Р Е Ш Е Н И Е
Ардино, 19.05.2017 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- Ардино, в публично заседание
проведено на девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ
при участието на секретаря Неше Исмаил, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19 по описа на РС- Ардино за 2017
г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен специален положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК, при цена на иска 6 530,85 лева;
Постъпила
е ИМ от Н.М.Д., ЕГН: **********,***, против З.В.Х., ЕГН: **********,***, с
правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, при цена на иска
6 530,85 лева;
Посочва се
от ищцата, че с Изпълнителен лист от 01.10.2013 г., издаден по ЧГД № 118 / 2013
г. по описа на Районен съд- Ардино, тя е била осъдена да заплати на
ответницата, сумата в размер на 14 000.00 лева по 2 броя запис на заповеди от
30.10.2010 г. с падеж -31.12.2010 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 01.10.2013 г. до пълното изплащане на вземането, както и
сумата от 810.00 лева разноски по делото- внесена ДТ в размер на 280.00 лв. и
530.00 лв. за възнаграждение за адвокат. Въз основа на цитирания изпълнителен
лист в Съдебно изпълнителна служба при Районен съд - гр. Ардино, ответницата е
образувала изпълнително дело № 25 от 2013 г. сочи се от ищцата, че след като е
получила покана за доброволно изпълнение по горецитираното
изпълнително дело, е разговаряла с ответницата, при което са постигнали
съгласие за извънсъдебно уреждане на отношенията си. Твърди се, че на
26.11.2013 г. тя и ответницата са сключили извънсъдебно Споразумение, с per. № 11279 от 26.11.2013 г. на Д.Г. -
нотариус с район на действие Районен съд - Кърджали, с per. № 251 на Нотариалната камара, по силата на което ищцата
се е задължила да върне на ответницата сума в размер на 14 000.00 лева, при
условия и ред, подробно описани в споразумението, а ответницата от своя страна
се е задължила след влизане в сила на споразумението, да прекрати образуваното
срещу ищцата изпълнително дело № 25 по описа на Съдебно изпълнителна служба при
Районен съд - Ардино. Сочи се от ищцата, че в последния абзац от горецитираното споразумение е посочено, че същото влиза в
сила от датата на сключването му, а именно- 26.11.2013 г., но това до
настоящият момент не било направено. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата
на чл. 433, aл. 1 от ГПК - изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят
е поискал това писмено, а съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК - разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се
прекрати съгласно чл. 433, т.е. в случаите, в които взискателят
поиска прекратяване на изпълнителното производство, разноските остават за
негова сметка.
В
изпълнение на постигнатото между ищцата и ответницата споразумение се сочи в
депозираната ИМ, ищцата лично или чрез своя съпруг- САБАХАТИН АЛИ Д., с ЕГН **********,***,
е започнала ежемесечно да погасява задължението си по реда, посочен в
споразумението, а именно: всеки месец тя /през месец 12.2013 г./ и нейният
съпруг /считано от 2014 г., тъй като ищцата заминала за чужбина/, са отивали на
работното място на ответницата - клон на банка „ДСК" ЕАД- Ардино (с. Бял
извор), и са давали на ответницата, на ръка, и в брой, уговорената месечна сума
за погасяване на задължението на ищцата, като ответницата попълвала вносна
бележка, отразяваща внесената сума, която ищцата, респективно съпругът й,
подписвали със съзнанието, че платената на ответницата сума е относима за погасяване на задължението на ищцата по
постигнатото между страните споразумение. Посочва се, че както ищцата, така и
нейният съпруг били със съзнанието, че изпълнително дело № 25 по описа на
Съдебно изпълнителна служба при Районен съд - Ардино е прекратено. Навеждат се
доводи, че през цялото това време /от датата на подписване на споразумението-
26.11.2013 г. до м.07.2016 г./, ответницата е поддържала у ищцата заблуждение,
че изпълнително дело № 25 по описа на Съдебно изпълнителна служба при Районен
съд - Ардино е било прекратено, което обстоятелство се потвърждавало и от
факта, че сумите, които ищцата и съпругът й са внасяли, са постъпвали по
личната банкова сметка ***, с изключение на няколко суми, за които тя нямала
разписки и за които едва след снабдяването й с доказателства за размера на
дадените от нея суми на ответницата, е разбрала, че същите са преведени по
сметката на Съдебно изпълнителна служба при Районен съд — Ардино през м.
02.2016 г., м 03.2016 г., м. 04.2016 г. и м. 06.2016 г. Сочи се от ищцата, че
тя и съпругът й са давали парите за изпълнение
на Споразумението на ответницата лично, на ръка и в брой, а тя е попълвала
вносните бележки, след което в повечето случаи им е давала екземпляр от същите.
Сумите, които ищцата лично и чрез нейният съпруг е платила на ръка, в брой
на ответницата, били платени на дати и в размер, както следва:
На
29.11.2013 г. - сума в размер на 900.00 лв.
На
27.12.2013 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
24.01.2014 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
24.02.2014 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
26.03.2014 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
25.04.2014 г. сума в размер на 300.00
лв.
На
16.05.2014 г.-сума в размер на 300.00 лв.
На
20.06.2014 г. - сума в размер на 300.00 Лв.
На
21.07.2014 г. - сума в размер на 300.00 лв.
Нa 15.08.2014 г. - сума в размер на
300.00 лв.
На
17.09.2014 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
17.10.2014 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
05.11.2014 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
10.12.2014 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
23.01.2015 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
25.02.2015 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
25.03.2015 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
24.04.2015 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
25.05.2015 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
24.06.2015 г. -сума в размер на 300.00 лв.
На
24.07.2015 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
24.08.2015 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
25.09.2015 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
26.10.2015 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
25.11.2015 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
28.12.2015 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
25.01.2016 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
24.02.2016 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
25.03.2016 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
25.04.2016 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
25.05.2016 г. - сума в размер на 300.00 лв.
На
29.06.2016 г. - сума в размер на 300.00 лв.
Ищцата навежда доводи,
че в началото на месец 07.2016 г., решила да продаде собствения си поземлен
имот № 13106 по плана на с. Бял извор, Община Ардино, обл. Кърджали, целият с площ 13 726 кв.м,, ведно с
построените в него сгради, подробно описани в представеното към настоящата
искова молба пълномощно, с per. №
1920 и per. №
1921 от 13.07.2016 г. по описа на Наско Борисов - нотариус с район на действие PC - гр. Ардино, с per. № 670 на Нотариалната камара. Твърди
се, че преди продажбата била направена справка за тежести върху имота и се
оказало, че върху същия има наложена възбрана от държавен съдебен изпълнител,
по изпълнително дело № 25 по описа на Съдебно изпълнителна служба при Районен
съд - гр. Ардино. След справка в Съдебно изпълнителна служба при Районен съд -
гр. Ардино, ищцата разбрала, че образуваното срещу нея изпълнително дело № 25
по описа на Съдебно изпълнителна служба при Районен съд- Ардино не било
прекратено и ответницата изобщо не е представила в Съдебно изпълнителна служба
при Районен съд- Ардино сключеното между
тях Споразумение с per. №
11279 от 26.11.2013 г. на Д.Г. - нотариус с район на действие Районен съд -
Кърджали, с per. №
251 на Нотариалната камара. С оглед осъществяване продажбата на горецитирания имот, съответно вдигане на възбраната и
прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 25, ищцата е
внесла изцяло дължимата до момента по изпълнителното дело сума в размер на 10
330.85 лв. Сочи се, че сумата била
внесена, както следва: на 22.07.2016 г.- 10 249.26 лв. и на 25.07.2016
г. - 81.59 лв.
Навеждат се доводи, че
при положение, че ищцата и ответницата са постигнали споразумение, по силата на
което, тя се е била задължила да заплати на ответницата сума в размер на 14
000.00 лв., а реално платената от нея сума била в размер на 20 530.85 лв., с
бездействието си, в резултат от неизпълнението на постигнатото споразумение,
ответницата й причинила имотна вреда в размер на 6 530.85 лв.
Предвид настъпилата за
ищцата имотна вреда, вследствие поддържаното от страна на ответницата
заблуждение относно прекратяване на изпълнителното производство срещу нея се
сочи в ИМ, е била сезирала Районна прокуратура- Ардино, като с Постановление от
25.10.2016 г., Районна прокуратура - гр. Ардино е отказала образуването на
досъдебно производство срещу ответницата, с мотив за несъставомерност
на деянието в хипотезата на чл. 209, ал. 1 от НК.
Посочва се, че по
повод, подадено от ищцата Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, било образувано ч.гр.д. № 167/2016 г. по описа на Районен съд-
Ардино, като в законоустановения срок, ответницата е депозирала възражение по
чл. 414 от ГПК срещу Заповедта за изпълнение, постановена по ч.гр.д. № 167 /
2016 г. по описа на Районен съд- Ардино, и се твърди, че изложените от
ответницата твърдения в подаденото от същата възражение не отговаряли на
истината. Сочи се, че към настоящия момент, присъдените на ищцата със Заповед
за изпълнение, постановена по ч.гр.д. № 167 / 2016 г. по описа на Районен съд -
Ардино суми, не са били заплатени от ответницата.
Всичко изложено
по-горе обосновавало наличието на правен интерес от страна на ищцата да предяви
на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, иск за установяване на вземането й по Заповед за изпълнение постановена по
ч.гр.д. № 167/2016 г. по описа на Районен сьд – Ардино, възлизащи в размер на
6 530 лева.
Предвид
гореизложеното, ищцата моли страните да бъдат призовани на съд и след като
съдът се увери в основателността на претенцията й, да постанови решение, с
което да признае за установено по
отношение на З.В.Х., с ЕГН **********- ответник в настоящото производство, че
дължи на ищцата Н.М.Д., с ЕГН: **********, сумата в размер на 6 530.85 лв.
(шест хиляди петстотин и тридесет лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, възникнали,
вследствие неизпълнение на поетото от ответницата З.В.Х., с ЕГН **********,
задължение за прекратяване на изпълнително дело № 25 по описа на Съдебно
изпълнителна служба при Районен съд - гр. Ардино, ведно със законната лихва
върху главницата от 6 530.85 лв., считано от 14.12.2016 г.- датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на сумата и разноските по ч.гр.д. №
167 / 2016 г. по описа на Районен съд - гр. Ардино за издаване на заповедта за
изпълнение, съгласно Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
постановена по ч.гр.д. № 167 / 2016 г. по описа на Районен съд- Ардино. Претендират
се и направените по заповедното и в това производство разноски в общ размер на
1 661,24 лева.
В СЗ ищцата не се
явява, представлява се от адвокат Д.К. ***. В ход по същество процесуалният
представител на ищцата намира иска за основателен и напълно доказан и моли съда
да го уважи изцяло по изложения петитум. Претендират
се направените разноски в това производство и тези, които са били направени по
Ч.Гр. Дело № 167/2016 г. по описа на РС- Ардино.
В срока по чл. 131 от ГПК, от ответницата по делото З.В.Х., с ЕГН **********, чрез
процесуален представител е постъпил писмен отговор.
Ответната страна
намира предяведият иск с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за процесуално
недопустим. Искът се намира от страната също така за неоснователен. Оспорват се
изцяло изложените от ищцата обстоятелства в ИМ, които се намират за неверни и
неоснователни. Прави се възражение за нищожност на клауза от постигнатото между
страните извънсъдебно Споразумение, с per. № 11279 от 26.11.2013 г. на Д.Г. -
нотариус с район на действие Районен съд - Кърджали, с per. № 251 на Нотариалната камара, а именно- ал. 4 на чл. 2 от
това споразумение, което се намира от страната за нищожно, противоречащо на чл.
26 от ЗЗД.
В СЗ ответната страна
не се явява, представлява се от адвокат Д.Ш. ***. В ход по същество
процесуалният представител на ответницата намира иска за неоснователен и
недоказан и моли съда да го отхвърли изцяло. Претендират се деловодните
разноски.
СЪДЪТ, въз основа на
твърденията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в
съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приетото като доказателство по делото- заверено копие от
ИЛ/01.10.2013 г., издаден по Ч.Гр. Дело № 118/2013 г по описа на РС- Ардино, се
установява, че ищцата по делото Н.Д. е била осъдена да заплати на
ответницата, сумата в размер на 14 000.00 лева по 2 броя запис на заповеди от
30.10.2010 г. с падеж- 31.12.2010 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 01.10.2013 г. до пълното изплащане на вземането, както и
сумата от 810.00 лева разноски по делото- внесена ДТ в размер на 280.00 лв. и
530.00 лв. за възнаграждение за адвокат.
От друго прието по
делото доказателство- Изпълнително дело № 25/2013 г. по описа на ДСИ при РС-
Ардино се установява, че поканата за доброволно изпълнение на задължението по
образуваното изпълнително дело № 25/2013 г. по описа на ДСИ при РС- Ардино е
била връчена на длъжницата (ищцата) Н.Д. на 18. 11.2013 г. (л. 44 от делото).
От същото това доказателство се установява, че от образуването на
изпълнителното дело 07.11.2013 г. до неговото прекратяване на 17.08.2016 г., по
делото са постъпили пет вноски за погасяване на задължението, съответно на
24.02.2016 г. 300.00 лева, внесена от длъжницата Н.Д., на 25.03.2016 г. –
300.00 лева, внесена от длъжницата Н.Д., на 25.04.2016 г. 300.00 лева, внесена
от длъжницата Н.Д., на 25.05.2016 г. 300.00 лева, внесена от длъжницата Н.Д.,
на 29.06.2016 г. 300.00 лева, внесена от длъжницата Н.Д., като на 22.07.2016 г.
цялата сума по остатъка на задължението в размер на 10 249.26 лева е била
внесена от длъжницата по делото и ищец в настоящото производство Н.Д.. На
25.07.2016 г. длъжницата по делото довнася и сумата от 81.59 лева отново по
същото ИД № 25/2013 г. по описа на ДСИ при РС- Ардино.
От приетото по
делото писмено доказателство- Заверено копие от Споразумение, с per. № 11279 от
26.11.2013 г. на Д.Г. - нотариус с район на действие Районен съд - Кърджали, с per. № 251
на Нотариалната камара, което е било сключено между страните в настоящото
производство се установява, че в срока на доброволно изпълнение на задължението
по ИД № 25/2013 г по описа на ДСИ при РС- Ардино, ищцата се е задължила да
върне на ответницата сума в размер на 14 000.00 лева, при условия и ред,
подробно описани в споразумението, а ответницата от своя страна се е задължила
след влизане в сила на споразумението (в деня на подписването- 26.11.2013 г.), да прекрати ( Чл. 4, ал. 2 от
Споразумението) образуваното срещу ищцата изпълнително дело № 25/2013 г. по
описа на Съдебно изпълнителна служба при Районен съд - Ардино.
От приетите по
делото писмени доказателства- 33 броя вносни бележки се установява, че за
периода от 29.11.2013 г. до 29.06.2016 г. ищцата лично или чрез трети лица е предала
на ответницата по делото, както и внесени по сметката на ДСИ при РС- Ардино,
сумата в размер 10 200.00 лева, за погасяване на задължение по Гр. дело №
118/2013 г. по описа на РС- Ардинои ИД № 25/2013 г.
по описа на ДСИ при РС- Ардино.
От приетите по
делото писмени доказателства Вносни бележки 09317773/22.07.2016 г. и
00097315/25.07.2016 г., се установява, че ищцата в настоящото производство е
внесла по сметката на ДСИ при РС- Ардино, както и по сметката на РС- Ардино,
сумата в размер на 10 330. 85 лева, явяваща се дължима сума на
задължението по ИД № 25/2013 г. по описа на ДСИ при РС- Ардино, към датата на
цялостното й погасяване- 25.07.2016 г.
От разпита на св.
С. Д., съпруг на ищцата в настоящото производство, показанията на която бяха
преценени при условията на чл. 172 от ГПК и се кредитират от съда, се
установява, че след подписване на споразумението на 26.11.2013 г. ищцата лично е предала на ответницата Зая В.Х.
сумата в размер на 900.00 лева за погасяване на задължението в размер на
14 000.00 лева, като след това всички месечни вноски по погасяването на
това задължение в размер на 300.00 лева за всяка една от тях, за периода от
27.12.2013 г. до 21.01.2016 г. и на 25.05.2016 г. са били предавани лично на
ответницата по делото от съпруга на ищцата в настоящото производство., както и
че същият с вносни бележки от 24.02.2016 г., 25.03.2016 г., 25.04.2016 г. и
29.06.2016 г. е превел от името на длъжницата по ИД № 25/2016 г. по описа на
ДСИ при РС- Ардино, сумата в размер на 1 200.00 лева за погасяване на
задължението по изпълнителното дело.
От заключението на
ВЛ по допуснатата, по искане на ищцовата страна ССчЕ се установява, че:
-
Сумата
платена по банкови документи по ИД №
25/2013 г. по описа на ДСИ при РС- Ардино, от момента на образуването му, до
неговото прекратяване възлиза на 20 530,85 лева;
-
Размера
на разликата между сумата платена за погасяване на задължението по ИД № 25/2013
г. по описа на ДСИ при РС- Ардино, и тази за изплащане по постигнатото между
страните споразумение от 26.11.2013 г., възлиза на 6 530.85 лева;
-
Титуляри
на сметките, по които са постъпвали
месечните суми за периода от 29.11.2013 г. до 25.07.2016 г., от
задълженото лице Н.Д., са били ответницата по делото З.В.Х. ***.
Предвид така установеното от
фактическата обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Предявеният от Н.М.Д.,
ЕГН: **********,***, против З.В.Х., ЕГН: **********,***, положителен установителен иск е с правна
квалификация чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, заявен при наличие на правен интерес – установяване със СПН съществуването
на оспореното в заповедното производство парично вземане.
Допустимостта на иска е установена след завеждане на исковата молба,
т.к. същият е предявен в преклузивния срок, след
депозирано по надлежния ред възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
и има предмет установяване съществуването на оспореното в заповедното производство
парично вземане, за което е издадена заповедта по чл. 410 от ГПК, постановено
изпълнение на основание чл. 411- 412 от ГПК.
Поради допустимостта на иска, съдът следва да разгледа спора по
същество.
В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и главно
доказване да установи и докаже съществуването на оспореното вземане, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по Ч.
Гр. дело № 167/2016 г. по описа на РС- Ардино в размер на 6 530.85 лева и претендирани разноски в размер на 130.62 лева внесена ДТ и
500.00 лева за процесуално представителство.
По делото ответникът оспорва обстоятелството, че
дължи сумата от 6 530.85 лева, която се явява разликата между дължимата от
ищцата в настоящото производство сума съгласно сключеното споразумение от
26.11.2013 г. и тази, която ищцата е платила по ИД № 25/2013 г. по описа на ДСИ
при РС- Ардино, т. е. сумите, които ищцата лично или чрез трети лица е
предавала на ответницата по делото на ръка, за погасяване на задължението в
размер на 14.000. 00 лева, срещу поето насрещно задължение, за прекратяване на
образуваното изпълнително производство.
При така релевираните
основни твърдения и възражения на страните, съдът следва да изложи на първо място
мотиви относно необходимостта от установяване на каузалното правоотношение от
страна на ищеца. По този спорен момент е дадено разрешение в точка 17– та на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, а именно: „Какъв е
предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК, в хипотезата на издадена заповед
за изпълнение парично задължение по чл.
410, ал. 1, т. 1 от ГПК- „Предметът
на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното
твърдение на ищеца” в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото
на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 411, ал.
3 от ГПК, е вземането само
по неговото основание, предявено пред съда от заявителя. При редовен от външна
страна акт- Заявление по чл. 410 от ГПК, твърдението за дължимост
на парични суми и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът е
длъжен да сочи основание и доказателства за задължение и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него и
ответника.
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава
твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право- за съществуването, респективно, несъществуването на
вземането с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК.
При тези релевирани
твърдения, възражения и оспорвания от страните, съдът въз основа на събрания по
делото доказателствен материал прави следните правни изводи :
Безспорно по настоящото исково производство, както
и по воденото преди исково- заповедно производство № 167/2016 г. по описа на
РС- Ардино, е установена редовността на подаденото заявление по чл. 410, ал. 1,
т. 1 от ГПК, от заявителя и ищец в настоящото производство- Н.Д., притежаваща
всички законови реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 412 от ГПК.
Поради доказаната по делото редовност на документа,
послужил за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение на
основание чл. 410 от ГПК, съдът дължи произнасяне по възведеното от ответника
оспорване на дължимостта на претендираното
парично задължение в размер на 6 530.85 лева.
От всички приобщени по делото писмени и гласни
доказателства се установява по един категоричен начин, че ищцата в настоящото
производство Н.Д. е превела на ответницата по делото З.В.Х., за погасяване на
задължение по образувано въз основа на ИЛ от 01.10.2013 г., издаден по Ч.
Гр.Дело № 118/2013 г. по описа на РС- Ардино, въз основа на който е било
образувано ИД № 25/2013 г по описа на РС- Ардино, сумата в размер на
20 530.85 лева, която сума се явява различна (по- голяма) от дължимата
такава по ИД № 25/2013 г по описа на ДСИ при РС- Ардино от длъжницата по делото
Н.Д., и тази разлика е в размер на 6 530.85 лева.
Друг безспорно установен факт по делото е, че
ответницата в настоящото производство, въпреки, че в срока на доброволно
изпълнение на задължението от страна на ищцата Н.Д. по ИД № 25/2013 г. по описа
на ДСИ при РС- Ардино е подписала доброволно споразувение
за извънсъдебно погасяване на задължение в размер на 14 000 лева, с
ИЗРИЧНО поемане на насрещно задължение (чл. 4, ал. 2 от това споразумение), да
прекрати образуваното против длъжника изпълнително производство, на основание
чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, не е изпълнила това си задължение. Нещо повече ответница
в настоящото производство, дори не е уведомила ДСИ при РС- Ардино, че от дата
26.11.2013 г., тя е получавала на ръка месечни вноски за погасяване на
задължението по образуваното ИД № 25/2013 г. по описа на ДСИ при РС- Ардино,
основание за образуването на което е бил ИЛ от 01.10.2013 г., издаден по Ч. Гр.
дело № 118/2013 г по описа на РС- Ардино.
При тези правин изводи, съдебният състав
разгледал делото по същество, намира предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, при цена на иска 6 530,85 лева,
за напълно доказан по основание и размер и ще следва да признае по отношение на
ищцата в настоящото производство, дължимостта на претендиратото парично задължение от страна на ответницата.
С оглед изложеното при недоказаност на релевираните
възражения и оспорвания от страна на ответника и твърденията на ищеца, че
вземането му е доказано в посочения размер от 6 530.85 лева, съдът прави
извода, че предявеният установителен иск е доказан и
по основание и по размер и като такъв следва да бъде уважен в пълнота.
Поради основателността на установителния
иск, основателно е и акцесорното искане, касаещо
законната лихва върху главницата 6 530.85 лева, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, а именно– 14.12.2016 г., до пълното му
изплащане.
При този изход от спора ще следва ответницата да бъде осъдена, да
заплати на ищцата и направените от нея деловодни разноски, както в това
производство, така и тези по заповедното, в размер на 1 661,24 лева, съобразно
представен списък за разноските от страната на основание чл. 80 от ГПК.
Мотивиран
по горните съображения, този съдебен състав на РС- Ардино разгледал делото по
същество,
РЕШИ :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.В.Х., с ЕГН **********- ответник в настоящото производство, че дължи на Н.М.Д., с ЕГН: **********, ищец
в настоящото производство, сумата в
размер на 6 530.85 лв. (шест хиляди петстотин и тридесет лева и осемдесет и пет
стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
възникнали, вследствие неизпълнение на поетото от ответницата З.В.Х., с ЕГН **********,
задължение за прекратяване на изпълнително дело № 25/ 2013 г. по описа на
Съдебно изпълнителна служба при Районен съд- Ардино, ведно със законната лихва
върху главницата от 6 530.85 лв., считано от 14.12.2016 г.- датата на подаване
на заявлението по Ч.Гр.Дело № 167/2016 г по описа на РС- Ардино, до
окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА З.В.Х., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.Д., с ЕГН: ********** сумата в размер на 1 661, 24 (хиляда шестстотин
шестдесет и един лева и двадесет и четири стотинки) лева, явява ще направени от
страната съдебно- деловодни разноски по Гр. Дело № 19/2017 г. и по Ч.Гр.Дело №
167/2016 г. по описа на РС- Ардино- внесени ДТ по двете производства в размер
на 261,24 лева, възнаграждение за адвокат по двете производства в размер на
1 200 лева, депозит за ВЛ в размер на 200 лева;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от връчването му страните пред Окръжен съд-
Кърджали.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: