Р Е Ш Е Н И
Е
№………./08.12.2016г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на осми
ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНКА ДРИНГОВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа
докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 1186 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.521, ал.3 вр. чл.436 от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 9448/25.05.2016г., подадена от Г.И.К., ЕГН ********** ***,
чрез пълномощника му адв. Н.П. *** срещу
постановление за определяне равностойността на л.а. „Форд Мондео“
с рег. № В 4996 СН от 03.05.2016г. на ДСИ при ВРС, постановено по изп. дело № 20163110401020 на СИС при ВРС.
Жалбоподателят
намира за незаконосъобразно обжалваното постановление поради допуснати
процесуални нарушения. Счита, че постановлението не е съобразено с писмените
доказателства, а оценката не е обективна и не съответства на действителните
пазарни условия и цени. Намира за необективни констатациите и заключението на
вещите лица за състоянието на отделните системи на оценяваната вещ. Счита, че
ДСИ е допуснал процесуално нарушение, като е приел за обективно заключението на
вещото лице, без да го обсъди заедно с другите доказателства по делото.
Отправеното искане е да се отмени обжалваното постановление. Моли и за присъждане
на направените по делото разноски.
В срока по чл.436, ал.2 от ГПК взискателят Н.П.П. е депозирала отговор, с който изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното постановление
като правилно и законосъобразно.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК ДСИ
Людмил Станев е приложил към жалбата мотиви на обжалваното действие.
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащо
на обжалване действие и е допустима, а разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Изпълнително дело №
20163110401020 по описа на СИС при ВРС № 20157110400341 е образувано въз основа на
представен изпълнителен лист, издаден на 18.12.2015г. по гр.д. № 13399/2014г.
по описа на ВРС, с който Г.И. К. е осъден да предаде на Н.П.П.
владението на движима вещ, представляваща л.а.
„Форд Мондео 1.8 TDI“,
с рег. № В 4996 СН, цвят син, рама № WFOAXX6BBARJ46158,
двигател ARJ46158.
Поканата
за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 26.01.2016г., който, в
предоставения му двуседмичен срок е предал на съдебния изпълнител един брой
ключ и свидетелството за регистрация на автомобила и е уведомил за възможността
взискателят да получи, в удобно за него време, вещта.
С молба от 09.03.2016г. взискателят е отправил искане
към ДСИ за пристъпване към събиране на равностойността на вещта, предмет на
изпълнението. На 06.04.2016г. ДСИ, в присъствието на страните и вещо лице, е
извършил оглед на лекия автомобил. От съставения протокол се установява, че МПС
е било лош външен вид – липсват задна броня, капачка на резервоара, свещи, част
от оборудването на двигателя е демонтирано и др., както и лош вид на купето –
обрасъл в храсти.
С
молба от 07.04.2016г. длъжникът е представил на ДСИ писмени доказателства –
протокол за предупреждение от 26.04.2007г.; заключение по АТЕ от 28.06.2007г.,
проведена по досъдебно производство; присъда от 29.09.2011г. по ВНОХД №
486/2011г. на ВОС; определение за ВРС за връщане на ключ за лекия автомобил, в
подкрепа на твърденията си, че процесният автомобил
не е местен и ползван от 2007г., че взискателят е
получил равностойността му по проведеното наказателно производство, както и че
от 2012г. взискателят е разполагал с втори ключ за
автомобила.
От
заключението на вещото лице инж. Г. И. Д. по проведената по изпълнителното дело
авто – техническа експертиза се установява, че общото
състояние на лекия автомобил го прави негоден за експлоатация и че ако същият е
в нормално състояние, за да се употребява по предназначение, то неговата
пазарна цена е около 1500 лв.
С
обжалваното постановление от 03.05.2016г. ДСИ е определил равностойност на
лекия автомобил в размер на 1500 лв.
Пред
въззивната инстанция е изслушано заключението по
тричленна съдебно авто- техническа експертиза, от
което се установява, че към момента на огледа автомобилът е в лошо състояние,
олющена боя, с множество следи от корозия по купето, липсваща задна броня,
деформации на ламарината по покрива на купето, а долната част на купето е толкова корозирала, че през
образуваните процепи е поникнала храстовидна растителност, двигателят не
работи. В заключение експертите са приели, че процесният
лек автомобил не е годен за ползване по предназначение, както и че към датата
на предявяване на иска с правно основание чл.108 от ЗС по гр.д. № 13399/2014г.
по описа на ВРС – 24.10.2014г. левовата му равностойност е 250 лв. В съдебно
заседание вещите лица заявяват, че и към момента на огледа левовата
равностойност на автомобила е в същия размер.
По
делото са събрани и гласни доказателства посредством разпит на водените от
страните свидетели. Свидетелите на жалбоподателят - Д. С. С. и Х. Л. Щ.
излагат, че през 2014г. на два пъти са придружавали сина на Н.П. – А. до
автосалон в Кайсиева градина, за да вземат автомобила. Сочат, че колата не била
в много добро състояние, но видимо изглеждала да е в движение, за разлика от
състоянието й през 2016г., когато вече била в много лошо състояние и не било
възможно да се използва.
Св.
Д.А. Д. излага, че има сервиз, съседен на този на длъжника. Сочи, че лек
автомобил „Форд“ е паркиран пред портала на сервиза и от 2008г.-2009г. до
момента не е местен. Свидетелят последно е виждал автомобила през месец май 2016г.,
но излага, че през последните 5-6 години автомобилът е бил обрасъл с
растителност, а от 7-8 години е бил със спаднали гуми и неговото мнение на
монтьор е, че този автомобил не би могъл да се преведе в движение. Св. А. С. А.
работи в сервиза на длъжника от 2010г. и също излага, че процесният
автомобил е паркиран пред сервиза. Преди две години, както и сега автомобилът
бил в храсталаци, със спаднали гуми, не знае някой да се е интересувал или
местил колата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 521, ал. 2 от ГПК, ако вещта не се намира у длъжника или е
развалена, от длъжника се събира равностойността й. Ако последната не e посочена
в изпълнителния лист, тя се определя от съдебният изпълнител.
В
конкретния случай безспорно се установява, че процесният
лек автомобил е в състояние, което прави невъзможно употребата му по
предназначение. Това състояние е обусловило и действията на съдебния изпълнител
да приеме, че вещта е развалена по смисъла на закона и да пристъпи към събиране
на паричния й еквивалент по искане на взискателя.
Равностойността на вещта представлява реалната стойност на същата. Законът не
определя изрично към кой момент следва да се съобрази състоянието на вещта, за
да се определи нейната равностойност. В правната теория и съдебна практика са
застъпени три становища. Според едното правно релевантният момент е
състоянието, в което се е намирала вещта при предявяването на иска, по който е
издаден изпълнителния лист /в този смисъл „Изпълнително производство на НР
България“ на Г. М., изд. 1989г. УИ „Климент Охридски“/. Проф. Ж. С. счита, че
това е времето на повреждане, унищожаване или изгубване на вещта. В практиката
се приема, че това е деня, в който съдебният изпълнител е констатирал липсата
или повреждането на вещта. В настоящия казус се установи, че състоянието на
лекия автомобил е било много лошо към деня на извършения оглед на вещта от ДСИ
и страните по изпълнителното дело, която констатация е обективирана
в протокола от 06.04.2016г. и съдебният изпълнител назначил автотехническа
експертиза. В случая не може да се определи кога е повредена вещта, тъй като увредата е в резултат на продължил близо 10 години период,
през който лекият автомобил не се е използвал по предназначение, не се е
движил, а е бил паркиран на открито място и изложен на атмосферни влияния. От
друга страна, от събраните гласни доказателства съдът приема, че и към датата
на предявяване на иска с правно основание чл.108 от ЗС – 22.10.2014г.
състоянието на процесния автомобил е било идентично с
това от 06.04.2016г. В този смисъл са показанията на свидетелите Д. и А. и
които съдът кредитира като непосредствени и последователни. Според експертното
мнение на вещите лица по проведената тричленна автотехническа
експертиза, левовата равностойност на лекия автомобил в състоянието, в което е
бил както към 22.10.2014г., така и към 06.04.2016г. е 250 лв. Следователно,
равностойността на процесния лек автомобил следва да
се определи в размер на 250 лв.
По изложените съображения предявената жалба
се преценя като основателна, а постановлението на ДСИ от 03.05.2016г. изменено.
Съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и отправеното
искане насрещната страна следва да заплати на жалбоподателя направените
разноски пред настоящата инстанция в размер на 655 лв., подробно описани в
представения списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Варненския
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 9448/25.05.2016г. от Г.И.К.,
ЕГН ********** *** постановление за определяне равностойността на л.а. „Форд Мондео“ с рег. № В 4996 СН от 03.05.2016г. на ДСИ при ВРС,
постановено по изп. дело № 20163110401020 на СИС при
ВРС за разликата над 250лв. до 1500лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ равностойността на л.а. „Форд Мондео 1.8 TDI“, с рег. № В 4996
СН, цвят син, рама № WFOAXX6BBARJ46158, двигател ARJ46158 в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА
Н.П.П., ЕГН ********** *** да заплати на Г.И.К., ЕГН ********** ***
сумата от 655
лв. /шестстотин петдесет и пет лева/, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.