№ 1520
гр. Варна, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20213100900028 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото произнасяне е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК и е инициирано от искане,
обективирано в молба вх. № 22282/03.11.2021 г. от АН. Л. Т., ЕГН **********, с
местожителство в *******, за изменение на постановеното Решение № 358/08.10.2021 г., в
частта за разноските, чрез присъждане на сумата 1150.78 лв., адвокатско възнаграждение за
подаване на възражение в границите на заповедното производство, вместо присъдените
300.00 лв.
В границите на предоставения срок „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“, № 100, ет. 3, депозира
становище, в което счита отправеното искане за изменение на решението за неоснователно.
Счита, че определянето на адвокатско възнаграждение за подаването на възражение по чл.
414 ГПК не следва да бъде обвързвано с начина на изчисляване на адвокатското
възнаграждение на заявителя в заповедно производство.
Съдът след запознаване с доказателствата по делото, констатира следното:
По допустимостта: Искането за изменение на постановеното Решение, в частта за
разноските, е направено с нарочна молба, депозирана на 03.11.2021 г. Решението, чието
изменение се претендира подлежи на обжалване, поради което молбата за изменението му
следва да бъде подадена в границите на срока за обжалването му. Така, при наличните
данни за съобщаването му на ответника на 22.10.2021 г., искането обективирано в
депозираната на 03.11.2021 г. молба, попада в границите на предвидения в закона срок и се
явява допустимо.
Разгледано по същество искането се преценява като неоснователно.
Съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът по искане на страните може да
допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Целта на Закона е да
бъде изчислен и присъден точния размер на дължимите разноски на всяка страна, за всяка
инстанция. При молба на някоя от страните съдът извършва проверка на присъдените
1
разноски и при необходимост изменя решението или при липса на произнасяне по
разноските – допълва решението с такова произнасяне.
Видно от постановеното решение е, че съдът се е произнесъл по разноските и е
изложил конкретни изчисления и мотиви в тази насока, в т.ч. е обсъдено и релевираното от
страна на ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалният представител на ответника, конкретно за заповедното производство.
Претендираното за присъждане възнаграждение от 2500.00 лв., е било редуцирано до сумата
300.00 лв., в резултат на прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 6, т. 3 от Наредба №
1/2004 г. за МРАВ.
В конкретния случай, отправеното искане по реда на чл. 248 ГПК е за присъждане на
размер на адвокатско възнаграждение, не в претендирания от 2500.00 лв., а в изчислен от
процесуалния представител, по реда на чл. 7, ал. 7, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.
(макар и това да не е изрично посочено), т.е. на базата на половината от стойностите на
претендираните суми.
Настоящият състав не намира основание за приложение на посочената по-горе
разпоредба от Наредба № 1/2004 г. Това е така, защото подаването на възражение по чл. 414
ГПК не е сред изрично посочените в Наредба № 1 хипотези, поради която причина
настоящият състав е определени възражението при приложението на пар. 1 от Наредбата –
по аналогия. В случая, видно от материалите по заповедното производство е, че
депозираното от ответника възражение, макар и не е изпълнено на утвърдения образец,
всъщност възпроизвежда неговия текст и не съдържа други изявления или възражения освен
простото отричане на дължимостта на вземането, т.е. е бланкетно. Следва да бъде посочено
и, че подаването на възражение е една от възможностите за защита срещу издадената
заповед и следователно адвокатското възнаграждение за това действие не може по аналогия
да бъде обвързано с материалния интерес по заповедта.
Безспорно обаче е, че преди попълването на бланкетното възражение, адвокатът
следва да се запознае с делото и съдържащите се в него доказателства, след което да
консултира длъжника дали да бъде подавано възражение срещу заповедта, изцяло или
отчасти, поради което и съдът е преценил, че най-бизка до тази дейност е хипотезата,
залегнала в т. 3 от чл. 6 от Наредба № 1/2004 г., поради което и я е приложил по аналогия.
Поради което и се налага се извода, че не са налице основания за изменение на така
постановеното в решението в частта за разноските, присъдени в полза на ответника, за
заповедното производство, поради което искането в тази посока следва да бъде оставено без
уважение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК,
2
обективирано в молба вх. № 22282/03.11.2021 г. от АН. Л. Т., ЕГН **********, с
местожителство в *******, за изменение на постановеното Решение № 358/08.10.2021 г., в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщаването му пред
ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3