Р Е Ш Е Н И Е
София, 20.07.2021 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на дванадесет и шести април
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като
разгледа докладваното от съдия Желявска гр.
д. № 16016/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Предявенa e искова претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от В.Т.Ж. с ЕГН **********
и адрес: ***, чрез адвокатско дружество „Д.и Х.“,
съдебен адрес:*** срещу „З.Б.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:*** за сумата 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, вследствие на травматични увреждания, получени при ПТП от 30.01.2018
г., за което се твърди да е виновно причинено от водача на л. а. марка Опел,
модел Вектра с рег. № ***** И.Б.Б., ведно със законната лихва, считано от
13.07.2018 г. до окончателното изплащане и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че на
30.01.2018 г., около 5:30 ч. в с. Търнава, обл. Бяла Слатина, по ул. Георги
Димитров, управлявал велосипед, като се движил в крайна дясна част на пътното
платно спрямо посоката си на движение. Било в тъмната част на денонощието, като,
обаче, в района на ПТП имало улично осветление, което работело. В същото време
и в същата посока по ул. Георги Димитров се движил л.а. марка Опел, модел
Вектра с рег. № *****, управлявано от И.Б.Б., който застигнал велосипедиста в
района на № 140, като при опита си да го изпревари го ударил с предна дясна
част на автомобила.
По случая бил съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, било образувано ДП № 90/2018 г. по описа на
РУМВР Бяла Слатина.
Ищецът заявява, че, в резултат на ПТП,
претърпял множество телесни повреди, във връзка с което бил хоспитализиран в
МБАЛ Бяла Слатина за периода 30.01.2018 г. - 02.02.2018 г., където се
установило, че имал охлузни рани по главата-челно, мозъчно сътресение, счупване
на 6-то и 7-мо леви ребра, счупване на 3-то ребро вдясно.
Непосредствено след освобождаването си
от лечебното заведение ищецът бил прегледан от съдебен лекар, който разчел
рентгенологична снимка от 30.01.2018 г. и установил вреди в по-голям обем:
счупване на ребра по средна и задна подмишнична линии от 3-то до 9-то, включило
7, 8, 9-то с разместване; охлузване на кожата на челото, охлузване в областта
на ляв лакът и оток и кръвонасядане на дясно ходило. Излага се, че описаните
телесни повреди причинили физически болки, битов дискомфорт, смущения на съня,
които продъжавали и към момента на обарзуване на делото. Пострадала и психиката
на ищеца, за който се твърди че вследствие на изживения шок бил с понижено
настроение, станал тревожен и не се чувствал пълноценен човек. Твърди се, че от
датата на ПТП до образуване на делото бил неработоспособен, имал и загрозяващи
белези по челото.
За увреждащия автомобил, ищецът твърди да има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ по силата на ЗП № BG/02/117002608537 със срок на валидност една година, считано от 29.09.2017
г. до 28.09.2018 г., издадена от ответния застраховател З. „Б.И.“ АД. Въпреки
проведената извънсъдебна процедура пред застрахователя, последният не изпълнил
задължението си да определи и изплати обезщетение в законния срок.
В подкрепа на твърденията си ищецът е посочил за събиране относими
и допустими доказателства.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва предявеният иск със срочно депозиран отговор на
исковата молба, като изцяло по основание и размер. Без да оспорва
застрахователното покритие по отношение на посоченото от ищеца като увреждащо
МПС, сочи че не са ангажирани доказателства по отношение на каквато и да е
причинно следствена връзка между твърдяната вина на застрахования и механизма
на ПТП. Оспорва вината на водача на МПС, при твърдения, че не е ясно кой е
виновен за твърдяното произшествие.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП, който се поддържа от
ищеца, като в тази връзка оспорва по верността на съдържанието му и представения
от ищеца Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 20.02.2018 г. в
частта „Обстоятелства и причини за ПТП“. Моли да се открие производството по
оспорване на документа по реда на чл. 193 от ГПК. Евентуално, твърди, че понесените
от ищеца Ж. увреждания не са резултат единствено на виновното поведение на
водача на л. а. марка Опел, модел
Вектра с рег. № *****, но така също и на противоправното поведение на самия
пострадал, за който се твърди, че нарушил правилата за движение по чл. 15,
ал.5, чл.20, ал.2 и чл.22, ал.1 ЗДвП, като по този начин съпричинил вредата.
Оспорва твърдените от ищеца увреждания да се намират в причинна връзка и да са
следствие от процесното ПТП. Оспорва
твърденията, евентуални получени в следствие на ПТП увреждания, да са довели до
продължителни болки и страдания. Твърди, че заявените от ищците увреждания и
болки и страдания се дължат единствено на предходни заболявания и на хронично – дегенеративните изменения, от които страдал
ищеца. Оспорва твърденията за изживян стрес и душевни страдания на ищците. Оспорва
иска и по размер, при твърдения, че претенциите на ищците са прекомерно
завишени по размер и не отговарят на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В подкрепа на наведените оспорвания ответната страна е направила
относими и допустими искания за назначаване на СМЕ и САТЕ с посочени в отговора
на исковата молба нарочни въпроси.
По същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като му
присъди разноски по списък.
По делото е конституиран като
трето лице - помагач на ответника И.Б.Б., ЕГН **********, адрес: ***, като
е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство и обратен иск от З.
„Б.И.“ АД срещу него с правно основание чл. 500, ал.2 КЗ, в който се поддържа,
че застрахованото лице, причинило инцидента е
управлявало моторното превозно средство, въпреки че не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Пред вид наведените от страни съществени
твърдения и оспорвания, съдът намира, че е не е формиран спор относно
правопораждащото обстоятелство, че към момента на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение
по отношение на увреждащото МПС марка
Опел, модел Вектра с рег. № *****, обектвирано в ЗП № BG/02/117002608537 със срок на валидност една година, считано от
29.09.2017 г. до 28.09.2018 г., издадена от ответника.
Спорът между страните се съсредоточава до изсняване на механизма
на станалото ПТП и преценка на поведението на двамата участници, установяване
на действителните вреди, пряко произтекли от ицнидента, наличието или липсата на съпричиняване от страна на пострадалия и размера на претендираното
обезщетение.
Изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза
установява, че механизмът на ПТП от 10.03.2017 г. е следният: На 30.01.2017 г.
около 5,30 ч. ищецът е управлявал велосипед в с. Търнава по ул. Г. Димитров с
посока към центъра на селото. По същото време л.а марка Опел, модел Вектра с
рег. № ***** се е движил попътно на около 50 км/ч. В района на дом № 140
водачът на автомобила застигнал велосипеда и с предна дясна част ударил щайга,
прикрепена за багажника на велосипеда. Велосипедът се плъзнал по десния край на
бронята, водачът загубил равновесие, тялото е отхвърлено и се е възкачило на
предния капак на МПС, достигнало е челното стъкло и го счупило. След като
известно време тялото е носено върху капака, в резултат на отрицателното
ускорение на автомобила, е паднало на терена. Изведено е по технически път, че
водачът на лекия автомобил е имал обективна възможност да възприеме
своевременно велосипеда и при своевременна реакция да спре преди местоудара.
Ударът е настъпил на около 1 метър вляво от десния край на пътното платно по
посока на движение на двете ППС. Съдът кредитира изводите на автоексперта, като
компететно и обективно дадени.
По делото е приета без оспорвания и съдебномедицинска експертиза, чиито изводи съдът също намира за
компететни и обективни.
Заключението установява, че, в резултат на ПТП, ищецът е получил
следните травмитични увреди: счупване
на ребра от 3-то до 9-то, включително 7, 8, 9-то с разместване вляво; контузия
на главата с охлузване на кожата на челото, сътресение на мозъка, контузия в
областта на ляв лакът и контузия на дясна глезенна става с подкожен хематом.
Ищецът е лекуван консервативно с вливане на физиологични разтвори и приема на
обезболяващи. Възстановителният период е продължил около 5 месеца, като през
първите два месеца болките са били с по-изразен интензитет. Като трайна
последица от инцидента е посочено наличието на белег дясно-челно с диаметър от
около 6 см.
За инцидента е образувано НОХД
№ 463/2018 г. по описа на Белослатенски районен съд, 3 състав, приключило със
споразумение.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна
страна следното:
По отношение съществения за решаване на делото въпрос относно
противоправността и вината в поведението на прекия причинител на вредата, съдът
следва да се позове на разпоредбата на чл. 300 ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието.
В настоящата хипотеза вината и противоптавността
на деянието са установени с одобрено от наказателния съд споразумение за
решаване на делото по гл. 29 НПК, в хода на образуваното НОХД № 463/2018 г. по
описа на Белослатенски районен съд, 3 състав. Този акт е приравнен по правните
си последици на влязла в сила осъдителна присъда и е задължителен за
гражданския съд по горепосочените въпроси. Ето защо настоящият съдебен състав,
при зачитане на установителната сила на споразумението по гл. 29 НПК, приема за
установено, че процесното ПТП и произтеклите от него съставомерни вреди са
виновно причинени от застрахования водач на автомобила в резултат на нарушаване
на правилата за движение по чл. 5, ал.2, т.1 ЗДвП (водачите на МПА са длъжни да
бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението), чл.20,
ал.1 ЗДвП (водачите следва да контролират непрекъснато ППС, което управляват),
чл.20, ал.2 ЗДвП (водачите следва да съобразяват скоростта си на движение с
атмосферните условия, със състоянието на пътя и видимостта, за да са в
състояние да спрат преди всяко предвидимо препятствие), чл.21, ал.1 ЗДвП
(водачите следва да съблюдават установените ограничения на скоростта, в т. ч. в
населено място да не превишават 50 км/ч). Като част от инкриминирания състав е
посочено още, че ПТП е причинено от водач, който не разполага с правоспособност
за управление на МПС от съответния клас.
Предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 30.01.2018
г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба,
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия
текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва
да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия
причинител, осъществил деликта, така и на
обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно:
деяние, противоправност, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл
или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка,
твърдяна от ищците. Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на
всички елементи от състава на непозволеното увреждане. Съобразно чл.
300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и
дали деецът е виновен, поради което съда приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на водача И.Б.Б. и настъпилите в пряка-причинно следствена
връзка с това поведение телесни увреждания довели причиняване на средна телесна
повреда на ищца, са установени в настоящия процес, със споразумение
по НОХД № 463/2018 г. по описа на
Белослатенски районен съд, 3 състав.
В хода на делото от ответната страна е
навела и поддържала възражение за съпричиняване, което се
изразявало в нарушаване на правилата за движение от страна на велосипедиста,
установени в по чл. 15, ал.5, чл.20,
ал.2 и чл.22, ал.1 ЗДвП. Събраните доказателства не установяват велосипедистът
да е нарушавал посочените разпоредби, тъй като е изяснено, че той се е движил
разположен по ширина на пътя на около 1 метър вляво от десния край на пътното
платно, няма данни за несъобразяване на скоростта му, нито това обстоятелство
да е предпоставило настъпването на инцидента. При така изяснената обстановка
съдът намира възражението за съпричиняване за недоказано и неоснователно.
В резултат на станалото ПТП ищецът В.Ж. е получил описаните по –
горе травматични увреди и е претърпял описаните от експертизата болки и
страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с катастрофата, а вината
на водача на лекия автомобил застрахован при ответното дружество бе категорично
установена. При това положение и за да определи справедливо по размер обезщетение
за неимуществени вреди по см. на чл. 52 ЗЗД, съдът взема извършва преценка съгласно указанията,
съдържащи се в Постановление № 4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС, като взема под внимание, че основната травматична увреда,
претърпяна от пострадалия носи медико-биологичните признаци на средна телесна повреда, доколкото е довела до трайно
затруднение на движенията на снагата на постардалото лице. Съдът съобразява
още, че лечебно-възстановителния период е протекъл без усложнения, но в рамките
на 4-5 продължителен месечен период, с интензивна фаза на болките около 2
месеца. Съдът отчита още, че пострадалият е лекуван консервативно, изцяло
медикаментозно, без да са извършвани тежки интеревенции. Няма данни за
ненастъпило възстановяване и функционални дефицити. При съвкупна преценка на гореизложеното,
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението, следващо се на
пострадалото лице, следва да бъде определен на сумата от 25 000 лева,
която се явява адекватна компенсация за търпените болки и страдания. До
посочената сума искът се явява основателен и доказан, като до пълният предявен
размер от 70 000 лева следва да бъде отвхърлен.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва, съдът
приема, че същата се дължи върху присъдената главница считано от датата на
изтичане на тримесечния срок по чл. чл. 496, ал. 1 КЗ, т.е. от 13.07.2018 г. до
окончателното изплащане на сумите.
С Определение от 26.03.2019 г. е приет за разглеждане при условие
на уважаване на прекия иск и обратен иск от З. „Б.И.“ АД срещу подпомагащата
страна с правно основание чл. 500, ал.2 КЗ, в който се поддържа, че
застрахованото лице, причинило инцидента е
управлявало моторното превозно средство, въпреки че не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство. Регресната претенция се поддържа с цена от 1 000 лв.,
като част от 70 000 лв.. Настоящият съдебен състав намира обратния иск за
основателен и доказан, като относно регресното основание, на което се позовава ищецът
по него, са събрани пълни доказателства – от справка рег.
№967000-7520/26.06.2019 г. на ОДМВР-Враца, сектор Пътна полиция, се установява,
че лицето И.Б.Б. с ЕГН ********** няма придобита правоспособност за упралвление
на МПС и издадено свисдетелство за управление към 30.01.2018 г. Този факт съдът
следва да цени за съдебно установен и от споразумението по гл. 29 НПК, с което
е приключило НОХД № 463/2018 г. по описа на
Белослатенски районен съд, 3 състав, тъй като това обстятелство е част от
инкриминирания престъпен състав, по който лицето се е признало за виновно.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноски за сметка на ответника в размер на 162,75 лева съразмерно с уважената
част от иска.
С оглед изхода на делото, съразмерно на уважената част от иска, на
АД „Д.и Х.“, Булстат *****следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
безплатно представителство на ищеца за сметка на ответника в размер на 1 280
лева на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 2 600
лева за сметка на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ***, да заплати на В.Т.Ж.,ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адвокатско дружество „Д.и Х.“,
съдебен адрес:***, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 25 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП от 30.01.2018 г., претендирани пряко от застрахователя, ведно със
законна лихва, считано от 13.07.2018 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер
от 70 000 лв.
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД да заплати на В.Т.Ж. на основание чл. 78,
ал.1 ГПК съдебни разноски, съобразно уважената част от иска, в размер 162,75
лв.
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД да заплати на АД „Д.и Х.“, Булстат *****адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер 1 280 лв.
ОСЪЖДА В.Т.Ж. да заплати на „З.Б.И.“ АД на основание чл. 78, ал.3 ГПК съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер 2 600
лев.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „З.Б.И.“ АД да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер 1 000 лв.
ОСЪЖДА И.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „З.Б.И.“
АД, на основание чл. 500, ал.2, изр.1 КЗ сумата 1 000 лв. – част от сумата
70 000 лв., ведно със законната лихва от 13.07.2018 г. до окончателно
плащане, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
присъдена в полза на В.Т.Ж. при условие, че тази сума бъде заплатена от „З.Б.И.“
АД.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
ответника И.Б.Б., ЕГН **********, адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: