№ 796
гр. Ловеч, 28.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500438 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Сити Кеш“ ООД против
разпореждане № 1836/02.09.2022 г., по ч.гр.д. № 1368/2022 г. на РС Ловеч, с
което заявлението на частния жалбоподател против П. М. К. е отхвърлено
изцяло за посочените в него суми.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на
атакуваното разпореждане, свеждащи се до необоснованост и постановяване
при нарушение на съдопроизводствните правила.
В частната жалба се изразява несъгласие с изводите на съда относно:
естеството на неустойката в договора за кредит и третирането й като
неравноправна клауза; цялостното отхвърляне на заявлението, при
игнориране на правилата, задължаващи длъжника да върне чистата сума, при
евентуално наличие на нищожни клаузи, както и при несъобразяване, че
предложеното от длъжника изпълнение не е достатъчно да покрие размера на
дължимата главница и договорната лихва. В частната жалба е направено
искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за
изпълнение за отхвърлените по заявлението суми.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване
по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното
разпореждане е връчено на 07.09.2022 г., а частната жалба е подадена на
14.09.2022 г., видно от положения върху нея щемпел. За частния
жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му
част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване
1
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на
претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От фактическа страна се установява, че със заявлението, по което е
образувано производството пред първоинстанционния съд, от заявителя е
поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните
суми: 281,07 лв. – главница, 16,71 лв. – възнаградителна лихва, 62,22 лв. –
договорна неустойка; 17,17 лв. – законна лихва за забава, 75 лв. – неустойка
за забава. В обстоятелствената част на заявлението е посочено: че вземанията
произтичат от договор за паричен заем № 599075/29.11.2021 г. сключен
между заемателя П. М. К. и заемодателя „Сити Кеш“ ООД в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит; че по същия договор
заемателят получил от заемодателя сумата от 300 лв.; че с договора
заемателят се задължил да предостави обезпечение и че при неизпълнение на
това му задължение, дължал на заемодателя неустойка в размер на 118,27 лв.;
че броят на погасителните вноски е 17 и техният общ размер от 442 лв. се
формира от главница, възнаградителна лихва и неустойка; че падежът на
всяка от вноските е настъпил, но предложеното от заемателя плащане е в
размер на сумата от 82 лв.; че заради забавата на заемателя кредиторът
начислил законна лихва в размер на 17,17 лв. и неустойка в размер на 75 лв.
За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК, заповедният съд приел, че
съдържащите се в договора уговорки, въз основа на които се претендират
вземанията за главница, договорна лихва, неустойки и законна лихва, са
нищожни.
От правна страна съдът приема следното:
Заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането
не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това (чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК). Проверка в
очертания обхват е извършена от районния съд, който квалифицирайки
съответствие уговорки като нищожни, отрекъл дължимост на всички
претендирани от заявителя вземания.
Окръжен съд Ловеч намира за правилен извода на районния съд за
нищожност на част от уговорките в договора, въз основа на които се
претендира вземанията за договорна лихва, за неустойка поради
неизпълнение на обещаното обезпечение и поради забава.
Правилно и с оглед съдържанието на сделката районният съд е приел,
че към договора следва да се прилага Закона за потребителския кредит (ЗПК).
В съответствие със закона и с оглед притежаваното от длъжника качество на
потребител съдът е извършил проверка за това дали искането в заявлението
не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали то е основавано на
неравноправна клауза в договора (чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК). Разпоредбата
на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от Закона за защита на
2
потребителите (ЗЗП), според който неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. След като в заявлението
няма означение на ГПР и не става ясно как е формиран размерът на
възнаградителната лихва, за съда не е налице възможност да прецени дали
това не съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, т. е.
дали не се претендира необосновано високо обезщетение.
Изхождайки от твърденията в заявлението за относно съдържанието на
уговорката за неустойка за неизпълнение, настоящият състав приема, че
същата е нищожна, поради противоречие със закона и добрите нрави (чл. 26,
ал. 1 ЗЗД). Непротиворечиво и утвърдено в съдебната практика е разбирането,
че клаузата за неустойка е нищожна, когато е уговорена извън присъщите й
функции (ТР-1-10-ОСГТК, т. 3) и в разрез с принципа за добросъвестност в
гражданските и търговските правоотношения. В случая уговорената между
страните неустойка за непредставяне на обезпечение чрез банкова гаранция
или намиране на двама поръчители, излиза извън присъщата обезщетителна
функция. Проявлението на тази функция е компенсиране на кредитора за
вредите от неизпълнението (пълното или неточно изпълнение с оглед
характеристиките време, количество и качеството) чрез получаване на
благото от неустойката. Вредите за кредитора от неизпълнението на
задълженията по договора за потребителски кредит се проявяват с
неосигуряване на следните дължими престации - за връщане на
предоставените в заем парични средства, за заплащане на възнаграждение за
тяхното ползване и реалните разходи по събирането. Уговорената между
страните неустойка в случая не обезпечава възстановяването на тези вреди от
неизпълнение на задълженията по договора, а евентуални такива от
непредставянето на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство,
затова тя надхвърля обезщетителната функция. Неустойката в случая е
свързана единствено с неизпълнение на задължението на кредитополучателя
за осигуряване на поръчители или банкова гаранция. Предвид акцесорния
характер на това задължение, неизпълнението му не води до самостоятелни
неблагоприятни последици, а единствено парира възможен механизъм за
тяхното избягване. Такъв механизъм, обаче, е бил изначално несигурен,
защото кредиторът е поел риск да отпусне реално необезпечен, а само
обезпечаем кредит. Налице е противоречие с принципа на добросъвестността,
защото уговорката за неустойка е свързана с реално неизпълними
задължения. Кредиторът разполага с достатъчно много източници на
информация, за да оцени предварително кредитоспособността на потребителя
(чл. 16 ЗПК) и ако оценката му е лоша, той може да откаже предоставяне на
кредит (чл. 18 ЗПК), вместо да сключи договора за потребителски кредит.
Законосъобразно е отказано да се издаде заповед за изпълнение за
вземането за законна лихва в размер на 17,17 лв. и неустойка в размер на 75
лв. Правилен е изводът на районния съд за противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК
3
на уговорката, от която произтича вземането за неустойка в размер на 75 лв.
Според твърденията в заявлението и цитираната в него уговорка (чл. 6.2. от
договора), при забава, кредитополучателят дължи заплащане на таксите,
определение в Тарифата на за такси на „Сити кеш“, като с позоваване на
същата уговорка и текст от Тарифата се поддържа, начисляване на неустойка
в размер на 75 лв. Така очертания механизъм на формиране на неустойката е в
противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК, защото допуска възникване на вземане за
забавено изпълнение в размер, по-висок от този на законната лихва. При
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва (чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК). Претенцията за законна
лихва от 17,17 лв. обаче също не следва да се уважава, тъй като заявителят не
е означил как и от падежите на кои вноски се формира периода на същата
лихва.
При недействителност на договора за потребителски кредит
потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи
заплащане на лихва или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). В този смисъл
заявлението следва да се уважи само за част от главницата, формирана с
приспадане от чистата сума по кредита (300 лв.) на предложеното от
кредитополучателя изпълнение от 82 лв., а именно за сумата от 218 лв.
Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно в
частта, с която заявлението е отхвърлено за същата сума и да се постанови
издаването на заповед за изпълнение за 218 лв. – непогасена главница по
договор за договор за паричен заем № 599075/29.11.2021 г. сключен между
заемателя П. М. К. и заемодателя „Сити Кеш“ ООД.
Освен за нея, заповед следва да се издаде и за съответната част от
съдебните разноски, определена съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК
(според уважения размер на претендираните по заявлението суми), а именно:
12,05 лв.- държавна такса по ч.гр.д. № 1368/2022 г. на РС Ловеч, съобразно
частичната основателност на заявлението; за 7,23 лв. – държавна такса по
ч.гр.д. № 438/2022 г. на ОС Ловеч, съобразно частичната основателност на
жалбата; както и за сумата от 100 лв., представляваща общ размер на
претендираното юрисконсултско възнаграждение, определен за всяка от
двете инстанции при минимума от 50 лв., установен в чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
В останалата част разпореждането е правилно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1836/02.09.2022 г., по ч.гр.д. № 1368/2022 г.
на РС Ловеч в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от „Сити
4
Кеш“ ООД против П. М. К. за сумата от 218 лв. – непогасена главница по
договор за договор за паричен заем № 599075/29.11.2021 г. сключен между
заемателя П. М. К. и заемодателя „Сити Кеш“ ООД, както и за съответната
част от разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в полза на „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 против П. М. К., с
ЕГН **********, с адрес: с. Александрово, Община Ловеч, ул. „Райко
Даскалов“ № 1 за сумата от 218 лв., представляваща непогасена главница по
договор за договор за паричен заем № 599075/29.11.2021 г. сключен между
заемателя П. М. К. и заемодателя „Сити Кеш“ ООД, както и за 12,05 лв. -
държавна такса по ч.гр.д. № 1368/2022 г. на РС Ловеч, за 7,23 лв. – държавна
такса по ч.гр.д. № 438/2022 г. на ОС Ловеч, за 100 лв. – общ размер на
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Ловеч за издаване на заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1836/02.09.2022 г., по ч.гр.д. №
1368/2022 г. на РС Ловеч в останалата му част.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5