Съдия докладчик: Елка Хаджиева
Производството е по чл. 79 ал.1 от ЗЗД, с цена на иска 610.00 лева и по чл. 86 ал.1 от ЗЗД, с
цена на иска 863.08 лева.
В исковата молба се твърди, че съгласно сключен между ищеца и ответника Договор за
счетоводно обслужване от 11.05.2019 год., ищецът се е задължил срещу възнаграждение,
равняващо се минималната работна заплата за страната да извършва счетоводно
обслужване, обезпечаващи функциите на дружеството в съответствие с българското
счетоводно и данъчно законодателство като към момента на сключване на договора
минималната работна заплата за страната е била в размер на 560 лева, в последствие същата
е променена на 610 лева. Твърди, че съгласно раздел III, чл.4, т.7 от договора, ищцовото
дружество е имало задължението да извършва и годишните приключвания на дружеството,
съгласно изискванията на Закона за счетоводството, националните, респективно
международните счетоводни стандарти и при спазване разпоредбите на приложимото
данъчно законодателство, като от своя страна ответникът е поел задължението да му
заплаща едно договорно възнаграждение по чл.6, ал. 1 за изготвяне на годишното
приключване, отчети и декларации. Твърди, че в изпълнение на това си задължение по чл.4,
ал.7 от договора, ищцовото дружество е изготвил и представил: 1. Ha 06.02.2020 год.:
Годишен финансов отчет /ГФО/ на ТД „....“ за 2019год., включващ: ОПР за 2019год.; Баланс
за 2019год.; Справка за членовете на дружеството за 2019год.; Справка за дълготрайни
активи на дружеството за 2019год., Справка за вземанията и задълженията на дружеството
за 2019год.; Справка за НСИ-ТБ гр.Смолян и Годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл.92
от ЗКПО; На същата дата 06.02.2020год. ищцовото дружество е представили на
Председателя на ТД „....“ гр.Чепеларе за одобрение и подпис ГФО и ГДД за подпис в
качеството му на ръководител. 2. На 09.03.2020год. ищцовото дружество е представил на
Председателя на ТД „....“ гр.Чепеларе за одобрение и подпис на ГФО, предназначен за
публикуване в Агенцията по вписванията-Търговски регистър. Твърди, че в изпълнение на
задълженията си произтичащи от договора е спазил всички срокове за представяне на ГФО
за 2019год. в НСИ-ТБ гр.Смолян и ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2019год. и ги е представил по
електронен път, както следва: в НСИ-ТБ гр.Смолян с вх.№ 14016811 от 20.03.2020год.; в ТД
на НАП с вх.№ 2100И0061448 от 20.03.2020год. Твърди, че срокът за публикуване на ГФО и
на ГДД за юридически лица, съгласно чл.92, ал.2 от ЗКПО е до 31 март на следващата
година като в настоящата извънредна ситуация в страната ни, законодателят е предвидил
удължаване на този срок с 3 месеца, т.е. всички търговци се задължават да подадат своите
годишни отчети за дейността и годишните данъчни декларации в срок до 30 юни 2020год.
/§25, ал.1 от ЗМДВИП/, като този срок е валиден и за ЮЛНЦ. Твърди, че съгласно досега
действащият Закон за счетоводството /чл.38, ал.1/, предприятията се задължават да
публикуват в Търговския регистър своите ГФО в срок до 30 юни на следващата година, като
и тук законодателят е предвидил удължаване на крайния срок за 2019год.-до 30 септември
2020год. /§33 от ЗМДВИП/. Твърди, че ищцовото дружество е изготвил на 09.03.2020год.
ГФО за 2019год., предназначен за публикуване в Търговския регистър, предоставил го е на
08.04.2020год. на Председателя на ТД „....“ гр.Чепеларе за одобрение и подпис, спазвайки
законовия срок. Твърди, че ищцовото дружество е спазил всички ангажименти по
сключения договор от 11.05.2019год. по раздел III, чл.5, т.7 от същия и съответно за
дължимото се от ответника възнаграждение по чл.4, т.7, вр. с чл.6, ал.1 от договора, „....“
ЕООД с ЕИК:.... е издала фактура № ********** от 30.06.2020год. за сумата от 610 лева.
Твърди, че с писмо изх.№ 49/30.06.2020год., изпратено на ответника по пощата на
30.06.2020год. с обратна разписка, ищцовото дружество е изпратило изготвената от него
фактура № ********** от 30.06.2020год. за сумата от 610 лв., като е поканил ответника да
1
му изплати дължимото възнаграждение, съгласно договорната клауза по чл.6, ал.1. В
отговор на поканата, ответникът е изпратил писмо от 27.07.2020год., в което твърди, че не
дължи каквито и да било суми, тъй като договорните отношения между страните били
прекратени по взаимно съгласие с подписване на анекс и че ищцовото дружество се бил
съгласило единствено с посочените в него като дължими от ответника суми. Твърди, че тези
твърдения на ответникът не отговарят на истината и към настоящия момент същият не е
изпълнил задължението си и не е изплатил на ищцовото дружество дължимото му се
възнаграждение от 610 лв., като тази сума е останала дължима. Твърди, че между страните
са съществували и преди 11.05.2019год. облигационни отношения по Договор за счетоводно
обслужване от 15.08.2013год., с безсрочен срок на действие, като съгласно чл.6, ал.1 от
договора от 11.05.2019год., възнаграждението дължимо от ответника за счетоводно
обслужване е в размер на една минимална работна заплата за страната, а съгласно чл.4, т.7,
вр. с чл.6, ал.1 от договора, възнаграждението дължимо от ответника за извършване на
годишно счетоводно приключване, отчети и декларации е в размер на едно договорено
възнаграждение. Твърди, че към момента на действието на договора за счетоводно
обслужване от 15.08.2013год. и към момента на действие на договора за счетоводно
обслужване от 11.05.2019год., минималната работна заплата периодично се е променяла,
като от 01.01.2019год. до 31.12.2019год. е била 560 лв., а от 01.01.2020год. е станала 610 лв.
и тъй като от м.01.2019год. ответникът не е заплащал възнаграждение на ищцовото
дружество за определени месеци и по двата договора за счетоводно обслужване, по които са
издадени: Фактура № **********/15.01.2019год. за сумата от 510 лв. /въпреки, че към този
период минималната работна заплата е била 560 лв./; Фактура № **********/13.02.2019год.
за сумата от 610лв., с която е коригирано възнаграждението по предишната фактура /от 510
лв. до 560 лв./ и Фактур № ********** от 08.03.2019год. за сумата от 560 лв.; №
**********/08.05.2019год. за сумата от 560 лв.; № **********/05.06.2019год. за сумата от
560 лв.; № **********/13.07.2019год. за сумата от 560 лв.; № **********/15.08.2019год. за
сумата от 560 лв.; № **********/07.09.2019год. за сумата от 560 лв.; №
**********/07.10.2019год. за сумата от 560 лв.; № **********/08.11.2019год. за сумата от
560 лв.; № **********/16.12.2019год. за сумата от 560 лв.; № **********/13.01.2020год. за
сумата от 560 лв. и № **********/05.02.2020год. за сумата от 610 лв., или общо
възнагражденията, които му е дължал ответникът са възлизали общо на стойност 7890 лв.,
видно от протокол № 3/10.03.2020год., въз основа на който са установени задълженията на
дружеството към различни лица и с който протокол ответното дружество е поело
задължение да заплати дължимите се суми след извършване на продажбата на .... „....“ с.З.-
собственост на дружеството. Твърди, че с преводно нареждане от 03.06.2020год. сумата от
7890 лв. е била заплатена от ответното дружество на „....“ ЕООД с ЕИК: ...., но видно от
издадените фактури дължимите суми са му заплатени от ответника със закъснение, поради
което същия дължи лихви за забава, считано от датата на падежа по всяка една от сумите по
издадените фактури. Твърди, че към момента на изготвяне на исковата молба дружеството
ответник дължи на ищцовото дружество главница в размер на 610 лв. по ф-ра №
********** от 30.06.2020год, ведно със сумата от 863.08 лв., представляваща дължима
мораторна лихва върху главниците, сформирана като дължими суми по всяка една от
фактури № **********/15.01.2019год.; №**********/13.02.2019год.;
№**********/08.03.2019год.; №**********/03.04.2019год.; №**********/08.05.2019год.;
№**********/05.06.2019год.; №**********/13.07.2019год.; №**********/15.08.2019год.;
№**********/07.09.2019год.; №**********/07.10.2019год.; №**********/08.11.2019год.;
№**********/16.12.2019год.; № **********/13.01.2020год. и № **********/05.02.2020год.,
поради което за ищцовото дружество възниква правен интерес от завеждане на настоящия
иск.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да осъди ... „....“ с ЕИК: ...., със седалище и
адрес на управление: гр.Ч., ул. ..... № ...., представлявано от Г.И.П. да заплати на „....“ ЕООД
2
с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. Ч., ул. .... № ..., представлявано от Р.А.К.,
сумите, както следва: 610 лв., представляваща главница по ф-ра №********** от
30.06.2020год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на иска до окончателното й изплащане, заедно със сумата от 863.08 лв., представляваща
мораторна лихва върху главниците, сформирана като дължими суми по всяка една от
фактурите, считано от датата на падежа им до датата на предявяване на исковата претенция,
а именно: 83.16 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 510 лева по фактура
№ **********/15.01.2019год.; 94.55лева - мораторна лихва върху сумата от 610 лева по
фактура № **********/ 13.02.2019год.; 83.22 лева, представляваща мораторна лихва върху
сумата от 560 лева по фактура № **********/08.03.2019год.; 79.18 лева, представляваща
мораторна лихва върху сумата от 560 лева по фактура № **********/03.04.2019год.; 73.73
лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 560 лева по фактура №
**********/08.05.2019год.; 69.38 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от
560 лева по фактура № **********/05.06.2019год.; 63.47 лева, представляваща мораторна
лихва върху сумата от 560 лева по фактура № **********/13.07.2019год.; 58.33 лева,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 560 лева по фактура №
**********/15.08.2019год.; 54.76 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от
560 лева по фактура № **********/07.09.2019год.; 50.09 лева, представляваща мораторна
лихва върху сумата от 560 лева по фактура № **********/07.10.2019год.; 45.11 лева,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 560 лева по фактура №
**********/08.11.2019год.; 39.20 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от
560 лева по фактура № **********/16.12.2019год.; 34.84 лева, представляваща мораторна
лихва върху сумата от 560 лева по фактура № **********/13.01.2020год.; 34.06 лева,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 610 лева по фактура №
**********/05.02.2020год., ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата
на предявяване на настоящия иск до окончателното им изплащане.
В о.с.з. за ищцовото дружество се явяват управителя Р.К. и адв. П., която поддържа
исковата молба, оспорва отговора, както и анекса представен ведно с него, който счита, че е
неистински документ. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да уважи изцяло
исковата претенция на доверителката й, като основателна и доказана. Адв. П. излага
подробни съображения в писмени бележки, претендира за разноски.
В о.с.з. за ответникът се явяват председателят Г.П. и адв. А., който оспорва исковата молба
по съображенията изложени в писмения отговор. Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Адв. А. излага подробни съображения в писмени
бележки, претендира за разноски.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 11.05.2019г. е сключен Договор за счетоводно обслужване в гр. Чепеларе между „....“
ЕООД с ЕИК: ...., представлявано от Р.А.К. в качеството й на управител, със седалище и
адрес на управление: гр.Ч., ул. .... № ... – Изпълнител и ... „....“ с ЕИК: ...., представлявано от
Г.И.П., със седалище и адрес на управление: гр.Ч., ул. ..... № ...., представлявано от Г.И.П.-
Възложител, с предмет на договора: възложителят възлага, а изпълнителят приема, срещу
възнаграждение да извършва счетоводно обслужване, обезпечаващи функционирането на
дружеството в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство, за срок
от три години, считано от датата на подписването му от страните. Подробно са посочени
правата и задълженията на страните по договора.
На 15.08.2013г. е сключен Договор за счетоводно обслужване в гр. Чепеларе между ТД „....“
с ЕИК: ...., представлявано от председателя Д.Г.Т., със седалище и адрес на управление:
гр.Ч., ул. ..... № ....- Възложител и „....“ ЕООД с ЕИК: ...., представлявано от Р.А.К. в
качеството й на управител, със седалище и адрес на управление: гр.Ч., ул. .... № ... –
3
Изпълнител, с предмет на договора: възложителят възлага, а изпълнителят приема, срещу
възнаграждение да извършва счетоводно обслужване на ТД „....“ гр. Ч. в съответствие с
българското счетоводно и данъчно законодателство. Договорът е сключен безсрочен и е
предвидено да се прекратява с едномесечно писмено предизвестие на всяка една от
страните.
На 10.03.2020 г. е извършено предаване на касови документи на ТД „....“ гр. Чепеларе от
С.К.Р.- касиер- домакин на Г.И.П. – председател на същото, в присъствието на Р.А.К.-
счетоводител, за което е изготвен Протокол № 3 за предаване на касови документи,
подробно описани. В Протокола е отразено, че всички суми по т. 5 – 7890 лева ще бъдат
изплатени изцяло и веднага след продажбата на спалня „....“ в с. З..
Изготвен е отчет за НАП и търговски регистър, според който на 08.04.2020 г. Р.К. предала
на председателя Г.П. документи, изготвени по приключването на 2019г., а именно: ГФО-
2019г. представен в НСИ-ТБ гр.Смолян с вх.№ 14016811 от 20.03.2020год.; Годишна
данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019г., представена в ТД на НАП - Смолян с вх.
№ 2100И0061448 от 20.03.2020год.; Приета от ТД на НАП със съобщение с изх. №
2100И0061448 от 20.03.2020год.; ГФО за 2019г. за публикуване по изискванията на
Търговския регистър АВ, в законовият срок 30.06.2020г.
С писмо изх. № 49/30.06.2020г. „....“ ЕООД гр. Чепеларе е изпратил до председателя на ТД
„....“ гр. Чепеларе фактура № **********/30.06.2020год. за изготвеното от фирмата годишно
приключване вкл. годишен финансов статистически отчет, годишна данъчна декларация по
чл. 92 от ЗКПО, годишен финансов отчет за публикуване по изискванията на ТР- АВ за
отчетната 2019г. на ТД „....“ гр. Чепеларе, съгласно чл. 4, т.7 и чл.6 ал.1 от сключения
Договор за счетоводно обслужване, по която фактура му дължи сумата от 610 лева. С
писмото са изпратени и сметки за дължими лихви за забава по фактури, издадени от
фирмата „....“ ЕООД гр. Чепеларе след 01.05.2019г. в размер на 426.94 лева, дължими
съгласно чл. 8 от същия договор. След превеждане на дължимите суми му предлага да се
споразумеят в писмена форма за начина и условията, по които ще прекратят договора
сключен на 11.05.2019г. за три години, считано от датата на подписването му от страните.
Към писмото са приложени фактура № **********/30.06.2020год. и справка за изчислени
лихви.
ТД „....“ гр. Чепеларе с писмо от 27.07.2020 г. е информирал управителя на „....“ ЕООД гр.
Чепеларе, относно тяхно писмо за допълнителни финансови задължения от ТД към фирмата
„....“ ЕООД, че е крайно некоректно отправеното искане от тях защото имат двустранно
подписан протокол за всички суми, които ТД дължало и устно споразумение, че други
претенции няма да имат, след като изплатили цялата сума по протокола, веднага след
продажбата на ТС „....“. На 01.02.2020г. с подписването на Анекс за прекратяване на договор
за счетоводно обслужване от 11.05.2019г., по взаимно съгласие между страните, фирмата
се съгласила с посочената сума в анекса, която ТД е изплатил. С Анекса фирмата се
задължава да предаде целия счетоводен архив и документация в срок до 10.03.2020г., но
протокола за предаване се подписал на 18.03.2020 г., така че с това неспазване на този срок
фирмата трябва да търпи санкция за забавяне. С предаването на архива на няколко пъти от
фирмата, всичко между двете страни е приключило двустранно и ТД „....“ няма задължения
към фирмата.
С преводно нареждане от 03.06.2020г. ТД „....“ Чепеларе- Сдружение превел на „....“ ЕООД
сумата от 7890 лева по фактури с №№ 940, 956, 972, 987, 1001, 1016, 1031, 1054, 1069, 1083,
1099, 1115, 1125, 1142.
Ищцовото дружество е издало на ТД „....“ Фактура № ********** от 30.06.2020год. за
сумата от 610 лева за годишно приключване 2019г. – изготвяне на ГФО за 2019, ГДД по
чл.92 от ЗКПО за 2019год., отчет за публикуване в ТР.
Представени са Мемориален ордер от 03.06.2020 г. и аналитична оборотна ведомост, както
и фактури №**********/15.01.2019год.; № **********/13.02.2019год.;
4
№**********/08.03.2019год.; № **********/03.04.2019год.; №**********/08.05.2019год.;
№ **********/05.06.2019год.; №**********/13.07.2019год.; № **********/15.08.2019год.;
№**********/07.09.2019год.; № **********/07.10.2019год.; №**********/08.11.2019год.;
№ **********/16.12.2019год.; №**********/13.01.2020год. и № **********/05.02.2020год.
и справки за изчисляване на законни лихви.
На 10.03.2020г. е изготвен ръкописен Протокол за предаване на касови книги, касови
документи, подписа от касиер С.Р., председател Г.П. и счетоводител Р.К., в които са
отразени неизплатените възнаграждения на Д.Т., С.Р., Г.П. и Р.К. към 10.03.2020 г.,
подробно посочени, в общ размер на 7890.00 лева.
От Р.А.К. – управител на „....“ ЕООД гр. Чепеларе е изпратен сигнал изх. № 50/03.08.2020 г.
до РП- Чепеларе относно Анекс за прекратяване на договор и моли да бъде образувана
проверка по случая. Твърди, че на 01.02.2020 г., както и на 10.03.2020 г. г-н П. не й е
предоставял този Анекс, не го е подписвала и не притежава екземпляр от него.
Според служебна бележка № 1212/04.11.2020г. на РП-Смолян, ТО- Чепеларе, на 03.11.2020
г. в РП- Смолян, ТО- Чепеларе е образувано досъдебно производство по жалба, депозирана
от Р.А.К. за престъпление по чл. 309 ал.1 от НК.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена СИЕ, дадена от вещото лице
К.М., съдът прие за установено, че при ищеца са осчетоводени процесните фактури. При
ответника са осчетоводени 14 бр. фактури на стойност 7890 лева. Не е осчетоводена фактура
№ ********** от 30.06.2020 г. на стойност 610 лева. На 03.06.2020 г. ответното дружество е
извършило плащане по 14 бр. фактури на обща стойност 7890 лева по сметката на ищеца
„....“ ЕООД. Изчислената от експертизата мораторна лихва за задълженията по фактури
възлиза на 681.17 лева, от падежа на всяко едно задължение до датата на плащане на сумата-
03.06.2020г. / В таблица № 2 са посочени мораторните лихви по процесните 14 броя
фактури, а именно: 71.40 лева - лихва върху сумата от 510 лева по фактура №
**********/15.01.2019год.; 80.49 лева - лихва върху сумата от 610 лева по фактура №
**********/ 13.02.2019год.; 70.31 лева- лихва върху сумата от 560 лева по фактура №
**********/08.03.2019год.; 66.27 лева- лихва върху сумата от 560 лева по фактура №
**********/03.04.2019год.; 60.82 лева- лихва върху сумата от 560 лева по фактура №
**********/08.05.2019год.; 56.47 лева- лихва върху сумата от 560 лева по фактура №
**********/05.06.2019год.; 50.56 лева- лихва върху сумата от 560 лева по фактура №
**********/13.07.2019год.; 45.42 лева- лихва върху сумата от 560 лева по фактура №
**********/15.08.2019год.; 41.84 лева- лихва върху сумата от 560 лева по фактура №
**********/07.09.2019год.; 37.18 лева- лихва върху сумата от 560 лева по фактура №
**********/07.10.2019год.; 32.20 лева- лихва върху сумата от 560 лева по фактура №
**********/08.11.2019год.; 26.29 лева- лихва върху сумата от 560 лева по фактура №
**********/16.12.2019год.; 21.93 лева- лихва върху сумата от 560 лева по фактура №
**********/13.01.2020год.; 19.99 лева- лихва върху сумата от 610 лева по фактура №
**********/05.02.2020год./ Мораторната лихва за фактура № ********** от 30.06.2020 г. на
стойност 610 лева възлиза на 9.49 лева до датата на завеждане на исковата молба-26.08.2020
г.
Съдът, възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно- графологическа
експертиза, дадена от вещото лице С.Ш. с Протокол № 2/11.01.2021 г., съдът прие за
установено, че: Подписът на позиция „управител“ в оригинал на Анекс за прекратяване на
Договор за счетоводно обслужване /11.05.2019г./ от 01.02.2020 г. между „....“ ЕООД гр.
Чепеларе, Булстат: ...., представляван от Р.А.К. и ТД „....“ гр. Ч., Булстат: ....,
представлявано от Г.И.П. не е положен от Р.А.К. с ЕГН .....
Съдът, възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено,
същото не е оспорено от страните.
От показанията на разпитания по делото свидетел А.Т.П.-управител на „....” ООД,
5
обслужващо счетоводно ...„....“, ценени по реда на чл.172 от ГПК, съдът прие за установено,
че през месец януари 2020г. Г.П. отишъл в офиса и попитал свидетелката, дали ще поема
счетоводно да обслужва ТД „....”, като изложил мотиви за скъпо възнаграждение, което се
налага да плаща на „....“ ЕООД. От 01.02.2020 г. сключили договор за счетоводно
абонаментно обслужване. На 10.03.2020 г. се провела среща за приемане, предаване на
архив и счетоводни документи в канцеларията на ТД „....”, което се намира в туристически
дом „....”. На тази среща присъствали К., С.Р. - касиер в дружеството и П.. Не бил готов за
предаване счетоводния архив, а касовите документи в годините назад и задълженията за
изплащане. След което се разбрали, свидетелката П. да вземе само документите, необходими
за текущата работа, трябвало да се осчетоводи месец февруари. Тогава взела папките с ДДС,
с трудовото досие на П. и папката със заплатите за месец януари и счетоводните документи
за месец януари. Разбрали се, когато са готови за фактическото приемане и предаване, и
оформяне на финансовата година, ще се видят допълнително и ще вземе останалите
документи. Свидетелката подписала ръчно съставен протокол между нея и П.. На тази
среща ставало въпрос, че ще се предадат касови документи, и документи, които трябва да се
изготвят при пенсиониране на хората и че има много задължения дружеството към работни
заплати и към въпросното счетоводство. Разбрала, че се дължат пари за работни заплати, за
счетоводството на фирмата на К., станало на въпрос за продажба на дълготрайни активи в
с.З., след която продажба да се удовлетворят всички плащания. На 02.06.2020 г. се продала
... „....” с.З., собственост до тогава на ТД „....”. Веднага след получаване на окончателното
плащане П. отишъл с протокол от месец април, където са описани конкретно сумите - на
касиер, на предишния председател, на сегашния председател и счетоводното обслужване. П.
казал, че това са сумите, за които трябва да направим платежни и да ги преведат, уточнили
се сумите, направили платежни и се платили по банка. На 10.07.2020 г. свидетелката се
срещнала с К., която я помолила да предаде на П., да заплати последната фактура, заедно с
лихвите. До тогава свидетелката не знаела за тази фактура, която не е била включена в
протокола и в платежното, което платили след получаването на средствата. Обадила се на
П., той веднага отишъл и казал, че не дължи повече на К., вън от подписания анекс. С
Анекса за прекратяване на договора между ответника и ищцовото дружество свидетелката
се запознала, когато се обадила на П.. Свидетелката със съгласието на П. снимала анекса и
го пратила по вайбър на К., а тя отговорила, че не го е подписвала и че подписа не е неин.
Съдът намира, че предявеният иск е частично основателен и доказан по следните
съображения:
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказване на твърдените от него
факти, а именно: валидно договорно правоотношение между него като възложител и
ответника като изпълнител по договор за счетоводно обслужване (разновидност на договор
за изработка) от 2019г., е уговорено отделно заплащане /извън месечните възнаграждения/
на възнаграждение в размер на минималната работна заплата за годишното счетоводно
обслужване за 2019г., неизпълнение на задълженията на ответника по договора,
настъпилите в резултат на неизпълнението вреди и техния размер – главница и мораторни
лихви. В тежест на ответника е да установи възраженията си относно несъществуването на
облигационното отношение, липсата на виновно неизпълнение, както и останалите
релевирани правоизключващи възражения, че с анекс от 01.02.2020г. са постигнали съгласие
за дължимите от ответника суми по договорите за счетоводно обслужване.
На основание чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване на истинността на Анекс
от 01.02.2020 г. за прекратяване на договор за счетоводно обслужване от 11.05.2019г.
досежно подписа за „....“ ЕООД гр. Чепеларе на Р.А.К.. В тежест на ищеца, оспорил
документа е да докаже неговата неистинност в оспорената част, за това по делото е
назначена СПЕ, описана по-горе. Категорично от заключението на съдебно-почеркова
експертиза се установи, че подписът, положен за „....“ ЕООД гр. Чепеларе в Анекс от
01.02.2020 г. за прекратяване на договор за счетоводно обслужване от 11.05.2019г. не е
6
положен от Р.А.К.. Твърдяното от ответника, че сумата от 7890 лева по анекса изчерпва
всички задължения към ищеца по договорите за счетоводно обслужване не се доказа, тъй
като се установи, че Анекса от 01.02.2020 г. не е валидно сключен, тъй като липсва съгласие
на ищеца /управителя на ищцовото дружество/. С оглед гореприетото, съдът счита, че в
настоящото производство оспорването е проведено успешно, поради което следва да се
признае, че оспореният документ – Анекс от 01.02.2020 г. за прекратяване на договор за
счетоводно обслужване от 11.05.2019г. е неистинско в оспорената част досежно подписа на
Р.А.К., т. е. документа е неистински, тъй като не носи подписа на едното от лицата, сочен за
техен автор. Поради тази причина документа следва да бъде изключен от доказателствата
по делото като неистински и да се изпълни процедурата по чл.194, ал.3 от ГПК, като се
изпрати препис на РП-Чепеларе /евентуално за приложение по вече образуваната преписка/.
Безспорно е, че страните са сключили Договори за счетоводно обслужване на 11.05.2019г. и
на 15.08.2013г., по които ищеца е изпълнител, а ответника – възложител. Договорът за
извършване на счетоводни услуги е разновидност на договора за изработка, който е
неформален, възмезден, консенсуален. Консенсуален, защото страните по него са обвързани
щом постигнат съгласие, двустранен, защото създава задължение за едната страна да
изработи нещо, а за другата да го приеме и заплати, и възмезден, защото срещу това което
изпълнителят ще изработи, другата страна дължи възнаграждение. Съгласно раздел III, чл.4,
т.7 от договора 11.05.2019г., изпълнителя /ищцовото дружество/ има задължение да
извършва и годишните приключвания на дружеството, съгласно изискванията на Закона за
счетоводството, националните, респективно международните счетоводни стандарти и при
спазване разпоредбите на приложимото данъчно законодателство, като възложителя
/ответника/ има задължение да му заплаща едно договорно възнаграждение по чл.6, ал. 1 за
изготвяне на годишното приключване, отчети и декларации. Съгласно чл.6, ал.1 от договора
от 11.05.2019год.възложителят се задължава да изплаща на изпълнителя месечно
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната до 10 число на
текущия месец. Съгласно чл.266 ал.1 изр.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати
възнаграждение за приетата от него работа. Приемане на извършената работа има само
когато реалното получаване на изработеното се придружава и от изявленията на
поръчващия, че счита работата съобразена с договора. По този договор изпълнителят дължи
конкретен резултат, който се изразява в надлежно извършване на счетоводните записвания в
търговските книги на възложителя, изготвяне на изискващите се от закона вторични
счетоводни документи, както и документи за целите на данъчното облагане, водене на
счетоводните регистри, срещу което възложителят дължи възнаграждение. С нормата на
чл.264, ал.1 ЗЗД за поръчващия е създадено законово задължение да приеме извършената
съгласно договора работа. Приемането на извършената работа обхваща както едно
фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез
реалното му получаване от възложителя, така и правно действие- признание, че то напълно
съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му.
Следователно релевантно за приемането по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД е или онова изрично
изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат,
че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи
фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице
мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Простото разместване на
фактическата власт върху работата, без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено
изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не е съставлява
приемане по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД /в този смисъл е Решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС
по т. дело № 1056/2009 година, II т. о./. От събраните по делото гласни доказателствени
средства - разпитаната по делото свидетелка П., съдът приема за установено /подробно
описано по-горе/, че ищеца е извършвал възложената му работа възмездно. Съдът отчита
евентуалната заинтересованост на свидетелката П. – управител на фирмата, обслужваща
7
счетоводно ответника, но независимо от това, съдът приема същите за достоверни и ги
кредитира изцяло, доколкото не съдържат вътрешни и взаимни противоречия и
кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства. Установява се, че ищеца е
извършвал осчетоводяване на първични счетоводни документи на ответника (действия по
договор за изработка), подал е годишна данъчна декларация по ЗКПО и годишния финансов
отчет /ГФО/, за което на 08.04.2020год. Председателя на ТД „....“ гр. Чепеларе се е подписал
в отчета за НАП и търговския регистър. Ищеца е изпълнил задължението си по чл.4, т.7 от
договора, а ответника е приел по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД извършената работа. Съгласно
договора счетоводните услуги са били предоставяни възмездно. Ищцовото дружество е
издало на ответника фактура № ********** от 30.06.2020год. за сумата от 610 лева за
годишно приключване 2019г. – изготвяне на ГФО за 2019, ГДД по чл.92 от ЗКПО за
2019год., отчет за публикуване в ТР. Ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по
сключения договор от 11.05.2019год. по раздел III, чл.5, т.7 от същия, за което ответника
дължи възнаграждение по чл.4, т.7, вр. с чл.6, ал.1 от договора. Съгласно ССчЕ не е
осчетоводена фактура № ********** от 30.06.2020 г. на стойност 610 лева. Вярно, че към
момента на издаване на фактурата, договора е бил прекратен, но това обстоятелство не
изключва дължимостта на сумата от 610 лева по силата на чл.4, т.7, вр. с чл.6, ал.1 от
договора от 11.05.2019год., възнаграждението дължимо от ответника за извършване на
годишно счетоводно приключване, отчети и декларации. Предвид изложеното, искът за
присъждане на процесната сума от 610 лева е основателен и следва да бъде уважен.
Искът за мораторна и законна лихва е акцесорен и е в зависимост от изхода на главния иск.
Съгласно чл. 84 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като е бил поканен от кредитора. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. След отправената покана до ответника чрез исковата молба, носи
отговорност за неизпълнение, тъй като не е изпълнил задължението за плащане на цената на
договора. Иска за законната лихва върху главницата от 610 лева, считано от датата на
предявяване на иска в съда – 26.08.2020г. до окончателното й заплащане е основателен и
следва да бъде уважен. Относно иска за мораторни лихви в общ размер на 863.08 лева.
Безспорно е, че с преводно нареждане от 03.06.2020г. ответника е заплатил на ищеца сумата
от 7890 лева по процесните 14 броя фактури. Според вещото лице по ССчЕ мораторна
лихва за задълженията по 14 броя фактури възлиза на 681.17 лева, от падежа на всяко едно
задължение до датата на плащане на сумата- 03.06.2020г., за която сума иска е основателен
и доказан, в останалата част до претендирания размер от 863.08 лева следва да се отхвърли.
Всичко гореизложено обосновава извода, че ще следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца сумите, както следва: 610.00 лева, представляваща главница по фактура №
********** от 30.06.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от 610 лева,
считано от датата на завеждане на иска - 26.08.2020г. до окончателното й изплащане; 681.17
лева, представляваща мораторни лихви върху главниците по всяка една от фактурите с №
0000940/15.01.2019год.; № **********/13.02.2019год.; №**********/08.03.2019год.; №
**********/03.04.2019год.; №**********/08.05.2019год.; № **********/05.06.2019год.;
№**********/13.07.2019год.; № **********/15.08.2019год.; №**********/07.09.2019год.;
№ **********/07.10.2019год.; №**********/08.11.2019год.; № **********/16.12.2019год.;
№**********/13.01.2020год. и № **********/05.02.2020год., считано от датата на падежа
им до датата на предявяване на иска - 26.08.2020г., а в останалата част за разликата над
уважения размер от 681.17 лева до претендирания размер от 863.08 лева иска следва да се
отхвърли.
Относно разноските:
Страните претендират за направените в производството разноски. Ищеца е направил
разноски в общ размер от 850.00 лева, от които 100.00 лева - д.т., 350.00 лева - адв. хонорар,
8
220.00 лева - депозит за изготвяне на ССчЕ и 180.00 лева - депозит за изготвяне на СПЕ,
ответника е направил разноски в размер на 360.00 лева - адв. хонорар. С оглед изхода на
делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - частичното уважаване на иска, ответника дължи
на ищеца сумата от 746.00 лева, а на основание чл. 78, ал.3 от ГПК с оглед частичното
отхвърляне на иска, ищеца дължи на ответника сумата от 45.00 лева, или следва да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 701.00 лева – разноски по компенсация и
след прихващане.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ЧЕПЕЛАРСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 194, ал.3 във връзка с ал.2 от ГПК, че Анекс от 01.02.2020 г.
за прекратяване на договор за счетоводно обслужване от 11.05.2019г., сключен между „....“
ЕООД гр. Чепеларе, представлявано от Р.А.К.- като изпълнител по договора и ТД „....“ гр.
Чепеларе, представлявано от Г.И.П.- като възложител по договора, в частта относно подписа
на Р.А.К. е неистински документ и го изключва от доказателствата по делото, като
ИЗПРАЩА препис от споразумението, заедно с препис от настоящото решение на Районна
прокуратура – Чепеларе.
ОСЪЖДА ... „....“, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. Ч., ул. ..... № ....,
представлявано от Г.И.П. ДА ЗАПЛАТИ на „....“ ЕООД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес
на управление: гр. Ч., ул. .... № ..., представлявано от Р.А.К. сумите, както следва: 610.00
лева /шестстотин и десет лева/, представляваща главница по фактура № ********** от
30.06.2020год., ведно със законната лихва върху главницата от 610 лева, считано от датата
на завеждане на иска - 26.08.2020г. до окончателното й изплащане; 681.17 лева /шестстотин
осемдесет и един лева и 17 ст./, представляваща мораторни лихви върху главниците по
всяка една от фактурите с №**********/15.01.2019год.; № **********/13.02.2019год.;
№**********/08.03.2019год.; № **********/03.04.2019год.; №**********/08.05.2019год.;
№ **********/05.06.2019год.; №**********/13.07.2019год.; № **********/15.08.2019год.;
№**********/07.09.2019год.; № **********/07.10.2019год.; №**********/08.11.2019год.;
№ **********/16.12.2019год.; №**********/13.01.2020год. и № **********/05.02.2020год.,
считано от датата на падежа им до датата на предявяване на иска - 26.08.2020г., както и
сумата от 701.00 лева /седемстотин и един лева/ – разноски по компенсация и след
прихващане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата над уважения размер
от 681.17 лева до претендирания размер от 863.08 лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от съобщението му.
Препис от решението да се връчи на страните.
9