014                    Град Велики П.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВеликоП.ският районен съд                                           втори  състав

На 09 (девети) януари                                                                  Година 2014

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Д.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 486 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

            В исковата си молба, ищецът В.И.С. твърди, че с ответницата Д.Д.С. са съпрузи от 31.03.2002 година. От брака си имали родени две деца – Й., родена на *** г. и Р., роден на *** година. Съпрузите заживели в дома на родителите на С., а от 2012 г. – в собствена къща в гр. С., обл. Ш., закупена от тях. Съвместният им живот протичал нормално и в разбирателство. През м. март 2013 г., обаче, ищецът направил регистрация на ответницата във Фейсбук и оттогава последната напълно се дезинтересирала от съпружеските и родителските си задължения. На 18.07.2013 г., С. неочаквано напуснала семейното жилище и населеното място. Впоследствие, чрез разговори по телефона, ищецът разбрал, че ответницата заживяла с друг мъж, с когото се запознала по интернет, в с. О., обл. Д.. Оттогава, същата напълно се дезинтересирала от семейството си, а и децата не искали да се срещат с майка си. В.С. моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата; да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата Й. и Р.; да бъде определен режим на лични отношения на майката с децата всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца без преспиване, както и веднъж в годината един месец, когато бащата не е в отпуск; ответницата да бъде осъдена да заплаща на децата си месечна издръжка на децата си, както следва: в размер на 150 лв. за Й. и в размер на 1500 лв. за детето Р., считано от датата на завеждане на исковата молба – 30.09.2013 г.; семейното жилище да бъде предоставено за ползване на ищеца; да бъде възстановено предбрачното фамилно име на ответницата – М.; както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

            Ответницата не подава отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 31.03.2002 г., когато с акт № 2/31.03.2002 г. на Община С., обл. Ш. сключват граждански брак. От брака си имат родени две деца: Й., родена на *** г. и Р., роден на *** г. (според удостоверения за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 176/18.02.2003 г. и от 16.11.2004 г., изд. въз основа на акт за раждане № 1238/16.11.2004 г. на община Ш.). Разпитаните в съдебно заседание свидетели Тоня С. (сестра на ищеца) и Пенка Митева  излагат, че след сключване на граждански брак, съпрузите живели в гр. С.. Съвместният им живот протичал нормално и в разбирателство. През пролетта на 2013 г., обаче, ответницата започнала целодневно да седи пред компютъра и да общува чрез социалната мрежа Фейсбук. Същата започнала да не полага грижи за съпруга и децата си. На 18.07.2013 г., ответницата неочаквано си събрала багажа и напуснала семейното жилище. Ищецът правил опити да се свърже с нея по телефона, но тя не отговаряла. След няколко дни двамата провели разговор, при който С. заявила на съпруга си, че няма да се върне, тъй като заживяла с друг мъж в с. О., обл. Д.. Свидетелите сочат, че ответницата публикувала в интернет снимки с новия си съжител, на които двамата се прегръщали и целували. От датата на раздялата, страните не поддържали контакт помежду си, С. напълно се дезинтересирала от семейството си.

            Предвид установеното чрез събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства, съдът счита, че се доказа липсата на разбирателство, взаимно уважение, привързаност и другарски отношения между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Проява на настъпилото отчуждение между брачните партньори е и фактическата раздяла между тях от преди около шест месеца. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

            Относно вината за разстройството на брака: самоволното напускане на семейното жилище от страна на ответницата, демонстративното заживяване на съпружески начала с друг мъж и пълното й дезинтересиране от семейните и родителските й задължения са довели до разстройството на брака. Поведението на С. продължило независимо от предприетите от ищеца мерки, целящи съпрузите да се съберат отново за съвместен живот. С оглед гореизложеното съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има изключително ответницата.

            Досежно родителските права: страните имат родени от брака си две, ненавършили пълнолетие деца – Й., понастоящем на 10 години и Р., понастоящем 9-годишен. Доказа се по делото, че след настъпилата раздяла между родителите им, двете деца останали да живеят при ищеца, като той, подпомаган активно от роднините си, полагал непосредствените грижи за тяхното отглеждане и възпитание. Претенции за упражняването на родителските права по отношение на децата предявява единствено ищецът.

            В служебно изискания от съда социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. В. П. се изтъква, че ищецът живее заедно с децата в самостоятелна къща, находяща се в гр. С. при много добри битови условия. И двете деца редовно посещавали училище.

            Изслушана в съдебно заседание по реда на чл. 15 от ЗЗакрД, детето Й. заявява, че желае да живее при баща си.

            Предвид всичко гореизложено и факта, че вина за разстройството на брака има изцяло ответницата, както и поради установеното конкретно нейно противобрачно поведение, и съобразно задължителните указания на ВКС на РБ (дадени с ПП № 1/74 г.), съдът намира, че родителските права по отношение на децата следва да бъдат предоставени на ищеца – В.С..

            С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че на ответницата следва да бъде определен режим на лични контакти с децата Й. и Р. всяка втора и четвърта седмица от месеца от 11,00 часа в събота до 16,00 часа в неделя (с преспиване), както и един месец през лятото, когато ищецът не е в платен годишен отпуск.

            По отношение издръжката на децата: ищецът претендира такава в размер на 150,00 лв. месечно за всяко от децата. Видно от представените заповед № 297/15.11.2013 г. и регистрационна карта № 30002096/20.11.2013 г. на Дирекция „Бюро по труда” гр. В. П. е, че съществувалото трудово правоотношение с участието на ищеца било прекратено, считано от 18.11.2013 г. и същият понастоящем е регистриран като безработен. Ответницата не представя доказателства за получаваните от нея доходи. Същата, обаче, е в трудоспособна възраст, не са налице доказателства за намалена работоспособност. Ето защо, съдът приема, че С. може да реализира месечен доход, равняващ се на минималната работна заплата, установена за страната. Не се събраха доказателства за наличието на алиментни задължения на страните към други ненавършили пълнолетие деца. Издръжката за всяко от децата следва да се присъди от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2013 г. до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Преценявайки потребностите на децата, обусловени от възрастта им и материалните възможности на техните родители, съдът определя необходима обща месечна издръжка, както следва: за детето Й. в размер на 190 лв., от които майката следва да заплати по 120 лв. месечно и за детето Р. в размер на 185 лв., от които майката следва да заплати по 110 лв. месечно. Останалата част от сумите, до пълния размер следва да се поеме от бащата, който полага и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата.

            Относно ползването на семейното жилище: по делото бе установено, че то представлява къща, находяща се в гр. С., обл. Ш., ул. „П.” № 25 и е съпружеска имуществена общност. Доказа се по делото, че от момента на настъпилата фактическа раздяла ответницата напуснала семейното жилище, а също и че оттогава и понастоящем в него живее ищецът, заедно с двете деца. Предвид изложеното и предвид обстоятелството, че родителските права по отношение на децата от брака се предоставят на бащата, съдът счита, че семейното жилище следва да се предостави за ползване на ищеца, като констатира, че ответницата го е напуснала.

            На ответницата Д.Д.С. следва да бъде възстановено предбрачното фамилно име – М..

            По делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която предвид вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи върху ответницата като виновен съпруг.

            Ответницата следва да заплати държавна такса и върху размера на определените издръжки, в размер на 331,20 лева.

            На осн. чл. 329, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 525,00 лева.

            Водим от горното, съдът

 

 

Р   Е   Ш  И :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 31.03.2002 г., с акт № 2 от 31.03.2002 г. на община С., област Ш. между В.И.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., обл. Ш., ул. „Б.” № 1 и Д.Д.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., обл. Ш., ул. „П.” № 25, с настоящ адрес с. О., общ. Балчик, обл. Д., ул. „Б.” № 12, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има Д.Д.С..

            ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на родените от брака деца Й. В.А И. с ЕГН ********** и Р. В. И. с ЕГН ********** на В.И.С., като определя режим на лични отношения на майката Д.Д.С. с децата Й. и Р. всяка втора и четвърта седмица от месеца от 11,00 часа в събота до 16,00 часа в неделя (с преспиване), както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

            ОСЪЖДА Д.Д.С. ДА ЗАПЛАЩА на детето си  Й. В.А И., чрез неговия родител и законен представител В.И.С., ИЗДРЪЖКА в размер на 120,00 (сто и двадесет) лева МЕСЕЧНО, считано от 30.09.2013 г. до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

            ОСЪЖДА Д.Д.С. ДА ЗАПЛАЩА на детето си  Р. В. И., чрез неговия родител и законен представител В.И.С., ИЗДРЪЖКА в размер на 110,00 (сто и десет) лева МЕСЕЧНО, считано от 30.09.2013 г. до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

            ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище – къща, находяща се в гр. С., обл. Ш., ул. „П.” № 25, съпружеска имуществена общност, на В.И.С., като констатира, че Д.Д.С. го е напуснала.

            ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на Д.Д.С. – М..

            ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 (четиридесет) лева.

            На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Д.Д. М. да заплати по сметка на ВПРС 40,00 (четиридесет) лв., представляващи държавната такса при решаване на делото.

            ОСЪЖДА Д.Д. М. да заплати държавна такса върху размера на определените издръжки в размер на 331,20 лева.

            На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Д.Д. М. да заплати на В.И.С. направените разноски по делото в размер на 525,00 лева.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ш.ски окръжен съд.

 

 

                  Районен съдия: